№ 568
гр. Варна, 22.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110200183 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. СТ. М., ЕГН:**********, против Наказателно
постановление № 11 - 3873/12.05.2011 год. на Зам. Директора на ТД на НАП -
Варна, с което на М. е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл. 355, ал.2 от
КСО,за нарушение по чл. 1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на
само осигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
С жалбата се оспорва нарушението, като се сочи, че разпоредбата на
чл.355, ал.2 от КСО в действащата й редакция, към датата на нарушението, е
приложена неправилно. Сочи се, че в хода на АНП са нарушени основни
принципи за реализиране на административно наказателната отговорност.
Иска НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от процесуален представител – адв. К., ВАК, който подържа
жалбата и моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт П., която оспорва жалбата и моли съда да
потвърди НП като законосъобразно. По съществото на делото изтъква, че не е
1
изтекъл давностния срок за реализиране на административната репресия.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 12.12.2012г., Т.А., на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП
- Варна, извършила проверка по подадена декларация за регистрация на само
осигуряващо се лице, при което установил, че въззивникът Р.М. е
преустановил дейността си като лице упражняващо свободна професия-
застрахователен агент, считано от 25.03.2011 год.. Установила още, че в
срокът по чл. 1, ал.2, от НООСЛБГРЧМЛ, а именно в 7-дневен срок от
преустановяване на дейността, т.е считано от 25.03.2011 г. до 01.04.2011 г.
въззивникът не е подал декларация в ТД на НАП -гр.Варна за настъпването на
горепосочените обстоятелства. Декларацията била подадена на 19.04.2011 г.
т.е осемнадесет дни по-късно. Поради това срещу въззивникът бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, сер.АА, №
0029332/19.04.2011 год., в който било описано допуснато нарушение на чл. 1,
ал.2, от НООСЛБГРЧМЛ. Актът бил съставен в присъствието, предявен и
връчен на въззивника Р.М., който го подписал без възражения .
Възражения не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него на
12.05.2011 г. издал обжалваното Наказателно постановление. НП било
връчено на въззивника на едва на 04.01.2022 г..
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства -
преписката по АНП, вкл.АУАН, декларация, покани, обратни разписки и
известия за доставяне, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 11.01.2022 г.
видно от входящия номер в ТД на НАП/, в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
2
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, съгласно
заповед № ЗЦУ - 28/ 06.01.2010 год. на Изпълнителния директор на НАП.
АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –
гр.Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП
по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с
факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От
друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити
към същото. В ТР №1 /12.12.2007 г. на ВКС се сочи, че преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се
сочи като нарушение на процесуалните правила.
Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на
въззивника за извършено нарушение по чл. 1, ал.2, от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ започването, прекъсването,
възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е
регистрирано само осигуряващото се лице, се установяват с декларация по
утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на
НАП и подписана от само осигуряващото се лице в 7-дневен срок от
настъпване на обстоятелството. Т.е. за въззивника е възникнало задължение в
7 дневен срок, считано от 25.03.2011 г. , т.е. до 01.04.2011 г. да подаде
декларация, с която да установи прекъсването на дейността си като брокер.
След като това не е било сторено в законовия срок, от страна на въззивникът е
допуснато административно нарушение, описано в акта и постановлението.
Причините за неизпълнение на задължението са ирелевантни. Нарушението е
3
доказано по несъмнен и безспорен начин от приложените по делото писмени
доказателства и От същите се установява, че дължимата декларация е
подадена едва на 19.04.2011 , т.е. повече от осемнадесет дни след изискуемия
срок и от тази гледа точка обективно е налице изпълнителното деяние на
вмененото нарушение.
Колкото до релевираните в жалбата възражения относно правната
квалификация на деянието съдът счита за достатъчно да посочи, че с чл. 355,
ал.1 от КСО / в редакцията към момента на деянието/законодателят въвежда
санкция за неизпълнението на задължения на осигурителите, работодателите
и самоосигуряващите се лица, вменени изрично в разпоредбите на чл. 5, ал.4,
и чл. 6, ал.9 от КСО, с които е обвързана коментираната по-горе норма.
Според първата от цитираните разпоредби, задължените лица следва да
представят пред НАП данни, чрез подаване на декларации: 1. относно
осигурителен доход, осигурителни вноски по ДОО, учителски пенсионен
фонд, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно
осигуряване и др. и 2. относно размера на осигурителните вноски за всяко
лице поотделно. Втората цитирана в чл. 355,ал.1 от КСО разпоредба - чл. 6,
ал.9 - представлява правило за изчисляване на окончателния размер на
осигурителния доход на конкретни категории лица. Неизпълнението на
въведените с тези разпоредби задължение съставлява нарушение,
съставомерно по чл. 355, ал.1. Съгласно чл.355, ал.2 от КСО/ в редакцията
към момента на деянието - Изм. и доп. - бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010
г/ който състави документ с невярно съдържание или предостави
неверниданни по чл. 5, ал. 4 с цел да избегне плащането на
задължителнипосигурителни вноски и който не подаде в срок декларация с
данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се
наказва с глоба от 250.00 /двеста и петдесет/ лв. за всеки отделен случай, ако
не подлежи на по-тежко наказание. Поради това разглежданият случай,
правилно е квалифициран като такъв по чл. 355, ал.2 от КСО / в редакцията
към момента на деянието/, тъй като всяко неизпълнение на задължение за
подаване на декларация съдържаща конкретни данни за целите на социалното
осигуряване в определения от законодателя срок се санкционира именно по
посочения там ред. Затова и съдът приема, че административно-наказващият
орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава.
Настоящият съдебен състав споделя становището на процесуалния
представител на НАП, че с изменението на чл. 355 КСО, обнародвано ДВ бр.
98/2016 г., в сила от 01.01.2017 г., за нарушения като процесното е
предвидена санкция в чл. 351, ал.1 от КСО за нарушителите ФЛ, които не са
търговци, е предвиден размер на наказанието глоба от 50 до 500 лв.
Разпоредбата се явява по-благоприятна за нарушителя като се има предвид,
че прилагането й за извършеното нарушение по аргумент от чл. 14, ал. 3 ЗНА
поначало може да се ограничи само до размера на 250 лв., какъвто е бил
фиксираният преди това размер на глобата. При това положение на основание
чл. 3, ал. 2 ЗАНН спрямо процесния случай следва принципно да се приложи
по-благоприятната нова редакция на чл. 355, ал. 1 КСО.
Въпреки горното, съдът констатира допуснати процесуални нарушения в
4
хода на АНП, които налагат неговата отмяна.
Принципно съдът споделя виждането в жалбата , че АНП е излязло извън
сроковете за разумно административно-наказателно преследване, като за
същото в хода на АНП не са ангажирани доказателства за виновно поведение
на наказаното лице. Напротив процесуалното бездействие на АНО е довело
до принципна невъзможност за реализиране на адм.наказателната
отговорност, при безспорно установено нарушение. Аргументите на съда са
следните.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в
които не следва да се образува АНП,както и случаите, когато образуваното
такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят
процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са
свързани с основния принцип за бързина в АНП.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за
изпълнение на наложените административни наказания.
В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за
погасяване на административно наказателното преследване, каквито се
съдържат в Общата част на НК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон не се предвижда друго.
Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г.
на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на
ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав,
намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради
изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното
Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 год. разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно
приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН,
във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към
датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години,
а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на
цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността
въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години
и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11
от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.
Видно от съдържанието на процесното наказателно постановление
въззивното дружество е санкциониран за нарушение на чл.1, ал.2 от
5
НООСЛБГРЧМЛ. Оттук следва, че административно наказателната
отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност с
изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, т. е.
преди да бъде постановено настоящото съдебно решение. При погасена
административно наказателна отговорност на дееца е безпредметно
наказателното преследване срещу него, като същото се явява и недопустимо
съгласно чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Изтичането на абсолютната давност /чл.81,
ал.3 от НК/ за административнонаказателно преследване води до погасяване
на възможността да се наложи административно наказание на дееца.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
действителната фактическа и правна сложност на делото, която е
ниска и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от
250 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата, депозиране на подробно писмено становище и участие
в открито заседание, следва да се присъди минималния размер съгласно чл.
18, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в
изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.
6
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален
интерес до 1000 лева.
В настоящия случай са налице основания за цялостна отмяна на НП.
Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, а именно ТД НАП -
Варна.
Горното налага отмяната на НП и прекратяването на административно
наказателното производство.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 - 3873/12.05.2011 г. на
Зам. Директора на ТД на НАП - Варна, с което на Р. СТ. М., ЕГН:
********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на
250.00 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл. 355, ал.2 от КСО,за
нарушение по чл. 1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на само
осигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
7
ОСЪЖДА ТД НАП - Варна да заплати на Р. СТ. М., ЕГН:
**********, сумата 300.00 /триста/ лева, представляваща съдебни разноски
пред Районен съд - Варна по АНД № 183/2022 год..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ТД НАП - Варна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8