Решение по дело №184/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 168
Дата: 29 март 2023 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20237170700184
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

№ 168

гр.Плевен, 29.03.2023 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети  март две хиляди двадесет и трета година в състав:                                                  Председател: Катя Арабаджиева

                                                                 Членове:  Снежина Иванова

                                                                                          Виолета Николова

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 184 описа на Административен съд - Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 42 от 1.02.2023 г., постановено по анд № 20224430202292/2022 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 22-0938-003090 от 18.08.2022 г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР - Плевен,  с което на В.  И.И.,*** са наложени следните наказания: на основание  чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лв./двадесет лева/ за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП и на основание  чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П – глоба в размер на 50.00 лв./петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП затова, че  на 9.08.2022 г. в гр.Плевен на ул.“Хаджи Димитър“ , пред аптека „М.“, управлява лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ******, като извършва маневра на заден ход, без да се е подсигурил и удря паркирания зад него лек автомобил „******“ с рег.№ ****** с водач С.И.П., реализира ПТП с материални щети, водачът напуска мястото на ПТП, без да уведоми съответните служби за контрол на МВР.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.И.И. чрез адвокат Б.П., който  счита постановения съдебен акт за  неправилен и необоснован. Твърди, че е собственик на описания в НП лек автомобил марка „Форд Фиеста” с ДКН E****** и не отрича , че  на 9.08.2022 год. около обяд бил спрял на ул.”Хаджи Димитър” пред аптека „М.”, за около пет минути и си тръгнал. Когато тръгнал, нито чул, нито усетил да е имало каквото и да е било ПТП с личният му автомобил. След около 15 минути му се обадили органите на Полицията и той с автомобила си се върнал отново пред аптека „М.”,  където бил спрял. Тогава му било съобщено, че е  ударил с автомобила си лек автомобил „******” с ДКН ******. По този автомобил действително имало протриване по предна броня в десният край отстрани преди предната гума.Тогава и полицаите установили, че по автомобила на И. не е имало никакви следи както от удар, така и от протриване. Още повече, че е бил паркирал  пред този автомобил,  а протриването  по бронята било  странично. По тези съображения счита, че ако действително е имало ПТП, И. с автомобила си не е участвал в него. Сочи, че от разпита на свидетелите не се установило по категоричен начин, че именно И. е  нанесъл тази щета по автомобил „******” с ДКН ******. Видно и от показанията на собственичката на този автомобил, щетата й е „протриване по предна броня в десният край отстрани преди предната гума”. Счита, че дори без да е назначавана авто-техническа  експертиза може да се установи, че за да са нанесени тези щети по този автомобил, следва да са налице  

идентични следи по краищата на бронята, каквито щети по  бронята на автомобил на И., идентични с тези по автомобила на пострадалата не били установени и от разпитаните в съдебно заседание полицаи. Те казали, че в средата на  задната броня на автомобила на И. е имало драскотини. Тъй като И. бил спрял  пред колата на свидетелката, няма как той да е нанесъл тези щети по автомобила,  такива, каквито заявила свидетелката. В заключение моли съда да отмени решението и НП.

В съдебно заседание касаторът  В.И.И. се явява лично и се представлява от адв.П., излага подробни съображения за неправилност на изводите на въззивния съд относно законосъобразността на НП, моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание ответникът Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР Плевен не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 9.08.2022 г. в 11:20 часа в гр. Плевен, на ул. „Хаджи Димитър“, пред аптека „М.“, В.И.И. управлявал лек автомобил „Форд Фиеста” с per. № ******, като при движение на заден ход, без да се е подсигурил, ударил паркирания зад него лек автомобил „******“ с per. № ****** с водач С.И.П. и реализирал ПТП с материални щети и като участник в ПТП напуснал мястото на ПТП, без да уведоми службите за контрол на МВР. За това нарушение бил съставен АУАН, Серия GA № 642433 от 9.08.2022г., като описаното в него било възпроизведено в обжалваното Наказателно постановление №22-0938-003090 от 18.08.2022 година на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР- Плевен. Според въззивния съд тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. П. Н. и С.И.П., чиито показания съдът приел с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. От анализа на показанията им съдът установил, че на процесната дата свидетелката П. паркирала лекия автомобил, който ползвала - „******“ с per. No ******, червен на цвят пред аптека  „М.“ в гр.Плевен, ул. „Хаджи Димитър“, в която работела. В.И. бил клиент на аптеката и след като си тръгнал, се качил в лекия си автомобил и започнал да прави маневри, за да напусне мястото, където бил паркирал. Свидетелката П. не чула удар, но забелязала, че автомобилът й се „разтресъл“. Непосредствено, след като жалбоподателят напуснал мястото на произшествието, две непознати лица влезли в аптеката и попитали кой е собственика на червения автомобил, тъй като току-що бил ударен и показали направени с телефонните им апарати снимки, от които се виждало, че нарушението е извършено от управлявания от В.И. лек автомобил „Форд Фиеста“, който незабавно напуснал мястото на произшествието. За случая били сигнализирани компетентните органи. Служители на сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен извършили съответните издирвателни мероприятия и установили виновния за причиненото ПТП водач, а именно - В.И.И.. Същите констатирали, че по управлявания от жалбоподателя лек автомобил, марка „Форд Фиеста“ с per. № ЕН 1143 КТ имало охлузвания и одрасквания, обуславящи извода, че материалните щети са причинени при извършена маневра на заден ход. Охлузвания били констатирани и по предната броня на автомобила на свидетелката П.. Независимо от обстоятелството, че свидетелят С.П.Н. не посочил пред съда подробно и изчерпателно направените при проверката констатации поради изминалия период от време и големия брой подобни случаи в неговата служебна практика, то от същите съдът установил, че описаната в АУАН фактическа обстановка е установена с негово участие, което е удостоверил с подписа си. Съдът изложил съображения, че събраните по делото гласни доказателства изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, както и че приетата за установена от съда  фактическа обстановка не се опровергава  от показанията на

свидетеля К.Г.С., чиито показания съдът приел с доверие като дадени обективно и под страх от наказателна отговорност. Според тези показания  към обяд на 9.08.2022 година е пушил цигара пред аптека „М.“, находяща се на ул. „Хаджи Димитър“ в гр. Плевен и забелязал своя познат - В.И.И., който излизал от аптеката. Твърди, че след като двамата се поздравили, В.И. потеглил с лекия си автомобил, като не е забелязал да е ударил друг автомобил и не бил чул шум от удар.  Съдът счел, че от показанията на св.С. се потвърждава факта, че на релевантните дата и място, жалбоподателят се е намирал на мястото на произшествието. Липсата на възприятия у този свидетел относно удар или шум от удар между моторни превозни средства приел, че не може да се противопостави на възприетата от съда фактическа обстановка, тъй като в тази им част показанията му са изолирани и е възможно да са резултат на субективни сензитивни възможности и/или концентриране на вниманието на този свидетел в друг аспект.

Относно наложеното административно наказание по чл.183, ал.2, т.11 от  ЗДвП, съдът приел, че при тази установеност на фактите, административно-наказващият орган правилно е приел, че И. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП, съгласно който текст по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Съдът направил извод, че от установената по делото фактическа обстановка е видно, че жалбоподателят И. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал. 2 от НК, като на 09.08.2022 г. в 11:20 часа в гр. Плевен, на ул.„Хаджи Димитър“ пред аптека „М.“, управлявал лек автомобил „Форд Фиеста” с per. № ******, като при движение на заден ход, без да се е подсигурил, ударил паркирания зад него лек автомобил „******" с per.№ ****** с водач С.И.П. и реализирал ПТП с материални щети. Според въззивния съд о т субективна страна, жалбоподателят е извършил нарушението виновно, защото като водач на МПС по смисъла на &6, т. 25 от ДР на ЗДвП е бил длъжен да знае задължението си по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и да съобрази поведението си с него. Според съда наказващият орган правилно е издирил и приложил приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, след като е съобразил конкретните обстоятелства и намерил, че причинените материални щети не са сред вида на посочените в §6 т.30 от ДР на ЗДвП, за която хипотеза е предвидена по- тежка санкция, а именно визираната в чл. 179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. Съдът приел, че така наложеното административно наказание на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП - глоба в размер на 20,00 лева съответства както по вид, така и по размер с нормативно определеното.

Относно наложеното административно наказание по чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП съдът посочил, че е наложено за нарушение на  чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Съгласно цитираната правна норма,  водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при  произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието,  да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания. Т. е. посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР. Разпоредбата на § 6. т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на В.И., същият според въззивния съд безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Приел за установено  по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства, че И. не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал.1, т. 3, б. ,.в“ от ЗДвП,  а е продължил движението на автомобила си, без да подаде съответен сигнал за случилото се. Действително, същият не е осъществил контакт с другия участник в произшествието, поради което и не са налице конкретни разногласия между тях. Според въззивния съд в константната съдебна практика е възприето разбирането, че разногласие относно обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като водачът е напуснал произшествието. Самият факт на напускането е доказателство, че същият не признава настъпилото ПТП и своето участие в него. При това положение съдът приел за законосъобразно санкционирането на И. и за второто от описаните нарушения, а именно - за нарушение на чл. 123. ал. 1. т. 3. б. „в“ от ЗДвП,  тъй като същият виновно е нарушил посочената разпоредба. За така констатираното нарушение според съда законосъобразно В.И.И. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП ,  която разпоредба предвижда наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, а именно: „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева. Според РС, при определяне размера на наложеното административно наказание глоба и срока на постановеното лишаване от право да управлява МПС, административно-наказващият орган правилно е наложил предвидените от законодателя санкции в техния минимум, а именно глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1(един) месец.

На тези основания РС-Плевен потвърдил оспореното НП изцяло.

Касационната инстанция  намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност  и доказаност на вменените на И. деяния. Ето защо правните изводи на  районния съд се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви  и препраща към тях, за да обоснове решението си.  Недоказани са останали  твърденията на касатора, че той не е бил един от участниците в процесното ПТП. Участието му в ПТП се доказва  от показанията на разпитания по делото свидетел Недялков, който твърди при разпита си в съдебно заседание, че след получен сигнал за ПТП, при което един от водачите е напуснал същото, са били уведомени за номера на автомобила на И., направили са справка и са установили водача И.. На място са установили охлузена броня на пострадалото от ПТП лице, както и охлузвания, надрасквания по автомобила на И.. В унисон с неговите показания са и тези на пострадалото лице С. П., която е работила в аптеката, пред която са били паркирани двата автомобила-нейният и този на И., и е възприела  как автомобил извършва няколко маневри с цел да излезе от редицата на паркираните автомобили, и в този момент е видяла как „нейният“ автомобил се разтриса, при което в аптеката  влезли няколко момичета с малки деца и едното попитало на кого е черния автомобил, тъй като  току-що бил ударен. Когато излязла от аптеката, автомобилът вече бил потеглил, но една от клиентките й предоставил снимка на автомобила на И., като й съобщила, че той й и нанесъл удара при маневрата. Св.П. също съобщава, че автомобилът й е бил ударен в предната част , малко над гумата и леко отстрани, на бронята. Показанията и на двамата свидетели-Н. и П. кореспондират с констатациите, отразени в протокола за ПТП, в който са описани настъпили щети и по двата автомобила така, както са съобщени от двамата свидетели. В този смисъл настъпилото ПТП между автомобила, управляван от И. и този на св. П., се явява доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, до какъвто правилен извод е достигнал и въззивния съд и не се опровергава от показанията на св.Симеонов, който не съобщава, че не е имало удар между двете МПС, а че той  не е възприел такъв. Ето защо касационната инстанция счита, че изводите на въззивния съд са обосновани на събраните по делото доказателства, поради което решението на съда като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/1.02.2023 год., постановено по анд № 20224430202292/2022 год. на  Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                        ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

  

2. /п/