Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 165 / 13.03.2019 година,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Гергана Докузлиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2591 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, вр. чл. 9 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл. 79 ал. 1 и чл.240 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/; от „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ул.
„Незабравка“ № 25 ет.5, представлявано от управителите Б. К. Б.ин и С. И. Г.; против М.А.З.
с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди,
че на 17.04.2018 г. между него, като кредитор, и ответника, като кредитополучател
бил сключен договор за кредит с № max_300699638, в съответствие с разпоредбите
на закона. Кредитополучателят се задължил да върне заемната сума, съгласно
погасителен план, ведно с договорната лихва на 3 погасителни вноски, в размер,
както следва: 150 лева – на 15.05.2018 г., 300 лева - на 15.06.2018 г. и 300
лева - на 15.07.2018 г. С подписването на договора, кредитополучателят
удостоверил, че кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен. Ответникът не
заплатил дължимата по договора за кредит сума към ищеца. Договорът бил за
сумата от 750 лева, като цялата сума била незаплатена. По повод подадено от
ищеца заявление с вх.№ 17159/12.09.2018 г. до Районен съд - Хасково за сумата в
размер на 750 лева, било образувано ч.гр.дело № 2183/2018 г. на ХРС и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 971/13.09.2018 г. в
полза на ищеца. Същият на 18.10.2018 г. получил съобщение от РС - Хасково, че е
подадено в срок възражение от длъжника, като в срок предявявал настоящия си иск
за установяване на вземането си. Освен претендираната главница в размер на 750
лева, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, се иска присъждането и разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да установи
съществуването на вземането, което има към ответника по процесния договор за
кредит –главница в размер на 750 лева, както и законната лихва от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане; като му присъди и
разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение по исковото
производство в размер на 100 лева. В открито съдебно заседание не изпраща
процесуален представител, не изпълнява никое от дадените му от съда указания с
определението по чл.140 от ГПК.
Ответникът
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Счита, че предявения иск е недопустим, а разгледан по
същество е неоснователен и недоказан, като иска отхвърлянето му изцяло.
Възразява, че не е сключвал с ищеца процесния договор, като дори в
представеното копие /без да е заверено/ от същия липсвал положен подпис от
страна на ответника. Така договорът не можел да породи каквито и да било правни
последици за него. Ответникът не бил полагал подписа си под договора, нито бил
лично уведомяван подробно за всички негови клаузи и не се съгласявал с тях,
както и не е изразявал желание договорът да бъде сключен. Ответникът оспорва
ищцовото твърдение, че той не е заплатил дължимата по договора за кредит сума
към ищеца от 750 лв., като по цитираната в договор банкова сметка ***а, като не
бил титуляр на сметка в Банка ДСК. Процесната сума не му била предавана и на
ръка. Нямало доказателства, че ищецът е изпълнил договорните си ангажименти към
ответника, по начина по чл.6 ал.2. Договорът за кредит обаче бил реален и за да
е валиден, задължително било да е предадена на кредитополучателя определена
парична сума. Ответникът още никога не е бил запознаван и не е приемал и
полагал подписа си върху каквито и да е Общи условия към процесния договор за
кредит. В договора неправилно бил изписан адресът на ответника, което внасяло
съмнение относно достоверността на данните, съдържащи се в него. Ищецът нямал
качеството на легитимен кредитор по отношение на ответника, като длъжник по
договора за кредит, т.е. липсвала активната процесуална легитимация. На
основание чл.193 ал.1, вр. с чл. 3 от ГПК, ответникът оспорва истинността на
представения по делото частен документ, който не носел негов подпис –
процесният договор за кредит, като иска откриване на производство по оспорване
на съдържанието на това писмено доказателство, досежно наличието на посочената
в договора за кредит банкова сметка ***тоянен и настоящ адрес. Предвид
изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като му се
присъдят направените по делото разноски. Това си искане той поддържа, чрез свой
пълномощник, в открито съдебно заседание.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Единственото
писмено доказателство в настоящото производство е извършената от съда служебна
справка относно актуалното състояние на ищцовото дружество. Приложеният към
исковата молба в незаверен препис договор за кредит с № max-********* от
17.04.2018 г. не бе приет като писмено доказателство по делото. В тази връзка,
ищецът не изпълни указанията на съда, дадени с определението по чл.140 от ГПК -
най-късно в първото по делото открито съдебно заседание – да завери
представеното незаверено копие от процесния договор; както и предвид
оспорването на ответника по чл.193 от ГПК – изрично да заяви, дали желае да се
ползва от това доказателство. За последиците от непредставянето на заверен
препис от документа, ищецът бе надлежно уведомен от съда.
За процесното
си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 17159/ 12.09.2018
г., въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 2183/2018 г. на
ХРС. Заявителят е основал вземането си на горецитирания договор за кредит, по
който настъпил крайният срок за плащане на последната погасителна вноска. По
това ч.гр.дело е издадена заповед № 971 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 13.09.2018 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответникът
в настоящото производство, да заплати на
кредитора – ищецът в настоящото производство, сумата в размер на 750 лева,
дължима по договора, ведно със законната лихва от 04.09.2018 г. до изплащането
й, както и деловодни разноски от 25 лева за държавна такса и 50 лева за
възнаграждение за юрисконсулт. В законоустановения срок длъжникът е подал
възражение с бланка по чл.414а от ГПК, което обаче по съдържание представлява
възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи сумите по заповедта, т.к. никога не
бил сключвал процесния договор и полагал подписа си под него. Съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил с
настоящата искова молба в рамките на срока.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният
иск е допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр.
чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за
това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и
недоказан. Това е така, т.к. по делото не се доказа съществуването на
облигационното правоотношение, на което ищецът основава процесното си вземане
против ответника. Той не ангажира доказателства, помежду им да е валидно
сключван и действал процесният договор с № max-********* от 17.04.2018 г. При
това положение, не следва да се ангажира договорната отговорност на ответника
по този договор, като неговото основно възражение е, че никога не е сключвал
такъв с ищеца. Същевременно, на ищеца своевременно се указа от съда
доказателствената тежест, която носи в процеса, като му се дадоха и множество
указания по реда на чл.145 ал.2, чл.146 ал.2 и чл.158 от ГПК, които той не
изпълни.
Предвид
изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и съдът следва
да го отхвърли изцяло. На основание чл.78 ал.3
от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от
него разноски по делото в размер на 170 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ул.
„Незабравка“ № 25 ет.5, представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г.;
против М.А.З. с ЕГН ********** *** - да
се приеме за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата
в размер на 750 лева, която била дължима по договор за кредит с № max-*********
от 17.04.2018 г., сключен помежду им; ведно със законната лихва от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане; за която сума е издадена заповед № 971 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 13.09.2018 г. по ч.гр.дело № 2183/2018 г. на
Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25 ет.5,
представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г.; ДА
ЗАПЛАТИ на М.А.З. с ЕГН ********** ***; сумата от 170 лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.