ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
30.10.2019 г.
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 741 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Ц.к.б.“ АД, чрез адв. Р.З. срещу Определение
№ 4814 от 13.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1165 по описа за 2019 г. на
Районен съд – гр. Ботевград, с което на основание чл. 129, ал. 3, изр. 1, във вр. с ал. 2 от ГПК е върната подадената от „Ц.к.б.“ АД
искова молба, а производството по делото е прекратено и е обезсилена Заповед №
142 за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
09.07.2009 г. и изпълнителен лист от 20.07.2009 г., издадени по ч. гр.д. №
474/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград.
В жалбата се твърди, че
определението на първоинстанционния съд е неправилно
и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излагат се аргументи, че указанията на районният съд
са изпълнени и не е следвало исковата молба да бъде върната. Посочва, че
носител на материалното право е „Ф. И. А.“ ЕООД, на когото вземането по
договора за кредит е прехвърлено по силата на договор за цесия. Ето защо се
иска отмяна на обжалвания съдебен акт.
При служебна проверка за допустимост и
редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При
служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя
отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното:
Първоинстанционното
производство по гр.д. № 1165 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Ботевград
е образувано по предявени от „Ц.к.б.“ АД против Б.Т.Н. и Т.Н.Н. кумулативно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 от ТЗ за сумата от 8 046,89 лева – главница по договор за
потребителски кредит № ……………..
от ………….
г., ведно със законната лихва от 09.07.2009 г. до окончателното изплащане, което
вземане е прехвърлено на „Ф.и. а.“ ЕООД с договор за цесия от
29.12.2011 г. и за която сума е издадена Заповед № 142 за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 09.07.2009 г. и изпълнителен лист
от 20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 474/2009 г. по описа на Районен съд – гр.
Ботевград.
С разпореждане № 3808 от 16.07.2019 г.
по гр.д. № 1165 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Ботевград, първоинстанционният съд е оставил без движение производството
по делото като е указал на ищеца в едноседмичен срок да уточни в полза на кого
иска да бъде признато за установено, че ответниците
дължат процесната сума, както и да представи
доказателства за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 160,94 лева.
С молба вх. № 5689/12.08.2019 г.,
подадена по пощата на 08.08.2019 г., в указания от съда
едноседмичен срок, ищецът е представил доказателства за заплащане на дължимата
държавна такса и е изложил обстоятелства във връзка с указанията на съда.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка настоящият въззивен състав намира следното
по съществото на жалбата:
Съгласно чл. 129, ал. 1 от ГПК съдът
проверява редовността на исковата молба. Ако констатира, че тя не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, съдът оставя без движение
производството и съобщава на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да
отстрани нередовностите. В случай, че ищецът не стори
това, съдът на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК връща исковата молба и
прекратява производството по делото. Съдът следва да даде пълни, точни и ясни
указания на ищеца.
В случая, от исковата молба не става
ясно ищецът в полза на кого иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат процесната
сума. Изложени са твърдения за настъпило частно правоприемство
по силата на договор за цесия, сключен след издаването на заповедта за
незабавно изпълнение. Съгласно т. 10б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в тази хипотеза, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.
415, ал. 1 от ГПК се дават от съда на цедента, който
е легитимиран да предяви иска. Искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда
на цедента. Процесните
искове са предявени от цедента, който е следвало да
посочи в петитума на исковата молба, че иска да бъде
признато за установено, че ответниците му дължат процесната сума по договора за потребителски кредит, което
вземане е прехвърлено с договор за цесия. В диспозитива
на съдебното решение съдът следва да отрази настъпилото правоприемство
в страните по издадената заповед за изпълнение. Ищецът не е посочил ясно своето
искане и затова исковата му молба не е отговаряла на изискването на чл. 127,
ал. 1, т. 5 от ГПК, както правилно е преценил първоинстанционният
съд. Въпреки дадените ясни и точни указания, с допълнителната си молба ищецът
не е посочил изрично в полза на кого иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат процесната
сума. Ето защо правилно първоинстанционният съд е
върнал исковата молба и е прекратил производството по делото поради
неизпълнение на дадените указания.
По изложените съображения частната жалба
се явява неоснователна, а обжалваното определение правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийски
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
№ 4814 от 13.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1165 по описа за 2019 г. на
Районен съд – гр. Ботевград.
Определението не подлежи
на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.