Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                   № 260017      

                     Б., 21.04.2022г.

                    

 

              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.

при секретаря-Т. Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  Ц.

гражданско дело № 2372 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: 

   Производството е по извършване на ДЕЛБАТА във ІІ-ра фаза.

   Със съдебно решение № *. по гражданско дело № 2372/2018г. по описа на РС-Б., което е влязло в законна сила на 05.12.2020г., след като в обжалваната част е потвърдено с решение № *по гр.д. № 310/20220г. по описа на СОС, е допусната делба на следните недвижими имоти:

      1.апартамент, находящ се в Б., община Б., Софийска област, с идентификатор *****.***.***.*.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., с адрес на имота: Б., ул.Ц. О. №**, вх.*, ет.*, ап.*, разположен в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 59.44кв.м., с прилежащи части: избено помещение от 7.55 кв.м. и 2.301% от правото на строеж, ниво:1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.1.22, *****.***.***.1.20,  под обекта: *****.***.***.1.12 и над обекта: *****.***.***.1.30,

       2. урегулиран поземлен имот, находящ се в село Н., община Б., Софийска област, съставляващ УПИ *-* в кв.* по регулационния план на селото, с площ от 750кв.м., с уредени регулационни сметки, при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-* заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60кв.м., състояща се от първи етаж, който има две стаи, едно мазе, баня и тоалетна и втори етаж, който има две спални, хол и малка стая,  и две стопански сгради,

         3. Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Я., община Е., област Софийска, съставляващ УПИ *-* в квартал * по плана на село Я., с площ от 906 кв.м. /деветстотин и шест/ квадратни метра, заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 42.20 кв.метра, и паянтова стопанска сграда с площ от 7.00 кв.м., при съседи: УПИ *—*, УПИ *-*, УПИ *—*, улица и УПИ *-* и

         4. Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Я., община Е., област Софийска, съставляващ УПИ *-* в квартал *  по плана на село Я., с площ от 717 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, с площ от 49 кв.м., при съседи : УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *и улица,  

         между В.Н.Л. ***, с ЕГН: **********,   при квоти: 1/6 идеална част от всеки един от описаните по-горе имоти;

                            между Ц.Ц.Л. ***, с ЕГН:,   при квоти: 4/6 идеални части от всеки един от описаните по-горе имоти и  

                          между  Ц.Н.Л. ***, с ЕГН: **********, при квоти: 1/6 идеални части от всеки един от описаните по-горе имоти.

        Съделителят-ищец В.Н.Л. *** в исковата молба е направил искане по реда на чл.349 от ГПК на него да бъде възложен апартамента в Б., тъй като е живял в него от дете, към момента на откриване на наследството на баща му Н. В.Л. на 18.01.2001г. и към момента на подаване на исковата молба на 28.12.2018г. заедно със семейството му, тъй като няма друг жилищен имот.

        Съделителят-ответник Ц.Ц.Л. ***, заявява, че тя не е съгласна апартамента в Б. да се възложи на сина й В.Н.Л..

        Съделителят-ответник Ц.Н.Л. *** е направил искане в негова полза да се присъди апартамента в Б., в който живее брат му В. Л.. Заявява, че е бил лишен от правото да живее в него повече от 30 години.  Предявил е искане по сметките по реда на чл.346 от ГПК срещу В.Н. *** за заплащане на сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение в размер на наемна цена, при месечен наем от 200лв., затова че го е лишил от правото да ползва апартамент с идентификатор *****.***.***.*.** в Б. за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г.

         От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

          Съгласно приложеното становище от 11.01.2021г. на Главния архитект на Община Б., апартаментът в Б. и УПИ *от 750кв.м. в кв.76 по плана на с.Н., община Б., предмет на делбата, всеки един от тях е неподеляем.

          Видно от приложеното становище от 15.01.2021г. на Главния архитект на Община Е., се установява, че УПИ *от 906 кв.м. и УПИ *от 717кв.м. в кв.12 по плана на село Я., община Е. са неподеляеми съобразно изискванията на чл.19, ал.1,т.5 от ЗУТ и допуснатите дялове за делба. При спазване на изискванията на чл.19 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти могат да бъдат разделени на три нови.

          От приетата по делото съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ с вх.№ 264071/08.10.2021г., изготвена от вещото лице инж.Р.Д.П., се установява, че при квотите на делба на допуснатите имоти /4/6, 1/6 и 1/6/ всички имоти са неподеляеми. В.л.П. е дал вариант за разделяне на по два нови урегулирани имоти от делбените в с.Я..

          Страните-съделители не са представили на съда одобрен проект за разделяне на УПИ *от 906 кв.м. и УПИ *от 717кв.м. в кв.12 по плана на село Я., община Е. на по два нови урегулирани поземлени имоти, за което съдът намира, че делбата между страните следва да се извърши на четирите недвижими имоти, така както са допуснати до делба.

          Видно от приетата по делото коригирана и допълнена СТЕ, изготвена от в.л. инж.П., се установява, че всеки един от четирите имоти представлява самостоятелен обект и е на пазарна стойност, както следва: апартамент в Б. на стойност от 42001лв.; УПИ *от 750кв.м. в кв.76 по плана на с.Н. заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда  и две стопански сгради, на стойност 34880лв.; УПИ *от 906 кв.м. в кв.12 по плана на село Я., община Е. заедно с построените в него паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, на стойност 16657лв.; УПИ *-* от 717 кв.м. в кв.12 по плана на село Я., община Е. заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, на стойност 38468лв. Посочените пазарни стойности на имотите описани по-горе съдът приема, тъй като в обясненията си пред съда в.л. инж.П. заявява, че ги поддържа, а не тези, дадения като вариант на пазарни стойности при тежест 90/10 съгласно искането на ответника Ц.Л.. 

            Съсобствеността между страните е възникнала на основание наследствено правоприемство от Н. В.Л.,***, починал на 28.01.2001г. и по време на брака, продължил от 31.03.1960г. до 28.01.2001г. между наследодателя Н. В.Л. и ответника Ц.Ц.Л..

             От отразеното в исковата молба и неоспорено от ответниците се установява, че ищецът В.Л. живее в делбения апартамент в Б.. В този смисъл са и приложените копия от прокурорски преписки с вх.№№11/2018г. и № 462/2018г. по описа на РП-Б., образувани по жалби от ответниците срещу ищеца, че не ги допуска до съсобствения им апартамент в Б..

               От друга страна се установява, че ответникът Ц.Л. живее в делбения имот, находящ се в с.Н.,а ответникът Ц.Л. *** съгласно направените от тях признания в тази насока, отразени в открито съдебно заседание на 12.07.2021г.

                С писмения отговор с вх.№ 1965 от 14.03.2019г. ответникът Ц.Л. е направил искане срещу ищеца В.Л. за заплащане на месечен наем от 200лв., за това, че го е лишил да ползва апартамента в Б. за периода от 10.03.2009г. до датата на подаване на исковата молба. Същият е подаден на 28.12.2018г. Няма доказателства за лишаването на ответника Л. ***.2019г. до 31.12.2020г., т.е. след получаване на писмения отговор от ищеца.

                                               В първото по делото открито съдебно заседание във втора фаза на делбата ответникът Ц.Л. е предявил искане по сметките по реда на чл.346 от ГПК срещу ищеца за заплащане на сумата от 12000лв., представляваща обезщетение в размер на наемна цена, при месечен наем от 200лв., затова че го е лишил от правото да ползва делбения апартамент в Б. за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г.

                  Ответникът Л. не е представил писмено доказателство, че от 01.01.2016г. има писмено поискване към ищеца за заплащане на обезщетение, за това, че е лишен от ползването на апартамента в Б..

                  От приложеното Постановление от 27.06.20018г. по пр.пр. 1719/2018г. на СОП, с което е потвърдено Постановление от 05.06.2018г. на прокурор при РП-Б., се установява, че е постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр. преписка № 462/2018г. по подадена жалба от ответника Л. ***, която сама по себе си не представлява писмена покана до ищеца за заплащане на обезщетение, за това, че е лишен от ползването на апартамента в Б..

                   Видно от приетата по делото СТЕ, изготвена от в.л. инж.П. се установява, че дължимият наем за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г. за 1/6 идеална част от апартамента в Б. е сумата от 2458лв.

                   ОТ ПРАВНА СТРАНА:

                                                  Относно начина на извършване на делбата, съдът намира следното:

                   Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири способи: чрез теглене на жребий; чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК; чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл.347 и чл.350 от ГПК и тегленето на жребий по реда на чл.352 от ГПК /Решение №127 от 24.02.1987г. по гр.д.№ 12/1987г.Іг.о./. Този основен начин гарантира, от една страна, равенство на страните в процеса и от друга-осигурява възможността, предвидена в чл.69, ал.2 от ЗН, всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура.

         Предвидените изключения от общо въведеното правило касаят единствено жилищните имоти, какъвто е  процесният апартамент в Б., като процесуалният закон въвежда две отклонения в ал.1 и ал.2 на чл.349 от ГПК. Право на възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК може да има само лице, което е придобило идеална част от имот по наследство и то единствено при условие, че съсобствеността между всички съделители е възникнала от наследяване. Съгласно т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, т.е. при така наречената комбинирана /смесена/ съсобственост, възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК е недопустимо. Смесена съсобственост е налице, когато например е възникнала в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност (СИО) и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. В случая е налице смесена съсобственост между страните по делото, тъй като съсобствеността е възникнала както по наследство от Н. В.Л., така и чрез правна сделка или договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ/отм./ от 26.12.1984г. за ответника Ц.Ц.Л. и прекратена съпружеска имуществена общност със смъртта на съпруга й Н. В.Л.  на 28.01.2001г.   Поради това апартаментът в Б. не може да бъде възложен по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК. Претенцията на ищеца В.Л. за възлагане на апратамента в Б. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като съсобствеността върху него е семесена. Освен това няма данни дали ищецът разполага с друго жилище, тъй като за това не е представил доказателства.  Следователно делбата на неподеляемия жилищен имот-апартамент не може да бъде извършена по реда на чл.349 от ГПК.

          Следващото изключение е предвиденото в чл.353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и тегленето на жребие се окаже или невъзможно, или много неудобно.

          Относно приложението на този способ за прекратяване на съсобствеността по чл.353 от ГПК, е налице единна и непротиворечива съдебна практика, в това число и ППВС №7/1973г. В т.5 от ППВС №7/1973г. са дефинирани понятията: „невъзможно” и „неудобно”, посочени в разпоредбата на чл.353 от ГПК. Разпределение на имотите по този ред е допустимо тогава, когато съдът не може да извърши делбата чрез теглене на жребий, тъй като това и съставянето на дялове е невъзможно или неудобно. Невъзможност да се тегли жребие е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем, предназначение или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни.

            В настоящия случай процесните недвижими имоти не са равностойни, различна е тяхната стойност и частите на съделителите са различни.

            Тегленето на жребие е неудобно тогава, когато  преди делбата съделителите са били във владение на имоти от делбената маса и всеки е направил подобрения, като общият критерий за неудобство от тегленето на жребие произхожда от това, че могат да се породят значителни имуществени спорове между съделителите. Макар и неудобството да е по-относителен критерий в сравнение с невъзможността да се тегли жребий, за него също следва да се съди от обективните факти, свързани със самите делбени имоти, от тяхното предназначение и функции. Тълкуването на понятието ”голямо неудобство” по смисъла на чл.353 от ГПК е свързано с избягване усложненията преимуществено в имуществените отношения между съделителите. В случая се установи, че ищецът живее в апартамента в Б., а ответникът Ц.Л. в застроения недвижим имот в с.Н..

             С оглед на така събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, се установява, че от допуснатите до делба недвижими имоти могат да се обособят три дяла като във всеки дял се включи по един от имотите, както и в един от дяловете се включи и четвъртият имот или да се образуват три дяла, като в един от дяловете се включат два имоти, а в другите два дяла по един от делбените имоти. В случая съдът намира, че универсалният способ за извършване на делбата чрез теглене на жребий следва да се пренебрегне, тъй като са налице предпоставките, изключващи приложението му. Налице е голямо неудобство за извършване на делбата чрез теглене на жребий, тъй като съделителят ищец ползва един от четирите недвижими имоти /апартамент/ като жилище, докато съделителят ответникът Л.а живее и ползва за жилище друг  делбен имот в с.Н.. Освен това дяловете на страните са различни, за което тегленето на жребие е много неудобно.

              Съдът счита, че делбата следва да се извърши по реда на чл.353 от ГПК, тъй като допуснатите до делба недвижими имоти по своя брой надвишават броя на съделителите-четири имоти, трима съделители, делба, допусната при различни квоти. Следва да се приложи възможността, предвидена в чл.69, ал.2 от ЗН, всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура.

              Поради гореизложеното съдът намира, че делбата следва да се извърши по реда на чл.353 от ГПК чрез разпределение между тримата съделители на допуснатите до делба четири броя имоти, за което съдът образува следните дялове: Дял І-ви, който включва апартамент, находящ се в Б., с идентификатор *****.***.***.*.**, на стойност 42001лв. Дял ІІ-ри, който включва: 1.  Урегулиран поземлен имот, находящ се в село Н., община Б., Софийска област, съставляващ УПИ *-* в кв.* по регулационния план на селото, с площ от 750кв.м., с уредени регулационни сметки, при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-* заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60кв.м., на стойност 34880лв. и  2. Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Я., община Е., област Софийска, съставляващ УПИ *-* в квартал *  по плана на село Я., с площ от 717 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, с площ от 49 кв.м., на стойност 38468лв. Общата стойност на този дял е сумата от 73348лв. Дял ІІІ-ти включва: Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Я., община Е., област Софийска, съставляващ УПИ *-* в квартал * по плана на село Я., с площ от 906 кв.м. /деветстотин и шест/ квадратни метра, заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 42.20 кв.метра, и паянтова стопанска сграда с площ от 7.00 кв.м., на обща стойност 16657лв.

      С оглед на обстоятелството, че ищецът живее в апартамента в Б., а ответникът Ц.Л. *** и нейният дял от имотите е най-голям /4/6 идеални части от всеки имот/, съдът намира, че ищецът следва да получи дял І-ви, ответникът Ц.Л. дял ІІ-ри и ответникът Ц.Л. дял ІІІ-ти. 

      Ищецът В.Л. ще следва да заплати на ответника Ц.Л. за уравнение на дела й сумата от 14656лв., както ще следва да заплати и на ответника Ц.Л. сумата от 5344лв., тъй като общата делбена маса от недвижими имоти е на стойност 132006лв. /42001лв.+ 34880лв. + 38468лв. + 16657лв./ и ищецът има 1/6 идеална част, следователно стойността на дела му 22001лв., ответникът Ц.Л. ила 4/6 ид. части или стойността на дела й е 88004лв. и ответникът Ц.Л. има 1/6 ид.ч. и стойността на дела е 22001лв.

       По отношение на искането по сметките по реда на чл.346 от ГПК, предявено от ответника Ц.Л. срещу ищеца В.Л. за заплащане на сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение в размер на наемна цена, при месечен наем от 200лв., затова че го е лишил от правото да ползва апартамент с идентификатор *****.***.***.*.** в Б. за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., намира за неоснователно като недоказано, по следните правни съображения:

       Иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС/Закон за собствеността/ за обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот се предявява в случаите, когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, който следва да обезщети останалите съсобственици за ползата, от която са били лишени от деня на писменото поискване. Вземането по чл.31, ал.2 от ЗС се явява частен случай на общия състав на неоснователното обогатяване, като източникът на вземането е едно фактическо положение-реално ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществените блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем. Съгласно Тълкувателно решение № 7/02.11.2012г. по т.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС понятието "лично ползване" означава всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Ответникът Л. следва да докаже- 1. Съсобствеността върху имота между него и ищеца; 2. Отправянето на писмена покана до ответника; 3. Ползването на целия имот от ищеца или на площ по-голяма от съответстващата на правата му на съсобственик. Достатъчно е да докаже, че ищецът е имал фактическата власт в момента на отправяне на поканата. 4. Ползата, която съсобственикът е пропуснал след отправянето на поканата, обикновено е в размер на дължимия пазарен наем. В случая се касае за доказване на пропусната полза от неползващия съсобственик, която по отношение на недвижимите имоти се равнява на средния месечен наем за имота със съответното предназначение, който размер е определен от приетата СТЕ, изготвена от вещото лице инж.Р.П.. Неоснователността на иска произтича от липсата на доказателства за това, че ответникът Ц.Л. писмено е поискал от ищеца В.Л. да ползва имота, предмет на настоящия иск за делба, след  което ищецът не му е позволил да го ползва съгласно притежаваните от ответника Л. идеални части от имота. От събраните писмени доказателства- приложените прокурорски преписки от РП-Б., се установи, че ответникът Л. е сезирал с жалба прокуратурата, че няма достъп до апартамента в Б., по която е получил отказ за образуване на производство.

     Поради гореизложеното искането по сметките от ответника Л. срещу ищеца за сумата от 12000лв. следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

     ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

     Производството е по извършване на делбата, за което съдът намира, че всеки един от съделителите ще следва да заплати държавна такса върху стойността на дела си съобразно пазарна стойност на разпределените имоти, както следва: държавна такса в размер на сумата от 880.04лв., платима от ищеца В.Л. по отношение на недвижимите имоти  /4% от 22001лв./; държавна такса в размер на сумата от 3520.16лв., платима от ответника Ц.Л. по отношение на недвижимите имоти  /4% от 88004лв./; държавна такса в размер на сумата от 880.04лв., платима от ответника Ц.Л. по отношение на недвижимите имоти  /4% от 22001лв./.

    Ответникът Ц.Л. следва да заплати в полза на РС-Б. и държавна такса в размер на сумата от 480лв. върху размера на искането му по сметките по чл.346 от ГПК / 4% от 12000лв./.

              Водим от горното съдът

 

                          Р   Е   Ш   И:

 

              На основание чл.353 от ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ И ПОСТАВЯ В ДЯЛ на В.Н.Л. ***, с ЕГН: **********, следния недвижим имот: апартамент, находящ се в Б., община Б., Софийска област, с идентификатор *****.***.***.*.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., с адрес на имота: Б., ул.Ц. О. №**, вх.*, ет.*, ап.*, разположен в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 59.44кв.м., с прилежащи части: избено помещение от 7.55 кв.м. и 2.301% от правото на строеж, ниво:1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.1.22, *****.***.***.1.20,  под обекта: *****.***.***.1.12 и над обекта: *****.***.***.1.30, като пазарната му стойност е 42001лв./четиридесет и две хиляди и един лева/.

              На основание чл.353 от ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ И ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Ц.Ц.Л. ***, с ЕГН: **********, следните недвижими имоти:

1.        Урегулиран поземлен имот, находящ се в село Н., община Б., Софийска област, съставляващ УПИ *-* в кв.* по регулационния план на селото, с площ от 750кв.м., с уредени регулационни сметки, при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-* заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60кв.м., състояща се от първи етаж, който има две стаи, едно мазе, баня и тоалетна и втори етаж, който има две спални, хол и малка стая,  и две стопански сгради, като пазарната му стойност е 34880лв./ тридесет и четири хиляди осемстотин и осемдесет лева/;

2.        Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Я., община Е., област Софийска, съставляващ УПИ *-* в квартал *  по плана на село Я., с площ от 717 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, с площ от 49 кв.м., при съседи : УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *и улица, като пазарната му стойност е 38468лв./ тридесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и осем лева/. Общата пазарна стойност на този дял е 73348лв./седемдесет и три хиляди триста четиридесет и осем лева/.

На основание чл.353 от ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ И ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Ц.Н.Л. ***, с ЕГН: **********, следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Я., община Е., област Софийска, съставляващ УПИ *-* в квартал * по плана на село Я., с площ от 906 кв.м. /деветстотин и шест/ квадратни метра, заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 42.20 кв.метра и паянтова стопанска сграда с площ от 7.00 кв.м., при съседи: УПИ *—*, УПИ *-*, УПИ *—*, улица и УПИ *-*, като пазарната му стойност е 16657лв./шестнадесет хиляди шестстотин петдесет и седем лева/.  

              ОСЪЖДА В.Н.Л. ***, с ЕГН: ********** да заплати на Ц.Ц.Л. ***, с ЕГН: ********** за уравнение на дела й по отношение на недвижимите имоти сумата от 14656лв./ четиринадесет хиляди шестстотин петдесет и шест  лева/, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от влизане в сила на настоящето съдебно решение до окончателното заплащане.

              ОСЪЖДА В.Н.Л. ***, с ЕГН: ********** да заплати на Ц.Н.Л. ***, с ЕГН: ********** за уравнение на дела му по отношение на недвижимите имоти сумата от 5344лв. /пет хиляди триста четиридесет и четири  лева/, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от влизане в сила на настоящето съдебно решение до окончателното заплащане.

             ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на В.Н.Л. ***, с ЕГН: ********** за възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК на апартамент, находящ се в Б., община Б., Софийска област, с идентификатор *****.***.***.*.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., с адрес на имота: Б., ул.Ц. О. №**, вх.*, ет.*, ап.*, разположен в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 59.44кв.м., с прилежащи части: избено помещение от 7.55 кв.м. и 2.301% от правото на строеж, ниво:1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.1.22, *****.***.***.1.20,  под обекта: *****.***.***.1.12 и над обекта: *****.***.***.1.30.

            ОТХВЪРЛЯ изцяло искането по сметките по реда на чл.346 от ГПК, направено от Ц.Н.Л. ***, с ЕГН: ********** срещу В.Н.Л. ***, с ЕГН: ********** за заплащане на сумата от 12000 лева/дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение в размер на наемна цена, при месечен наем от 200лв./двеста лева/, затова че го е лишил от правото да ползва апартамент с идентификатор *****.***.***.*.** в Б. за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., като неоснователно и недоказано.

            ОСЪЖДА В.Н.Л. ***, с ЕГН: ********** *** държавна такса в размер на сумата от 880.04лв./ осемстотин и осемдесет лева и четири стотинки/ върху стойността на дела му от недвижими имоти.

             ОСЪЖДА Ц.Ц.Л. ***, с ЕГН: ********** *** държавна такса в размер на сумата от 3520.16лв./ три хиляди петстотин и двадесет лева и шестнадесет стотинки/ върху стойността на дела й от недвижими имоти.

             ОСЪЖДА Ц.Н.Л. ***, с ЕГН: ********** да заплати в полза на РС-Б. държавна такса в размер на сумата от 880.04лв./ осемстотин и осемдесет лева и четири стотинки/ върху стойността на дела му от недвижими имоти, както да заплати и държавна такса в размер на 480лв./ четиристотин и осемдесет лева/ върху претенцията му по сметките, която не се уважава.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                           /И. Ц./