Решение по дело №380/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 21, ал. 5 от Наредба № 8 от 21.11.2019 г. за реда и условията за управление на риболовния флот на Република България.

Образувано е по жалба на „Калиакра 17“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Г. Ж. И., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], подадена чрез адв. Д. Д. – САК срещу писмо с изх. № 70-00-1455-1 от 24.07.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което е постановен отказ за вписване в Регистъра на риболовните кораби, воден от ИАРА, на риболовен кораб с външна маркировка ВН 7507 и име „Ники Джуниър“ с обща дължина LOA = 19,85 м., БТ= 40,00 и мощност = 235,29 kW.

Жалбоподателят счита отказа за вписване за незаконосъобразен, като постановен без правни и фактически основания. Излага твърдения, че надлежно е заявил вписване на кораба по реда на Наредба № 8 от 21.11.2019 г. за реда и условията за управление на риболовния флот на Република България (Наредбата). Твърди, че е представил необходимите за вписването документи, изискуеми по Наредбата. Административният орган обосновал решението си единствено с препоръка на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море GFCM/46/2023/12, според която страната ни не можела да надвишава нивото на риболовния капацитет, изразен в брутотонаж и мощност, на риболовните кораби с обща дължина над 15 метра, определено въз основа на риболовния капацитет през референтните 2007, 2008, 2009 г. Възразява, че подобна разпоредба не съществува в нито един национален нормативен акт или в акт на съюзното право. Препоръката не била приложима спрямо частно-правите субекти. Изложените са също оплаквания за неяснота по отношение на становището на органа, че достигнати пределните нива за кораби над 15 метра, при положение че дори корабът, от който жалбоподателят придобил риболовен капацитет бил такъв с дължина над 15 метра. Счита, че актът не е мотивиран по отношение на тези обстоятелства, поради което е неясен и подлежи на отмяна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа жалбата. Представя писмени бележки и моли оспореното писмо да бъде отменено, а преписката да се върне на издателя на акта със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът, изпълнителния директор на ИАРА, в становище по жалбата от 15.08.2024 г., чрез старши юрисконсулт М. Т., оспорва същата като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на постановения отказ. Във второ становище от 17.09.2024 г., изготвено от процесуалния представител на ответника, се излагат твърдения за недостиг на капацитет за вписване на кораба по отношение на мощността, изразена в kW. Посочва, че свободният и неизползван риболовен капацитет към 06.06.2024 г., както и към датата на становището, бил в размер на 951,33 БТ и 69,01 Квт., а риболовният кораб на жалбоподателя имал капацитет от 40 БТ и 235,29 Квт. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят, „Калиакра 17“ ООД, в качеството си на собственик на риболовен кораб, е подал до изпълнителния директор на ИАРА на 12.07.2024 г. заявление с вх. № 70-00-1455 за вписване на риболовния кораб в Регистъра на риболовните кораби на РБ, воден от ИАРА. В заявлението е посочено, че риболовният кораб е с външна маркировка ВН 7507 и име „Ники Джуниър“, с обща дължина 19,85 м., 40 бруто тона и 235,29 Квт.

Към заявлението са приложени Свидетелство за регистрация на кораба - моторен катер № 10-6694-23, издадено на 27.06.2023 г. от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Свидетелство за годност на кораба № 156/23 Мк/ 28.08.2023 г., издадено от директора на Морска администрация - Варна и две удостоверения за свободен риболовен капацитет - удостоверение № 1811/31.01.2024 г., издадено на Я. Д. Я. и удостоверение № 2064/29.05.2024 г., издадено на Г. Ж. И., представляващ дружеството-жалбоподател.

По заявлението е постановен оспореният в настоящото производство отказ за вписване на кораба, обективиран в писмо с изх. № 70-00-1455-1/24.07.2024 г.

Видно е, че мотивите за отказа са идентични с публикувано на интернет-страницата на ИАРА на 28.05.2024 г. уведомление за достигнато ниво на риболовния капацитет за кораби с обща дължина над 15 метра. В оспорения отказ се сочи, че съгласно препоръка GFCM/46/2023/12 на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море бил установен регионален план за управление на риболовния капацитет, по който страните не могат да надвишават нивото на риболовния капацитет, изразен в брутен тонаж и мощност на риболовните кораби с обща дължина над 15 метра, определено въз основа на риболовния капацитет, докладван от страните през референтните години 2007, 2008 [рег. номер] риболовните кораби над 15 метра, имащи право да извършват риболов в зоната на GFCM. В писмото се сочи също, че към настоящия момент нивото на риболовния капацитет на кораби с обща дължина над 15 метра на Република България било достигнато, съгласно горецитираната препоръка и вписване можело да бъде осъществено само след освобождаване на риболовен капацитет в посочения сегмент (над 15 метра), съответстващ или надвишаващ този, необходим за вписването. Посочени са общата дължина на кораба на заявителя, бруто тонажът му и киловатите и е направен извод, че същият не може да бъде вписан в регистъра.

На 08.08.2024 г. в Административен съд Добрич е постъпила жалба срещу писмото.

Съдът приема, че жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от лице с правен интерес от обжалване на изричен отказ, постановен по негово заявление в производство за вписване на риболовен кораб в Регистъра на риболовните кораби, воден от ИАРА. Предвид липсата на данни за датата на съобщаване на отказа за вписване на риболовния кораб, следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Според чл. 21, Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице мотивирано отказва вписване на риболовен кораб в регистъра на риболовните кораби издаден макар и от компетентен орган, изпълнителният директор на ИАРА, не отговаря на изискванията за форма на индивидуалните административни актове и не съдържа мотиви – ясно посочване на фактически и правни основания за отказа да бъде вписан риболовния кораб. Отказът е издаден и при неспазване на установените правила за постановяването му чл. 21, ал. 1 – ал. 5 на Наредба № 8 от 21.11.2019 г. за реда и условията за управление на риболовния флот на Република България (Наредбата),

Съгласно чл. 9 от Наредбата, вписването на кораби, използвани за извършване на стопански риболов или превоз на продукти от стопански риболов във водите на Черно море, в регистъра на риболовните кораби, воден от ИАРА, се извършва след: 1. вписване в регистъра на корабите, воден от Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА) съгласно Наредба № 1 от 2003 г.; 2. наличие на валидно удостоверение за регистрация по чл. 12 от Закона за храните, издадено от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ); 3. осигуряване на риболовен капацитет (брутен тонаж в БТ и мощност в квт), което е задължение на собственика на риболовния кораб.

Първото основание за невписване на риболовен кораб в регистъра е неотстраняване на непълноти или несъответствия в заявлението, видно от нормите на чл. 21, ал. 1 – 3 от Наредбата, които определят, че при установяване на непълноти и/или несъответствия в заявлението по чл. 11, ал. 1 и 3, чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1 и 2 и приложените към него документи изпълнителният директор на ИАРА уведомява заявителя в 7-дневен срок от получаването на заявлението. Заявителят следва да отстрани непълнотите и/или несъответствията в 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1. В противен случай, според ал. 3, производството по вписване/отписване на риболовен кораб или увеличаване/намаляване на риболовен капацитет се прекратява със заповед на изпълнителния директор на ИАРА, която се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В случая няма данни производството да е прекратено или вписването поради непълноти или липси в представените документи. Не е издавана заповед по реда на чл. 21, ал. 3 от Наредбата.

Другите основания за невписване на риболовен кораб са визирани в чл. 21, ал. 4, т. 1-4 от Наредбата и те са: неизпълнение на условията по чл. 9; липса на работещо сателитно устройство за кораби с обща дължина 12 метра или повече; липса на оборудвана и поддържана в действие система за автоматично разпознаване за кораби с обща дължина над 15 метра съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. ; корабът е включен в списъка с кораби, извършвали незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов.

Нормата на чл. 21, ал. 5 от Наредбата определя, че отказът за вписване на риболовен кораб в регистъра на риболовните кораби по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс

Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата риболовният капацитет на корабите, регистрирани за извършване на стопански риболов или превоз на продукти от стопански риболов във водите на Черно море, в нито един момент не трябва да надвишава пределните граници, определени в приложение II на Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно Общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ, L 354/22 от 28.12.2013 г.), наричан "Регламент (ЕС) № 1380/2013".

В случая обаче писмото, обективиращо отказ за вписване, не съдържа посочване на никакви правни основания. От съдържанието му не става ясно каква е конкретната причина за отказа за вписване на кораба. Мотиви за отказа се излагат едва в хода на съдебното производство в становища по жалбата от процесуалния представител на ответника до съда, л.23-25 и л. 33,34 от делото с вх. № 2766/15.08.2024 г. и с вх. № 2960/17.09.2024 г., които съдържат различни мотиви за отказа. Според първото становище на ответника причина за отказа е липсата на свободен капацитет за корали над 15 метра, а според второто становище имало недостиг на капацитет за вписване на кораба в Регистъра на риболовните кораби по отношение на мощността изразена в кW, в размер на 166,28 кW.

От данните в преписката е видно, че към заявлението за вписване на риболовният кораб са били приложени и две удостоверения за свободен риболовен капацитет. Удостоверение № 1911/31.01.2024 г., издадено от ответника на Я. Д. Я. удостоверява, че Я. е придобил на 31.01.2024 г. свободен риболовен капацитет по показателя мощност от 22,07кW, а Удостоверение № 1911/31.01.2024 г., издадено от ответника на Г. Ж. И. удостоверява, че И. е придобил на 29.05.2024 г. свободен риболовен капацитет по показателя мощност от 220,54 кW. Двете удостоверения по показателя мощност надхвърлят мощността на процесния риболовен кораб от 235, 29 кW.

Твърденията на процесуалния представител на ответника, че причина за отказа е липсата на свободен риболовен капацитет по показателя мощност, не съответстват на представените доказателства за достигнато ниво за корабите с обща дължина над 15 метра. Тези противоречия в твърденията на ответника не позволяват дори и в съдебното производство да се установи какви са конкретните съображения за отказа за вписване.

Същевременно конкретните причини за невписването на процесния кораб имат съществено значение за жалбоподателя, тъй като според чл. 9, т. 3 от Наредбата, той осигурява риболовен капацитет (брутен тонаж в БТ и мощност в квт) в качеството си на собственик на риболовен кораб.

По горните съображения съдът приема, че в случая допуснатите нарушения на общите изисквания за форма на административните актове, установени чл. 59, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 от АПК, са съществени. Липсата на конкретни и ясни фактически и правни основания за постановения отказ лишават адресата на оспорения акт от възможността да разбере на какви показатели не отговаря неговото заявление за вписване и има ли възможност да осигури по реда на чл. 9 , т. 3 от Наредбата липсващия свободен риболовен капацитет.

Това налага след отмяната на оспорения отказ преписката да се изпрати на ответника за ново произнасяне при спазване на общите изисквания за форма на административните актове, установени чл. 59, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 от АПК.

Жалбоподателят има право на претендираните от неговия процесуален представител разноски с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК. По делото са представени доказателства за извършени разноски за държавна такса в размер на 50 лева и разноски за адвокатско възнаграждение , платено по банкова сметка в размер на 1 900 лева.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Заплатената от жалбоподателя сума за процесуално представителство съответства на интереса му да извършва стопанска дейност с процесния риболовен кораб, както и на положения от адвоката труд – изготвяне на жалбата, явяване в съдебно заседание, изготвяне на становища и писмена защита.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд Добрич, V състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Калиакра 17“ ООД ПИСМО с изх. № 70-00-1455-1 от 24.07.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което е постановен отказ по заявление с вх. № 70-00-1455/12.07.2024 г. за вписване в Регистъра на риболовните кораби на риболовен кораб с външна маркировка ВН 7507 и име „Ники Джуниър“.

ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за ново произнасяне по заявление № 70-00-1455/12.07.2024 г. на „Калиакра 17“ ООД при спазване на дадените указания като ОПРЕДЕЛЯ 14 (четиринадесет) дневен срок за произнасяне по заявлението, считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури ДА ЗАПЛАТИ на „Калиакра 17“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Г. Ж. И., СУМАТА от 1950 (хиляда деветстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ, подадена чрез настоящия съд, в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.