РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 940
гр. Пловдив, 05.06.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на четиринадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и с участието на прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 651 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
Община Пловдив против Решение № 52 от 13.01.2020г на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД №6119 по описа на същия съд за 2019г., с което
е отменено Наказателно постановление № 1158 от 14.08.2019г., издадено от
Заместник кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на В.С.Г., с ЕГН **********,
на основание чл. 43, ал.1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране
на пътните превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСНТГП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. за извършено
нарушение на чл. 6, ал.2 от НРСППППСНТГП.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и
незаконосъобразен.
Претендира се отмяна на решението на районния съд,
респективно потвърждаване на НП.
Ответникът
по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка:
На 17.07.2019 г. на В.С.Г. е
съставен фиш за неправилно паркиране на лек автомобил „Опел“ с рег. № ***, в
гр. Пловдив, бул. „България“ № 33, върху тротоар, без разрешение на собственика
на пътя или администрацията, с което е нарушил изискванията на чл. 6, ал. 2 от
НРСППППСНТГП.
Издаден е фиш, който е оспорен от Г.. На
22.07.2019г. е съставен АУАН № КТ 040090 в присъствието на нарушителя. АУАН е предявен
на нарушителя на 22.07.2019г., който е записал, че възражения ще внесе в съда.
Г. е
депозирал възражение с изх .№ 19 ГР-1340/25.07.2019
г. срещу съставения АУАН. Възражението е прието за неоснователно и е последвало
издаването на НП № 1158 от 14.08.2019г., издадено от Заместник кмет „Обществен
ред“ в Община Пловдив, с което на В.С.Г., на основание чл. 43, ал.1 от
НРСППППСНТГП е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. за
извършено нарушение на чл. 6, ал.2 от НРСППППСНТГП.
Районният съд е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и логическа
последователност и е приел, че има достатъчно
данни, че В. Г. е извършил нарушение на чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП.
Приел е, че административнонаказващият
орган правилно е определил съответната
на извършеното нарушение санкционна норма, която предвижда наказание глоба в
твърд размер, който не може да бъде редуциран.
Въпреки това е прието, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато нарушение на изискванията на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
с което е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. Развити са подробни съображения в тази
посока. Според ПРС в посочения в
АУАН свидетел се явява свидетел при
съставянето на акта, като това негово процесуално качество не е посочено в
съставения АУАН. Следвало е актосъставителят да състави АУАН в присъствието на
още едно лице. Актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което мотивира съдът да приеме, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното НП.
Касационният съд намира следното:
Същественото
в административнонаказателното производство е да се установи има ли
административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител
и дали това лице го е извършило виновно. За да бъде едно деяние административно
нарушение, са необходими три предпоставки, съгласно нормата на чл. 6 от ЗАНН.
Липсата на която и да било от тези предпоставки, означава липса на
административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като
неправилно. Същевременно, следва да бъдат спазени и всички изисквания относно
процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателно постановление.
Неспазването на съответните процесуални изисквания би довело до отмяна на НП,
като незаконосъобразно.
Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН
гарантират правото на защита на наказаното лице, включващо: да разбере
обвинението, да прави възражения и представя доказателства, с оглед
установяване на обективната истина по случая, и в то към момента на започване
на административнонаказателното производство. Поради това, нарушението на тези
производствени правила винаги се явява съществено и е достатъчно основание за
отмяна на издаденото НП в цялост, без да се разглежда спорът по същество. В
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН законодателят е посочил, че
констатирането на нарушението става в присъствието на свидетели, което
означава, че свидетелите при установяването на нарушението трябва да бъдат
минимум двама и да присъстват при извършване или установяване на нарушението.
В чл. 40, ал. 3 ЗАНН е допуснато
отклонение от принципа, че АУАН се съставя в присъствието на свидетелите, като
се разрешава съставянето на АУАН да стане в присъствието на други двама
свидетели, което се отбелязва изрично в АУАН.
Актът за установяване на
административно нарушение се явява важна предпоставка за издаване на
наказателното постановление. Функциите и юридическият ефект на АУАН могат да се
проявят, само ако той е редовен. В случая АУАН не е подписан от още един
свидетел и не е посочено изрично, че свидетелят, подписал АУАН е свидетел при
съставянето на акта, следователно не е налице редовност на АУАН, както правилно
е приел и районният съд.
Ето
защо, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 52 от 13.01.2020г на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6119 по
описа на същия съд за 2019г
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.