Решение по дело №504/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 4к, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба от Областния управител на област с административен център Варна, подадена чрез юриск. Г.Д. , срещу Решение № 260454 от 15.12.2022 г. по адм. дело № 14799/2020 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменена Заповед № РД-20-7706-167 от 07.10.2020 г., издадена от касатора, за одобряване на план на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „Горна Трака“, землище кв. „Виница“, община Варна, в частта относно новообразувани имоти (НИ) с № ***и № ***, и е изпратено делото като преписка на Областния управител на област с административен център Варна за произнасяне по същество, като е осъден касаторът да заплати на В.А.М. сумата от 1800 лева – разноски по делото.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изтъква се, че отменената заповед е постановена в изпълнение на задължителните указания на съда по прилагане на закона, дадени с влезли в сила Решение № 144 от 27.10.2010 г. по адм. д. № 1532/2006 г. на Окръжен съд – Варна и Решение № 7131 от 28.06.2011 г. по адм. № 809/2011 г. на ВАС. Според касатора процесната заповед може да бъде отменена само при констатиране на несъответствие и противоречие с конкретни разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, каквито не са констатирани, но не и по целесъобразност при наличие на техническа възможност за друг вариант за обособяване на път. Сочи се, че в съответствие с чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ с оспорената заповед е осигурен достъп до път, улица до новообразуваните имоти, имотът на жалбоподателя В.А.М. правилно е отразен и съответен на притежаваните права, с ПНИ имоти № 1067 и № ***са с намалена площ до полагащата им се 600 кв.м на ползвателите, като е образуван нов имот с № ***с площ 327 кв.м, отреден за наследниците на бившия собственик. Изтъква се, че по предложения вариант на тройната експертиза, имоти № 6041 и № ***стават с неправилна форма и не отговарят на условията на т.2.6 от съвместна заповед от 22.08.2003 г. на МЗГ и МРРБ, съответно Заповед № РД-46-494 и Заповед № РД-02-14-454 за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според касатора постройката в имот № ***не е построена съгласно издадените за нея строителни книжа, а и от СТЕ се установява, че е „разрешена приблизително на същото място, на което е изградена“. Позовавайки се на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, касаторът твърди, че съдът е пропуснал да изгради фактически констатации относно момента на изграждане на засегнатата сграда в имот № 6040, както и какви са характеристиките и предназначението й, за да може да се прецени дали попада сред изчерпателното изброяване на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се потвърди заповедта на областния управител, като се претендира присъждане на разноски за всички инстанции, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. В хода по същество касаторът, чрез процесуалния си представител – юриск. Д. , поддържа изложените доводи и направените искания с жалбата.

Ответникът – В.А.М., представляван от адв. К.С. с писмен отговор и с молба, както и в хода на делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, отправя искане за отхвърлянето й и за присъждане на разноски по делото по представен списък. Сочи се, че за имот № ***и № *** не е осигурено лице от минимум 14 метра, съгласно чл. 31 и чл. 19 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е нарушено правото на строеж на М., съгласно чл. 63 от Закона за собствеността. Настоява се, че лицето на имот № ***следва да е минимум 14/15 метра, а имот № *** да отпадне и лицето на имот № 6041 също да бъде 14/15 метра. В хода по същество на спора, ответникът изтъква, че имот № ***винаги е имал път и са представени строителни книжа, които не са били оспорени, а от друга страна, ВАС е казал единствено да се съобрази дали могат да бъдат обединени съседни разлики, като не е имало указание за премахване на незаконно строителство или за деление на законна сграда.

Заинтересованата страна – Община Варна, чрез ст. юрисконсулт Г.П.   с писмен отговор по касационната жалба и с писмена молба в хода на делото, поддържа становище за основателност на жалбата и отправя искане за отмяната на решението на РС – Варна. Позовавайки се на т. 2.7 от Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ за определяне на техническите изисквания и условия на контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на заключението по съдебно-техническата експертиза (СТЕ) и допълнителната такава, се настоява, че новообразуваният имот няма как да се обособи по друг начин, т.к. ако достъпът до имота на В.М. се прокара на друго място, имот № ***би се разделил на две части, с площи по-малки от 250 кв.м, което ще противоречи на чл. 25, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Изтъква се и че от заключенията по СТЕ се установява, че по отношение на новообразувания имот № *** са спазени изискванията на чл. 28, ал. 5 и чл. 25, ал. 5 ППЗСПЗЗ, според които се допуска проектирането на задънени улици с ширина най-малко 3,50 м.

Заинтересованите страни – С.А.К., С.С.К., Я.С.Я. (наследници на Я.С. M.) и М.Х.Г., не ангажират писмен отговор по касационната жалба и не изразяват становище по жалбата в хода на делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че от доказателствата по делото се установява, че при изработването на ПНИ при обособяването на имота на бившите собственици не са били спазени в пълен обем изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Пледира се за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно.

Съдът, като прецени доводите на страните, заключението на прокурора и фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за него.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от В.А.М. срещу Заповед № РД-20-7706-167 от 07.10.2020 г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен ПНИ и регистрите към него на селищно образувание местност Горна Трака, землището на кв. Виница, община Варна, по отношение на „имот № ***и имот № ***“.

Административният акт на областния управител е издаден след отмяната с Решение № 7131 от 28.06.2011 г. по адм. № 809/2011 г. на ВАС на първоначално одобрения ПНИ със Заповед № РД-06-7706-31 от 03.02.2006 г. на Областния управител на област с административен център Варна, в частта по отношение предвиденото отреждане за имоти № 1065, № 1066, № 1067 и № ***и връщане на преписката за ново произнасяне.

Районният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата от закона форма.

За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд приема от фактическа и правна страна, че актът е издаден в противоречие с материалноправните норми, по следните съображения: Според задължителните указания по прилагането на закона, дадени с Решение № 7371/28.06.2011 г. по адм. д. № 809/2011 г. на ВАС, от разликите на имоти с № 1067 и № ***над притежаваните от бившите ползватели 600 кв.м, следва да се обособи нов имот, с площ над 250 кв.м, който да се отреди за бившия собственик. С обжалвания пред РС – Варна ПНИ имот № 1067 (отреден на М.Х.Г. Ин Кало) и № ***(отреден на П.Ж.M. – наследодател на оспорващия В.А.М.) са с намалена площ до полагащата се на ползвателите 600 кв.м и е образуван нов имот № 6040, с площ 327 кв.м, отреден за наследниците на бившия собственик – Я.С. M.. При новообразуването на имот № 6040, не са спазени изискванията на материалния закон, т.к. имотът преминава през цялата източна граница на имот № 1068, лишавайки го от съществуващия достъп до улица № 9519, като е проектиран нов имот № *** – улица, който да осигури изискванията за лице и достъп до имот № 1068. От друга страна, районният съд, позовавайки на заключението по повторната СТЕ, приема, че е налице друга техническа възможност за обособяване на новообразуван имот от разликите на имоти № 1067 и № ***над 600 кв.м, без да се проектира втора задънена улица (нов имот № ***), като при това положение оспорената заповед противоречи на разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ, според която проектирането на задънени улици или пътища е допустимо само по изключение – когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти. Отделно от горното е прието, че новообразуваният имот № 1068, с площ 600 кв.м е обособен в разрез с нормата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, според която местоположението на определения имот за правоимащия ползвател по § 4а и § 4б, следва да бъде съобразено със съществуващите в имота сгради и съоръжения, а в случая от имота е отнета разлика, върху чиято площ е налице законно изградена стопанска постройка, при наличието на възможност за включването на тази постройка в полагащата се на ползвателя площ. Направен е и извод, че в регистъра към ПНИ имот № ***е записан като собственик П.Ж.M., а отразяването „с други“ очевидно касае акта за собственост, че е „друг вид“, а именно оценителен протокол с посочения № 1412/27.06.1994 г., а не, че имотът е съсобствен с други (неиндивидуализирани) лица, поради което с цел избягване на всякакво съмнение относно данните за собствеността по чл. 28, ал. 4, изр. трето ППЗСПЗЗ, това вписване следва да бъде коригирано, като се отрази еднозначно титулът за собственост на посоченото лице. Районният съд посочва и че следва да бъде отчетено обстоятелството, че новопроектираната задънена улица № *** преминава през съществуващата на място стопанска постройка в имот 1068, респ. изпълнението на плана предвижда премахване на тази постройка, което е недопустимо. Първоинстанционният съд приема, че следва да се отмени оспорената заповед и да се върне преписката на органа за ново произнасяне, при което да бъде съобразено местоположението на съществуващата в имот № ***законно изградена стопанска постройка и да бъдат спазени изискванията на чл. 28, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, както и в регистъра на имотите към ПНИ да се отразят еднозначно данните за собствеността на имот № 1068.

С обжалваното пред административния съд решение е осъден Областният управител да заплати на В.А.М. сумата в размер на 1800 лева, представляваща направени по делото разноски.

Настоящият състав на съда намира, че решението на РС – Варна е недопустимо, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна жалба, чиято обстоятелствена част и означена като оспорвана част от ПНИ не съответстват на очевидното искане на оспорващия, което е довело и до неправилно определяне от съда на обжалваната част от ПНИ. От друга страна, в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е осигурил надлежното участие в съдебното производство на конституираната заинтересована страна – М.Х.Г.. На следващо място съдът нито е изискал отстраняване на нередовност на искането по оспорването на основание чл. 193 ГПК, нито се е произнесъл по това оспорване, както и по оспорването идентичността между местност „Коджа тепе“ и местност „Армут Тарла“, направени с молбата на оспорващия от 12.12.2020 г. (л. 109 от делото).

В жалбата от В.А.М. (наследник на П.Ж.M., на която е отреден НИ 1068), подадена чрез адв. С.,*** се сочи, че се обжалва заповедта на областния управител по отношение на „имот № 1068, имот № ***“, с твърдения, че не е отразена правилно собствеността и не са заснети правилно границите, предмет на правото на собственост по отношение на имот 1068. Съдът двукратно е давал възможност на оспорващия (с Разпореждания № 272900/01.12.2020 г. и № 269505/12.03.2021 г.) за отстраняване нередовността на оспорването, като от разпорежданията се установява, че очевидно съдът приема, че се оспорва ПНИ в частта на НИ ***и НИ ***. Същевременно изложените от жалбоподателя доводи и основания за оспорване на заповедта за одобряване на процесния ПНИ са относими към ПНИ в частта, с която от стар имот ***с площ 842 кв.м са обособени НИ ***с площ 600 кв.м, с вписан в регистъра собственик П.Ж.M. с други № 1412/27.06.1994 г. (чийто наследник е оспорващият В.А.М.)***, осигуряващ лице и достъп на имот 1068, както и към ПНИ, в частта, с която от остатъка от площта от стар имот ***с площ 842 (и с остатък от площта на съседния стар имот 1067) е обособен НИ ***с площ 327 кв.м за наследниците на Я.M.. Оспорващият обаче не уточнява ясно и еднозначно обхвата на оспорването (т.е. частта, в която се оспорва заповедта), а сочи единствено „имот ***и имот ***“. От друга страна, районният съд при доклада на делото посочва, че процесният ПНИ се обжалва „в частта на НИ ***и 1062“, като добавя и „НИ 6041“, който НИ 6041 е с НТП - улица и собственик Община Варна и осигурява лице и достъп на имот 1067.

От скицата на НИ ***– отреден с ПНИ за наследници на Я.С. M. (л. 43 от делото) се установява, че имотът е с площ 327 кв.м и е обособен от остатъците над 600 кв.м на имоти със стари номера ***и 1067 по предходния отменен от съда ПНИ, като НИ 1067, според заповедта за одобряване на ПНИ, е с площ 600,05 кв.м и в регистъра като собственик се вписва М.Х.Г. Ин Кало.

Същевременно с обжалваното решение (за разлика от определения с доклада на съда обхват на оспорването – НИ 1068, НИ *** и НИ 6041) е отменена заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ, но само в частта относно НИ ***(т.е. отреденият с плана имот, с площ 600 кв.м за П.Ж.M., чийто наследник е оспорващият В.А.М.) и в частта относно НИ *** (отреден за с НТП – улица и собственик Община Варна, осигуряващ лице и достъп на имот 1068). Тоест не е налице отмяна на ПНИ по отношение на новообразуваните имоти от имот със стар номер 1068, а именно по отношение на НИ ***(на ползвателя П.Ж.M.), НИ *** (тупик, осигуряващ достъп до път на НИ 1068) и НИ ***(образувано от остатъка на площта над 600 кв.м от стари имоти ***и 1067), в какъвто смисъл са изложените в жалбата до райониия съд съображения за незаконосъобразност на заповедта на областния управител, но не и обективираната от оспорващия като означена част на оспорвания акт. Касационната инстанция намира, че така постановеното решение – отмяната на ПНИ само по отношение на НИ ***и НИ *** не предполага и възможност при новото произнасяне на областния управител, след връщането на преписката, отреждането за имота на оспорващия В.А.М. да е с конфигурация, различна от отменената от съда с обжалваното решение, т.к. в частта за НИ ***ПНИ ще е влязъл в сила.

Изложеното обуславя извод, че е следвало първоинстанционният съд да изиска от оспорващия уточнение на жалбата по отношение на обжалвания обхват на плана с индивидуализиране на имотите като НИ по ПНИ или със стари номера на имотите, които оспорващият да отнесе към отреждането им с ПНИ като НИ, и въз основа на посоченото от оспорващия да се прецени наличието на правен интерес у оспорващия, като впоследствие се разгледа и разреши спора в съответствие с определения от жалбоподателя предмет на оспорването.

Индивидуализацията на спорното право се извършва от жалбоподателя чрез посочените от оспорващия в жалбата оспорван акт, основания и петитум, които следва да отговорят на изискването за яснота и недвусмисленост и да си кореспондират. Недопустимо е съдът да презюмира както частта, в която се оспорва административният акт, така и искането по жалбата.

Произнасяйки се по нередовна жалба, несъответстваща на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 АПК, които реквизити следва да си съответстват, без да остави жалбата без движение и без, на основание чл. 158, ал. 1 АПК, да изпрати на оспорващия съобщение да отстрани процесните нередовности, РС – Варна е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

На следващо място касационната инстанция установява, че след като призовката до правилно конституираната като заинтересована страна по делото – М.Х.Г., се е върнала с отбелязване, че лицето не е открито на адреса, а апартаментът от 2 години е с нов, друг собственик, първоинстанционният съд (л. 131 от делото), с оглед изискванията на АПК е извършил справка за настоящ и постоянен адрес на (л. 133 от делото), както и справка за регистриран трудов договор и осигурител (л. 134 – 135 от делото). Предвид липсата на информация за друг адрес и за регистриран трудов договор и осигурител, с Разпореждане от 20.08.2021 г. районният съд е постановил съобщаването на призовката след еднократно посещение на адреса, да се извърши чрез залепване на уведомление, каквото уведомление е залепено на 28.08.2021 г. на входната врата на входа и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия на апартамента – л. 149 от делото. С Разпореждане от 20.09.2021 г. районният съд приема, че призовката е връчена редовно на основание чл. 18а, ал. 9 АПК и я е приложил по делото (л. 150 от делото), като в първото съдебно заседание и за следващите съдебни заседания съдът е приемал, че тази заинтересована страна е редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съгласно чл. 138, ал. 1 АПК призовките се връчват по реда на чл. 137 АПК.

Според нормата на чл. 137, ал. 6 АПК, когато страната е призована чрез залепване на съобщението по реда на чл. 18а, ал. 9, след като установи редовността на направеното по този начин съобщение, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на жалбоподателя. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

В случая, РС – Варна не е назначил на заинтересованата страна – М.Х.Г. (според справката от НБД – М.Х. Крисчини, л. 133 от делото) особен представител на разноски на жалбоподателя и по такъв начин не е осигурил надлежната защита на правата й.

Така установеното от касационната инстанция, както и неизискването на отстраняване нередовност на искането по оспорването на основание чл. 193 ГПК и непроизнасянето по това оспорване, а и по оспорването идентичността между местност „Коджа тепе“ и местност „Армут Тарла“, направени с молбата на оспорващия от 12.12.2020 г. (л. 109 от делото), представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по аргумент от чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, и е основание за отмяна на съдебния акт като неправилен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, но неправилността на обжалвания пред АдмС – Варна съдебен акт на РС – Варна се поглъща от недопустимостта му.

Независимо от валидността на обжалваното пред настоящата инстанция решение на РС – Варна, доколкото същото е недопустимо, безпредметно се явява обсъждането на конкретните възражения, както на касатора, така и на ответника по касационната жалба - В.А.М. и заинтересованата страна – Община Варна. Следва да се отбележи само следното: Районният съд като основание за отмяна на оспорвания акт е посочил несъответствието с разпоредбите на чл. 28, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ и в този смисъл е неоснователно твърдението на касатора за отмяната на акта само по целесъобразност. Предвид трайно приеманото от съдебната практика тълкуване по прилагането на нормите, регламентиращи правилата за съставяне на ПНИ, както и предвид изрично посоченото от съда при отмяната на първоначално одобрения ПНИ, че са неприложими нормативните изисквания на ЗУТ, напълно несъстоятелни са твърденията на ответника по касационната жалба – В.М., за несъответствие на процесния ПНИ с нормативните правила на ЗУТ и ЗС.

При новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд следва да го разглежда по общия ред, при съобразяване на дадените от касационната инстанция указания по тълкуването и прилагането на закона, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото - в случая, неуказване от съда на оспорващия необходимостта от отстраняване нередовността на жалбата по отношение на частта от ПНИ, която се оспорва. Районният съд следва да съобрази, че според справката в НБД М.Х.Г. е с имена М.Х. Красничи и че по касационното дело (л. 37) е приложено пълномощно от М.Х. Красничи на Х.Г.Х., респ. да извърши преценка за наличието или липса на представителна власт у Х. преди да пристъпи към назначаването на особен представител.

Предвид изхода на спора, по исканията на страните за разноски следва да се произнесе РС – Варна при новото разглеждане на делото – чл. 226, ал. 3 АПК.

На основание чл. 221, ал. 3 АПК, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260454 от 15.12.2022 г. по адм. дело № 14799/2020 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна, при съобразяване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
	Членове:	ТАНЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ