№ 3670
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20251110207572 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ******, представлявано от управителите И.
С. Б. и А. М. А. Х., срещу наказателно постановление №
824773-F814300/25.04.2025г., издадено от Директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – София, с което за нарушение на чл.96, ал.1
ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 600лв.,
на основание чл.178 ЗДДС. Съгласно мотивите на наказателното
постановление към 21.10.2024г. вкл. дружеството реализирало облагаем
оборот за регистрация по ЗДДС в размер на 407 122,40 лв., като оборотът бил
достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, но в законния
7 дневен срок от изтичане на данъчния период, през който достигнало
облагаемия оборот, такава не била извършена, като констатираното
закъснение било от 156 дни.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че при издаването му били допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуален закон – липса на компетентност на административния орган,
1
издал НП; липсвало нарушение – дружеството не извършило никаква доставка
на услуги, нещо повече – актът, с който била аргументирана
административната санкция, бил обжалван; оборотът за регистрация бил
достигнат с фактура № ********** на стойност 409 045,00 лв. на датата
21.02.2025г., а не на посочената в НП дата 21.10.2024г. Моли съда да отмени
наказателно постановление № 824773-F814300/25.04.2025г. на Директора
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – София като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият ТД на НАП – София се явява в съдебно заседание,
поддържа издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Видно от наказателно постановление № 824773-F814300 /25.04.2025г.,
същото е връчено на нарушителя на 07.03.2025г. Жалбата срещу
наказателното постановление е депозирана на 24.03.2025г. - в законния срок,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 12.03.2025г., при проверка по повод подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС от ******, било установено, че дружеството
реализирало облагаем оборот за регистрация по ЗДДС в размер на 407 122,40
лв., поради което в 7 дневен срок след изтичане на период, не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия за достигане на изискуемия
оборот за данъчна регистрация по ЗДДС /считано до 21.10.2024г. вкл./,
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Сделката, която
задължавала проверяваното дружество да направи регистрация по ЗДДС, била
обективирана в нотариален акт за учредяване на право на строеж с Вх.№
80410/14.10.2024г. Дружество ****** подало изискуемото заявление на
27.02.2025г. Закъснението било от 156 дни.
Констатирайки административното нарушение, свидетелката Б. В. Н.
– ****** при ТД на НАП-София съставила Акт за установяване на
2
административно нарушение № F814300/17.03.2025г., връчен на нарушителя
на същата дата, в който субсумирала нарушението като такова по чл.96, ал.1
ЗДДС.
Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 ЗАНН и
депозирал писмено възражение, в което заявил, че оборотът на стойност
409 045,00 лв. бил достигнат с фактура № ********** на датата 21.02.2025г.,
от която следвало задължението на дружеството по чл.96, ал.1 ЗДДС.
Административнонаказващият орган счел възражението за
неоснователно и въз основа на АУАН издал наказателно постановление №
824773-F814300/25.04.2025г., с което на основание чл.178 ЗДДС наложил на
****** имуществена санкция в размер на 600 лв.
Съдът приема:
Акт за установяване на административно нарушение № F814300
/17.03.2025г. съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34,
ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление №
824773-F814300/25.04.2025г. е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3
ЗАНН, от компетентен орган, съгласно чл.193 ЗДДС вр. Заповед № ЗЦУ-
384/27.02.2024г. и Заповед № 737/30.06.2015г. на Изпълнителния директор на
НАП.
Възражението за некомпетентност на органа, издал обжалваното НП,
съдът приема за неоснователно поради следните причини:
В глава ХV от ДОПК, озаглавена "ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН
КОНТРОЛ", са разписани процедурите за осъществяването му - чрез
извършване на ревизии и проверки. В случая е извършена проверка, а не
ревизия. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите
относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С
проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от
значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, но
не се установяват самия размер на данъците и задължителните осигурителни
вноски на проверяваното лице. Проверката се извършва от органите по
приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане / чл.110, ал.4 от
ДОПК/. От всичко изложено съдът намира, че оспореният акт е валиден,
издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, поради което
не са налице основания за прогласяване на неговата нещожност.
3
Както в АУАН, така и в НП, са посочени елементите на деянието –
видът на нарушението – бездействие, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
нарушени.
Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно
постановление № 824773-F814300/25.04.2025г. императивните разпоредби на
чл.42 и чл.57 ЗАНН, регламентиращи формата и съдържанието на АУАН и
НП, са изпълнени.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗДДС /ред., ДВ, бр.106/2023г./,
уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, всяко
данъчно задължено лице с облагаем оборот от 166 000 лв. и повече, когато
оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Цитираният нормативен текст очертава фактическия състав, при
проявлението на който възниква задължение за регистрация по ЗДДС:
данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал. ЗДДС и формиран облагаем
оборот в размер на 166 000 лв. в период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия, през който е достигнат този оборот.
Страните по делото не спорят, че жалбоподателят е данъчно
регистрирано лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС.
За признаване на спорното право е релевантно възникването на
данъчно събитие, което според чл.25, ал.2 ЗДДС възниква на датата, на която е
прехвърлена собствеността върху стоката. От гледна точка на формалната
логика наличието на доставка съставлява положителен факт и след като
жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка в негова тежест
е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този
положителен факт.
Понятието "доставка на стоки" по смисъла на чл.14, пар.1 от
Директива 2006/112/ЕО включва всяка сделка по прехвърляне на материална
вещ от определено лице, което овластява друго лице с цел да се разпорежда
фактически с нея като собственик. Дали това овластяване е резултат на
прехвърляне на собственост или на учредяване на вещно право, или е резултат
4
на предаване на стоката от името и за сметка на доставчика като лице, което
само я държи или я владее или което действа като комисионер (арг. от чл.14,
§2, б.”в” от Директивата), или на прехвърляне на рисковете и ползите по повод
стоката без фактическото й предоставяне в държане, е въпрос на конкретния
механизъм на всяка от спорните доставки, така както е претендиран от
субектите по сделката или се установява от съвкупната преценка на
релевантните доказателства за всяка конкретна операция. Респ. липсата на
доставка е основание да се откаже право на приспадане на ДК поради
нарушение на основни принципи на системата на ДДС – наличие на реална
икономическа дейност и данъчен неутралитет, който цели да освободи от
данъчна тежест всички реални икономически дейности /Решение № 31258 от
24.09.2025г. на АдмС - София по адм. д. № 1571/2025г. Трето отделение, 70
състав/.
В съответствие със законодателната уредба правото на строеж следва
да се счита за валидно придобито със сключването на нотариален акт със
страни - двата субекта по сделката. От гледна точка на данъчното
законодателство този момент е идентичен и с датата на възникване на
данъчното събитие по смисъла на чл.25, ал.2 ЗДДС. Това е датата, на която е
изповядан нотариален акт за учредяване на право на строеж № 191, т.I, рег.№
6866, д.№ 163 от 14.10.2024г. на Нотариус с район на действие Софийски
районен съд, вписан под № 725 в регистъра на Нотариалната камара.
Административнонаказващият орган е приел в съответствие със
закона за дата на нарушение 22.10.2024г. – след изтичане на законния 7 дневен
срок за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС при формиран
облагаем оборот в размер над 166 000 лв. в период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, през който е достигнат този
оборот.
С неподаването на изикщуемото заявление за регистрация по ЗДДС
извън законния срок ****** е извършил нарушение на чл.96, ал.1 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.178 ЗДДС данъчно задълженото лице е
задължено да подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване
на регистрацията в установения в закона срок, като в случай на неизпълнение
на задължението наказанието за нарушителите е в размер от 500 лв. до 5 000
лв.
5
Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС /Решението по
съединените дела С-95/07 и С-96/07 Е.S.v.A.delle E.- U. di G. 3, §71/, при
налагане на санкции, свързани с неизпълнение на задължение за плащане към
бюджета, винаги следва да се отчита факта: Дали „е налице риск от загуба на
данъчни приходи за съответната държава-членка“ и дали „по принцип не се
дължи данък към държавния бюджет“.
Следва да се съблюдава принципа за пропорционалност между
деянието, последиците от същото и предвидената санкция, произтичаща от
чл.35, ал.3 НК – наказанието да бъде съответно на престъплението, и да
постига целите му по чл.36 НК, както и от легалното определение по чл.93, т.9
НК – да бъде съобразена липсата или незначителността на вредните
последици.
В конкретния случай принципите за пропорционалност и ефективност
на санкцията при прилагане правото на ЕС са относими и към формалните
нарушения, извършени чрез бездействие, така и към нарушенията, извършени
чрез действия.
В случая е безспорно установено, че е налице настъпил вредоносен
резултат, в следствие на неподаване на заявление за регистрация в
установения в закона срок от страна на ****** в качеството си на данъчно
задължено лице по чл.3, ал.1 ЗДДС – безспорно се дължи данък върху
добавената стойност, който следва да бъде начислен при извършване на
регистрация по чл.96, ал.1 ЗДДС. Т.е. в случая са настъпили вредни последици
за фиска, нарушението не е формално и поради тази причина прилагането на
чл.28 ЗАНН е незаконосъобразно.
Поради тази причина и с оглед съдебната практика следва издаденото
наказателно постановление № 824773-F814300/25.04.2025г. като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
С оглед претенцията от страна на административнонаказващия орган
за присъждане на разноски и предвид изхода на делото, такива следва да бъдат
присъдени, на основание чл.63д ЗАНН вр. чл.27е НЗПП.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 824773-F814300
/25.04.2025г. на Директора Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – София, с
което на ******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от управителите И. С. Б. и А. М. А. Х., за нарушение на чл.96,
ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв., на основание
чл.178 ЗДДС.
ОСЪЖДА ******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от управителите И. С. Б. и А. М. А. Х., да заплати на
Директора Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – София разноски по делото
в размер на 120лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7