РЕШЕНИЕ
№
Гр.Плевен ,11.04.2022
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд
,търговско отделение , в публично съдебно
заседание на четиринадесети март , през
две хиляди двадесет и втора година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ЙОВКА КЕРЕНСКА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 153/ 2020г. по описа на ПлОС и за да се
произнесе взе предвид:
Постъпила е искова
молба от „*** „ ООД - гр. София срещу „ ***
„ ЕООД – гр.Левски , С.Б.А. и А.Л.А. с
която е предявен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 124
,ал.1 от ГПК за признаване за установено ,че ответниците дължат на ищеца сумата
от 60 000лв. /частично от сумата 307 733,97 лв./, материализирана в запис на заповед от 27.06.2019г. с падеж
08.08.2019г. Иска се и осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца
направените от него деловодни разноски
в заповедното производство и в настоящото исково производство.
Предвид заявения
от ищците предмет на иска,свързан с претенция, произтичаща от абсолютна
търговска сделка ,каквато е записът на заповед, на осн. чл.286,ал. 2 във вр. с
чл. 1 ,ал.1 т. 8 от ТЗ съдът намира, че
се касае за търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК . Тези сделки се считат за
търговски независимо от качеството на лицата ,които ги извършват , а и в случая издаването на записа на
заповед е свързано с упражняваната от ответното дружество търговска дейност
,тъй като и самият ответник твърди ,че записът на заповед се намира във връзка с
други търговски сделки ,каквито са двата договора от 27.11.2018г. и
последващото финално споразумение между двете търговски дружества. Поради
това съдът приема,че спорът следва да
бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК, а възражението
на ответниците ,че спорът следва да се разгледа по общия ред ,следва да остане
без уважение.
На основание
чл.118, ал.1 от ГПК, съдът намира, че с оглед цената на иска, е родово
компетентен по смисъла на чл.104, т.4, от
ГПК да разгледа делото.
Съдът приема, че е довнесена дължимата държавна такса за разглеждането на иска в размер на 1200 лв. Съдът приема ,че ищецът е спазил месечният срок за предявяването на иска по чл. 422 от ГПК,
тъй като е бил уведомен за възможността за предявяване на установителен иск на
30.10.2020 г., а исковата молба е подадена на 17.11.2020г. ,т.е. налице са
положителните процесуални предпоставки за разглеждането по същество на
предявения иск.
В исковата молба се
твърди ,че на 27.11.2018г. между ищеца и първия ответник „***“ ЕООД- гр.Левски
са били сключени два договора –договор за доставка на технологично оборудване и
договор за доставка на зърнопочистваща машина
PETKUS и че на
22.05.2019г. към всеки от двата договора е бил подписан анекс, поради
забава в изпълнението от страна на ответника „***“ ЕООД- гр.Левски.
Твърди се ,че във
връзка с тези договори ищецът „*** „ ООД
е заплатил на „***“ ЕООД- гр.Левски сума в общ размер 394 377,08 лв. Твърди се също така ,че с финално споразумение от 27.06.2019г. , подписано между ищеца и първия ответник
,страните са приели ,че поради неизпълнение на задълженията по двата договора и анексите към тях , същите
се прекратяват ,като изпълнителят „***“ ЕООД се задължава да възстанови
получената сума ,като задължението се трансформира в парично задължение. Твърди се също така ,че страните са
приели,че изпълнителят към момента на сключване на финалното споразумение е
възстановил сумата 11 000лв. , а освен това,че извършените от изпълнителя СМР на обект „Складове за съхранение на
растителна продукция „ в с.*** на обща
стойност 75 643,11 лв. с ДДС могат да бъдат използвани от възложителя на
работите и стойността им се приспада от подлежащите на възстановяване суми.
Поради това с въпросното финално споразумение страните се
споразумели „***“ ЕООД да заплати на
ищеца „*** „ ООД сумата общо 307 733,97
лв. в следните срокове :
- Сумата 102
577,99 лв. до 11.07.2019г.
- Сумата 102
577,99лв. до 25.07.2019г. и
- Сумата 102
577,99лв.до 08.08.2029г.
Сочи се също така ,че за гарантиране възстановяването на
посочената сума 307 733,97 лв. „***“ ЕООД издава в полза на „***„ ООД запис на заповед на стойност 307 733,97 лв.,
с падеж на датата на последната
периодична вноска , който запис на заповед е бил авалиран от С.Б.А. и А.Л.А. .
Твърди се също така
,че въпреки настъпилите падежи на погасителните вноски , ответното дружество е
възстановило на „ *** „ ООД само
сумата 36 000лв. ,като останал неплатен
остатък в размер на 271 733,97лв.
Твърди се че поради
посоченото по –горе неизпълнение, ищецът се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение № 131 и изпълнителен лист от 06.07.2020г. за
сумата 50 000лв./ частично от 307 733,97
лв./ издадени по ч.гр.д.№ 281/ 2020 г. на РС-Левски и въз основа на това пък е
било образувано изпълнително дело № 906/ 2020г. по описа на ЧСИ Т.К. и
че по това изпълнително дело
посочената сума е изплатена на ищеца .
Сочи се ,че тази заповед за изпълнение
била обжалвана от втория и третия ответник , но не и от първия ответник
поради което по отношение на него е влязла в сила.
Твърди се също така
,че на 27.07.2020г. въз основа на същия запис на заповед, в
полза на ищеца са били издадени по ч.гр.д.№ 361/ 2020 г. на РС-Левски заповед
за изпълнение № 173 и изп.лист за сумата
57 733,97 лв., като и тази заповед за
изпълнение е била обжалвана от втория и третия ответник ,но не и от първия
ответник. Признава се ,че и този изпълнителен лист е бил присъединен по изп.д.№
906/ 2020г. на ЧСИ Т.К. и че и тази сума – 57 733,97 лв. е била изплатена на
ищеца.
По този начин, след изплащане на
посочените по горе суми- 36 000лв. доброволно от длъжника ; 50 000лв.
и 57 733,97 лв. – събрани по
изпълнително дело № 906/2020г. на ЧСИ Т.К. са останали дължими по записа на
заповед от първия ответник - 164 000лв.
Твърди се ,че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 560/ 2020г. на РС-
Левски и за сумата 60 000лв. / част от
сумата 307 733,97 лв./ и въз основа на
издаденият изпълнителен лист пък е било образувано изп.д№ 1207/ 2020г. на ЧСИ Т.К. за принудително събиране
на тази сума от ответниците по иска ,които са съответно издател на записа на
заповед и авалисти по него. Твърди се ,че след като е бил уведомен за
депозираното от всички длъжници
възражение по реда на чл. 414 от ГПК , кредиторът е предявил процесния
иск в едномесечния срок за това,даден от съда.
По делото са били връчени
на ответниците преписи от исковата молба и приложенията към нея,като ответниците са подали общ писмен отговор в срока по чл. 367, ал.1 от ГПК.
Най –напред се
прави възражение по редовността на
исковата молба,тъй като липсвала справка па чл. 366 от ГПК ,въпреки че делото
било образувано като търговско.
На Второ място се
прави изрично възражение ,че настоящият спор не подлежи на разглеждане по реда
на гл. 32 от ГПК , а следва да се разгледа по общия исков ред ,тъй като процесната
сделка не била търговска , а се касаело за едностранна правна сделка, извършена
като обезпечение и записа на заповед не бил издаден от търговец при упражняване
на неговото занятие и самата ценна книга не удостоверявала поемането на парично
задължение , а само обезпечавала вземането по каузални сделки ,сключени преди
това.
По същество на
спора се прави възражение за унищожаемост на сделките по издаване на записа на
заповед и по неговото авалиране от
втория и третия ответник , макар да не
се оспорват подписите за издател на записа на заповед и на поръчителите /
авалистите / по него ,но се твърди ,че тези сделки били извършени поради принуда
от управителя на „ *** „ ООД М.И.Д. , чрез възбуждане на основателен страх. Според
ответниците заплахата ,която ги принудила да сключат процесните сделки и се
изразява в това, че М.Д. им заявил ,че „ не знаели с кого си имат работа ,че
познавал прокурори в гр.София , че има големи връзки и че ги чакат големи неприятности“ ,демонстрирал им ,че знае имената на дъщеря
им и къде се намира тя ,както и им показал извлечения от техни банкови сметки
,явно придобити от него по незаконен
начин и всичко това предизвикало у
ответниците основателен страх , поради което те подписали записа на заповед.
Прави се и
възражение за унищожаемост на тези
сделки и поради въвеждане на ответниците в заблуждение/ т.е. поради измама
/ ,че записа на заповед ще служи само
като обезпечение на двете каузални сделки и че след като му доставят договореното
оборудване и машина ,той ще им върне записа на заповед.
Твърди се ,че
въпреки, че оборудването и машината били доставени на „***“ООД и били приети без възражения от М.Д. , той не
им върнал записа на заповед.
По същество се
прави и т.н. възражение,че процесния запис на заповед е издаден като
обезпечение на вземане по каузално правоотношение между издателя на записа на
заповед и ищеца. Твърдят ,че било налице недобросъвестно поведение на кредитора
по записа на заповед и злоупотреба с право от негова страна .
Ответниците също
така твърдят ,че на 27.11.2018г. са били
сключени два договора –договор за доставка на технологично оборудване и договор
за доставка на зърнопочистваща машина
PETKUS ,които следвало да се доставят
на обекта в с.*** , обл.Враца и че в изпълнение на тези договори ищецът е
превел на „*** „ ЕООД сумата 394 377,08 лв. Ответниците твърдят ,че
изпълнителят по договорите поръчал оборудването и машината в Турция ,но
изпълнението се забавило ,като заедно с това и възложителят не бил подготвил
площадката за монтаж на съоръжението. Поради настъпилото забавяне и от двете
страни по договорите ,било подписано финално споразумение от 27.06.2029г. по силата на което ответното
дружество се задължило да възстанови на ищеца сумата 307 733,97 лв. и че за обезпечаване на това
вземане на ищеца бил издаден процесния
запис на заповед ,авалиран от другите двама ответници.
Твърди се ,обаче
,че впоследствие от турската фирма –производител на оборудването и на
машината се обадили, че те са
произведени и била постигната устна уговорка между ищеца и издателя на записа на заповед , оборудването и
машината да бъдат доставени на обекта по договорите посочени по –горе – т.е. ,че възложителят ще приеме реално изпълнение
на задължението по двата договора вместо
плащане на сумата по финалното споразумение.
Това по
същество представлява твърдение за устно
постигнато между страните изменение на финалното писмено споразумение
от 27.06.2020г. ,което изменение не може да се доказва със свидетели на осн.
чл. 164 ,ал.1 т. 5 от ГПК , освен при изрично съгласие на ищеца.
Твърди се ,че
оборудването и машината били доставени на обекта с транспорт за тяхна/ на
ответниците / сметка и били приети без
възражения от ищеца по делото, по качеството на машината и оборудването ,което
реално изпълнение станало на 22 .04.2020г. ,като самият ищец организирал
монтажа им.
В т.см. се твърди
,че вече е налице реално изпълнение на
задължението по каузалните правоотношения за чието обезпечаване е бил издаден
записа на заповед ,поради което следва
да отпадне неговата гаранционна функция.
Счита , че към датата на исковата молба вземането по записа на заповед е
погасено чрез приетото от ищеца реално изпълнение по каузалните сделки, вместо
плащане .
В срока по чл. 372
от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „*** „ ООД.
Изразено е
становище ,че тъй като спорното вземане е установено по размер в документа от
който произтича –записа на заповед ,то не е необходимо да се представят
допълнителни изчисления относно формирането на вземането.
Счита се ,че
възражението, че спорът не подлежи на
разглеждане по реда на глава 32 от ГПК не е основателно ,тъй като както записа
на заповед ,така и авалирането му представляват абсолютни търговски сделки ,
поради което спорът попада в приложното поле на чл. 365, т.1 от ГПК.
Счита се ,че възражението за унищожаемост на записа
на заповед е недопустимо ,тъй като първите две заповеди за изпълнение на парично
задължение , издадени от РС-Левски са влезли в сила по отношение на главния
длъжник „*** „ЕООД,който не е възразявал срещу тях , поради което
е недопустимо оспорването им с възражение в исковия процес ,доколкото не
се твърдят нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на
ответниците до изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК
или с които да не са могли да се снабдят
в същия срок.
Изтъква се, че
отговорността на менителничните
поръчители /каквито са авалистите по записа на заповед / не зависи от
действителността на менителничното задължение за което се поръчителства ,като
единствено опорочената форма на менителничния ефект е пречка за пораждане на
действително задължение на авалиста , но в случая не се твърди такъв порок във
формата.
По същество се
счита, че възражението за унищожаемост е
и напълно неоснователно ,тъй като ищецът не е заплашвал ответниците по какъвто
и да било начин ,за да подпишат записа
на заповед и да го авалират.
Изразено е
становище ,че записа на заповед не е издаден като обезпечение на задължението
на изпълнителя по двете каузални сделки –договорите за доставка от 27.11.2018г.
, а е издаден като обезпечение на паричното задължение на „***“ ЕООД да
възстанови получените плащания по цитираните във финалното споразумение фактури
,издадени от „***“ЕООД към „***“ООД и това е изрично уредено в чл. 9 от
въпросното финално споразумение. Акцентира се върху това ,че финалното споразумение
е сключено поради виновното неизпълнение на задълженията на първия ответник по
двата договора от 27.11.2018г. и анексите към тях.
Според ищеца, без правно значение било какво е изпълнило „***“ЕООД
по вече прекратените договори и на какво основание е продължило да доставя
оборудване след тяхното прекратяване.
Заедно с това изрично се оспорва ,че „***“ ЕООД е изпълнило
задълженията си по двата договора от 27.11.2018г. –договор за доставка на
технологично оборудване и на зърнопочистваща машина. Твърди се, че нито едно от
двете задължения по тези договори не е
изпълнено в пълен обем и точно .
Заедно с това се
признава ,че оборудването е частично сглобено ,но се твърди ,че липсата на
основни компонентни от същото не позволява инсталацията да се пусне в
експлоатация. Твърди се ,че не е налице окончателно предаване, респ. приемане
на машините по договора от 27.11.2018г. , тъй като не е налице предвидения за
удостоверяване на тези факти приемо-предавателен протокол, който следва да се подпише след доставка и
разтоварване в базата в с.*** , а окончателното приемане и предаване на монтажа на машините пък става с подписване на
акт обр. 19 за извършени СМР , а такива документи не са подписвани все още
. Поради това се счита ,че правото на
собственост върху доставеното и частично монтирано оборудване в базата в с.***
било все още върху ответника и не е прехвърлено на ищеца.
Алтернативно се
развива тезата ,че дори да се приеме ,че
първият ответник е доставил уговореното технологично оборудване , то това е
станало почти две години след изтичане на крайния срок за изпълнение на
договора / 30.04.2019г./ и след
неговото прекратяване по взаимно съгласие с посоченото по-горе финално споразумение. Твърди се в т.вр.
,че ищецът е изгубил интерес от
изпълнение на този договор за доставката на технологичното оборудване ,поради
невъзможността да използва сушилната
инсталация.
Твърди се също така
,че забавата в доставката на оборудването
не е била резултат от забава на завода-производител в Турция ,който бил
готов за експедирането му още в края на м. 01.2019г., а се дължала на забавата
в плащането от страна на „*** „ ЕООД към завода –производител на окончателното
плащане ,въпреки че възложителят по договора бил извършил окончателното плащане
още на 25.01.2019г.
Твърди се също
така ,че по договора за доставка на зърнопочистващата машина ,поради неплащане
на цялата цена от страна на „***“ ЕООД
към немския завод доставчик , възложителят по договора - ищеца е бил принуден да заплати
отново цялата цена на немския завод при който е била поръчана машината.
Постъпил е и
допълнителен писмен отговор от тримата ответници в който е взето отношение по
твърденията и възраженията ,направени от ищеца в допълнителната искова молба.
Поддържа се тезата
,че записът на заповед е издаден като обезпечение не само за изпълнението на
финалното споразумение ,но така също е свързан и с двете каузални сделки
,доколкото въпросното финално споразумение е анекс към тях и е системно
обвързано с тях. Счита се ,че има пряка връзка между сумата по записа на
заповед / която е именно стойността на реалното изпълнение / и самото
реално изпълнение.Оттук се извежда тезата ,че не следва ищецът да получи
едновременно както реалното изпълнение ,така и паричната му равностойност по
записа на заповед.
Оспорва се
твърдението от ДИМ ,че оборудването не е доставено и монтирано ,като напротив –
твърди се ,че всичко е доставено и монтирано на площадката на ищеца.
Ответниците
заявяват в допълнителния си отговор , че
няма да се ползват от документа ,наречен оферта за доставка и монтаж на силозно
оборудване ,носещ подписите на двете страни по делото . С оглед на това и
заявеното от ищеца оспорване на този документ и произтичащото от него откриване
на производство по оспорването му става
безпредметно ,тъй като същият следва да бъде изключен от доказателствата по
делото .
Оспорва се и
твърдението на ищеца ,че бил загубил интерес от изпълнението на сключените
между страните договори ,като се сочат извършени от ищеца действия по изплащане
на 70 % от стойността на машината ,получаването и на обекта , приемането на
елементите на съоръжението на своята площадка ,допускане на монтажниците на
ответника ,постигане на устна уговорка
за възлагане монтажа на силоза на негов роднина и т.н. ,които според
ответниците сочат ,че интереса от изпълнението за възложителя по договора не е
отпаднал. Твърди се ,че поради спорните качества на монтажниците на самия ищец
и поради неизпълнение на площадката на ищеца ,процесното съоръжение не може да
достигне искания капацитет , а не поради виновно поведение на ответника.
Оспорва се и твърдението ,че ищеца е заплатил два пъти стойността на машината
Петкус ,тъй като ищецът бил заплатил само 70 % от стойността и директно на
производителя, а 30 % са заплатени като аванс на производителя от преведените
от ищеца средства ,които са включени в записа на заповед.
Съдът е допуснал посочените от ответниците в писмения
отговор свидетели за разпит след призоваване : Г.Б.Н. , Б.Б.К. ,Х.П.И. , А.Р.Б.,
които се сочат за установяване реалното изпълнение по двете каузални сделки , а първия свидетел и за установяване на
възражението за унищожаемост на записа на заповед поради заплашване от ищеца
. Допуснал също така до разпит като свидетел и соченият от ответниците в
допълнителния им им писмен отговор А.Т.М. относно готовността на площадката за
монтаж на съоръжението и какви други пречки е имало пред монтажа на
оборудването на площадката и кой е извършвал монтажа ,който да бъде призован от
посочения адрес в с.Петокладенци.
Назначена е и съдебно счетоводна експертиза по
формулираните от ответниците три въпроса / на л. 42 от делото / ,които косвено
имат значение за правилното решаване на спора ,както и по допълнителния въпрос, поставен от
ответниците с допълнителния им отговор,
а именно - след проверка в счетоводството на „***“ЕООД да отговори
извършено ли е плащане от това дружество ,представляващо аванс за машината
Петкус ,кога и в какъв размер е това плащане ? .
Допусната е и
съдебно - техническа експертиза по формулираните от ответниците два въпроса /
на л. 42 от делото / ,като експертът извърши оглед на площадката на ищеца в с.*** и
огледът се извърши от вещото лице в присъствието на представител на ответника ,както и да
отговори на формулираните от ищеца два
въпроса / на л. 139 от делото /.
Допуснати са до
разпит при довеждане от ищеца като свидетели
и сочените от ищеца лица : В.И.П. и Д.Х.Ц. ,тъй като обстоятелствата за които
се сочат, са част от предмета на спора.
С оглед позициите
на страните по делото , Съдът е приел ,че не се спори между страните по делото
за следните обстоятелства:
-относно сключването на
27.11.2018г. между ищеца и първия ответник „***“ ЕООД- гр.Левски на два договора –договор за доставка на
технологично оборудване, и договор за
доставка на зърнопочистваща машина
PETKUS.
- относно подписването на финалното споразумение от
27.06.2019г. във връзка с горните два договора .
- относно издаването на записа на заповед на стойност 307 733,97 лв. от „***“ ЕООД в полза на ищеца
,който запис на заповед е авалиран от другите двама ответници С.А. и А.А..
-относно общия размер на
извършените плащания от „*** „ ООД към изпълнителя по двата договора за
доставка
- относно общия размер
на доброволно върнатите от изпълнителя
суми след подписването на финалното споразумение ,както и за размера на
принудително събраните от ответника суми
в резултат на издадените заповеди за изпълнение,изп.листове и образуваните по
тях изпълнителни дела .
Спори се по следните
фактически въпроси :
-дали след финалното споразумение от 27.06.2019г. е извършено
реално изпълнение на задълженията на „***“
ЕООД,произтичащи от двата договора от
27.11.2018г.?
-дали това изпълнение е точно и в пълен обем и дали е прието от възложителя по тези два
договора – „ ***“ ООД без възражения и дали оборудването се използва на
площадката на ищеца в с. *** и ако не ,то какви са причините за това ?
-били ли са мотивирани
издателят на записа на заповед и авалистите да издаде записа на заповед
,респ. да го авалират, чрез заплашване
от управителя на ищцовото дружество и
има ли измама на ответниците за да го издадат и авалират?
Отговорът на горните
спорни въпроси ,обаче, зависи пряко от
отговора на следните въпроси ,които имат правен характер:
1.
Какъв
характер има финалното споразумение от 27.06.2019г?-дали същото представлява
само допълнително споразумение / анекс / към двата договора за доставка от
27.11.2018г. или същото има характер
на новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД и във вр. с това какво е станало
след сключването на това финално споразумение
със задълженията на изпълнителя по двата договора за доставка и
продължило ли е действието на тези два договора за доставка и действащи ли са
те и към настоящия момент ?
2.
След
сключването на финалното споразумение от 27.06.2019г. била ли е постигната
между страните по него писмена или
устна уговорка оборудването и машината все пак да бъдат
доставени на обекта по договорите, посочени по –горе – т.е. ,че възложителят ще приеме реално изпълнение
на задължението по двата договора вместо
плащане на сумата по финалното споразумение
3.
има
ли приемане чрез конклудентни
действия от страна на „*** „ООД на ,
макар и закъснялото изпълнение на задълженията на „***“ ЕООД по двата договора
за доставка от 27.11.2018г. ?
4.
Записа на заповед, издаден на 27.06.2019г. за сумата 307 733, 97 лв.
с кои каузални сделки е свързан –дали с
двата договора за доставка от 27.11.2018г. или с финалното споразумение от
27.06.2019г.,респ. изпълнението на задължението по коя от тези сделки
обезпечава?
По първия от тези
въпроси ,Плевенски окръжен съд приема
,че „финалното споразумение“ от 27.06.2019г.,сключено между „*** „ООД и „***“
ЕООД представлява същинска обективна новация по чл. 107 от ЗЗД при която старите задължения на
изпълнителя по двата договора за доставка от 27.11.2018г., а именно - да
достави и и монтира технологично оборудване на обект „Складове за съхранение на
растителна продукция“ ,находящ се в с.*** , обл.Враца ,както и да достави и
монтира на същото място зърнопочистваща
машина PETKUS са заменени с друго,ново задължение на „***“ ЕООД
, а именно визираното в чл. 7 от финалното споразумение „изпълнителят се задължава да възстанови
/плати / по сметка на възложителя сумата 307 733,97 лв. на три вноски с
конкретно посочени размери и падежи на
всяка една от тях.Със сключването на това финално споразумение , двата договора
за доставка от 27.11.2018г. са прекратени
,както изрично е посочено в чл. 5 от финалното споразумение -това прекратяване
става именно с подписване на споразумението и проявява своето действие за в
бъдеще,като от 27.06.2019г. страните вече не са обвързани с двата договора за
доставка –те престават да съществуват ,произтичащите от тях права и
задължения на страните са погасени ,като
заедно с това са заменени със
съвсем различно ,парично по своя характер задължение на„***“ ЕООД.
В т.вр. следва да
се посочи ,че ако ответникът по иска „***“
ЕООД след сключването на процесното финално споразумение от 27.06.2019г. е продължил да изпълнява задълженията си,
произтичащи от вече прекратените договори за доставка на технологично оборудване и на зърнопочистваща
машина PETKUS,то той е изпълнявал при
отпаднало основание –прекратени договори за доставка и монтаж с оглед на което
би имал правото да търси от „*** „ООД полученото от него на отпаднало основание
технологично оборудване/ разбира се извън това ,което е описано в чл.6 от
финалното споразумение като извършени и приети от възложителя СМР на обекта на
стойност 75 643,11 лв.с ДДС./
По втория въпрос-след
сключването на финалното споразумение от 27.06.2019г. била ли е постигната
между страните по него устна уговорка
оборудването и машината все пак да бъдат
доставени на обекта по договорите, посочени по –горе – т.е. ,че възложителят ще приеме реално изпълнение
на задължението по двата договора вместо
плащане на сумата по финалното споразумение, Плевенски окръжен съд
приема следното :
Съгласно чл. 11 от
финалното споразумение от 27.06.2019г. „промени в това споразумение могат да
бъдат извършвани само по взаимно ПИСМЕНО съгласие на страните. „от което следва
,че самото споразумение изрично изключва възможността то да
бъде валидно изменено с УСТНА уговорка между страните по него. Такава
устна промяна на писменото финално споразумение би била
недействителна поради неспазване на предвидената в самото него форма за
действителност на изменението ,която е задължително писмена.
Разбира се, няма
пречка ,след датата на сключване на финалното споразумение , между страните по
делото да бъде сключен друг договор за доставка на оборудването и на
зърнопочистващата машина ,който да не е
в писмена форма/а да е устен/,доколкото за договора за доставка не е предвидена
в закона писмената форма като форма ad substantiam, но това вече би бил съвсем нов
договор за доставка , а няма да е някакво изменение на финалното споразумение .
Такъв нов устен договор за доставка на оборудването и зърнопочистващата
машина ,обаче нито се твърди от
ответника да е бил сключен след подписване на финалното споразумение , нито пък
се признава от ищеца неговото сключване ,нито има други доказателства по
делото.
Изследването на
въпроса пък има ли постигнато
някакво писмено съглашение за изменение на финалното споразумение от
27.06.2019г. следва да се раздели на два периода :
1.до датата на завеждане на делото
2.след завеждане на делото ,в хода на самия исков процес.
1. До завеждане на делото пред ПлОС няма доказателства страните, подписали финалното споразумение да са постигнали и
някакво писмено съглашение за изменение на финалното споразумение в смисъл за продължаване изпълнението на вече
прекратените договори за доставка. Действително,на л. 156 – 160 от том първи на
делото са представени писмени предложения от страна на „*** „ООД за уреждане на отношенията ,които по време
следва подписването на финалното споразумение ,както и отговори от „***“ООД и
електронна кореспонденция между техни представители ,но от тях не може да се направи
извод,че в резултат на тези преговори се е стигнало до еднопосочни
волеизявления на двете страни за довършване
на изпълнението на задълженията на „***“по вече прекратените договори за
доставка и монтаж ,респ. за отпадане действието на финалното споразумение от
27.06.2019г.
2. След завеждане на
делото ,обаче и докато производството по делото беше спряно на осн. чл.
229,ал.1 т.1 от ГПК по взаимно съгласие на страните , а именно на 26.04.2021г.
, между страните по делото е сключена извънсъдебна спогодба
,целяща да уреди отношенията във връзка с процесните договори за доставка
,финалното споразумение и свързаните с тях висящи съдебни производства пред
ПлОС,вкл. и по настоящото т.д.№ 153/
2020г. ,като намерението на страните по
нея е тя да стане основа за сключването на съдебни спогодби по чл. 234 от ГПК
по всички висящи дела между тези страни.Такава
съдебна спогодба ,обаче ,не беше сключена до приключване на съдебното дирене по
делото.
Съгласно чл. 235,
ал.3 от ГПК при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите
,настъпили след предявяване на иска ,които са от значение за спорното право . Поради това се налага и въпросната
извънсъдебна спогодба да бъде преценявана от съда в отношението и с финалното
споразумение от 27.06.2019г.за да се даде отговор на въпроса коя договореност
между страните по делото остава да действа към момента на постановяване на
настоящото съдебно решение.
Както се вижда от
съдържанието на извънсъдебната спогодба
,“***“ ЕООД поема задължение,до
15.06.2021г. , за своя сметка и отговорност да доокомплектова и завърши
монтажа на технологичното оборудване по двата договора за доставка и монтаж от
27.11.2018г. и всички допълнителни споразумения към тях в съответствие със
спецификация и констатациите на експертното заключение по СТЕ по т.д.№ 114/
2020г. на ПлОС,като достави и монтира за своя сметка допълнително необходимите
компоненти ,така че същото да бъде пуснато в експлоатация и да бъде годно да
функционира по предназначение и достигнат
производствен капацитет от 100 тона / час пшеница на вход и изход за
семепочистващата машина и всички линии към нея. Предвидено е също така в горния срок да бъдат извършени
72 часови проби за установяване на производствената мощност на технологичното оборудване , а за
приемането да бъде назначена комисия с представители на „***“ ООД и „***“ЕООД и
строителен надзор , ангажиран от „*** „ ООД за въвеждане в експлоатация на сушилната инсталация съгласно изискванията на
ЗУТ,като е предвидено приемането на
съоръжението да стане с двустранно подписан протокол – чл. 1 , ал. 4 от
спогодбата от 26.04.2021г.
В чл. 2 ,ал.1 пък
от същата спогодба е предвидено ,че ако „Агростарт- СА „ЕООД изпълни всички
свои задължения по настоящата спогодба,всички техни задължения и тези на
солидарните длъжници –физически лица / с изключение на задълженията по б.“ж“ от преамбюла на спогодбата /която
касае разноските по водените дела / ,ще се считат опростени от първата
страна – „*** „ООД .
Според съда тази
извънсъдебна спогодба също така има характер на обективна новация по отношение
на финалното споразумение от
27.06.2019г., доколкото паричното задължение на „***“ЕООД по финалното споразумение отново се заменя със
задължение за довършване на изпълнението на технологичното оборудване по двата
договора за доставка и монтаж, плюс доставка на
някои допълнителни елементи за оборудването ,но с тази особеност ,че въпросната новация е поставена под
условие –тя ще настъпи само в случай на
реално изпълнение на задължението на „Атрострат СА“ ЕООД по извънсъдебната
спогодба ,което пък следва да бъде удостоверено с подписването на посочения в чл.1,ал.4 от нея
двустранен протокол за успешно преминати 72 часови проби.
Задължението на „***“ЕООД по тази
извънсъдебна спогодба ,обаче , не беше изпълнено нито до предвидения в нея срок -15.06.2021г. , нито до приключване
на съдебното дирене пред Плевенски окръжен съд .
По делото не е
представен предвидения в чл.1 ,ал.4 от спогодбата от 26.04.2021г. двустранен
протокол за успешно преминати 72 часови проби. ,който единствено може да
удостовери изпълнението на задълженията на първия ответник по иска –„***“ЕООД .
Заедно с това ,от
събраните по делото други доказателства/
гласни доказателства и експертно заключение на САТЕ/също така няма
основание да се приеме ,че е извършено
приемане чрез конклудентни действия
от страна на „*** „ООД на макар и
закъснялото изпълнение на задълженията на „***“ ЕООД по двата договора за
доставка от 27.11.2018г. и че „*** „ООД
и по този начин да е дерогирано финалното споразумение от
27.06.2019г.
От експертното
заключение на в.л. инж.Е.Б.Ц./представено
в съда на 03.12.2021г./ става ясно ,че
макар оборудването да е доставено на обекта ,то е само частично монтирано и не
може да функционира в този вид /не са монтирани основни части и елементи от
оборудването ,което прекъсва технологичния поток/ . По отношение на зърнопочистващата машина се
установява ,че тя действително е доставена на място и поставена върху циментова
площадка на колони ,но не е направен монтаж съгласно изискванията –не е
захваната към наличната площадка с анкерни болтове , а от допълнителното
оборудване към нея не е доставена и монтирана аспирационната система и е
доставена с един комплект сита. Извода на в.л е ,че по този начин
технологичното оборудване и зърнопочистващата машина не могат да функционират.
Това състояние на технологичното оборудване е констатирано от вещото лице след
настъпване на срока за изпълнение по извънсъдебната спогодба – 15.06.2021г. и още веднъж сочи ,че ответникът “***“ЕООД не
е изпълнил задължението си по
извънсъдебната спогодба от 26.04.2021г.
Ако беше установено / било със свидетелски показания ,било с
техническата експертиза /,че технологичното оборудване вкл. и зърнопочистващата
машина функционират според
предназначението си и предвидения капацитет ,т.е. ,че „*** „ООД развива производствената
си дейност на обекта в с.*** използвайки тези съоръжения ,то би могло да се
направи извод за приемане на закъснялото
изпълнение ,но дори и това не би игнорирало действащото и непроменено с
допълнително писмено съглашение между страните
финално споразумение от 27.06.2019г. ,което все още подлежи на изпълнение от
страна на длъжника „***“ЕООД.
След като посоченото
в извънсъдебната спогодба от 26.04.2021г. условие за „опрощаване „ на
задълженията на „*** „ЕООД за които са заведени дела пред ПлОС и които са
свързани с финалното споразумение от 27.06.2019г. не се е сбъднало , то се налага изводът ,че действащият между „*** „ООД
и „***“ООД договор по който
следва да се уреждат техните отношения е именно и само финалното споразумение
от 27.06.2019г. по силата на което „***“ООД
има да изпълнява единствено своето парично задължение в чл. 7 от финалното
споразумение „изпълнителят се задължава
да възстанови /плати / по сметка на възложителя сумата 307 733,97 лв. на три
вноски с конкретно посочени размери и падежи
на всяка една от тях.
Това е също така и единственото
каузално правоотношение по повод
на което, и за обезпечаване изпълнението
на задължението на ответника по което е издаден и процесният запис на заповед
от 27.06.2019г., а това не са двата договора за доставка на
технологично оборудване и
зърнопочистваща машина,тъй като те ,както беше посочено по-горе са прекратени
считано от датата на подписване на финалното споразумение.
Неслучайно в чл. 9
от това финално споразумение е посочено ,че за гарантиране изпълнението на
задължението за възстановяване на сумата по чл. 7 от това споразумение,изпълнителят / т.е. ***“ЕООД
/ издава в полза на възложителя / т.е. „***
„ООД /запис на заповед на стойност
307 733,97 лв. с падеж датата на последната периодична вноска ,която двата
е 08.08.2019т. / вж.чл.7 от финалното споразумение/. Както се вижда от записа
на заповед / на л. 10 от делото / той е издаден именно за сумата
307 733,97 лв. и е с падеж – 08.08.2019г.
От друга страна в двата договор за доставка
от 27.11.2018г. / на л. 46 52 от делото и на л. 67- 71 от делото / изобщо не е
било предвидено издаването на какъвто и да било запис на заповед като вид обезпечение
за изпълнение на задълженията на изпълнителя по тези два договора, още по
–малко конкретно на процесния запис на заповед за сумата 307 733,97 лв. и е с
падеж – 08.08.2019г.Поради това
очевидно е ,че този запис на заповед е свързан с каузална сделка ,но това е
именно и само финалното споразумение от
217.06.2019г., а не и предхождащите договори за доставка ,които от 27.06.2019г.
са прекратени по взаимно съгласие на страните.
Поради това именно от гл.т. на развитието на
правоотношението по каузалната сделка/финалното споразумение от 27.06.2019г/
респ. изпълнението на задълженията на страните по това споразумение ,следва да
се изследва и въпроса дължи ли се от „***“ЕООД
сумата от 60 000лв. /частично от сумата 307 733,97 лв./, материализирана в
запис на заповед от 27.06.2019г. с падеж 08.08.2019г.
Като се проследят от
една страна извършените от длъжника „***“ЕООД
плащания / за които има признание на кредитора в исковата молба /, а това
следните суми- 36 000лв. платена доброволно
от длъжника ;както и 50 000лв. и 57 733,97 лв. – събрани по изпълнително дело №
906/2020г. на ЧСИ Т.К. ,а от друга страна като се съобрази ,че няма
доказателства за извършени други погасявания
от издателя на записа на заповед
или от авалистите , то се налага извода ,че от длъжника са погасени общо 143 733,97 лв. и
са останали дължими по записа на заповед
164 000лв.,т.е. непогасената част от
паричното задължение на ответника е по-голяма от претендираните по настоящото
дело 60 000лв.,т.е те продължават да се дължат.
Що се отнася до
направените от ответниците възражения за унищожаемост на сделките по издаване на записа на
заповед и по неговото авалиране от
втория и третия ответник ,поради принуда от управителя на „ *** „ ООД М.И.Д. , чрез възбуждане на основателен страх
,както и поради въвеждане на ответниците в заблуждение/ т.е. поради измама
/ ,че записа на заповед ще служи само
като обезпечение на двете каузални сделки и че след като му доставят договореното
оборудване и машина ,той ще им върне записа на заповед, то те останаха напълно недоказани .Няма никакви данни в събраните по
делото доказателства ,които да подкрепят тези възражения на ответниците.
Поради тези
съображения , съдът намира ,че предявения иск следва да бъде изцяло уважен
до размера за който е предявен и да се признае за установено по
отношение на ответниците ,че дължат на ищеца сумата от 60 000 лв. /
частично от 307 733,97 лв./материализирана в запис на заповед от
27.06.2019г. с падеж 08.08.2019г. за която сума е издадена заповед за изпълнение
№ 260034/09.10.2020г. по ч.гр.д.№ 560/ 2020г. на РС-Левски,ведно със законната
лихва върху нея , считано от 06.10.2020г. до окончателното и изплащане .
Следва в полза на
ищеца да бъдат присъдени и направените от него разноски в заповедното
производство ,които са в размер на 1200лв. –платена д.т. и 1398 лв. адвокатско
възнаграждение, а така също и разноските
по настоящото исково производство ,които според представения списък по чл. 80
от ГПК /на л. 386 от делото / са в размер на 4500лв./1200лв.-държавна такса и
2500лв.–адвокатско възнаграждение /
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр. с чл.
415 от ГПК и във вр. с чл. 124 ,ал.1 от ГПК и във вр. с чл. 535 от ТЗ ,че „ ***
„ ЕООД, ЕИК-***със седалище и адрес на управление гр.Левски ,обл.Плевен ,*** ,представлявано от
управителя С.Б.А. ; С.Б.А., ЕГН-********** *** и А.Л.А. ,ЕГН-********** *** дължат
на „*** „ ООД ,ЕИК-***,гр.София ,район Лозенец ,*** сумата от 60 000 лв. / частично от 307
733,97 лв./, материализирана в запис на заповед от 27.06.2019г. , с падеж
08.08.2019г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №
260034/09.10.2020г. по ч.гр.д.№ 560/ 2020г. на РС-Левски, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 06.10.2020г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „ *** „ ЕООД –
гр.Левски , С.Б.А. и А.Л.А. да заплатят на „*** „ ООД
- гр. София направените
от ищеца разноски в заповедното
производство , които са в размер на 1200лв. –платена д.т. и 1398 лв. адвокатско
възнаграждение, а така също и разноските
по настоящото исково производство ,които според представения списък по чл. 80
от ГПК /на л. 386 от делото / са в размер на 4500лв./1200лв.-държавна такса и
2500лв.–адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД
: