№ 70
гр. Кюстендил, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231500500320 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба подадена от Р. В. И. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. О. П.,
насочена против Решение № 225 от 04.05.2023 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 1589/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е изнесъл на публична
продан Поземлен имот с идентификатор 65365.602.1172, находящ се в гр. *******,
общ. *******, обл. К., по КККР, одобрени със Заповед № РД[1]18- 15/19.02.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот е от 10.11.2015 г., с адрес на поземления имот: гр. *******, ул. „***********, с
площ 799 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване за ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 1270, квартал 7,
парцел XXXVI, предишен идентификатор 65365.602.494, 65365.602.495, при съседи:
имоти с идентификатори 65365.602.1038, 65365.602.498, 65365.602.501,
65365.602.1171, 65365.602.1026, заедно с построените в тази част на имота: сграда с
идентификатор 65365.602.1172.3 , с площ 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 65365.602.1172.4, с площ 17 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, като получената от проданта
сума следва да се разпредели между съделителите съобразно правата им в
съсобствеността, определени с Решение № 46/27.01.2023 г. по гр. д. № 1589/2022 по
описа на ДнРС / ½ ид. ч. за Р. В. И. и по 1/6 ид. част за всеки от С. Г. Г., Д. Г. Г. и К. Ф.
Г./, като е определил стойността на изнесения на публична продан имот 80 600 лв.
Осъдил е страните да заплатят държавна такса по иска за делба по сметка на РС -
Дупница в размер на 4% върху стойността на дяловете им, а именно: Р. В. И. - 1612 лв.;
С. Г. Г. – 537, 36 лв.; Д. Г. Г. – 537, 36 лв.; К. Ф. Г. – 537, 36 лв.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания
1
съдебен акт. Конкретно се твърди, че първоинстанционният съд не е изследвал всички
предвидени в закона възможности за разделянето на процесния имот и прекратяване на
съсобствеността. Позовава се на изисканото от съда становище по чл. 201 ЗУТ от
главния архитект на общината, с което съдът неправилно не се съобразил. Твърди се,
че имотът е поделяем и реално може да се обособят два самостоятелни поземлени
имоти, като ответниците като сънаследници получат ½ ид. ч. в общ дял и
съсобствеността се прекрати. Иска се отмяна на решението на районен съд и уважаване
на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от насрещните страни С. Г. Г., Д. Г. Г. и К. Ф. Г. чрез пълномощника им адв. Й.
Наумова, с който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и се
оспорват изложените в нея твърдения. Искат отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на
страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна
следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
С влязло в сила Решение № 46 от 27.01.2023 г., постановено по гр.д. № 1589 по
описа за 2022 г. на РС- Дупница е допуснато да се извърши съдебна делба на Поземлен
имот с идентификатор 65365.602.1172, находящ се в гр. *******, общ. *******, обл. К.,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
15/19.02.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от
10.11.2015 г., с адрес на поземления имот: гр. *******, ул. „***********, с площ 799
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване
за ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 1270, квартал 7, парцел
XXXVI, предишен идентификатор 65365.602.494, 65365.602.495, при съседи: имоти с
идентификатори 65365.602.1038, 65365.602.498, 65365.602.501, 65365.602.1171,
65365.602.1026, заедно с построените в тази част на имота: сграда с идентификатор
65365.602.1172.3, с площ 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска
сграда; сграда с идентификатор 65365.602.1172.4, с площ 17 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 65365.602.1172.5, с
площ 10 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, съгласно
2
правата на страните: за Р. В. И. – ½ ид. част; за К. Ф. Г. – 1/6 ид. част;
От приетата съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й.
А. се установява, че допуснатия до делба поземлен имот е неподеляем, а пазарната му
стойност, заедно с построените в него и съществуващи понастоящем сгради, възлиза
общо на 80 600 лв.
В изисканото по чл. 201 от ЗУТ становище, главният архитект на Община
******* е посочил, че е необходимо изготвяне на комбинирана скица, възложено на
вещо лице от страните по делото, за да се отговори дали имотът е поделяем.
Предвид практиката на ВКС, съгласно която, за да се спази основният принцип
при извършване на делбата – получаване на дял в натура (чл.69, ал.2 ЗН), когато в
делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на
толкова дяла, колкото са на брой съделителите, но дяловете са достатъчни за
наследствените колена, дяловете следва да се групират по колена, без да е необходимо
за прилагането на този способ съгласието на всички съделители, съдът е назначил
съдебно- техническа експертиза, със задача вещото лице да изчертае комбинирана
скица между одобрените КККР и Регулационен план на гр. ******* с отразено и
конкретно геодезически заснето/ измерено лице на процесния имот откъм улица с о.т.
39-40. В заключение № 4497/07.11.2023 г. вещото лице инж. Р. С. е изчертал такава
скица. Тя е била предоставена на главния архитект на Община *******, който в
Становище вх. № 5349/29.12.2023 г. е посочил, че процесният поземлен имот е
неподеяем.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна,
настоящата инстанция приема следното.
Основен принцип при делбата на съсобствени имоти е при възможност всеки от
съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като
евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари, предвид разпоредбата на чл.
69, ал. 2 от ЗН.
Въззивната инстанция в настоящия си съдебен състав намира, че в случая такава
възможност не е налице и този основен принцип не може да бъде спазен, поради което
следва да се прецени кой от другите възможни способи следва да бъде приложен, като
се обсъди и възможността на предпочетените от страните способи за извършване на
делбата. В разпоредбите на чл. 348, чл. 349, чл. 352 и чл. 353 от ГПК са предвидени
няколко различни по естеството си способа за извършване на делбата. За да се
достигне до извода посредством кой от предвидените в ГПК способи следва да се
извърши делбата, трябва да бъдат прецени всички факти и обстоятелства, касаещи
допуснатите до делба имоти, включително техния брой, стойност, вид, начин на
ползване, извършени преустройства и подобряване, както и размера на дяловете, броя
на съделителите, значението на правопораждащия съсобствеността факт и други
установени в производството по делото относими факти.
Способите визирани в разпоредбите на чл. 352 и чл. 353 от ГПК са приложими в
случаите, когато е възможно да бъдат обособени отделни дялове, което безусловно
предполага повече от един имоти. В случая процесния имот е неподеляем. Предвид
това способите по чл. 352 и чл. 353 от ГПК в настоящото производство са
неприложими.
Предвид изложеното единственият възможен способ, чрез който следва да се
извърши делбата е този по чл. 348 от ГПК, като имотът бъде изнесен на публична
продан.
Вземайки предвид гореизложеното, окръжен съд счита, че решението на
районен съд е законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 225 от 04.05.2023 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 1589/ 2022 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4