№ 19768
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.ОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА.ОВ Гражданско дело №
20221110162104 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 249073/16.11.2022 г, с
която от името на „**“ ЕАД, ЕИК ** против наследниците на С. * Н., ЕГН
********** са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни
искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови
нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане
на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото.
С молба вх. № 278313 от 14.12.2022 г. ищецът е уточнил подадената искова
молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците на
наследниците на С. * Н., ЕГН **********, а именно срещу лицата: Н. А. Н., ЕГН
********** с адрес: ***, А. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** и С. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, като е направено искане съдът да осъди ответниците да
заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6594,60 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № **, находящ се в гр. *** за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
16.11.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1097,05 лева,
1
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.09.2020 г. – 24.10.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 48,38 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № **, находящ се в гр. *** за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 16.11.2022 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 10,24 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 30.11.2019 г. – 24.10.2022 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
От Н. А. Н., ЕГН ********** се претендират 4/6 части от сумите, предмет
на предявените за разглеждане в настоящото производство искове. От С. С. Н.,
ЕГН ********** се претендират 1/6 части от сумите, предмет на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове. От А. С. Н., ЕГН ********** се
претендират 1/6 части от сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове.
С определение № 34417/15.12.2022 г., постановено по гр.д. № 62104/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници в
производството – Н. А. Н., ЕГН ********** с адрес: ***, А. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: *** и С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата си молба ищецът „**“ ЕАД твърди, че има договорни отношения
с ответниците /респективно е имал такива с техния наследодател/. Поддържа, че
същите /респективно техния наследодател/ имат качеството клиенти на топлинна
енергия за битови нужди за следния недвижим имот, представляващ апартамент
№ **, находящ се в гр. ***. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***“ ЕООД,
като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа,
че ответниците /респективно техния наследодател/ са използвали доставяна
топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и не са погасили
задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което
същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и
задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което и то
2
следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца суми, както следва: : 1/ сумата от 6594,60 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. *** за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 1097,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.09.2020 г. – 24.10.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 48,38 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. *** за
периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане;; 4/
сумата от 10,24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 30.11.2019 г. – 24.10.2022 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
От Н. А. Н., ЕГН ********** се претендират 4/6 части от сумите, предмет
на предявените за разглеждане в настоящото производство искове. От С. С. Н.,
ЕГН ********** се претендират 1/6 части от сумите, предмет на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове. От А. С. Н., ЕГН ********** се
претендират 1/6 части от сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до
настоящия момент не е депозиран отговор на исковата молба от ответницата в
производството Н. А. Н., ЕГН **********.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответниците в производството С. С. Н., ЕГН ********** и А. С.
Н., ЕГН **********, чрез назначения им особен представител – адвокат Н. Б. от
САК, с които се оспорват предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
3
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна
енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, както и изпадането на ответниците в забава за заплащане на дължимите
главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане, за което обстоятелство не
сочат доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
4
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.**, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
5
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "**" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ
/отм./ рег. № 180, том I/1988 г. от 04.04.1988 г. се установява в производството, че
на 04.04.1988 г. С. ** Н. и *** Н., са придобили собствеността върху недвижим
6
имот, апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда I, бл. 155, вх. Е, ет.
1, като С. ** Н. е придобил 2/3 идеални части от имота, а *** Н. е придобил 1/3
идеална част.
Същевременно от писмо от 20.04.2010 г. от Столична община – район
Надежда /виж л. 19 от делото/ се установява в производството, че *** Н., ЕГН
********** е починал през 2003 г., като вдовец и е оставил за свой наследник по
закон сина си С. * Н., ЕГН **********, който е придобил, по реда на
наследственото правоприемство, притежаваната приживе от наследодателя *** Н.,
ЕГН **********, 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, респективно е
станал собственик на целия недвижим имот, собствеността върху който е
придобита по силата на договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на ЧЛ. 117 от ЗТСУ /отм./ рег. № 180, том I/1988 г. от 04.04.1988 г. /2/3
идеални части/ и по реда на наследственото правоприемство от наследодателя ***
Н., ЕГН ********** /1/3 идеална част/.
От събраните по делото доказателства /справка за предоставяне на данни по
реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. и удостоверение за наследници изх. №
РНД22-УФ01-1460/3 ОТ 15.12.2022 г., издадено от Столична община, район
Надежда/ се установява в производството, че С. * Н., ЕГН ********** е починал
на 07.11.2021 г. /т.е. след крайната дата на процесния период/, като е оставил за
свои наследници по закон съпругата си Н. А. Н., ЕГН ********** и децата си А.
С. Н., ЕГН ********** и С. С. Н., ЕГН **********. По делото не са ангажирани
доказателства и/или направени доказателствени искания, от които да се приеме за
установено, че към момента на сключване на договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на ЧЛ. 117 от ЗТСУ /отм./ рег. № 180, том I/1988 г. от
04.04.1988 г., С. * Н., ЕГН ********** и Н. А. Н., ЕГН ********** са били в
граждански брак, респективно не е доказано обстоятелство, че придобитите от С.
* Н., ЕГН **********, 2/3 идеални части от процесния недвижим имот, по силата
на договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЧЛ. 117 от ЗТСУ
/отм./ рег. № 180, том I/1988 г. от 04.04.1988 г., са били СИО, доколкото не е
доказано в производството, че към 04.04.1988 г. С. * Н., ЕГН ********** и Н. А.
Н., ЕГН ********** са били в граждански брак.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на страните за
кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства. Тази
разпоредба се прилага единствено в хипотеза, при която страните твърдят факти и
обстоятелства, за които обаче не сочат никакви доказателства. Доколкото с
исковата молба, подадена от името на ищеца, са представени доказателства и
7
направени доказателствени искания за установяване твърдяното от него
обстоятелство, че през процесния период именно ответниците е следвало да
отговарят за заплащане цената на доставената и потребена в процесния имот
топлинна енергия, в качеството си на наследници на С. * Н., ЕГН **********, то
не са били налице предпоставките на чл. 146, ал. 2 ГПК. Противното разбиране /че
съдът дължи указания на страните, ако счете, че представените от тях
доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин твърдените от тях
факти и обстоятелства/ би довело до намеса от страна на съда в полза на една от
страните в производството, респективно до нарушаване на принципите на
диспозитивното начало и равнопоставеността между страните в гражданския
процес. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и в тежест
на всяка от тях е било да установи в производството, при условията на пълно и
главно доказване, твърдените от нея факти и обстоятелства от значение за
правилното решаване на правния спор, предмет на разглеждане в настоящото
производство. Още повече, че от ищцовото дружество не са наведени твърдения,
че С. * Н., ЕГН ********** и Н. А. Н., ЕГН ********** са били в граждански
брак, нито към датата 04.04.1988 г., нито към друг релевантен за производството
момент.
Предвид гореизложеното и обсъдения доказателствен материал се налага
единствен основан на събраните по делото доказателства извод, че за процесния
период именно С. * Н., ЕГН ********** е имал качеството клиент на топлинна
енергия, която е била доставяна и потребявана в процесния недвижим имот,
апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда I, бл. 155, вх. Е, ет. 1, в
качеството си на собственик на същия имот.
Същевременно от приобщеното към доказателствения материал по делото
удостоверение за наследници изх. № РНД22-УФ01-1460/3 от 15.12.2022 г.,
издадено от Столична община, район Надежда, се установява в производството,
че С. * Н., ЕГН ********** е починал на 07.11.2021 г., като е оставил за свои
наследници по закон съпругата си Н. А. Н., ЕГН ********** и децата си А. С. Н.,
ЕГН ********** и С. С. Н., ЕГН **********, върху които, по реда на
наследственото правоприемство, са преминали, както активите, включени в
наследството на наследодателя С. * Н., ЕГН **********, така и пасивите на
наследството, включително задължението за заплащане цената на доставената и
потребена в процесния имот топлинна енергия, през заявения в исковата молба
период.
От събрания и обсъден по-горе доказателствен материал, се установява в
8
производството, че за процесния период /01.05.2019 г. – 30.04.2021 г./ именно
ответниците следва да отговарят за заплащането цената на доставена и потребена
в недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к.
Надежда I, бл. 155, вх. Е, ет. 1, в качеството си на наследници на С. * Н., ЕГН
**********.
По аргумент от разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН вр. чл. 9, ал. 1 ЗН, всеки от
ответниците следва да отговаря за по 1/3 част от сумите, предмет на предявените
искове, доколкото друго не се доказа в производството.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството Т**. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период в
9
посочения в исковата молба недвижим имот е имало монтиран 5 бр. радиатор с
монтирани на него ИРРО. Установява се още, че за отчет на потребената енергия
за битово горещо водоснабдяване не е имало монтиран и узаконен водомер за
топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, определяна при
приложение на екстраполация по максимален специфичен разход на сградата – по
максимална оценка, съгласно т. 6.5 за 5 бр. отоплителни тела, поради липса на
осигурен достъп за извършване на отчет на монтираните в имота уреди за дялово
разпределение на топлинна енергия; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е
197,00 кубически метра; 3/ топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
определяна при норма за разход на потребеление за топла вода от 140 литра на
обитател за едно денонощия, поради липса на осигурен достъп за извършване на
отчет и поради липса на монтиран и узаконе в имота водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 4379,70 лева и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 862,74 лева. Установява
се също, че през процесния период служители на дружеството Т** редовно и на
конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за реално потребеното
количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а
именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като
общо за процесния период е налице изравнена сума за „доплащане“ в размер на
1352,26 лева, която следва да бъде добавена към общия размер на стойността на
доставена до процесния имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице
по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява още,
че абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се намира
процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като
няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо
проектните размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за
10
технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца,
съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция
през процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения
имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо 6594,70 лева, за
заплащането на която следва да отговарят ответниците Н. А. Н., ЕГН **********
с адрес: ***, А. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** и С. С. Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, като по делото се установи, че всеки от тях следва да отговаря за 1/3
част от стойността на доставената и потребена в имота топлинна енергия, през
процесния период.
От ищеца се претендира сума в по-нисък размер, а именно 6594,60 лева, като
същото обстоятелство следва да се вземе предвид от съда, при съобразяване
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и залегналия в същата разпоредба принцип на
диспозитивно начало в гражданския процес, като се приеме извод, че всеки от
ответниците следва да отговаря за сума в размер на 2198,20 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден имот топлинна
енергия, през заявения в исковата молба период.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът Н. А. Н., ЕГН ********** дължи на ищеца сума,
представляващи стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. и за размера 2198,20 лева, като за разликата над тази сума до пълния
предявен от ищеца размер /съгласно уточнителна молба вх. № 278313/14.12.2022
г./ от 4396,40 лева, искът следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът А. С. Н., ЕГН ********** дължи на ищеца сума,
представляващи стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. и за размера 1099,10 лева /при спазване принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес и обстоятелството, че с уточнителна молба вх. №
11
278313/14.12.2022 г. ищецът е посочил, че претендира от този ответник именно
тази сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия/.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът С. С. Н., ЕГН ********** дължи на ищеца сума,
представляващи стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. и за размера 1099,10 лева /при спазване принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес и обстоятелството, че с уточнителна молба вх. №
278313/14.12.2022 г. ищецът е посочил, че претендира от този ответник именно
тази сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия/.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /16.11.2022 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 1097,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 16.09.2020 г. – 24.10.2022 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „**“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “**” ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
12
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
Н. А. Н., ЕГН ********** е изпаднал в забава за изпълнението на задължението
за заплащане на сумата от 2198,20 лева и дължи лихва за тази забава за периода
от 16.07.2019 г. до 24.10.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за
забава за по-кратък период, а именно 16.09.2020 г. – 24.10.2022 г., то при спазване
принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да
приеме, че ответника дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-
кратък период, която съдът определя в размер на общо 469,60 лева /изчислена по
реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От името на ответника Н. А. Н., ЕГН ********** не са представени
доказателства или наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва
за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника Н. А. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на
** ЕАД сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява
основателен и доказан за периода 16.09.2020 г. – 24.10.2022 г. и за размер от
469,60 лева и следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата
над уважения размер от 469,60 лева до пълния предявен размер от 731,36 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
А. С. Н., ЕГН ********** е изпаднал в забава за изпълнението на задължението за
заплащане на сумата от 1099,10 лева и дължи лихва за тази забава за периода от
16.07.2019 г. до 24.10.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за
по-кратък период, а именно 16.09.2020 г. – 24.10.2022 г., то при спазване
принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да
приеме, че ответника дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-
кратък период, която съдът определя в размер на общо 234,80 лева /изчислена по
реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/. От името на
ищеца се претендира лихва за забава в по-нисък размер, а именно 182,84 лева,
13
поради което и при съобразяване разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и залегналия в
същата разпоредба принцип на диспозитивно начало в гражданския процес,
ответникът А. С. Н., ЕГН ********** следва да отговаря до размера предявен от
ищеца, а именно 182,84 лева.
От името на ответника А. С. Н., ЕГН ********** не са представени
доказателства или наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва
за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника А. С. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на
** ЕАД сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява
основателен и доказан за периода 16.09.2020 г. – 24.10.2022 г. и за размер от
182,84 лева и следва да бъде уважен за тези период и размер.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
С. С. Н., ЕГН ********** е изпаднал в забава за изпълнението на задължението за
заплащане на сумата от 1099,10 лева и дължи лихва за тази забава за периода от
16.07.2019 г. до 24.10.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за
по-кратък период, а именно 16.09.2020 г. – 24.10.2022 г., то при спазване
принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да
приеме, че ответника дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-
кратък период, която съдът определя в размер на общо 234,80 лева /изчислена по
реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/. От името на
ищеца се претендира лихва за забава в по-нисък размер, а именно 182,84 лева,
поради което и при съобразяване разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и залегналия в
същата разпоредба принцип на диспозитивно начало в гражданския процес,
ответникът С. С. Н., ЕГН ********** следва да отговаря до размера предявен от
ищеца, а именно 182,84 лева.
От името на ответника С. С. Н., ЕГН ********** не са представени
доказателства или наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва
за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника С. С. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на **
ЕАД сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява
основателен и доказан за периода 16.09.2020 г. – 24.10.2022 г. и за размер от
14
182,84 лева и следва да бъде уважен за тези период и размер.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 48,38 лева за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „**” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 48,38 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор
регистрационен индекс Д-0-67/03.06.2020 за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между ** ЕАД и Т** и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно за процесния период е дължима цена на предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 48,38 лева, за което
заплащане следва да отговарят ответниците, като всеки отговаря за по 1/3 част от
горепосочената сума.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът Н. А. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
15
01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. и за размера 16,13 лева, като за разликата над тази
сума до пълния предявен от ищеца размер /съгласно уточнителна молба вх. №
278313/14.12.2022 г./ от 32,25 лева, искът следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът А. С. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. и за размера 8,06 лева /при спазване принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес и обстоятелството, че с
уточнителна молба вх. № 278313/14.12.2022 г. ищецът е посочил, че претендира
от този ответник именно тази сума, представляваща стойност на предоставена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия /.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът С. С. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. и за размера 8,06 лева /при спазване принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес и обстоятелството, че с
уточнителна молба вх. № 278313/14.12.2022 г. ищецът е посочил, че претендира
от този ответник именно тази сума, представляваща стойност на предоставена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия /.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /16.11.2022 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от общо 10,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
цена на услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 24.10.2022 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
16
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 457,67 лева;
2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 3/ за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по гр. д. № 62104/2022
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, което съдът определя в размер на 100,00 лева;
4/ за заплатен депозит за особен представител на ответника в размер на 600,00
лева; 5/ за заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в
размер на 5,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците Н. А. Н., ЕГН ********** с адрес: ***, А. С. Н., ЕГН **********, с
адрес: *** и С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца ** ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
**, сумата от 994,20 лева, представляваща разноски исковото производство по гр.
д. № 62104/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
От името на ответниците не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство по гр.д. № 62104/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав
и не са представени доказателства за извършването на такива, респективно в
полза на ответниците не следва да се присъждат разноски в исковото
производство по гр.д. № 62104/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – Т**
не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му се
следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на **
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 2198,20
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
17
топлоснабден имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. *** за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 2198,20 лева до пълния предявен размер от 4396,40 лева.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на **
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 469,60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.09.2020 г. – 24.10.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 469,60
лева до пълния предявен размер от 731,36 лева.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на **
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 16,13
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № **,
находящ се в гр. *** за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 16,13 лева до пълния предявен размер от 32,25 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ** ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: **** против Н. А. Н., ЕГН ********** с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Н. А. Н., ЕГН ********** да заплати
в полза на ** ЕАД, ЕИК ** сумата от 6,82 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 30.11.2019 г. – 24.10.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА А. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на **
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 1099,10
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. *** за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
18
ОСЪЖДА А. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на **
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 182,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.09.2020 г. – 24.10.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА А. С. Н., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на **
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 8,06
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № **,
находящ се в гр. *** за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ** ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: **** против А. С. Н., ЕГН ********** с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на А. С. Н., ЕГН ********** да заплати
в полза на ** ЕАД, ЕИК ** сумата 1,70 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 30.11.2019 г. – 24.10.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на **
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 1099,10
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. *** за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на **
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 182,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.09.2020 г. – 24.10.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на **
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 8,06
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № **,
19
находящ се в гр. *** за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ** ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: **** против С. С. Н., ЕГН ********** с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на С. С. Н., ЕГН ********** да заплати
в полза на ** ЕАД, ЕИК ** сумата 1,70 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 30.11.2019 г. – 24.10.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН ********** с адрес: ***, А. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: *** и С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят в
полза на ** ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 994,20 лева, представляваща разноски исковото
производство по гр. д. № 62104/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „***” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20