Решение по дело №338/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Същото е образувано по касационна жалба на Д. В. К. от гр. Павликени против Решение №77/04.03.2025 г. по АНД №1704/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-1275-002287 от 16.09.2024 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, относно административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева; за административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева, като е постановено отнемането на общо 14 контролни точки на основание Наредба №Із-2539 на МВР и относно административно нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, а на основание Наредба № Iз-2539/2012 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Касаторът оспорва решението като неправилно поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Поддържа, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с доказателствата по делото. По тези съображения от съда се иска да отмени решението и да постанови ново, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – началник група в ОД на МВР – Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна. Излага доводи, че фактическата обстановка е правилно изяснена след анализ на доказателствата и обсъждане на направените възражения. Счита, че законът е правилно приложен и предлага решението в да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от Великотърновски районен съд и наведените от касатора възражения намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 11.08.2024 г., в 16,20 ч. в гр. Велико Търново, Д. В. К. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № [рег. номер] по [улица]в посока към южен пътен възел. Жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските органи. Било констатирано, че жалбоподателят управлява автомобила без да използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС. Жалбоподателят не носил и не могъл да представи поисканите му от полицейския орган СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, част 2-ра. За горното е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1329192 от 11.08.2024 г. за нарушения на чл. 100, ал. 1, т.1, чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т.2 от ЗДвП. Същият е връчен без възражения. Въз основа на акта е издадено процесното НП, с което на К. са наложени три наказания: на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева. Постановено е и отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/2012 на МВР.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма и с нужното съдържание. Не са намерени нарушения на процесуалния закон при съставянето им. Посочено е, че в АУАН и НП се съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. По същество е извършена преценка, че наказанията са наложени законосъобразно, като размерът им е фиксиран от закона и не подлежи на индивидуализация. Изложени са мотиви, че правилно е постановено отнемането контролни точки, като е уточнено, че в тази част НП няма характер на административно наказание и е достатъчно да е правилно определен размерът на отнеманите точки. На последно място е прието, че извършените нарушения са типични за вида си и не са налице фактически обстоятелства, които да квалифицират тяхната обществена опасност като явно незначителна, поради което чл. 28 от ЗАНН не намира приложение.

Настоящата инстанция намира, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

С касационната жалба се твърди единствено, че районния съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, поради което не е изяснил напълно фактическата обстановка. Изводът на съда за доказаност на нарушенията и авторството е съобразен със събраните писмени и гласни доказателства, които са критично ценени от решаващия състав. Това, че касаторът не споделя установените факти и изведените от тях правни изводи не е повод за отмяна на съдебния акт, а израз на защитна теза.

Настоящият състав споделя изцяло мотивите на районния съд относно това, че АУАН и НП са издържани откъм реквизити съобразно законовите изисквания за това. Както вече се каза, фактическите изводи на районния съд са обосновани, като не следва да се пренебрегва обстоятелството, че контролните органи лично и непосредствено са възприели съставомерните деяния и са спрели нарушителя за проверка.

Като е стигнал до този резултат районният съд е постановил правилен съдебен акт. Неоснователно с касационната жалба се поддържа наличието на отменителни основания по чл. 348, ал. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Съдът е приложил правилно закона, който е трябвало да бъде приложен, и не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Оплакванията, така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни, доколкото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77/04.03.2025 г. по АНД № 1704/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.