ПРОТОКОЛ
№ 951
гр. С., 27.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Чакърова
при участието на секретаря Величка Маркова
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело №
20255440100721 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
Ищецът В. Ч., редовно призован не се явява, за него се явява
процесуалният му представител адв. М. О., редовно упълномощена.
За ответника Р. - С., редовно призован, се явява юриск. М. Х., редовно
упълномощена.
Вещото лице С. Щ., редовно призована по телефона, налице.
Съдът докладва постъпило заключение по назначената ССчЕ,
депозирано на 15.10.2025 г.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Адв. О. – Да се даде ход на делото.
Юриск. Х. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. О. – От името на доверителя ми поддържам предявените искове.
Оспорвам писмения отговор.
Юриск. Х. – Оспорвам исковете по съображения изложени в отговора.
Поддържам писмения отговор.
Съдът ДОКЛАДВА делото по чл. 146 от ГПК:
1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения;
1
С исковата молба ищецът твърди, че работи по служебно
правоотношение по ЗМВР при *****
Твърди, че изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от
които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано
отчитане на работното време, като полагам и нощен труд във времето от 22,00
часа до 06,00 часа.
Твърди, че за времето от 01.10.2022г. до 15.05.2025г. е положил общо
2000 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143
възлиза на 2286 часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете
положен нощен труд в часове дневен труд представлява 286 часа положен
труд, който не му е заплатен.
Ищецът сочи, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като
съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5 от същата разпоредба в
редакцията й, обн. в ДВ бр. 81/2016г., действаща за част от процесния период,
(сега ал.7 на чл.187) работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за служителите,
работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 в редакцията й
обн. в ДВ бр.81/2016г. (сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Ищецът твърди, че по време на процесния период са действали Наредба
№ 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з-
922/22.07.2011г., обн. в ВД бр.60/29.07.2022г., в сила от 22.07.2022г. и
действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Твърди, че преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба №
8121з592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до
29.07.2016г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г.,
2
в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените
по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Същото е предвидено и в наредбите от 2020г. В разпоредбата
на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Твърди, че в последвалите тази наредба нормативни актове – последните
4 наредби, такава изрично норма липсва. Липсата на такава норма не да следва
да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Ищецът твърди, че при наличие на посочената непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която в чл.
9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. При наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща
служителите в МВР по чл.142,ал.1, т.1 от ЗМВР и предвид изричната
разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд
през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и
за времето на разположение, както и препращането на чл.188, ал.2 от ЗМВР
към КТ, следва субсидиарно да се приложи КТ, и по специално чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложим е коефициентът 1,143. Ето защо основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 след отмяната на Наредба №
8121з-407 от 11 август 2014 г. е нормата на субсидиарно приложимата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2.
Освен това на основание чл.188 ал.2 от ЗМВР „Държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда”, т.е. по силата на тази препратка за неуредените
въпроси на нощния труд в ЗМВР не само е допустимо, но задължително
3
приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ.
По изложените причини ищецът твърди, че положеният от ищеца нощен
труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143
за претендирания период. Лишаването на ищеца от тези допълнителни
възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения,
съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ.
Твърди, че полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната
работа, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната
система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е
вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно
допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд.
В подкрепа на твърдението си за дължимост на претендираната сума за
преизчисляване на отработените нощни часове посочва решения на съда на
ЕС .
Ищецът твърди още, че с изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и
4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е
предвидено по ал.1, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че според ал.4, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с
коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл,
неравенството в третирането на държавните служители в МВР по чл.142 ал.1
т.1, полагащи нощен труд, е закрепено законово, като не е съобразено с
Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, с
практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл.179,ал.1 от ЗМВР,
предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение и с разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. По този начин
посочените служители в МВР, полагащи нощен труд се поставят в
неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и
държавните служители по ЗДСл., полагащи нощен труд. В случая разликата в
третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и
пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от
законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по-
неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в
публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите.
Ищецът твърди, че задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за положен труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл.
4
84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение – първо число на месеца,
следващ отчетния. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения
коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното
обезщетение под формата на лихва за забава. Претендирам лихва за забава за
дължимото възнаграждение за периода от 01.10.2022г. до 15.05.2025г., като
началната дата за изчисляване е 01.01.2023г., а крайната дата за изчисляване е
15.05.2025г.
Претендира присъждането на деловодни разноски
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете както по основание, така и по
размер и моли да бъдат отхвърлени.
Ответникът не оспорва, че ищецът е държавен служител и за процесния
период изпълнявал служебните си задължения на 12- часови (дневни и нощни)
работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано.
Твърди се, че за процесния период е обнародвано и влязло в сила
изменение и допълнение на ЗМВР от 07.07.2020г., като в създадената нова
алинея 4 на чл.187 изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1. Съответно в чл.22. ал.З от Наредба №81213- 922/22.07.2022г. на
държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 и ал.З от ЗМВР изрично е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.
Твърди се, че за постигането на равно отношение пред закона на
работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и
държавните служители в МВР от друга страна са предвидени редица
компенсаторни механизми като ги изброява.
Твърди, че при изчисляване на нощния труд за служителите в МВР не
намират приложение разпоредбите на КТ. Възразява срещу твърденията в
исковата молба, че лишаването на служителя от допълнителни
възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и лицата работещи по трудово
правоотношение.
Твърди се, че правоотношението, от което се извежда претендираното в
исковата молба обезщетение за нощен труд не е трудово, а служебно и има
специална правна уредба в ЗМВР. Твърди се, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1
съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР. В подкрепа на твърдението се посочват
5
решения на СЕС.
Твърди се, че в чл.2, ал.3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата
не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В този смисъл тази наредба
е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.
Твърди се, че не е налице правна регламентация за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд, като служител на ГДГП с коефициент 1,143.
Посочва се, че в тази насока е и практиката на ВКС постановена по реда на
чл.290 от ГПК от 07.10.2019г. по гр.д. №786/2019г., IV ГО на ВКС и решение
№55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г. ШГО, е прието, че работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави
недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители
в гражданските ведомства, включително и конвертиране на часовете труд,
положен през нощта в дневни часове. Твърди се, че съгласно Тълкувателно
решение №1/15.03.2023г. на ВКС по тълкувателно дело №1/2020г. на общото
събрание на ВКС при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като в тези случаи
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове.
Оспорва се и предявеният акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Претендират се разноски и се прави искане за редукция на разноските за
адвокатско възнаграждение.
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника;
Предявеният от ищеца иск за сумата от 2000,00 лв., представлява
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от
01.10.2022г. до 15.05.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.05.2025г. до
окончателното изплащане следва да се квалифицира по чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.
187, ал. 7 ЗМВР.
Предявеният от ищеца иск за сумата от 200,00 лева, представляваща
обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от
ищеца нощен труд за периода 01.01.2023 г. до 15.05.2025г. е с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3.Съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства, че ищецът е държавен служител и за процесния
период работел по служебно правоотношение по ЗМВР при ***** като
изпълнявал служебните си задължения на 12- часови (дневни и нощни)
6
работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано.
4. Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти. С оглед правилото на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е
да докаже че е работил при ответника през исковия период, че е полагал
нощен труд в същия период общо 2000 часа, преобразуван по описания в
исковата молба начин, както и следва да докаже размера на претендираното
възнаграждение за извънреден труд, респ. забавата на ответника и размера на
лихвата за забава. Следва да докаже, че в процесния период е изпълнявал
длъжността на смени. Ответникът следва да докаже, че е платил исковите
суми, възраженията за неоснователност на исковете или настъпването на
други правопогасяващи или правоизключващи факти, ако твърди наличието
на такива.
Адв. О. – Нямам възражение по доклада, моля да бъде обявен за
окончателен. Да се изслуша вещото лице, нямаме възражения за това че
заключението е депозирано извън срока.
Юриск. Х. – Нямам възражение по доклада, моля да бъде обявен за
окончателен. Да се изслуша вещото лице, нямаме възражения за това че
заключението е депозирано извън срока.
С оглед становищата на страните съдът счита, че следва да обяви за
окончателен доклада по делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен съобщения в съдебно заседание доклад по
делото
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушване на вещото лице, на което се сне самоличността,
както следва:
С. С. Щ. – ***
Съдът напомни на вещото лице отговорността по чл. 291 НК и същото
обеща да даде вярно заключение.
Вещото лице Щ. – Поддържам представеното заключение. Данните за
изготвяне на експертизата съм ги взела от счетоводството на Р.- С..
Адв. О. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Юриск. Х. – Нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме
заключението.
Съдът счита, че следва да приеме към доказателствата по делото
изслушаното в днешно съдебно заседание заключение по назначената ССчЕ и
затова
7
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА изслушаното в днешно съдебно заседание
заключение по назначената ССчЕ, изготвено от вещото лице С. Щ., на която
да се изплатят 150,00 лева от бюджета на съда.
Адв. О. - На основание чл. 214, ал. 1 ГПК и във връзка с изслушаното
заключение, моля да допуснете изменение в размера на предявените искове,
като искът за главница се счита предявен за сумата от 2180,06 лв., вместо
първоначално заявения размер от 2000 лв., а искът за законна лихва за забава
се счита предявен за сумата от 326,62 лв. вместо първоначално заявения
размер от 200 лв..
Юриск. Х. - Предоставям на съда преценката за допускане на
изменението.
Съдът счита, че с оглед направеното искане на основание чл. 214, ал. 1
ГПК, което е своевременно, следва да се допусне изменение на размера на
предявените искове, съобразно заключението на вещото лице, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
Съдът счита, че с оглед направеното искане на основание чл. 214, ал. 1
ГПК, което е своевременно, следва да се допусне изменение на размера на
предявените искове, съобразно заключението на вещото лице, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на размера на предявените искове под формата
на увеличение, като искът за главница за нощен труд се намаля и се счита
предявен за сумата от 2180,06 лв. лева вместо първоначално предявената сума
от 2000 лв., а искът за лихва се счита предявен за сумата от 326,62 лв. , вместо
първоначално предявената сума от 200 лв.
Юриск. Х. – Оспорвам исковите претенции и след допуснатото им
изменение.
Адв. О. - Считам делото за изяснено. Представям списък за разноските.
Юриск. Х. – Считам делото за изяснено от фактическа страна.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. О. - От името на ищеца, Ви моля да постановите решение, с което
уважите предявените искове като основателни и доказани по съображения,
изложени в исковата молба като имате предвид направеното изменение в
днешно съдебно заседание. С оглед изхода на делото, Ви моля да присъдите на
ищеца направените по делото разноски по представения списък.
Юриск. Х. – Оспорваме исковете по подробните съображения изложени
8
в отговора на ИМ. Считаме исковете за неоснователни и недоказани. Моля да
ми бъде предоставен срок за представяне на писмени бележки. Моля да
отхвърлите исковата молба. Претендираме за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът предоставя на страните 3-дневен срок за представяне на писмени
бележки.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 09,30 часа.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
9