№ 5722
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. Г. П.
като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело
№ 20241110205880 по описа за 2024 година
На обвиняемия Д. И. К. с внесеното постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 133 пр.2 във вр. с
чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Съдът, в изпълнение на задълженията си и
след извършване на проверката по чл. 377, ал. 1 от НПК, намира следното:
Делото е подсъдно на Софийски районен съд като първа инстанция. Не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Формално са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито
съдебно заседание по реда на Глава 28 от НПК, тъй като за престъплението,
за което е привлечен към наказателна отговорност обвиняемият, е предвидено
наказание до две години "лишаване от свобода" или пробация, привлеченият
към административнонаказателна отговорност не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, и от
инкриминираното деяние не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Съдът намира обаче, че въпреки това, в случая не са налице
предпоставките на чл. 376, ал. 1 от НПК за насрочване на делото в съдебно
заседание, тъй като в хода на досъдебното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на съдебното
производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за
тяхното отстраняване, на основание чл. 377, ал. 1 от НПК /след изм. с ДВ бр.
7/2019 г. /.
Съдът констатира, че внесеното в съда постановление за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не
отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, според която разпоредба
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа определени
реквизити, липсата на които води до ограничаване на правата на
правоимащите процесуални субекти. Несъмнено правилата за обвинителния
акт следва да намерят приложение и за постановлението за освобождаване от
1
наказателна отговорност. В обстоятелствената част на обвинителния
акт/постановлението по чл. 375 от НПК/, задължително следва да бъдат
посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемото лице в него, като се изисква и съвпадение между
словесното описание на извършеното и дадената му правна квалификация,
както и пълно и точно описание на всички съставомерни признаци и вреди. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В
постановлението в този смисъл следва да се съдържа информация за времето,
мястото и начинът на извършване на престъплението.
В случая съдът констатира, че изложената фактическа обстановка от
прокурора е непълна, доколкото изложените в постановлението
обстоятелства са крайно недостатъчни, за да разбере обвиняемият какво
поведение му се вменява в отговорност, респективно какъв е механизмът на
извършване на деянието.
В обстоятелствената част на постановлението прокуратурата е изложила
пестеливо фактическата обстановка, като представителят на държавното
обвинение се е ограничил в минимален набор от фактически твърдения, които
не покриват минимално изискуемите, зад а е ясно обвинението. Изложено е
единствено, че „На 30.08.2023 г. около 23.00 ч. св. С. приключил работа, като
помощник готвач в ресторант за бързо хранене „ КФС „ намиращ се в гр.
София, бул. „ Александър Стамболийски „ № 101 в сградата на МОЛ „
София „. Като излязъл от сградата където се намирал ресторантът в
който работел се обадил по телефонът на майка си - св. Г. С. и говорейки с
нея тръгнал от МОЛ „ София „ към трамвайната спирка на бул.
„Александър Стамболийски “ да вземе трамвай в посока пазар „ Димитър
Петков ,„. Вървейки св. С. към трамвайната спирка на 30.08.2023 г., около
23.10 часа, в гр. София, на пътното платно на кръстовището, образувано
от бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Опълченска“, посока на
движение към бул. „ Тодор Александров „ по което се движел и обв. К. с
велосипед марка „Shockblaze” по бул. „Александър Стамболийски“ посока на
движение бул. „ Сливница „ е блъснат докато пресича на пътното платно
от обвинаемият в следствие на което св. С. паднал на земята причинявайки
му контузия на мозъка и счупване на челна кост вляво, счупване на твърдо
небце и горна челюст, счупване на задна стена на десния горночелюстен
синус, счупване на клиновидната кост на страничната стена на дясната
очница, счупване на ябълчния израстък на дясна слепоочна кост.“
Действително повдигнатото обвинение не е за престъпление против
транспорта, но спецификата на възприетия механизъм на причиняване на
увредата върху пострадалия налага да се изложат фактически твърдения по
отношение на пътната обстановка, начин на регулиране на кръстовището,
било ли е разрешено придвижването на пешеходци на платното за движение,
доколкото по твърдения на прокурора се касае за пътнотранспортно
произшествие и в случая не правната квалификация налага необходимостта
подобни обстоятелства да бъдат описани, а фактът, че държавното обвинение
2
твърди телената повреда да е нанесена при ПТП. В този смисъл всички
релевантни и установени в хода на ДП обстоятелства за наличие или липса на
светофарна уредба и нейните сигнали, пътни знаци, осветеност, пътна
маркировка, конкретно поведение на лицата и подобни са необходими,
доколкото същите касаят самата противоправност на действията и
бездействията на лицата, участници в ПТП, а по отношение на обвиняемия се
явяват и основанието, на което е ангажирана отговорността му. Така
изложената фактическа обстановка е недостатъчна, за да е ясно обвинението.
В контекста на изложеното се налага изводът, че за съда и за обвиняемия
остава неясно какви са фактическите рамки на обвинението, което води и до
неяснота на цялото обвинение. Недопустимо е насрочването на делото и
произнасянето на съда по така внесеното постановление на прокурор при
СРП, преди да бъдат отстранени допуснатите в него нарушения.
На второ място съдът констатира и съществено противоречие по отношение на
инкриминираната форма на вина. В постановлението на СРП е изрично посочено, че „От
субективна страна извършено от обвиняемият деяние е по непредпазливост -
самонадеяност, деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.“ Така изложеното твърдение по
отношение на субективната страна на престъплението е напълно противоречива и неясна,
като са обективирани взаимоизключващи се твърдения. Това е така, доколкото съгласно чл.
11, ал. 3 от НК Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
Непредпазливостта като форма на вина може да бъде определена като небрежност или
самонадеяност като доктриналното разграничение, възприето и от съдебната практика,
приема, че при небрежността деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, докато при
самонадеяността същият е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Така изложеното от прокурора е вътрешно противоречиво и за обвиняемия е
напълно неясно каква форма на вина му е вменена с акта п чл.375 от НПК, а за съда не са
ясни рамките на обвинението в неговите субективни предели. Отделно фактическата
обстановка е непълна, както бе изложено по-горе, което в случая е пречка да се установи и
реалната воля на държавното обвинение по отношение на субективната страна на деянието.
Прокурорът следва да изложи и фактически обстоятелства, които обуславят възприетата от
него форма на вина още повече ако твърди обвиняемият да е предвиждал
общественоопасните последици и същият да е считал, че ще ги предотврати.
Тъй като обвинителният акт, съответно постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност, определя обективните и
субективни предели на повдигнатото обвинение, допуснатата липса на
фактическо описание на престъплението, лишава обвиняемия от
възможността да разбере точните параметри на повдигнатото обвинение и да
организира адекватно защитата си. Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК механизмът
3
на извършване на деянието и описание на обстоятелствата, при които е
извършено то, са сред задължителните реквизити на обвинителния акт,
съответно на постановлението по чл. 375 от НПК. Така констатираното
нарушение е допуснато в хода на досъдебното производство, ограничава
правото на защита на обвиняемото лице, което обаче може да бъде отстранено
чрез връщане на делото на СРП. Същият извод е важим и по отношение на
формата на вината, описана в прокурорския акт.
С оглед на така констатираното нарушение и доколкото съдът намира, че
същото е особено съществено, тъй като води до ограничаване правото на
защита на обвиняемото лице, съдията докладчик счита, че съдебното
производство следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на
Софийска районна прокуратура за отстраняването му.
Водим от горното и на основание чл. 377, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 от
НПК съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 5880/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116ти състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на
посочените процесуални нарушения, съобразно мотивите на настоящото
разпореждане.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
получаване на препис от него пред СГС по реда на глава 22 от НПК.
Препис от разпореждането на основание чл. 377, ал. 2 НПК да се връчи
на СРП и на обвиняемия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4