О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
17.02.2020 |
град |
Кърджали |
||||
|
|
|||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||
|
|
|||||||||
|
На |
17.02. |
година |
2020 |
||||||
|
|
|||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
|||||||
|
|
|||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||
|
|
|||||||||
|
|
|
||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
|||||||
|
|
|||||||||
|
административно дело |
номер |
76 |
по описа
за |
2020 |
година |
||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.256, ал.2 от АПК.
Делото е образувано по жалба на П.Т.З. от ***,
подадена чрез пълномощник – адв.Б.Г.Б. от АК-***,
против бездействие на кмета на община Ардино, да извърши фактически действия по
силата на чл.15а, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Жалбата е била подадена до
Административен съд – Хасково на 22.11.2019 год., регистрирана с Вх.№***, като
по повод същата, в този съд е било образувано административно дело под №***/***
год. по описа на съда. С протоколно определение от 11.02.2020 год.,
Административен съд – Хасково е прекратил, на основание чл.135, ал.2 от АПК,
производството по това дело и е изпратил същото на Административен съд –
Кърджали, по компетентност /всъщност по подсъдност/, като е приел, че в настоящия случай, адресати на действието, чието извършване се иска, са
всички лица, желаещи да получат достъп до обществена информация от община
Ардино, а не само настоящият ищец и че последното води на извод за приложимост
на нормата на чл.133, ал.2, изр.2/второ/ от АПК, съгласно която, делото следва
да бъде разгледано от административния съд, в района на който е седалището на
органа, т.е. в случая – от Административен съд - Кърджали.
С така подадената жалба, жалбодателят П.З. оспорва неоснователно бездействие на кмета
на община Ардино по задължението на последния, произтичащо от разпоредбата на чл.15а,
ал.2 от ЗДОИ в частта й, задължаваща го да публикува на интернет страницата на
община Ардино актуална информация за размера/нормативите/ за разходите за
предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 от ЗДОИ и повторно
използване на информацията от обществения сектор по чл.41ж от с.з. Жалбодателят твърди в жалбата, че по реда на чл.24, ал.2 от ЗДОИ подал Заявление от *** год. до кмета на община Ардино, по
което, с Разписка от *** год. превел сума от 1.08 лева/за 3 мегабайта х 0.30
лева + 20% ДДС = 1.08 лв./, съгласно публикуваните на общинския сайт разпоредби
на чл.12 и чл.5 от Вътрешни правила за изпълнение на Закона за достъп до обществена
информация от общинска администрация Ардино/ВПИЗДОИОАА/, т.7, абзац 2 от Ред за
искане и предоставяне на достъп до обществена информация в общинска
администрация Ардино/РИПДОИОАА/ и т.3 от Заповед №10/10.01.2001 год. на
Министър на финансите. Твърди също, че с писмо Изх.№***/*** год., получил от
кмета на община Ардино отговор на търсената информация, но без да се укажат
дължимите разходи, съгласно чл.34, ал.1, т.5 от ЗДОИ и че с нарочна негова молба
от 04.10.2019 год., по реда на чл.20, ал.3 от ЗДОИ, поискал от задължения
субект, на основание чл.35,ал.3 от ЗДОИ, да му възстанови сумата от 1.08 лева,
но това не било изпълнено от негова страна. Твърди също, че подал Искане от ***
год. до кмета на община Ардино, за актуализиране на дължимите разходи по
предоставяне на достъп до обществена информация, определени по реда на чл.20,
ал.2 от ЗДОИ, със Заповед №ЗМФ-1472 от 29.11.2011 год. на министъра на
финансите/ДВ, бр.98/2011 год./, като съгласно
т.3 от същата, министърът на финансите отменил своя Заповед №10/10.01.2001 год.,
но и това не било изпълнено от негова страна. По
изложените съображения, жалбодателят З. моли съда да
постанови решение, с което да задължи кмета на община Ардино да изпълни
задължението си, произтичащо от чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, като публикува на интернет
страницата на общината актуална информация за размера на разходите за
предоставяне на достъп до обществена информация, определени със Заповед №ЗМФ-1472
от 29.11.2011 год. на министъра на финансите, като претендира
и присъждане на направените деловодни разноски, съгласно приложен към жалбата списък.
Впоследствие, от страна на жалбодателя П.З. е подадено и пояснение, с което, в изпълнение
на разпореждане на АдмС – Хасково за оставяне на
жалбата без движение, същият е конкретизирал, че отправените от него молби до
ответника имат характера на искане по чл.256, ал.2 от АПК, да извърши
фактическо действие, а именно – „да
публикува на общинския сайт нормативите за разходите за предоставяне на достъп
до информация по чл.20, ал.2 от ЗДОИ, но че тези молби не се възприемали, а
напротив – ответникът дори издал Заповед №*** от *** год., с която наредил
премахване на всички такси за достъп до информация, публикувани на общинския
сайт.”.
По
повод първоначално подадената жалба, от ответника по същата, чрез гл.юрк.Г. Е., е постъпил отговор по чл.163, ал.2 от АПК/л.19/, в който са изложени доводи и съображения
за неоснователност на същата, като в отговора се сочи, че от лицето/жалбодателя/ не е искано внасянето на такса за
предоставянето на обществената информация, а същият, по своя инициатива, на
18.08.2019 год. е заплатил сумата от 1.08 лева, както и се сочи, че още на
следващия ден – 19.08.2019 год., му е изпратен отговор на постъпилото заявление
за достъп до обществена информация, а внесената сума от 1.08 лева му е
възстановена, по негово искане, на датата 07.10.2019 год., в уверение на което,
към отговора е приложено платежно нареждане и отчет по сметка от същата дата. В
отговора ответникът моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, като в
случай, че жалбата не бъде отхвърлена, моли съда да приложи чл.78, ал.5 от ГПК,
във връзка с чл.144 от АПК и да намали размера на адвокатското възнаграждение,
като счита, че същото е прекомерно, с оглед съотношението на цената на
адвокатската защита и действителната фактическа и правна сложност на делото.
Впоследствие, по образуваното пред АдмС – Хасково административно дело №***/*** год. е
постъпил и отговор от кмета на община Ардино, чрез упълномощен процесуален
представител - адв.М. С. от АК – ***, регистриран в
деловодството на съда с Вх.№***/*** год./л.62-л.66/, в който е направено възражение по
местната подсъдност на предявения иск с правно основание чл.256, ал.2 от АПК,
като е изложен довод, че делото е подсъдно на Административен съд – Кърджали.
На следващо място, в отговора са изложени съображения за недопустимост на така
предявения иск, а освен това, са изложени доводи и аргументи за неговата
неоснователност, като се иска от съда да постанови решение, с което да го
отхвърли като неоснователен. С отговора се претендира и присъждане в полза на
ответника на деловодни разноски, като със същия са представени и допълнителни
писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа стана следното:
Производството по реда на чл.256, ал.1 и ал.2
от АПК (Изм., ДВ, бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), дава възможност за защита на гражданите
и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са
задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт
фактически действия. В хипотезата по ал.1 на чл.256 от АПК административният
орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко
от нормативен акт, а в хипотезата по ал.2 на нормата следва да е сезиран с
искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на
закон, но в продължение на 14 дни бездейства.
В
случая е налице правна норма, която задължава кмета на община Ардино да извърши
исканото фактическо действие, изразяващо се в публикуване на интернет
страницата на общината на „нормативите за
разходи за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 и повторно
използване на информацията от обществения сектор по чл.41ж” и това е
нормата на чл.15а ал.2 от ЗДОИ. Същата не изисква нарочно сезиране с
искане за извършването на действието по публикуване, макар в случая такова
искане да е било отправено на 19.11.2019 год. от жалбодателя
П.З. с нарочна молба, която е била регистрирана в деловодната система на Общинска
администрация – Ардино с Вх.№*** от *** год. на община Ардино/л.14,
л.15, л.22/. По повод
това искане/молба/, на същия е бил изпратен отговор с Изх.№*** от *** год. на
община Ардино/л.23/ и с който същият е уведомен, че Вътрешните правила за
прилагане на Закона за достъп до обществена информация са били актуализирани
със Заповед №*** от *** год. на кмета на община Ардино и са публикувани на
интернет страницата на общината, в секция „Нормативни документи”, като по
преписката е приложена и самата Заповед №*** от *** год. на кмета на община
Ардино/л.24/, с
която, на основание чл.44, ал.2 от ЗМЗСЗМА, във връзка с чл.3, ал.3 и чл.20 от
ЗДОИ, са изменени утвърдените със Заповед №*** от *** год., Вътрешни правила за
прилагане на Закона за достъп до обществена информация, както са приложени и
самите изменени Вътрешни правила за изпълнение на Закона за достъп до
обществена информация от общинска администрация – Ардино/л.25-л.31/. Тези изменени Вътрешни правила за
прилагане на Закона за достъп до обществена информация, са били публикувани на
интернет страницата на община Ардино, в раздел „Нормативни документи на община
Ардино”, видно от приложената разпечатка от същата интернет страница/л.35/, под №17 в списъка с публикуваните документите,
наименовани като „Правилник за прилагане на Закона за
достъп до обществена информация (акт.25.11.2019 г.)”. В тези изменени Вътрешни
правила за прилагане на Закона за достъп до обществена информация, обаче, видно
от съдържанието им, в същите липсва информация за нормативите за разходи за
предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 от ЗДОИ и повторно
използване на информацията от обществения сектор по чл.41ж от с.з., като
предвид това и по повод полученото писмо-отговор с Изх.№*** от *** год. на
община Ардино, с нова молба, озаглавена „***”, от датата 05.12.2019 год.,
подадена от жалбодателя П.Т.З./л.43/, последният отново е поискал, на
основание чл.15, ал.2 от ЗДОИ, да бъде публикуван на интернет страницата на
община Ардино, секция „Достъп до информация”, актуалния размер на разходите по
предоставяне на достъп до информация, определени със Заповед №ЗМФ-1742 от 2011
год. на министъра на финансите. По повод това повторно искане, наименовано „***”, на същия е бил изпратен отговор с Изх.№***
от *** год. на община Ардино/л.48, л.51/, с който същият е уведомен, че на
основание чл.20, ал.1 от ЗДОИ, със Заповед №*** от *** год. на кмета на община
Ардино, от Вътрешните правила за прилагане на Закона за достъп до обществена
информация в община Ардино са премахнати всички такси за предоставяне на
обществена информация, поради което няма публикувани разходи по предоставяне на
достъп до обществена информация, като този отговор също е представен по делото
от жалбодателя З.
С
представен писмен отговор от кмета на община Ардино по исковата молба/наименована „жалба”/, предявена от П.Т.З., постъпил в АдмС – Хасково с Вх.№*** от *** год./л.62-л.66/, по делото е представена Заповед *** от
*** год., издадена от кмета на община Ардино/л.83/, с която – т.1 от същата, са отменени
утвърдените със Заповед №*** от *** год. и изменени и допълнени със Заповед №***
от *** год. на кмета на община Ардино, Вътрешните правила за изпълнение на
Закона за достъп до обществена информация от общинска администрация – Ардино и с
т.2 са утвърдени Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена
информация в община Ардино, в изпълнение на Закона за достъп до обществена
информация, като със същата заповед – т.3 от същата, е разпоредено,
тези Вътрешни правила да се публикуват на официалната интернет страница на
община Ардино. С писмения отговор са представени и утвърдените с тази заповед
Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в община
Ардино, в изпълнение на Закона за достъп до обществена информация/л.74-л.81/, като в чл.22, ал.1, изр.І/първо/ от
същите е посочено, че достъпът до обществена информация е безплатен, а в
изр.ІІ/второ/ изрично е указано, че заявителят заплаща определените материални
разходи по предоставянето по нормативи, определени от министъра на финансите
със Заповед №ЗМФ-1472 от 29.11.2011 год.(ДВ, бр.98/13.12.2011 год.), като в 7/седем/ точки към тази алинея 1
са посочени конкретните нормативи за заплащането на тези разходи, а освен това,
накрая изрично е указано, че посочените стойности не включват ДДС. В ал.2 на
същия чл.22 е указано, че къде и как заявителят следва да заплати определените
материални разходи по предоставянето на достъпа до обществена информация.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява
недопустима, на основание чл.159, т.4 от АПК и следва да се остави без
разглеждане, а производството по настоящото дело следва да се прекрати, поради
следните съображения:
Предвид изложеното по-горе, следва да се
приеме, че от така представените по делото доказателства се установява, че
искането на жалбодателя П.З., в крайна сметка, е било
удовлетворено, т.е. с публикуването на официалната интернет страница на община
Ардино, на тези Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена
информация в община Ардино, в изпълнение на Закона за достъп до обществена
информация и в частност, на разпоредбата на чл.22 от тези Вътрешни правила, е
изпълнено задължението на кмета на община Ардино, произтичащо от разпоредбата
на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, т.е. обявени са нормативите
за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 и повторно
използване на информация от обществения сектор по чл.41ж, което обстоятелство, всъщност, се потвърждава и от
оспорващия. Във връзка с горното, от адв.Б.Г.Б. от
АК-***, като пълномощник на П.Т.З., по адм.дело №***/***
год. по описа на АдмС – Хасково, е постъпило
становище с Вх.№***/*** год./л.86/, в което същият счита, че делото следва да се прекрати на
основание чл.156, ал.1 и чл.159, т.3 от АПК, „поради оттегляне на оспореното
бездействие” (!?), „т.к. видно от публикуваните на 30.12.2019 год. на общинския
сайт Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в
община Ардино, в изпълнение на Закона за достъп до обществена информация -
чл.22, ал.1 от същите, утвърдени със Заповед №***/*** год. на кмета на община
Ардино, са публикувани актуалните нормативни разходи по предоставяне на
обществена информация.”.
Ето защо, предвид всичко изложено по-горе,
съдът в настоящия състав намира, че към настоящия момент, фактическото действие
по публикуване на посочената от жалбодателя
информация, произтичащо като задължение от разпоредбата на чл.15а, ал.2
от ЗДОИ, е извършено от страна на кмета на община Ардино, поради което, за оспорващия
е отпаднал правният интерес от оспорването. Предвид гореизложеното, исковата
молба/наименована „жалба”/ се явява безпредметна и
като такава е недопустима, на основание чл.159, т.4 от АПК, поради което следва
да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да се
прекрати.
При този изход на производството по
делото, на жалбодателя З. се дължат деловодни разноски,
независимо от основанието за прекратяването му в случая - отпаднал правен интерес
от оспорването. Процесното неоснователно бездействие
на административния орган е преодоляно с извършване на фактическото действие по
публикуване на конкретната информация по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, което,
обаче, е станало след подаване на жалбата и след образуване на делото пред
Административен съд - Хасково. При това положение, в полза на жалбодателя П.З. следва да бъдат присъдени заплатената от
него държавна такса по сметка на съда, в размер на 10.00/десет/ лева, съгласно
представената и приложена по делото вносна бележка с УРН *** от *** год. на
„Банка „ЦКБ” АД ***/л.5/, както и заплатеното адвокатско възнаграждение, за
осъществената правна защита и съдействие, за един адвокат. Съдът в настоящия
състав, обаче, намира за основателно възражението за прекомерност на
заплатеното в случая адвокатско възнаграждение, направено в представения от
ответника отговор по жалбата/на л.19/, като и направеното искане в този
отговор, да се приложи от съда разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК и да се намали този размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност на същото, с оглед цената на адвокатската
защита и действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая,
според приложения по делото договор за
правна защита и съдействие, без серия и без номер, от датата 15.11.2019 год./л.3/, оспорващият е заплатил, „в брой, веднага”, на ангажирания
адвокат от АК – ***, сумата в размер на 800.00/осемстотин/ лева, която сума
съдът в настоящият съдебен състав намира, че действително е прекомерна, с оглед
вида, характера и обема на действително оказаната правна помощ, както и с оглед
фактическата и правна сложност на делото. По настоящото дело ангажираният
адвокат, всъщност, е изготвил жалбата, която е доволно семпла,
кратка и неясна, като в изпълнение на
разпореждане на съда за оставянето й без движение, е представил и „пояснение”,
както и е представил впоследствие писмено становище, за прекратяване на делото.
В хода на производството по делото пред АдмС –
Хасково е проведено само едно открито съдебно заседание на 11.02.2020 год., в
което обаче, не е бил даден ход по същество, а производството е било прекратено
и делото е било изпратено по подсъдност на настоящия административен съд, като
в това открито съдебно заседание, единственото, което ангажирания от жалбодателя адвокат е заявил, е било изявлението „Да се
даде ход на делото” и нищо повече. Предвид горното и с оглед своевременното
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че в случая същото следва да бъде редуцирано до минималния
размер, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и при положение, че в конкретното производство се
касае за процесуално представителство,
защита и съдействие по административно дело без определен материален интерес, което
не попада в изчерпателно изброените хипотези на ал.2 на същия чл.8, то
приложима следва да е разпоредбата на чл.8, ал.3 от същата Наредба №1 от
09.07.2004 год., която предвижда, че „За процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лева.”. Така, по изложените
съображения, съдът намира, че в полза на жалбодателя П.Т.З.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, в размер на
500.00/петстотин/ лева или, при това положение, в негова полза следва да бъдат
присъдени деловодни разноски общо в размер на 510.00/петстотин и десет/ лева. За
дължимите на жалбодателя З. деловодни разноски следва
да бъде осъдено юридическото лице – община Ардино, представлявано от органа –
кметът на общината, чието незаконосъобразно бездействие е било предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство.
Водим от горното и на основание чл.159,
т.3 и т.4 от АПК, Административният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на П.Т.З. от ***, против неоснователно бездействие на кмета на община Ардино по
чл.15а, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№76/2020 год. по описа на Административен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА Община Ардино, с адрес - ***, с ЕИК ***, да заплати на П.Т.З. от
***, направените по делото разноски, общо в размер 510.00 (петстотин и десет) лева.
Препис от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на П.Т.З.
от ***, на посочения в жалбата му съдебен адрес за призоваване и връчване
на книжа – ***, както и на кмета на община Ардино, чрез адв.М. С., на адрес – ***.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/
- дневен срок от връчването или съобщаването му на страната.
С Ъ Д И Я: