РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1689 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от „А1 България“ ЕАД /с предишно
наименование „Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез
процесуалния представител адв. В.Г. срещу А.И.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с искане да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 99.00 лв. – представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга
М3910463/10.12.2013 г.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение. Излага, че между
него и ответника е съществувал и валидно е действал договор
с индивидуален потребителски номер М 3910463 /10.12.2013 г, с който
на длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги за избран мобилен номер. Сочи, че съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната, като при сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за
таксувания период, за който ще му бъде издавана фактура, като промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително
уведомление до абоната. Твърди, че в срока на действието на договора за
мобилни услуги ищецът е издал на абоната - ответник следните фактури: фактура № *********/17.11.2014 г. с падеж на
плащане 17.11.2014 г. за отчетен период от 09.10.2014 г. до 08.11.2014 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
99 лева. Твърди, че поради факта, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора
суми за потребени договорни услуги е обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с
ответника договори и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за далекосъобщителни услуги в размер на 99,00 лева. Сочи, че
клаузата за неустойка е рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги
към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които са
неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните,
освен ако не е уговорено друго. Излага,
че настоящия случай не е такъв, тъй като такава допълнителна уговорка няма.
Твърди, че неустойката фигурира
подписаните Приложения в раздел Отговорност и гласи че: „ако в рамките на
първоначалния срок на договора бъде прекратено ползването на услугите при
условията на това приложение, както и в случай, че абонатът наруши по друг
начин задълженията си, произтичащи от Договора или Общите условия, операторът
има право да спре достъпа на абоната до мрежата и/или да прекрати Договора,
както и да получи неустойка в размер на месечните такси, дължими от абоната за
съответната СИМ карта до изтичане на посочения в Договора срок“. Навежда
доводи, че основанието за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл. 54 от
ОУ на мобилния оператор, в които е регламентирано, че Мобилтел има право да ограничи
достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът
има неизплатени дължими вземания към Мобилтел, а съгласно чл. 54 от ОУ
„Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1. При неплащане на дължими суми след изтичане
срока за плащане. Сочи, че неизпълнението от страна на абоната-ответник
да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело
до прекратяването на индивидуалните му договори
и начисляването на договорна неустойка. Твърди, че ответникът се е съгласил с ОУ, като
съгласно чл.37 от тях ищецът има право да получава в срок всички дължими от
абоната суми за ползването на предоставените услуги. Излага, че към
инвидивуалния договор се прилагат и правилата на ОУ. Твърди, че неполучаването
на фактура от страна на абоната не го освобождава от задължението да заплати
същата. Сочи, че в настоящия случай ответникът не е изпълнил задължението си по
договора, паради което моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмени бележки
поддържа депозираната искова молба и моли съда да му присъди разноски. Излага,
че ответникът не е заплатил издадените му фактури в продължение на 124 дни,
което е дало право на ищеца да се възползва от правото си по чл.54.12 от ОУ като едностранно е прекратил
договора с ответника и начислил неустойка съобразно уговореното в договора.
Развива подробни съображения защо счита, че претендираната неустойка се дължи.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения по делото
особен представител е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че предявения
иск е допустим. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Излага, че по
отношение на основателността на иска ще вземе становище след събиране на всички
доказателства по делото.
В проведеното по
делото о.с.з. особения представител на ответника сочи, че искът не е доказан по
основание и размер, поради което моли съда да отхвърли същия.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 6818/2017 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№4474/05.09.2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело обща сума в размер на 99,00 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги и разноски в размер на 205,00
лева.
Установява се приложения по делото
Договор №*********/10.12.2013г. и Приложение № 1 с телефонен номер **********
по абонаментен план Мтел Мобилен интернет М и Мобилен интернет L срещу заплащане на месечна такса
в общ размер на 34,80 лева същия е сключен между страните по делото.
Видно е от приложената по делото
сметка № ********** /17.11.2014 г., че ищецът е издал такава, в която е отразил
за плащане неустойка в размер на 99 лева.
В раздел 5.3 на
Приложение №1 -”Отговорност” е предвидено, че в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора или Общите условия, в
т.ч.ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това
Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът
има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/,
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
По делото са
приобщени и ОУ на ищеца, действащи към датата на подписване на процесния
договор.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно
чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в
процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на
главното задължение.
За
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор,
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; е
относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; е налице противоречие с
добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е
налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В
настоящия случай, съгласно раздел 5.3 на Приложение №1 -”Отговорност” е
предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч.ако по негово искане или вина
Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по
отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който
обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране
на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ
функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието
на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за
неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в размер на
дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за предоставения
телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза обаче е да
дoведе до неоснователно обогатяване на оператора спрямо потребителя, който да
получи престация в пълен обем за срока на договора, без да престира насрещната
услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се
толерира от закона. Освен това така уговорената клауза във връзка с
гореизложените съображения се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5
ЗЗП. Ответника има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за
дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при
прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока
неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната
престация по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя. Съдът
намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на договора,
отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична
недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр.
с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в
какъвто и да било размер. Оттук следва, че съдът не следва да разглежда налице
ли са били основанията предвидени в договора за начисляване на неустойка –
неизпълнение на ответника на договорни задължения и прекратяване на договорното
правоотношение.
Основателни
са възраженията на особения представител на ответника за недоказаност на предявения иск по основание и размер. Ищецът
от своя страна не е ангажирал каквито и да е доказателства за наличието на
предпоставките и основанията за начисляване на претендираната неустойка. По
делото няма каквито и да било доказателства, че договорът е прекратен към тази
дата, още повече по вина на потребителя. От приложените по делото договори, не
става ясно при какви условия сключения между страните договори се прекратява и
дали неплащането на задължение за ползвани от потребителя услуги е сред тези
основания. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото доказателства не се установява осъществяването на елементите от
фактическия състав, пораждащ правото на неустойка в полза ишеца, респективно -
наличието на основания за начисляване на посочената във фактурата сума за
неустойка.
С
оглед всичко гореизложено, съдът намира искът за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, чрез процесуалния представител адв. В.Г. срещу А.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 99.00 лв. – представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга
М3910463/10.12.2013 г., ведно със сторените в заповедното
производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: