Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т., 28.02.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Районен съд – Г.Т.на шестнадесети ноември
две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния
състав:
Председател: Росен Стоянов
секретар Радостина Стоянова,
разгледа докладваното от районния съдия
гр. дело № 322 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на З.П.Б.
с ЕГН - **********, постоянен адрес: ***,
чрез адв. К.П. ***, със съдебен адрес ***, срещу „К.”
ЕАД, с Е.И.К.***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул.
„В.”, № 146 (сграда „А”),ет. 4, Бизнес център „България” - представлявано от изп. директор С.Р.Я., с посочено правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че не му
дължи сумата в размер на 1 975.25 лв. като задължение по Договор за
потребителски кредит № 2185119, сключен на 10.02.2020г.
Претендират се разноските.
Предявенят иск се основава на следните
обстоятелства:
Ищецът е страна по договор за
потребителски кредит с ответното дружество. Същият е сключен на 10.02.2020г.
под № 2185119 и е за сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева. Ищецът е
усвоил сумата по договор за потребителски кредит. От ищецът, по договора за
потребителски кредит на 03.11.2020г. е платено на ответника - кредитодател, сума
в общ размер на 2690 (две хиляди шестотин и деветдесет лева). Твърди се, че не
дължи на ответното дружество сумата от 1975.25лв. Ищецът твърди, че сключения
между страните Договор за кредит № 2185119/10.02.2020г. е нищожен по смисъла на
чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД. Твърди се, че е
нарушен принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения,
както и че е налице заблуждаваща търговска практика съобразно чл. 68е ЗЗП,
която е забранена по чл. 68в ЗЗП. Твърди се, че процесния
договор за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради
противоречие с добрите нрави и нарушения на императивните норми по чл.11, ал.1,
т.9 и 10 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът, „К.” ЕАД, депозира отговор на исковата молба. Изразява се
становище, че липсва правен интерес за ищцата от водене на исковото
производство. Такъв не е бил обоснован в исковата молба. Излагат се твърдения,
че исковата претенция, която е заявена в петитума и в
обстоятелствената част на исковата молба е неясна. Отхвърля се изцяло исковата
претенция на ищеца като неоснователна и недоказана, както се иска присъждане на
направените в производството съдебно-деловодни разноски. Излагат се подробно
доводи.
Районен съд – Г.Т., като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С исковата молба се претендира съдът да
признае за установено по отношение на ответника „К.” ЕАД, с Е.И.К.***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул.”В.” № 146 (сграда
„А”),ет. 4, Бизнес център „България” - представлявано от изп.
директор С.Р.Я., че ищеца З.П.Б. с ЕГН -
**********, постоянен адрес: ***, не дължи на ответника сумата в размер
на 1 975.25лв. като задължение по Договор за потребителски кредит № 2185119,
сключен на 10.02.2020г., като е посочено правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По предявените искове, в тежест на ищеца
е да докаже изпълнение на задълженията си по договора, а в тежест на ответника
е да установи факта на сключен между страните валиден договор за потребителски
кредит, по който е изправна страна.
Доказано
е и не се оспорва наличието на Договор за потребителски кредит №
2185119/10.02.2020г. (Договорът за потребителски кредит) между ищцата, като
кредитополучател и „К." ЕАД (К.), като кредитодател,
за сумата от 2500 лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 40,00 %
и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,21 %. Не се оспорва, че
ищцата е усвоила сумата от 2500 лева, като и че ищцата се е задължила да върне
сумата по кредита на 24 месечни вноски по 152.97 лв.
Според нормата на чл. 9, ал.1 от ЗПК /Закона
за потребителския кредит/ договорът за потребителски кредит е такъв, въз
основа, на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
От
представените по делото доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 2185119/10.02.2020г., по силата, на
който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 2500.00лв.,
срещу задължението му да я върне в срок до 20.02.2022г. на 24 месечни вноски в
размер на 152.97лв, ведно с възнаградителна лихва при
фиксиран годишен процент от 40.00%, при годишен процент на разходите от 48.21%.
Договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност в цялост и не противоречи изискванията на чл.11, ал.1, на
чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския кредит. Анализирано съдържанието на
договора за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифта на
текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от ЗПК. Договорът, в съответствие
с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място на сключването му, вида на
предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора,
общия размер на кредита, размер на лихвения
процент, годишния процент на разходите, условия за издължаване на
кредита, ведно с погасителен план /разбивка на главница и лихви/, както и
останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26. Посоченият в договора
размер на месечната погасителна вноска – 152.97лв, съвпада с тази посочена в
графа 5 от погасителния план, като не е налице разминаване. В погасителния план
страните са уговорили 24 равни месечни вноски и общ размер на всички плащания, размерът
на потребителския кредит е 2500 лв. /главница/, при лихвен процент по кредита в
размер на 40,00 % и ГПР в размер
на 48,21 %. Съгласно тях,
общият размер на кредита (главница, лихви и разходи по кредита) е в размер на
3671,28 лв. при спазване на договореното изплащане от 24 месеца. Погасителният
план, както и общите условия са подписани от ответника, респективно са станали
част от договорното съдържание.
От
твърденията и на двете страни става ясно, че на ищцата е преведена сумата от 2500.00лв.,
на основание договора за кредит. С реалното усвояване на заемна сума ответникът
е изпълнил основното си задължение по договора, а за длъжника е възникнало
задължението да я върне в уговорения срок.
Видно
от представеното по делото преводно нареждане за паричен превод на л.9 от дело,
на 03.11.2020г. ищцата е превела на ответника сумата от 2690лв., с посочено
основание „главница и законна лихва”.
Неоспорено
е и от двете страни, че от усвояване на кредита до 03.11.2020г. не е заплащана
нито една от месечните вноски, като те са общо осем, а падежа на първата е
настъпил на 20.03.2020г.
Ищцата
твърди, че е погасила цялата дължима от нея сума на ответника – главница и
законна лихва, като счита, че не дължи сума в размер на 1975,25 лв. по
изложените в исковата молба съображения.
Видно
от погасителния план, обективиран в Приложение № 1
към Договор за потребителски кредит № 2185119/10.02.2020г. л. 8 и л.41 от
делото, падежиралите анюитетни
вноски към датата на плащане са 8 на брой за период от 20.03.2020г. до 20.10.2020г.
на обща стойност от 1 223,76 лв., от които 597,15лв. договорна лихва и 626.61
лв. главница. Поради забавата в погасяването на тези вноски, обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху просрочени вноски е 27.93лв. за
периода от 21.03.2020г. до 03.11.2020г. Падежиралата
и погасена сума към датата на плащане (03.11.2020г.) е 1251.69 лв., а
остатъчната непадежирала главница по договора е в
размер от 1 873.39 лв.
Според
ответника, относно посочената от ищеца
сумата в размер 1975,25 лв. секасае за
техническа грешка при отговора от служителя на „К.” ЕАД за сумата за предсрочно
погасяване, т.к. същият е даден на 05.11.2020г., към който момент не е
приключило и обработването на платената сума в системата на „К.” ЕАД, като тази
сума е посочена в неофициална справка от проведен чат на живо.
Според
нормата на чл.19 от Закона за потребителския кредит годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите съгласно чл.19, ал.4 от цитирания
нормативен акт не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Република България.
Към
датата на сключване на договора за потребителски кредит размера на законната
лихва е 10%, при основен лихвен процент определен от БНБ към тази дата 0.00%
плюс десет пункта отгоре. В случая определеният в договора размер на ГПР от 48.21
% не надвишава пет пъти размера на законната лихва /50%/. Следователно
посочената клауза не е нищожна на основание чл.19, ал.5 от Закона за
потребителския кредит. В тази връзка не се явява и прекомерен размерът на
уговорената лихва, като противоречащ на добрите нрави. Договорната лихва е
възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за
това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да
се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е
предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка след като
сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания
от законодателя максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвения процент
от 40.00% кредитодателят не е целял да се обогати
неоснователно за сметка на кредитополучателя. По същите мотиви се налага
изводът, че не е налице някоя от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 – 19 от Закона
за защита на потребителите, тъй като клаузите не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в по
– неравностойно имуществено положение.
По
изложените съображения съдът намира, че клаузите за договорна лихва и ГПР са
действителни, поради което ищецът дължи заплащане на възнаградителна
лихва в посочения в договора размер.
В обобщение съдът намира, че с извършеното
плащане от 2690 лв., направено от ищцата на 03.11.2020г., на основание чл.76,
ал.2 от ЗЗД същата е погасила според погасителния план, обективиран
в Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2185119/10.02.2020г., осем
на брой падежирали анюитетни
вноски към датата на плащане за период от 20.03.2020г. до 20.10.2020г. на обща
стойност от 1 223,76 лв., от които 597,15лв. договорна лихва и 626,61 лв.
главница. Поради забавата в погасяването на тези вноски, обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху просрочени вноски е 27,93лв. за
периода от 21.03.2020г. до 03.11.2020г. Падежиралата
и погасена сума към датата на плащане (03.11.2020г.) е 1251,69 лв., а
остатъчната непадежирала главница по договора е в
размер от 1 873,39 лв, която може на основание чл. 32 ЗПК и да бъде частично предсрочно погасена с неусвоената остатъчна сума от
1438,31 лв. при изрично искане за това от страна на кредитополучателя, след
което ще остане дължима главница от 435,08 лв. и договорна лихва върху същата
съобразно новия погасителен план.
По изложените съображения, искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника за
представителство на „К.” ЕАД от юрисконсулт в размер
на 300лева.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от З.П.Б. с ЕГН - **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. К.П. ***, със съдебен адрес ***, срещу „К.” ЕАД, с Е.И.К.***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „В.”, № 146
(сграда „А”),ет. 4, Бизнес център „България” - представлявано от изп. директор С.Р.Я., отрицателен установителен
иск за признаване за установено, че ищцата З.П.Б. не дължи сумата от 1975,25
лв. на „К.” ЕАД по сключен Договор за потребителски кредит №
2185119/10.02.2020г.
ОСЪЖДА З.П.Б. с ЕГН - **********, постоянен адрес: ***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, да заплати на ответника за представителство на „К.” ЕАД от юрисконсулт в размер
на 300лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Д., в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: