Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 17.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна А., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2209 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
12, ал. 5 ЗМГО, вр. § 5, т. 1 ПЗР на ЗМГО, вр. чл. 125 ЗМГО, вр. чл. 124, ал. 4 ГПК от И.П., Северна Македония, гр. Скопие, булевард Партизански Одреди 59/5-12
за установяване по отношение на ответника, че при подаване на заявка с вх. № 159401/03.07.2020г.
за регистрация на комбинирана марка – словна, с наклонен ръкописен шрифт - Noblesse Oblige
в Патентното ведомство на Република България, ответникът А.Т. ООД, ЕИК: *******е
действал недобросъвестно.
Ищецът И.П. твърди че ответникът е
подал в Патентно ведомство /ПВ/ заявка за регистрация на комбинирана марка –
словен надпис с характерен шрифт за стоки от клас 25, която заявка е
публикувана в официалния Бюлетин на ПВ на 17.08.2020 година и при подаване на
която ответникът е действал недобросъвестно. Последното обстоятелство ищецът
поддържа, че е налице, доколкото ответникът е възпроизвел чужда марка,
нерегистрирана, но ползвана от ищеца в дълъг период от време преди подаване на
заявката. Сочи, че ищецът е придобил световна известност като дизайнер на бельо
още от 2005 година, като първоначално е обозначавал стоките си с друга марка,
която впоследствие, обаче, обозначава стоки от висок клас и ценови диапазон,
трайно утвърдена на пазара. Поддържа, че през 2015 година е създадена и е
започнало използването и на процесната марка, с която обозначава създадените от
ищеца бельо, бански, нощни облекла и т.н. за пазар от среден клас, която марка
придобива известност първоначално в Англия, а после и по света, като на
европейския пазар се появяват първите обозначени с марката стоки през 2015 година.
Или, твърди, че към датата на заявката процесната марка вече е публично
известна, утвърдена и ползваща се с добра репутация, била е обект на публикации
и снимки в престижни издания, както и марката се рекламира от ищеца в
социалните мрежи, което превръща последния в нейн действителен собственик.
Допълнително сочи и че
ответното дружество от дълго време извършва търговия с идентични или сходни
стоки на тези, създавани от ищеца и обозначавани с неговата марка, както и че ответникът
познава работата и марката на ищеца с оглед съществували в периода 2016 – 2019
година между страните облигационни правоотношения. Поддържа и че ищецът не е
давал съгласие за фактическо ползване на марката му или за подаване на заявка
то негово име.
В обобщение поддържа, че истинският
притежател на процесния знак е ищецът, а ответникът недобросъвестно е
възпроизвел същия върху предлагани от него идентични/сходни стоки на пазара,
което създава объркване у потребителите и свързване на стоките, предлагани от
ответника с тези на ищеца, което от своя страна може да увреди престижа на
марката на ищеца.
Претендира установяване на
недобросъвестни действия на ответника при подаване на заявката и разноски.
Ответникът оспорва исковете,
като сочи че ищецът не е нито създател, нито ползвател на марката, нито наложен
на пазара дизейнер, а марката е създадена от управителя на ответното дружество.
Твърди, че ползването на марката е започнало на територията на РБългария през
2015 година, като именно ответникът е обозначавал стоките си с нея. Поддържа,
че през 2013 година ищецът е изпълнявал по договор дизайнерски услуги на
ответника, като той нито е обозначавал свои стоки от същия клас с марката, нито
пък ответникът е изработвал по поръчка на ищеца продукти, обозначавани със
същата марка през 2016 година. Оспорва факта ответникът да ползва и рекламира
марката, както и че поддържа сайт, свързан с рекламиране продукти, означени с
марката.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема
следното от фактическа и правна страна:
При така заявените
обстоятелства съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правна
квалификация чл. 12, ал. 5 ЗМГО, вр. § 5, т. 1 ПЗР на ЗМГО, вр. чл. 125 ЗМГО.
Искът е за установяване на факт
с правно значение, който е изрично предвиден от закона, като надлежен ответник по
него е лицето, на което ищецът има интерес да противопостави последиците от
този факт. Успешното провеждане на иск по чл. 12, ал. 5 ЗМГО е основание за отказ
за регистриране на марката.
По така предявения иск ищецът
следва да докаже настъпването на следните факти: 1) че на 03.07.2020 г.
ответникът е подал заявката за регистрация на търговска комбинирана марка
Noblesse Oblige в Патентно ведомство на Република България; 2) че към момента
на подаване на заявката ищецът е ползвал в своята търговска дейност знак, който
е идентичен или сходен със заявената марка, като е означавал с него стоки,
които са идентични или сходни на стоките, за които е поискана регистрация на
марката и за каквито стоки нерегистрираната марка се ползва действително преди
подаване на заявката за регистрация и към подаване на опозиция от страна на
ищеца, т.е., стоки в клас 25 съгласно Международната класификация на стоките и
услугите за регистрация на марки; 3) че при подаване на тази заявка за
регистрация на марка ответникът е знаел, че ищецът използва в своята дейност
знак, който е идентичен с нерегистрираната марка Noblesse Oblige по описания
начин и е целял да увреди негови правнозащитими интереси, в нарушение на
правилата на честната търговска практика и добрите търговски нрави.
Или, по друг начин казано,
установяване на защитимо право на ищеца, което би било накърнено, предвид
твърденията в конкретния случай, предпоставя установяване на обстоятелството,
че преди и към момента на заявяване на марката от ответника, ищецът е използвал
фактически в търговската си дейност същата марка, поради което е действителен
нейн притежател по смисъла на чл. 12, ал. 5 ЗМГО /чл.
52,
ал. 1,
т. 3
ЗМГО/ - фактически
ползва марката за обозначаване на определени, предлагани от него стоки.
От представените от ищеца
доказателства се установява, че действително ответникът е подал заявка за
регистрация на национална марка – комбинирана с наименование Noblesse Oblige,
по заявка № 159401 от 03.07.2020 година. Заявената за регистрация марка е тип комбинирана,
със словни елементи Noblesse Oblige,
изпълнени в наклонен, ръкописен шрифт за клас стоки 25 – бельо, комбинезон,
боди, клинове, бански, нощници и т.н. Установява се и че търговското дружество А.Т.
ООД е регистрирано през 2012 година с предмет на дейност – вътрешно и
външнотърговска дейност на стоки и други вещи и т.н.
От неоспорените от ответника и
представени с исковата молба писмени доказателства се установява и че още преди
2015 година ответникът търгува, като произвежда и предлага на пазара бански
костюми, бельо и други облекла, за което е създал и оперира с онлайн магазин
/разпетчатки от който сайт са представени по делото/.
Видно от договори за съвместно
сътрудничество, съответно от 19.05.2016 година и от 27.05.2016 година,
ответникът и дружество, представлявано от ищеца са постигнали съгласие по
изготвен дизайн и стил на ищеца и посочени от него платове, ответникът да
осигурява шиене на мостри и производство на линия, като продукцията се e предлагала
на пазарите на Обединеното кралство, САЩ и др. пазари от ищеца. Видно от
договорите, страните са се съгласили плащанията от реализирана продукция да
постъпват в сметките на ответното дружество, като приходите да се разделят по
равно, след приспадане на разходите по изработката. Посочените договори, с
оглед и останалите събрани по делото доказателства и най-вече показанията на
свидетелите, съдът разглежда като такива с елементи на изработка, като
дружеството на ищеца е възлагало на ответника изработване на готова продукция
по моделите на ответника и съдействие относно финансовите и счетоводни
отношения при реализацията й, като възнаграждението е уговорено в размер на
част от получаваната печалба от продадените стоки. Макар в договорите да не е
упоменато изрично и изработването на облекла под процесния знак, при обща
преценка на доказателствата по
отделно и в съвкупност, може да се приеме, че по този начин са били уредени
отношенията между страните и по отношение изработване на продукция по моделите
бельо и др., идентифицирани с процесната нерегистрирана марка.
От представените по делото
извлечения от публикации в световноизвестни медийни издания, повечето от които
насочени за модния бранш /които не са оспорени относно обективираното
съдържание или публикуване на материал в съответното издание и брой/, е видно,
че И.П. е придобил известност още към 2005 година като дизайнер и субект,
предлагащ на пазара специфични модели бельо, бански, нощници и други, обозначавани
със знак YES MASTER,
както и че е познат на пазара в САЩ, Великобритания, Холандия и др. с
произвеждани стоки от посочения вид. Видно от посочените доказателства /л. 45 и
сл.- публикации и снимки в модни списания, участия в международни модни ревюта/,
още от 2015 година, вкл. към 2019 и 2020 година, ищецът се свързва и като дизайнер
и създател на бельо и др. артикули на марката Noblesse Oblige, с която обозначава бельо и
др. по негов дизайн и модел, което и предлага на пазара /първоначално във Великобритания
и Холандия, предвид показанията на свидетелите/. От неоспореното заключение на
вещото лице Х. се установява, че линковете, в които се съдържат публикации в
медийни издания и социални мрежи съществуват и са свободно достъпни в интернет
пространството.
По отношение на разпитаните свидетели
П.и М.следва да се отчете евентуална заинтересованост, тъй като П.е служител в
ответното дружество, а Стоянов е съдружник в същото и едновременно с това- в
роднински връзки с неговия управител, което може да окаже отражение на интерпретацията
на възприетите от тях факти. Като непротиворчеви и съответстващи и на
останалите доказателства по делото от показанията на тези свидетелите се
установява, че дружеството притежава фабрика, в която произвежда облекла, вкл.
бельо, бански и др., както стоки, които реализира под своя марка, така и такива
- по поръчка на трети лица /в който смисъл са показанията на свидетелката Б./.
Установява се и че част от производството е и етикиране на стоките, вкл. с марките
под които се предлагат на пазара, вкл. и пакетиране и съхранение. От
показанията на посочената група свидетели се установява и че повечето служители
на дружеството познават знакът Noblesse oblige,
с който са етикирани произведени стоки. Свидетелите го свързват със създател -
управителя на дружеството, но в тази част показанията са общи, както и
изолирани и не съответстват на другите събрани доказателства, поради което не
могат да установят този твърдян от ответника факт. Нито П., нито М.имат
конкретни впечатления от процеса на създаване на логото, нито от начина и
мястото на реализация на обозначени с него продукти. По същата причина само от
показанията на посочените свидетели, противоречащи на другите писмени и гласни
доказателства, не може да се установи и че ответникът е произвеждал по свой
модел и дизайн стоки от процесната категория, които е обозначавал с логото Noblesse oblige
и е предлагал на пазара като свои. Напротив, свидетелките Б. и Л.настояват, че
още 2015 година – 2016 година са познавали марката Noblesse
oblige като
притежание на П. и имат лични впечатления именно той да е предлагал тези
продукти на пазара, като от показанията на Б. не се установява да е имала
облигационни отношения с ответника във връзка с Noblesse
oblige, както сочи
свидетелят М..
Обстоятелството, че в определен
момент през 2015 година дружеството е започнало да изработва и бельо, заедно с
посоченото от свидетелките Л.и Б. и представените от двете страни договори за
сътрудничество, налага извод, че именно ищецът е започнал да налага нова своя
марка бельо на пазара, като е договорял организиране на производството му от
ответника, от което са възникнали и други бизнес отношения. Свидетелят М.потвърждава
и че дружеството в годините е произвеждало продукти по поръчка на П., а в други
случаи е ползало негови дизайнерски услуги. Същевременно, според св. М.първите
поръчки от ответника на бельо Noblesse Oblige
са от края на 2015 година – началото на 2016 година, което съответства на
изложеното от другата група свидетели, но заедно с представените писмени
доказателства – договори за сътрудничество и договори за представителство с Л.и
Б. /сключени лично от ищеца/ по-скоро сочат за това, че ответникът действително
е изработвал бельо, което е етикирал с логото Noblesse
oblige, както и е
съдействал на ищеца съобразно уговорки между тях, но в тези отношения именно П.
е възлагал работата по производство на стоките, които е предлагал на пазара и
които от всички представени по делото доказателства /с изкл. на показанията в
посочената по-горе част/ се установява да се свързват с неговото име. В този
смисъл, съдът не кредитира показанията на св. М.относно това, че с ищеца П.
дружеството не е било партньор, а едновременно с това заявява и че му е възлгал
да намира клиенти и реализира стоки на ответника. Напротив, от установените с
договорите от 2016 година отношения се установява именно наложена от страните
регламентация в отношенията, която съдът намира, че е била приложима и по
отношение на продуктите Noblesse oblige
- ответникът е поел задължение да шие артикули по дизайн и изисквания на
дружеството, представлявано от ищеца, както и да приема плащания и издава
съответните финансови документи при реализация на такива стоки. Договореното
разпределение на печалбата има характер на уговерено по този начин
възнаграждението за извършената работа. Поради това и издадените и представени
от ответника фактури от периода 2016 година – 2017 година, във връзка с
продажба на стоки, обозначени с процесния знак и покупка на етикети със знака
не установяват предлагане на марката на пазара при осъществяване стопанската
дейност на ответника. Следва да се отбележи и че ответникът не установи
разпространение на такива стоки на територията на страната, а единствено в чужбина,
за което според свидетелките Л.и Б. сочат, че правният субект, с когото
свързват предлатане на тези стоки е именно И.П.. И двете сведетелки сочат
ответното дружество като производител. Само за пълнота следва да се посочи и че
знакът Noblesse oblige
в представените от ответника писмени доказателства е отразен единствено в
отчети по журнал на операциите, а не във фактурите /в самите фактури също не е
отразено стоките на доставчика да са такива на марката Noblesse
oblige, нито пък
фактурирането на дизайнерски услуги на П. да е точно във връзка с артикули на Noblesse oblige/,
които отчети като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за
страната факти, са непротивопоставими на ищеца. Същото се отнася и за
доказателствата за заплатени от ответника разходи за участие в модни ревюта/изложения
през 2017 година и 2019 година. В този смисъл е и кореспонденцията на л. 249 и сл. от делото,
които доказателства съответстват на договореното по представения договор за
представителство между ищеца и Н.К.и показанията на свидетелката Б..
В заключение, в дългия период
на сътрудничество между П. и А.Т. ООД между страните са се развивали динамични
и многопластови отношения, при които са възниквали и различни задължения за
всеки от тях. Не се установи, обаче, по отношение на нерегистрираната марка Noblesse oblige
И.П. да е бил нает
от ответника за разработване на дизайн на модели или лого за стоки на
ответника. Дори и да се приеме, че ответникът е предлагал на пазара такива
стоки от средата и края на 2015 година, то от доказателствата се установи, че П.
е започнал фактически да използва марката в своята дейност на по-ранен етап –
още в самото начало на 2015 година, което продължава и към датата на процесната
заявка и понастоящем. За това свидетелстват, както заключението на вещото лице Х.,
от което се установява, че е регистриран сайт noblessefblige-lingerie.co.uk
на 25.04.2020
година, така и от договорите за търговско представителство и показанията на св.
Б. и Л.. Установява се и от показанията на св. М., който изрично сочи, че
конкретен повод за подаване на заявката е узнаване от страна на ответника, че
ищецът е възложил изработка на продукти на марката на друга фирма - изпълнител
в гр. Перник.
Цитираните договори установяват
възникнали правоотношения между П. и двете свидетелки - Н.Б. и С.Л.за
изключителното представителство при продажба и за реклама от името на ищеца на
продуктите – облекла, произвеждани и продавани под знака Noblesse Oblige,
на територията, съответно на Великобритания и Северна Ирландия и Холандия. Предметът
на договора с Б. е виден и от списъка, неразделна част от същия, в който сред
стоките за продажба от името на ищеца, са и домашно облекло, бельо, бански и друго
облекло, обозначени със знака Noblesse Oblige.
Посочените в договорите дати на сключване сат 10.07.2015 година и 01.01.2016
година, а уговореният срок на действие- 2 години по този с Б. и с опция за
многократно продължаване за едногодишен срок и 1-годишен - по договора с Л..
Договорите съдът приема за действително сключени, тъй като са подписани от
лицата, посочени като техен автор и не са оспорени досежно тяхната
автентичност. Периодът на сключване на договорите се установява с оглед
показанията на свидетелките относно началото на тяхното изпълнение и писмените
доказателства в тази връзка /посочените по-горе фактури, кореспонденция и др./.
От показанията на свидетелите К./с
предишно име Б./ и Л., които съдът взима предвид като дадени под страх от наказателна
отговорност, както и предвид липсата на установена връзка на заинтересованост и
съответствието с представените писмени доказателства по делото, се установява и
следното.
Свидетелката Л.е в модния
бизнес от 2004 година, откогато сочи, че датира и познанството й с П. и твърди,
че по сключения с ищеца договор за представителство по отношение продажбите на
бельо под логото Noblesse oblige е било налице изпълнение на поръчки за Холандия и
Белгия, като част от тях са реализирани, като свидетелката визира период през
2015 година – 2016 година. Според свидетелката, облеклата на П. са произвеждани
от ответника по поръчка и дизайн на П., като производителят се е занимавал с
фактуриране на стоките и комисионната на агента. Впечатленията на свидетелката
са, че ищецът е известен дизайнер, който предлага на пазара бельо от 20 години,
вкл. и с марката Noblesse oblige,
за което е имало и множество публикации в модни издания.
Свидетелката Б. /К./ е лице,
което извършва дейност, свързана с модния бранш, от една страна като много
години, като разработва собствена марка бельо на пазара във Великобритания.
Свидетелката познава П. от дълги години и доста преди 2015 година, още от 1998
– 1999 година, като познава и марките YES MASTER и Noblesse oblige, като марки създадени и
наложени на пазара именно от И.П. за бански, бельо и облекло за свободното
време. Свидетелката има впечатления към месец март 2015 година, когато за първи
път И. е проектирал и работел върху дрехи с марката Noblesse oblige – бански,
бельо, дрехи за свободното време, трикотаж. Според свидетелката в този период П.
е изработил първите дизайни на моделите за логото Noblesse
oblige.
Свидетелката сочи, че първите публикации за новата марка и интервюта с П. са
били около м. 07/08 или в края на 2015 година. Според свидетелката, във връзка
с изпълнението на сключен между нея и П. договор за представителство на марката
Noblesse oblige
от м. 06-07.2015 година, е сключен и договор за продажба на облекла с
процесното лого, по който е записан оборот през 2016 година, но до реализация
на поръчаните продукти на ищеца под логото Noblesse
oblige не се е стигнало по причина на
започнало производство по ликвидация/несъстоятелност на клиента от
Великобритания. Свидетелката твърди да е изпращала поръчките – вида и
количеството артикули за изпълнение директно до ищеца. Свидетелката има
впечатления и познава също ответното дружество и управителя Т.М., както и
тяхната фабрика, където са се произвеждали и облекла от притежаваната от Б.
марка Уест Севънти Найн и където знае да са шити и облекла с марката на ищеца,
по негов дизайн и поръчка. Според свидетелката, облекла с процесното лого са
били продавани и на пазарите в САЩ, Япония, Франция, като за последно марката е
рекламирана и представила свои модели на изложения в Париж през 2021 година. Свидетелката
свързва продуктите единствено с ищеца като лице, което ги предлага на пазара.
Искът за установяване на
недобросъвестност при заявяване е насочен към защита на фактическото
притежание на марка. За основателността му в тежест на ищеца е да установи
както своята активна материална легитимация или че е правен субект, който
фактически ползва в своята дейност знак за обозначаване на стоки или услуги,
който е идентичен или сходен на този, заявен за регистрация като марка от
ответника, така и ответниковата пасивна материална легитимация- че е правен
субект, който е заявил спорния знак като марка, действайки недобросъвестно към
момента на подаване.
По делото няма спор, а и от
посочените по - горе писмени доказателства и свидетелски показания се
установява, че ищецът е дизайнер на бански, бельо, вкл. нощници и др. облекла, който
още преди 2015 година е осъществявал дейност /вкл. и чрез регистрирани
дружества, чийто собственик на капитала е/ в областта на търговията със стоки –
облекла от посочения вид, като реализира стоките като ги обозначава със знак YES Master,
а считано от 2015 година и с процесния знак Noblesse
Oblige. Най-
ранната дата, с която името на ищеца се свърза с този знак е тази, посочена от
вещото лице Х. – 23.03.2015 година, когато знакът е използван и изпратен от
ищеца до представлавящите и част от служителите на ответното дружество. След
тази дата и от м. 07, м. 08. 2015 година и насетне, вкл. до датата на подаване
на заявката през 2020 година, стоки, предлагани на пазара от ищеца - бельо и
сходни продукти са свързани със знака Noblesse Oblige в публикации в известни модни
списания, социалните мрежи, където са публикувани конкретни модели, създадени
от ищеца и брандирани с процесното лого. В този смисъл са показанията на
свидетелките Б. и Л., с които лично ищецът е встъпил в договорни правоотношения
за търговско представителство – за продажба на стоки на ищеца на територията на
Великобритания и Северна Ирландия, както и Холандия и Белгия и др. На събраните
гласни доказателства съответстват и писмените такива – договорите за търговско
представителство от 2015 и 2016 година, по които и двете свидетелки сочат, че е
започнало изпълнение на договорените задължения, както и са непротиворечиви
относно това, че продуктите по техни впечатления са предлагани от ищеца, а
ответникът ги е шиел по поръчка на П.. Както вече беше посочено и по-горе, тези
факти се подкрепят и от представените от двете страни два идентични договора за
сътрудничество между дружеството, представлявано от ищеца и ответното такова,
които разкриват действителните правоотношения между страните.
В обобщение, при горните мотиви
съдът приема, че ищецът е действителният притежател на нерегистрираната марка,
като е започнал нейната употреба в дейността си като дизайнер и бизнес
отношенията си преди ответника, като в модните среди именно И.П. е асоцииран като
нейн притежател и пазарен субект, който предлага и рекламира бельо, бански и
др. с марката Noblesse oblige.
Няма никакъв спор, че ползвания от ищеца в неговата дейност знак е идентичен със заявения от ответника. Няма спор
и че е налице пълна идентичност на стоките, които ищецът е обозначавал със
знака Noblesse Oblige
и стоките от класа, в които е заявена за регистрация процесната марка.
При тези факти, активната
материална легитимация на ищеца е установена, вкл. като съществува към датата
на подаване на процесната заявка и ищецът е имал качеството на действителен
притежател по смисъла на чл. 12, ал. 5 и чл. 52 ЗМГО, тъй като е бил фактически
ползвател на марката, чието ползване предхожда по време евентуалното ползване
на знака от ответника.
Не се установи във връзка с възраженията
на ответника и предвид горните мотиви и противопоставимо авторско право. А
както беше посочено, единствените доказателства за оборване фактическото
притежание на марката от ищеца са обсъдените вече фактури и журнали към тях,
извлечението от имейл кореспонденция от 05.05.2015 година с изписано лого,
което електронно писмо не съдържа текст и не установява само по себе никакъв
конкретен факт.
По въпроса относно пасивната
легитимация на ответника и наличието на недобросъвестност у заявителя.
В своята практика по приложение
на Регламент № 40/94 г. и Регламент № 207/09 г., приложима и към настоящия
спор, съдебната практика /напр. Определение № 689/02.12.2014 г. по т.д. №
616/2014 г. на ВКС, ІІ ТО, приложимо по аналогия и в настоящия спор/ приема, че
при преценка наличието на недобросъвестност на заявителя следва да се имат
предвид всички относими фактори, които са свързани със случая и съществуват към
момента на подаване на заявката за регистрация на знак, като това дали
заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва поне в една държава
- членка идентичен или подобен знак за идентична или подобна стока; намерението
на заявителя да попречи на третото лице да използва такъв знак и други. С оглед
конкретиката на процесния случай, в процеса следваше да се установи знание у
ответника - заявител, че преди и към момента на подаване на заявката същият знак
се използва фактически в търговската дейност на ищеца, за означаване на
предлагани от него стоки, чрез който се е наложил на пазара, като въпреки това
съзнателно е заявил за регистрация марката, нарушавайки по този начин честната
търговска практика с цел извличане на лична изгода.
И тази предпоставка за
уважаване на иска се доказа от събраните по делото доказателства.
Установи се, че ищецът и
ответникът са били в облигационни правоотношения и сътрудничество дълго време,
като ответникът е произвеждал и етикирал с логото Noblesse
oblige стоки по
дизайн и поръчка знак, обстоятелството, че същият се ползва от ищеца още от
месец март 2015 година, когато логото е било изпратено като дизайн на част от
представляващите и служителите на ответника. Тоест, налице са преки
доказателства за наличието на знание у ответника /неговите законни
представители/ за използвне на знака в осъществяваната от ищеца дейност и бизнес
отношения. За този извод следва да се има предвид и това, че знакът е станал
общоизвестен, посредством публикации в престижни модни издания и участия в
ревюта, в държави от съюза, известен на широк кръг лица, които го свързват с
продуктите на ищеца, ползване на социални мрежи за рекламиране на марката
/регистрирана Фейсбук страница още м. 12.2015 година/. Следва да се отчете и
обстоятелството, че ищецът и ответното дружество извършват сходна дейност, в
сферата на модния бизнес.
Макар да се установи намерение
у ответника да ползва заявената марка /видно от показанията на свидетелите М.и П./,
то изключва единствено извода, че ответникът цели с регистрация само увреда на ищеца
и създаване на пречка да я използва. Което не изключва недобросъвестността,
поради нарушаване правилата на честната търговска практика с целения резултат -
за извличане на собствена изгода /чрез разширяване сферата на производство и
вида на предлаганите стоки и използване на създаденото добро име и качество на
свързаните с марката продукти/. Недобросъвестността произтича също и от
обстоятелството, че самият ответник е изработвал и етикирал по поръчка на ищеца
стоки с процесния знак. Произтича и от обстоятелството, че подаването на
заявката е близо 5 години след началото на използване на знака от ищеца, когато
обозначените с него стоки вече категорично са свързват с името на П. и са
придобили известност на международния пазар, вкл. и в съюза, където ответникът
твърди също да предлага стоки от същия вид, тоест, е запознат с наложените на
пазара продукти /с които публиката и конкурентите се запознават по международни
изложения и ревюта/.
В заключение съдът приема, че заявяването
за регистрация на процесния знак като марка е извършено съзнателно от ответника
при наличие на знание за права върху нерегистрирания знак, които принадлежат на
ищеца, което противоречи с добрата търговска практика и се явява
недобросъвестно, тъй като цели неоправдано извличане
на лична изгода
чрез възползване от чужда търговска репутация без съгласието
на лицето, което я е изградило,
получаване на лицензионни възнаграждения; ограничаване достъпа на по-ранния
ползвател на марката до пазара и т.н..
Така се доказа пълно
фактическият състав на недобросъвестното заявяване от страна на ответника на
процесниата марка и искът следва да бъде уважен.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер от общо 5480,46 лева – за ДТ, адвокат, вещо лице и
превод по представен списък и доказателства, че са сторени. Не следва да се
присъдят разноските по нареждане от 28.07.2021 година и фактура от 23.07.2021
година в размер на 2844,48 лева, тъй като не се установи кои от тях и дали
извършените разноски касаят настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 12, ал. 5
ЗМГО, вр. § 5, т. 1 ПЗР на ЗМГО, вр. чл. 125 ЗМГО, вр. чл. 124, ал. 4 ГПК по
иска, предявен от от И.П., Северна
Македония, гр. Скопие, булевард Партизански Одреди 59/5-12, че при подаване на
заявка с вх. № 159401/03.07.2020г. за регистрация на национална комбинирана
словна марка - Noblesse Oblige /изписана с наклонен, ръкописен шрифт/ в
Патентното ведомство на Република България, публикувана в официалния Бюлетин на
Патентното ведомство с № 8.1. от 17.08.2020 година, ответникът А.Т. ООД, ЕИК: *******е
действал недобросъвестно.
ОСЪЖДА А.Т. ООД, ЕИК: *******да
заплати на И.П., Северна Македония, гр. Скопие, булевард Партизански Одреди
59/5-12, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 480,46 лв. - разноски
в настоящото производство.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд - гр. София в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: