№ 1471
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа доклад.ото от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110212159 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образу.о е по жалба на „Ф.“ АД против наказателно постановление (НП) № Р-10-650 от
04.08.2021г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за нарушение на чл.
100ж, ал. 1, т. 7 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на осно.ие
чл. 221, ал. 8, т. 3,пр.1 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
Жалбоподателят „Ф.“ АД е депозирал жалба, в която се твърди, че НП е
незаконосъобразно, постановено е при съществени процесуални нарушения и при
противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя „Ф.“ АД изцяло
поддържа жалбата и направените с нея искания. Прилага списък разноски и претендира
такива. Иска от съда да отмени НП.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител моли съда жалбата да бъде
отхвър. и пледира за потвържда.е изцяло на НП. Подробни аргументи за това изнася в
писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
При извършена проверка от страна на КФН е направена констатация за това, че „Ф.“
1
АД, в качеството си на довереник на облигационерите на емисия с ISIN BG2100002141,
емитирани от „Топлофикация-Русе“ АД, е извършило нарушение на чл. 100ж, ал. 1, т. 7, пр.
1 от ЗППЦК, тъй като не е уведомило регулирания пазар, на който са допуснати до търговия
облигациите, за настъпилото обстоятелство по чл. 100е, ал. 1, т. 7 от същия закон в
определения от закона срок. Извършена е преценка за това, че разпоредбата на чл. 100е, ал.
1, т. 2 от ЗППЦК задължава емитента на облигациите да предоставя на довереника на
облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ
консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на
консолидирана база – в срок от 60 дни до края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на
задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразход.е
на средствата от облигационния заем, за спаз.е на определените финансови показатели и за
състоянието на обезпечението; разпоредбата на чл. 100ж, ал. 1, т. 7 от ЗППЦК пък
задължава довереника на облигационерите в 14-дневен срок от изтичането на срока за
представяне на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2 от същия закон, ако той не е представен в срок,
да представи на регулирания пазар, на който са допуснати до търговия облигациите, и на
комисията, информация за това.
След преглед на проспекта за публично предлагане на ценни книжа на „Топлофикация-
Русе“ АД, потвърден с Решение № 848-Е от 03.10.2014г. на КФН, е отчетено, че емитентът
спазва финансови показатели на индивидуална база. На база на това проверяващите
заключили, че емитентът, „Топлофикация-Русе“ АД е трябвало да представи отчет за
изпълнение на задълженията по емисията облигации на довереника на облигационерите в
срок до 30.10.2020г. Въз основа на посоченото е извършена допълнителна проверка за
установя.е на датата, на която отчетът по чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК за третото
тримесечие на 2020г. на емитента на облигации е представен на доверителя. Такава
информация е изискана от „Ф.“ АД с писмо с изх. № РГ-03-8-27 от 10.12.2020г. В отговор с
писмо с вх. № РГ-03-8-27 от 14.12.2020г. дружеството е заявило, че от страна на емитента
„Топлофикация-Русе“ АД не е представен отчет по чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК за третото
тримесечие на 2020г. Направен е извод, че „Ф.“ АД е следвало да предостави информация за
въпросното обстоятелство на регулирания пазар, на който са допуснати до търговия
облигациите, в 14-дневен срок от изтичането на срока на представянето му.
Горепосоченото нарушение е счетено за потвърдено и от постъпилата от „Българската
Фондова Борса“ (БФБ) АД информация с вх. № РГ-02-1-287 от 14.12.2020г. за това, че към
дата 14.12.2020г. няма постъпила информация по чл. 100ж, ал. 1, т. 7 от ЗППЦК от
довереника на облигационерите „Ф.“ АД по емисия с ISIN BG2100002141, емитирани от
„Топлофикация-Русе“ АД на регулиран пазар, на който да са пуснати до търговия
облигациите.
С писмо с изх. № РГ-03-8-5 от 24.02.2021г. от КФН са поканили представляващите „Ф.“
АД за съставяне, подпис.е и връч.е на акт за установя.е на административно нарушение
(АУАН), като писмото е изпратено на официално обявения в ТРРЮЛНЦ електронен адрес
за кореспонденция – ****@****.**.
2
На 04.03.2021г. П.В.П. и Н.С.М., в качеството си на представляващи „Ф.“ АД, се явили
лично и в тяхно присъствие е съставен АУАН № Р-06-153/04.03.2021г. С посочения АУАН,
съставен от Л. Д. ИЛ., старши експерт в отдел „Надзор на публичните дружества, емитенти
на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“, управление „Надзор на
инвестиционната дейност“ при КФН и в присъствието на Е. С. и И. Н., свидетели при
съставянето на акта по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, е констатирано, че жалбоподателят „Ф.“ АД е
извършил нарушение на чл. 100ж, ал. 1, т. 7, пр. 1 от ЗППЦК, тъй като дружеството не е
уведомило регулирания пазар за настъпилото обстоятелство по чл. 100ж, ал. 1, т. 7 от същия
закон в определения от закона срок, а именно: до 13.11.2020г., както и към 14.11.2020г.
Изрично е отбелязано, че нарушението е извършено на 14.11.2020г.
В определения от закона срок по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило писмено
възражение с вх. № 91-01-179/08.03.2021г. от „Ф.“ АД. Жалбоподателят възразява срещу
застъпеното в АУАН становище, че към момента на извърш.е на твърдяното нарушение е
притежавал качеството довереник на облигационерите по емисия облигации с ISIN
BG2100002141, емитирани от „Топлофикация-Русе“ АД. Доводите, които излага в подкрепа
на това твърдение са следните: фактическият състав за придоби.е на качеството довереник
на облигационерите изисква кумулативното наличие на четири предпоставки - предложение
на емитента, решение на общото събрание на облигационерите за одобрение на довереника,
сключен и влязъл в сила договор и учредя.е на обезпеченията в полза на довереника.
Дружеството твърди, че договорът не е влязъл в сила, тъй като с анекс от същата дата, на
която е сключен, е предвидено той да влезе в сила след като емитентът представи
доказателства, че е изпълнил задължението си по сключения между страните договор да
учреди ипотека и особени залози в полза на довереника. От своя страна КФН отхвърля
доводите като неоснователни, мотивирайки се с това, че разпоредбите, които уреждат
изиск.ията към фигурата на довереник на облигационерите, са императивно уредени и
следва да се тълкуват стриктно, а в закона изиск.е за възник.е на това качество чрез учредя.е
на обезпечение не е застъпено. Сочи се още, че в ЗППЦК не е предвидена разпоредба, която
да предвижда условие сключеният договор по чл. 100а, ал. 1 от ЗППЦК между емитента и
довереника на облигационерите да трябва да е влязъл в сила.
На 04.08.2021 г., въз основа на така съставения АУАН, е издадено процесното НП № Р-
10-650 от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което за нарушение на чл. 100ж, ал. 1, т. 7, пр. 1 от ЗППЦК, на
осно.ие чл. 221, ал. 8, т. 3, пр. 1 от същия закон на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 лева. Препис от същото е връчен на жалбоподателя на
10.08.2021г.
При проведения в хода на съдебното следствие разпит на актосъставителя Л. Д. ИЛ.
съдът не констатира противоречия между дадените показания и посочените в АУАН
фактически положения. Показанията на свидетеля са подробни, задълбочени и
последователни, поради което следва да бъдат взети предвид от съда при постановя.е на
решението. Те намират подкрепа н писмените доказателства по делото, събрани и
3
приобщени по предвидения в закона ред, които съдът кредитира изцяло.
От правна страна съдът намери следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, насочена е срещу
подлежащ на оспор.е административен акт и следва да бъде разгледана по същество.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените административни актове е за
законосъобразност. В тази връзка на проверка подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В случая съдът установи, че
както АУАН, така и НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност. АУАН е съставен от компетентен орган, по смисъла на чл. 37 от ЗААН,
видно от приложената по делото Заповед № 3-249 от 20.10.2021г. на заместник-председателя
на КФН, с която актосъставителят Л. Д. ИЛ. е овластена да съставя актове за
административни нарушения по ЗППЦК. Твърдението на жалбоподателя, че е допуснато
грубо процесуално нарушение при съставянето и връч.ето на АУАН, а именно: пропуск на
актосъставителя да се легитимира пред представляващите „Ф.“ АД, като ги запознае със
съдържанието на Заповед № 3-249 от 20.10.2021г., е неоснователно, доколкото подобно
задължение не е изрично посочено в ЗАНН, следователно за актосъставителя не е налице
задължение да се легитимира по посочения в жалбата начин, тъй като не е налице изрична
законова норма, която да предвижда това и да вменява подобна отговорност на
длъжностното лице.
Отделно от това съдът констатира, че императивните процесуални правила при изда.е,
както на АУАН, така и на НП като форма и задължителни реквизити, посочени
изчерпателно в чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, са спазени. Съдът
намира, че и двата административни акта подробно, точно, изчерпателно и последователно
описват не само механизма, по който компетентните органи са установили нарушението, но
и при каква фактическа обстановка и на база какви доказателства са направените правните
изводи, че е налице извършеното от жалбоподателя нарушение. И в двата акта много точно е
посочена датата, на която се счита, че е извършено нарушението по ЗППЦК, като между
посоченото в АУАН и НП няма размина.е – 14.11.2020г. Нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
въвеждат изиск.ия за изрично посоч.е в АУАН и НП на датата на извърш.е на нарушението
и датата на съставяне на административните актове, но не и задължение за посоч.е на
датата, на която е установено извършеното нарушение. На следващо място, не е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН за липса на дата и място на извърш.е на
нарушението, тъй като се касае за проверка по документи.
Както в АУАН, така и в НП подробно е описана фактическата обстановка, при която е
извършено административното нарушение и фактическите констатации са подведени под
съответната правна норма. Описаният състав на административното нарушение изцяло
кореспондира с описаната фактическа обстановка. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл. 100ж, ал. 1, т. 7,
пр. 1 от ЗППЦК, като на осно.ие чл. 221, ал. 8, т. 3, пр. 1 от ЗППЦ му е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Жалбоподателят не е възпрепятст. по какъвто
4
и да било начин да разбере административното обвинение, както и това, в какво се изразява
наложеното му наказание. В процесното НП изиск.ията за вида и размера на наказанието,
така както е предвидено в чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, са застъпени по такъв начин, че у
жалбоподателя да не останат съмнения в нарушение на коя законова разпоредба е обвинен, а
така също и какъв е размерът на наложеното му наказание.
Предвид всичко посочено по-горе и двата административни акта са съставени/ издадени, без
да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяната
на атаку.ото наказателно постановление на формално осно.ие.
По отношение изложените доводи от страна на жалбоподателя, че
административнонаказващият орган (АНО), при изда.е на административния акт, не е взел
предвид разпоредбите на пар. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, съдът счита, че посочената разпоредба правилно не е взета предвид,
доколкото в нея ясно е посочено, че сроковете по изброените от ЗППЦК разпоредби, сред
които и тази на чл. 100е, ал. 1, т. 2, се удължават до 30.09.2020г. АНО, в своя
административен акт, сочи, че нарушението е извършено въз основа на неподадена
информация за третото тримесечие. То обхваща месеците юли, август и септември, което
означава, че срокът започва да тече след 30.09.2020г., следователно разпоредбата на пар. 1,
т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение е неприложима
към конкретния случай и е без правно значение.
Доводите на жалбоподателя, че давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН са изтекли, са неоснователни. Съдът счита, че са спазени сроковете по чл. 34 от
ЗАНН за съставянето на АУАН и изда.ето на НП, като възраженията на жалбоподателя в
тази насока съдът прецени за неоснователни. На първо място, за да е „открит“ нарушителят
по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е необходимо обстоятелствата по извършеното
нарушение да са надлежно проверени и в резултат на проверката органът, компетентен да
състави АУАН, да е установил наличието на административно нарушение със степен на
категоричност, достатъчна за повдигане на административно-наказателно обвинение чрез
съставяне на АУАН. Ето защо съдът намира, че в случая за дата на откри.е на нарушителя
следва да се счете едва момента, в който в КФН е постъпила исканата от довереника
информация за отчета от емитента по чл.100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК за третото тримесечие на
2020 г., в случая датата, на която в КФН е постъпила последната е 14.12.2020г., когато
контролните органи са могли да формират извод осъществен ли е състав на
административно нарушение. НП е издадено при спаз.е на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН –
на 04.08.2021г.
Жалбоподателят твърди, че към датата на извърш.е на нарушението дружеството все
още не е било придобило статута на довереник на облигационерите на емитента
„Топлофикация-Русе“ АД. Като причина за това е посочено, че освен законовите изиск.ия за
придоби.е на това качество - предложение на емитента, решение на общото събрание на
облигационерите за одобрение на довереника и сключен договор, то трябва да е налице още
една предпоставка: учредя.е на обезпеченията в полза на довереника. Според жалбоподателя
5
тази последна предпоставка произтича от допълнителното споразумение между „Ф.“ АД и
„Топлофикация-Русе“ АД. Съгласно разпоредбата на чл. 100а, ал. 3 от ЗППЦК довереникът
на облигационерите се определя по избор на емитента. Общото събрание на
облигационерите одобрява една от предложените от емитента най-малко две кандидатури за
довереник, придружени от проекти на договори и съгласие на кандидатите за довереник, на
първо общо събрание на облигационерите, ако довереникът не е посочен в предложението за
запис.е на облигациите, предложени не при условията на публично предлагане и за които е
предвидено в условията на емисията допускането им до търговия на регулиран пазар на
ценни книжа, съответно дава предварително съгласие за промяна на довереника. Другото
законово изиск.е е също изрично посочено в закона – чл. 100а, ал. 1 от ЗППЦК, където се
предвижда, че за възник.ето на фигурата на довереник на облигационерите трябва да има
сключен договор за изпълнението на тази функция. На база посоченото става ясно, че
законът императивно урежда начина, по който възниква фигурата на довереник на
облигационерите, като никъде в закона не се сочи изрично, че страните биват свободни да
уговарят други клаузи чрез допълнителни договори помежду си. В тази връзка доводът на
„Ф.“ АД, че за да бъде учредена фигурата довереник на облигационерите трябва да е налице
и учредя.е на обезпечение в полза на довереника, не е съставомерен. Посочената от
жалбоподателя разпоредба на чл. 100г, ал. 6 от ЗППЦК не е елемент от фактическия състав
на учредя.ето на качеството довереник на облигационерите, доколкото впис.ето на
обстоятелството по чл. 100г, ал. 6 от ЗППЦК не притежава конститутивно действие и не е
предпоставка за възник.ето на качеството, а от там и на задълженията на довереника на
облигационерите. В чл. 100а, ал. 1 от ЗППЦК императивно се установява изиск.ето между
довереника на облигационерите и емитента да е налице сключен договор, но никъде не е
изрично записано, че за да влезе в сила този договор и да започне да действие той трябва да
бъде вписан или пък че по него трябва да бъде уредено обезпечение. Хипотезата на чл. 100г,
ал. 6 от ЗППЦК цели да гарантира реда на обезпеченията в случаите, когато е налице
промяна на довереника на облигационерите.
По делото безспорно и категорично се е установи, че жалбоподателят не е изпълнил
законовото си задължение по чл. 100ж, ал. 1, т. 7 от ЗППЦК и не е представил в 14-дневен
срок от изтичане на срока по чл. 100е, ал. 1, т. 2 от същия закон информацията относно
липсата на предоставяне на отчета от емитента на регулирания пазар, на който са допуснати
облигациите.
С оглед на обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не следва да се
обсъжда въпросът за субективната страна на деянието, доколкото отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
Не са налице и осно.ия за преценка на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Дефиницията за маловажен случай е застъпена в чл. 93, ал. 9 от Наказателния
кодекс, където е разписано, че маловажен е този случай, при който извършеното
престъпление (в случая административно нарушение), с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
6
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
(в случая административно нарушение). Нарушението на чл. 100ж, ал. 1, т. 7 от ЗППЦК
обаче се осъществява чрез бездействие в предвидения от закона срок и следователно бива
довършено с реализиране на изпълнителното деяние, без да е необходимо да настъпват
вредоносни последици.
По наказанието:
Съдът намери, че правилно и законосъобразно АНО е приложил санкцията на чл. 221, ал. 8,
т. 3 от ЗППЦК, съгласно която за нарушение на чл. 100ж, ал. 1 и ал. 2 от ЗППЦК, извършено
от юридическо лице, се предвижда имуществена санкция от 5 000 до 10 000 лева.
Наложената в конкретния случай имуществена санкция е в минималния размер от 5000
лева, с оглед на което отсъстват предпоставки за намаля.е размера на санкцията.
По изложените дотук съображения съдът приема, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След изрично направена претенция на процесуалния представител на въззиваемата страна за
отсъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, съдът приема, че на база чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, възнаграждението следва да бъде в размер от 100 (сто) лева.
Водим от горното и на осно.ие чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-650 от 04.08.2021г., издадено от
заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, с което за нарушение на чл. 100ж, ал. 1, т. 7, пр.1 от
Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на осно.ие чл. 221, ал. 8, т. 3 от
същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Ф.“ АД да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 100 (сто) лева.
Решението подлежи да касационно обжал.е в 14-дневен срок от получа.е на съобщението, че
е изготвено, пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7