Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.05.2021
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и седми април
две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 19397 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й.Е.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „С.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, с която са предявени следните
обективно съединени искове: 1) иск по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата
от 660,77 лева (след допуснато
изменение в размера на първоначалната претенция), представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 19.08. до 23.08.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2) иск по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 11,38 лева
(след допуснато изменение в размера на първоначалната претенция),
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.09.2019г. до
25.11.2019г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между
страните е сключен трудов договор от 13.06.2019г., по силата на който ищецът е
заемал длъжността „ръководител отдел – агрохимия и почвознание“ при ответното
дружество, считано от 17.06.2019г. Договорът бил със срок за изпитване от 1
месец в полза на работодателя. Основното му месечно трудово възнаграждение било
в размер на 3746,73 лева, като следвало да му се заплаща и допълнително такова
в размер на 0,6 % на година за прослужен стаж в „С.“ ООД, а платеният годишен
отпуск – 20 работни дни. На 16.07.2019г. работодателят изпратил на ищеца
допълнително споразумение, което той подписал и върнал по пощата. Със същото
изпитателният срок бил променен на два месеца. Преди изтичане на срока ищецът
поискал отново да се продължи изпитателния срок с един месец, като след
разговор от 16.08.2019г. изпратил проект за допълнително споразумение, който
бил приет от работодателя и изпратен в НАП. В периода между 19.08. и
23.08.2019г. ищецът работил на работното си място, но поради субективни фактори
на 23.08.2019г. решил да прекрати трудовото си правоотношение по взаимно
съгласие, считано от 26.08.2019г. Провел разговор с работодателя си и останал с
впечатление, че той е съгласен. Оформил
молбата си за напускане, както и приемо-предавателен протокол за служебния
автомобил и ги изпратил по „Еконт“ до работодателя. До 30.08.2019г. не получил
обратни документи, като му било казано, че са изпратени по пощата. На 31.08.
получил документи от пощата, от които разбрал, че е освободен от работа по друг
член на КТ и то, считано от 17.08.2019г. Съгласно получените документи
прекратяването на трудовото му правоотношение било със Заповед №
59/15.08.2019г. на основание чл.71, ал.1 от КТ. На 09.09.2019г. ищецът
депозирал жалба пред Инспекция по труда.
В съдебно заседание ищецът уточнява твърденията си,
като сочи, че на 23.08.2019 г. между страните е постигнато взаимно съгласие по
писмен начин чрез проведена кореспонденция по ел. поща за прекратяване на договора по взаимно
съгласие, считано от 26.08.2019 г.
В законоустановения едномесечен срок ответното
дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с която оспорва
предявените искове като неоснователни. Не се оспорва сключването на трудовия
договор между страните със срок за изпитване от един месец, че ищецът е
започнал работа на 17.06.2019г., както и че е подписано допълнително
споразумение от 16.07.2019г. , с което срокът за изпитване е увеличен на два
месеца. Оспорват се твърденията за подписано допълнително трудово споразумение
от 16.08.2019г. за продължаване на срока за изпитване, макар че такава
инициатива е била проявена от работника. Поради невъзможността за дълги периоди
представляващият работодателя да се свърже с ищеца, както и поради неизпълнение
и неотчитане на поставени задачи в срок със Заповед от 15.08.2019г. ответното
дружество упражнило правата си по чл.71, ал.1 от КТ и прекратило трудовото
правоотношение с ищеца, считано от 17.08.2019г., т.е. преди изтичане на срока
за изпитване. Твърди, че сумата от 162.90 лева за един ден неизползван платен
годишен отпуск е заплатена на ищеца. В случай, че съдът приеме, че трудовото
правоотношение е трансформирало в безсрочно и работодателят не е имал основание
да го прекрати по чл.71, ал.1 от ГПК, твърди, че ищецът му дължи обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 3747,73 лева, тъй като след отправяне на
искането за прекратяване на договора по взаимно съгласие на 23.08.2019г. не се
е явил повече на работа.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуаленият представител на ответното дружество оспорва
исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от
представения трудов договор № 70/13.06.2019г., че ищецът е
назначен да изпълнява при ответника длъжността „ръководител отдел – агрохимия и
почвознание“. С договора е уговорен едномесечен изпитателен срок в полза на
работодателя, а в полза на служителя е уговорена възможност в рамките на
едномесечния срок да прекрати договора с 15-дневно предизвестие. Уговорено е,
че след изтичане на едномесечния срок договорът се превръща в безсрочен и може
да бъде прекратен от страните с 3-месечно предизвестие. Основаното месечно
възнаграждение на служителя е уговорено
в размер на 3746,73 лева, платимо не по-късно от 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнася.
Видно от протокол за постъпване на работа, ищецът е
започнал изпълнение на трудовите си функции на 17.06.2019г.
С допълнително споразумение към трудовия договор,
сключено на 16.07.2019г., страните са се уговорили изпитателният срок по
договора да бъде променен на двумесечен.
Представено от ищеца е и допълнително споразумение от
16.08.2019г. за промяна в изпитателния срок на три-месечен, но същото е
подписано само за служител, не и за работодател.
Представена е и молба от ищеца до управителя на
ответното дружество от 23.08.2019г. да му бъде прекратено трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, считано от 26.08.2019г., изпратена по
телепоща.
От ищеца
е представено известие от телепоща,
подадено от отвтеното
дружество в пощенска станция в гр. София на
28.08.2019г. до ищеца, с което
последния се уведомява, че
считано от 17.08.2019г. трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, както и че на
посочения от служителя адрес са
изпратени уведомление за прекратяване
на трудовия договор, заповед
за прекратяване на трудовото
правоотношение, справка за приети и отхвърлени уведоления по чл.62,
ал.5 от КТ и заверена и подпечатана трудова книжка.
Представена от ищеца
е и Със Заповед № 059/15.08.2019г. е прекратено
трудовото правоотношение на Й.Е.И. на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 17.08.2019г., към която е приложено копие от плик с печат на „Бъларски
пощи“ ЕАД, на която на едната страна е изписан подател „Сембодиа“ ПООД и
получател Й.Е.И. с пощенско клеймо от 26.09.2019г., а на другата страна има
пощенско клеймо от станция в гр. Варна с дата 28.08.2019г.
Приложен е и препис от страница от трудовата книжка на
ищеца с отбелязване на дата на прекратяване на трудовото правоотношение между
страните – 17.08.2019г.
Представени от ищеца
са приемо-предавателни протоколи от 23.08.2019г. за предаване
на „С.“ ООД на лек автомобил „Форд Фокус“
и на СИ карта с посочен номер, които са подписани са,о
за Й.Е.И., но не и за разботодателя.
Представен апо делото е кореспонденция по ел.
пощапровеждана между ищеца Й.И. в качеството му на ръководител отдел „Агрохимия
и почвознание“ в „СЕмбодиа“и други лица в периода 20.08-22.08.2019г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – С.К. И И.С.И.(съпруга
на ищеца). Съгласно показанията на двете свидетелки ищецът е бил на работа до
23.08.2019г., като нямат спомен какво точно е работил в тези дни. На посочената
дата Й.И. казал на св. Ковачева, че напуска, както и че си е подал молбата по
ел.поща, а тя съставила протоколи за предаване на служебния автомобил и сим
картите за служебния телефон.
Съгласно заключението на допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, размерът на незаплетеното трудов
възнаграждение за периода от 19.08.2019г. до 23.08.2019г. (5 работни дни) е в
нетен размер от 660.77 лева, а законната лихва върху него за периода от
26.09.2019г. до 24.11.2019г. е в размер на 11,38 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2
от КТ и чл.86 от ЗЗД и процесуално допустими.
С оглед правилото за разпределение
на доказателствената тежест ищецът следва да докаже наличието на валидно трудово
правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по него, както и
размера на претендираното трудово възнаграждения, а ответникът следва да докаже
плащане на дължимото трудово възнаграждение или друг правопогасяващ факт.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът
е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „ръководител
отдел – агрохимия и почвознание“, считано от 17.06.2019г., както и че трудовият
договор е сключен с уговорка за изпитване в полза на работодателя за срок от
един месец.
Установи се, че впоследствие с допълнително
споразумение страните са уговорили изменение като срокът за изпитване се счита
за два месеца. Съгласно чл.70, ал.5 от КТ за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва само веднъж. Налице трайна и еднопосочна практика
на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, съгласно която не е допустимо
срокът на договора за изпитване
да бъде продължен
чрез подписване на допълнителни споразумения. Законодателят дава право на страните за
една и съща работа да сключат
само един трудов договор със срок за
изпитване,
независимо от продължителността на срока. По изключение трудов договор с клауза за изпитване може
да се сключва
и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато
по реда на
чл.119 КТ е съществено
променена трудовата функция на служителя, тежестта за доказване на което е на работодателя. Само в този случай промяната на съдържанието на трудовото правоотношение
ще представлява
сключване на нов договор между
същите страни, което ще обуслови отпадане на забраната по чл.70,
ал.5 КТ. В този смисъл съдът намира допълнителното споразумение за
недействително.
Въпреки гореизложеното, работодателят е прекратил
трудовото правоотношение, на основание чл.71, ал.1 от КТ. В този смисъл съдът
намира, че уволнението на ищеца се явява незаконно, но последният не е упражнил
правото си по чл.344, ал.1, т.1 от КТ да оспори прекратяването, поради което
следва да бъдат зачетени правните му последици.
За настоящия случай съществен се явява момента на
настъпване на правния ефект на прекратяването на трудовото правоотношение.
Съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ, когато се касае за прекратяване без
предизвестие, трудовият договор се прекратява от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяването на договора. В този смисъл съдът намира,
че прекратяването на договора на основание чл.71, ал.1 от КТ настъпва с получаване
на волеизявлението на работодателя от страна на работника/служителя, независимо
от посочената в заповедта дата. В този смисъл е и Решение № 49/15.03.2018г. по гр.д. № 2837/2017г.
на ВКС, 4-то ГО,
в което е прието, че когато трудовият договор се прекратява с едностранно
волеизявление, правният ефект на прекратяване настъпва, когато писменото
изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т.е.
съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията
на страните по договора. Изготвянето на заповед за уволнение съставлява
техническа дейност; подписването на заповедта от представляващия работодателя
обективира намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, но
волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на
заповедта за уволнение на работника.
По отношение на момента на узнаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е представил писмени доказателства,
които не са оспорени от ответника – известието, изпратено по телепоща на
26.08.2019г. и пощенския плик, съдържащ заповедта, изпратен на 26.08.2019г. и
постъпил в гр. Варна на 28.08.19г. Видно от същите, документите са изпратени на
26.08.2019г., поради което няма как ищецът да е разбрал за тях преди тази дата.
Не е оспорено от ответника и самото твърдение на ищеца в исковата молба, че
документите за прекратяване на трудовото правоотношение са получени от него на
31.08.2019г. Независимо, че не се установи точната дата на получаването им, то
тя с категоричност не е преди 26.08.2019г., а процесният период е преди тази
дата. В този смисъл съдът намира, че в периода от 19.08 до 23.08.2019г. е
съществувало валидно трудово правоотношение между страните. Установи се в
съвкупност от свидетелските показания и от разменената кореспонденция по
ел.поща, че ищецът в този период е изпълнявал трудовите си задължения. С оглед
на изложеното се налага извода, че на ищеца се следва трудово възнаграждение за
процесния период.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение за периода от 19 до
23.08.2019г. е нетен размер от 660,77 лева. Ответникът нито твърди да е
извършил плащане за този период, нито е доказал такова.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск по чл.128, т.2 от КТ се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Предвид основателността на иска за главница
основателен се явява и акцесорния иск за законна лихва за забава. Съгласно
процесния трудов договор трудовото възнаграждение на служителя е платимо не по-късно от 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнася. В този смисъл за трудовото
възнаграждение за м.08.2019г., ответникът е изпаднал в забава, считано от 26.09.2019г.,
която дата съвпада с посочената от ищеца начална дата на претенцията му. От
заключението на вещото лице се установи, че дължимата законна лихва за периода
от 26.09.2019г. до 25.11.2019г. (датата на подаване на исковата молба) е в
размер на 11,39 лева.
Основателно се явява и искането на ищеца за заплащане
на законна лихва за забава върху дължа,мата главница, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.11.2019г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно
с уважената част от исковете. Съдът следва да съобрази и частичното
прекратяване на производството на основание чл.233 от ГПК, предвид че не се е
произнесъл в частта за разноските с прекратителното определение. Ищецът е
направил разноски в размер на 530 лева за платено адвокатско възнаграждение, от
които ответникът следва да заплати 383,93 лева.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК на ответника се
следват разноски съобразно с прекратената част от производството и предвид, че
съдът не се е произнесъл по разноските с прекратителното определение, няма
пречки да се произнесе с решението като окончателен съдебен акт. Ответникът е
направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, от което
ищецът следва да заплати
137,81 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на ВРС държавна такса по уважените искови претенции (при
съобразяване на частичното прекратяване) в размер на 82,02 лева, както и
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 144,88 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Й.Е.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 660,77 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 19.08.2019г. до
23.08.2019г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2019г. до
окончателното плащане, на основание чл.128, т.2 от КТ, както и сумата от 11,38 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 26.09.2019г. до 25.11.2019г., на
основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й.Е.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 383,93 лева, представляваща направени в производството разноски.
ОСЪЖДА Й.Е.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „С.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 137,81 лева, представляваща направени в производството разноски.
ОСЪЖДА „С.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка ВРС сумата от 82,02 лева, представляваща държавна такса, както и сумата от 144,88 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: