№ 22463
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110104841 по описа за 2024 година
Ищецът „ВИ ТРАВЕЛ“ ООД е предявил срещу ответника „ЗД
ЕВРОИНС” АД частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата в размер на 500.00 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 26.01.2024 г. до окончателното
изплащане, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение,
цялото в размер на сумата от 3 000.00 лв., дължимо по имуществена
застраховка „Каско“ за настъпило на 04.12.2023 г. в гр. София застрахователно
събитие, при което са причинени имуществени щети на застрахования лек
автомобил „Опел Виваро Б“, с рег. № ****.
С протоколно определение от 05.12.2024 г., по реда на чл. 214 ГПК, е
допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от
първоначално заявените 500 лв. /част от вземането в общ размер на 3000 лева/,
на сумата от 1351.52 лева, като ищецът е уточнил, че искът е предявен в
пълен размер.
Ищецът твърди, че на посочената в исковата молба дата в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“,
обективиран в полица № 00500100502051 сключен с ответника, е настъпило
застрахователно събитие, в резултат, на което са причинени имуществени
щети на застрахованата вещ лек автомобил „Опел Виваро Б“, с рег. № **** –
предна броня, предна броня PVC, основна предна броня, фар ляв, въздуховод
централен.
Сочи, че пълният размер на вредите възлиза на сумата от 3 811.40 лв.
Твърди, че завел пред ответното дружество застрахователна претенция
с № ТЕМР0500908387, в изпълнение на която застрахователят превел по
сметка на ищеца сумата от 811.40 лева /в о.с.з. от 24.10.2024 г. уточнява и
1
признава, че преведената от застрахователя сума за обезщетяване на вредите
по процесната претенция възлиза на сумата 977.81 лева/.
Отправя искане към съда ответникът да бъде осъден да заплати
разликата между доброволно платената сума преди завеждане на исковото
производството и дължимата такава, изчислена като действителната стойност
на вредите по средни пазарни цени към датата на увреждането. Моли за
присъждане на законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЗД ЕВРОИНС” АД е
депозирал отговор на исковата молба, в който сочи, че не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение с ответника, в изпълнение на което е
превел сумата от 977.81 лева, както и механизма на ПТП, във връзка с което са
нанесени описаните в исковата молба вреди върху автомобила. Оспорва
размера на претендираното от ищеца вземане, като счита, че с извършеното
плащане същите са изцяло възстановени. Счита, че в случай на вече извършен
ремонт на автомобила, обезщетението следва да се определи не по пазарни
цени, а по стойността на ремонтните дейности.
Заявява, че дължимият размер на застрахователното обезщетение
следва да бъде намален, доколкото застрахованият не е изпълнил разпоредбата
на чл. 18, ал. 1, т. 1 от Общите условия към договора - не е положил грижата
на добрия стопанин, не е взел мерки за предпазването на МПС от увреждане,
като по този начин е станал причина за реализиране на ПТП по негова вина.
Намира, че с небрежните си действия, изразили се в нарушения на правилата
за движение по пътищата застрахованият е в неизпълнение на задълженията
си по чл. 395, ал. 1, т. 1 КЗ и застрахователното обезщетение не се дължи в
пълен размер.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по
делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да
установи по делото при условията на пълно и главно доказване следните
предпоставки: 1/ възникване на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществено застраховане; 2/ настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, 4/ причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, 5/ размера на вредите.
В тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на исковата
молба възражения, в това число наличието на основания за намаляване на
застрахователното обезщетение, както и положителния факт на погасяване на
дълга.
С доклада по делото /изменен в о.с.з. от 24.10.2024 г./, неоспорен от
2
страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, а именно: че лек автомобил „Опел Виваро
Б“, с рег. № ****, е имал валидно сключена застраховка „Каско” на МПС при
ответното дружество, обективирана в полица № 00500100502051, както и че за
отстраняване на щетите по лек автомобил с марка лек автомобил „Опел
Виваро Б“, с рег. № ****, настъпили във връзка с реализирано на 04.12.2023 г.
в гр. София ПТП, ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 977.81
лева.
Няма спор между страните относно механизма на ПТП, описан в
приложения по делото протокол за ПТП, а именно, че ПТП е настъпило по
следния начин: Водачът на застрахования автомобил, при движение в гр.
София, по бул. Петър Дертлиев, се блъска в движещия се пред него автомобил
„Ауди“, който спира на пешеходна пътека, за да пропусне преминаващи
пешеходци. Уточнява се в попълнената декларация на водача на автомобила,
част от искането за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“
/л. 30 – гръб/, че лек автомобил „Ауди“ е намалил рязко скоростта си преди
пешеходната пътека, като водачът на л.а. „Опел“, движещ се зад него, въпреки
използването на спирачната система, не е успял да спре навреме и е настъпил
удар.
Не е налице спор между страните и относно вида на настъпилите
увреждания върху застрахования автомобил - предна броня, предна броня
PVC, основна предна броня, фар ляв, въздуховод централен.
Спорен по делото се явява въпросът относно размера на дължимото
обезщетение и начина на неговото определяне:
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения / решение № 6/02.02.2011 г. по
т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС,
II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о. /,
постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи
3
вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че щом
автомобилът е вече ремонтиран, размерът на обезщетението следва да се
определи по стойността на ремонта, доколкото това не е предвидено като
обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя да обезщети
застрахования за действително понесените от него вреди.
От заключението на вещото лице по изготвената допълнителна САТЕ,
което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
стойността необходима за възстановяване вредите на лекия автомобил,
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 2329.33 лева.
Не е спорно, че застрахователят е заплатил сумата от 977.81 лева преди
образуване на производството, поради което, предявеният иск за сумата от
1351.52 лева /след допуснатото, по реда на чл. 214 ГПК изменение/, се явява
доказан по основание и размер.
По направените възраженията на ответника, че дължимото
обезщетението подлежи на намаляване при приложение на разпоредбата на
чл. 395 КЗ - поради това, че е водачът на автомобила бил нарушил
задълженията си по застрахователния договор, като не положил грижата на
добър стопанин и не е взел мерки за предпазване на МПС от увреждане
/нарушения и на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ОУ към договора/, а напротив – станал е
причина за настъпването на ПТП с друг автомобил.
Във връзка с така наведените възражения, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 395, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахованият
е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от
вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи
за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да
допуска застрахователя да прави проверки.
Тази законова разпоредба е включена в ОУ към договора и е
обективирана в чл. 18, ал. 1, т. 1 от същите, поради което застрахователят
твърди, че ищецът е в неизпълнение и на договорните си задължения.
На първо място, съдът намира, че посочената разпоредба, визира
задължения на застрахования, несвързани с увреждания от ПТП /в този
смисъл са и мотивите на Определение № 1921 от 29.06.2023 г. на ВКС по к. гр.
д. № 162/2023 г./.
На следващо място, дори да се приеме, че клаузата е приложима в
процесния случай и че твърдяното нарушение на правилата за движение по
пътищата би могло да съставлява нарушение на чл. 395, ал. 1 от КЗ, то
нарушението не е допуснато от застрахования /в чиято тежест и законът, и
ОУ възлагат полагането на грижата на добър стопанин/, а от трето лице –
водача на автомобила /като следва да се посочи, че дори по отношение на
неговото поведение по делото са събрани неоспорени от страните писмени
доказателства, водещи на извод, че лицето е предприело действия по
намаляване на скоростта си, но не е могло да предотврати сблъсъка поради
4
рязкото спиране на стоящия пред него автомобил/.
От страна на застрахования не се установява неспазване на
изискванията по чл. 395 КЗ, като между страните не е спорно, че същият е
предприел достатъчно мерки при преотстъпване на автомобила си на
правоспособно лице, за което няма данни да е употребил алкохол, наркотици
или други упойващи вещества - т.е. по същество застрахованият собственик
на автомобила /ищец по делото/ е положил именно грижата на добрия
стопанин.
В този смисъл недоказано и неоснователно се явява възражението за
наличие на предпоставки за намаляване на размера на дължимото
обезщетение и същото следва да бъде присъдено в прието за основателен по
делото размер.
По претенцията за законна лихва.
По отношение претенцията за лихва от датата на подаване на исковата
молба до плащане на сумата съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС при увеличаване в хода на процеса на
частично предявен иск, законна лихва от датата на подаване на исковата молба
се дължи само върху предявената част с исковата молба.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и
от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е налице искане за
присъждане на законната лихва върху увеличената част / в този смисъл
Решение № 60141 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о., ТК /
С оглед на това, законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до плащане на сумата следва да се присъди върху първоначално заявените
500.00 лв., а върху увеличената част от 851.52 лв. /разликата до пълно
заявения размер от 1351.52 лева/ законна лихва следва да се присъди от
05.12.2024 г. до плащане на тази част, доколкото тази сума е въведена като
предмет на делото, едва с допуснатото изменение на иска с протоколно
определение от 05.12.2024 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца разноски в общ размер 760.81 лв., от
които: 60.81 лв. – държавна такса, 200 лв. - депозит за САТЕ и 500 лв. –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие.
Направеното своевременно от ответника възражение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът намира за неоснователно след съобразяване с
действителната правна и фактическа сложност на спора, реално извършената
от адвоката процесуална дейност, продължителността на производството,
цената на предявените искове, както и предвид обстоятелството, че
възнаграждението е договорено в минимален размер съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 Наредба №1/09.07.2004 г. /чиито разпоредби, макар
незадължителни, съдът намира за коректно отразяващи средните стойности на
5
адвокатски услуги/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Евроинс“ АД, ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 405 КЗ на „Ви Травел“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 1351.52 лева, представляваща неплатена част от
дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка „Каско“, обективиран в полица № 00500100502051, за
имуществени вреди върху л.а. „Опел Виваро Б“, с рег. № ****, настъпили в
резултат на ПТП от 04.12.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва
върху сумата от 500 лева от датата на исковата молба /26.01.2024 г./ до
окончателното изплащане на вземането и законната лихва върху сумата от
851.52 лв. от датата на увеличението на частичния иск /05.12.2024 г./ до
окончателното изплащане на тази част от вземането.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Евроинс“ АД, ЕИК
*********, да заплати на основание 78, ал. 1 ГПК на „Ви Травел“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 760.81 лв. – разноски в производството пред първата
съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6