Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 971
гр.
Пловдив, 22.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 13.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2645/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.Д. против Наказателно постановление № 19-1030-001993,
издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив,
Сектор Пътна полиция, с което на В.Д. е наложена глоба в размер на 150 лв. за
нарушение на 102, т.1 ЗДвП
С
жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП- счита
се, че НП е неправилно издадено, доколкото към момента на полицейската проверка
водачът Ф.Т. не е бил неправоспособен.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано
по следния начин: на 21.02.2019 г. около 18:10 часа в гр. Пловдив на
бул.6-ти септември №218 В.Д. преотстъпва
за шофиране личния си л.а. ОПЕЛ КОРСА с рег. № ******** на неправоспособно лице Ф.Т.-*********, чието СУМПС е отнето по
административен ред на 17.09.2017г. като не е изпълнил условието за да му бъде
върнато СУМПС след изтърпяване срока на лишаване от правоуправление, наложен по
административен ред. При словесното описание на нарушената норма е посочено, че
В.Д. е нарушила чл. 102, т.1 ЗДвП, доколкото е предоставила МПС за шофиране на неправоспособен водач.
Съдът намира, че НП е незаконосъобразно, доколкото нито фактите описани в
обстоятелствената част на НП, нито доказателствата по делото не обуславят
извод, че Ф.Т. е бил неправоспособен.
В чл. 102, т.1 ЗДвП е посочено,
че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно
средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което
не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство. В чл. 177, ал.1, т.3 ЗДвП е посочено, че се наказва с глоба от 100 до
300 лева лице, което допуска или предоставя управлението на моторно превозно
средство на друго лице, което е не е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Изричното изброяване на отделните хипотези навежда на
извод, че всяка от тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им не се
припокрива.
Съгласно трайното разбиране в
съдебната практика правоспособността
се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични
знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да
упражнява дадено занятие, професия или дейност. Така Тълкувателно решение № 31
от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС.
За да придобие „правоспособност
за управление на МПС“ дадено лице следва да осъществи сложен фактически състав,
предвиден в чл. 151 ЗДвП, който включва:
навършване на предвидената за съответната категория МПС минимална възраст,
завършен десети клас на средно образование,
провеждане на обучение и полагане
на теоретико-практически изпит по правилата на ЗДвП, физическа (а в
предвидените в закона случаи и психическа) годност и преминато обучение за
оказване на първа долекарска помощ. Придобитата
правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за
българските лични документи ред, като правоспособността се счита придобита от
момента на издаване на СУМПС. Така Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. №
1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №
560/06.02.2014 година, ІІ наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013
година.
Придобитата от дадено лице
правоспособност да се управлява МПС не е завинаги. Според изричната
законодателна уредба лицето престава да бъде правоспособно, ако с течение на
времето загуби необходимите теоретични знания и практически умения. Законът
презюмира, че такава загуба е налице при отнемане на всички точки от контролния
талон към СУМПС на водача. Така изрично чл. 157, ал.5 ЗДвП, която е
единствената разпоредба предвиждаща загуба на правоспособността за управление
на МПС.
По аргумент за противното дадено
лице ще е неправоспособно по смисъла на чл. 102 и чл. 177 ЗДвП само в две
хипотези: 1. когато никога не му е издавано СУМПС, което да удостовери
придобитата правоспособност и 2) когато поради отнемане на всички точки към
контролния му талон, то е загубило правоспособността си. Така изрично Решение №
211 от 28.10.2016 г. по н. д. № 724 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение, Решение № 320 от 30.06.2003 г. по н. д. № 112/2003 г., II н. о.
на ВКС, Решение № 83 от 25.02.2010 г. по н.д. № 14/2010 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 17 от 24.01.2015 г. по нак. д. № 1758/2014 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 190 от 05.04.2012 г. по нак. д. № 495/2012
г. на Върховен касационен съд, Решение № 257 от 16.05.2011 г. по н.д. №
1397/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 204 от 07.05.2009 г. по н.д.
№ 158/2009 г. на Върховен касационен съд.
Съгласно чл. 50 от Закона за
българските документи за самоличност и чл. 2 от Наредба № I-157 от 1 октомври
2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина – СУМПС е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство. От цитираната легална дефиниция следва, че
притежаването на валидно СУМПС е необходима предпоставка за упражняване на
правоспособността да се управлява МПС, респективно
липсата на валидно СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, което
обаче не означа, че тя се губи. По тази причина и като предпоставка за
издаване на ново СУМПС (при подмяна на стар образец свидетелство за управление
с нов, при изтичане срока на валидност на старото СУМПС, при промяна данните на
водача, при издаване на дубликат поради изгубване или унищожаване на старото)
или за връщане на отнето от контролните органи СУМПС в чл. 12, чл. 15 и чл. 24
от Наредба № I-157 не е предвидено полагането на нов теоретико-практически
изпит.
Единствено в хипотезата на СУМПС
иззето на основание чл.171, ал.1, т.4, вр. чл. 157, ал.4 ЗДвП поради изчерпване
на контролните точки на водача той губи правоспособността си и тя се
възстановява след полагане на нов теоретико-практически изпит. И в тези случаи,
обаче загубата на правоспособността не следва от отнемането на СУМПС, а
настъпва по силата на закона от датата на отнемане на всички контролни точки на
водача. Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 554 от 29.12.2009 г. по нак. д.
№ 641/2009 г. на Върховен касационен съд.
В случаите на изгубване на всички
контролни точки лицето е неправоспособно и спрямо него не намира приложение
санкцията по чл. 343г НК- Решение № 307 от 17.07.2009 г. по н.д. № 284/2009 г.
на ВКС, Решение № 121 от 21.02.2012 г. по нак. д. № 215/2012 г. на Върховен
касационен съд, Решение№ 221/ 27 май 2015 г., първо наказателно отделение ,
наказателно дело № 408 по описа за 2015.
От правилото, че извън случаите
на чл.171, ал.1, т.4, вр. чл. 157, ал.4 ЗДвП липсата на СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, но не
е равнозначно на липса на такава следва, че в случаите, когато на
лицето веднъж е било издадено валидно СУМПС, което е удостоверило наличието на
правоспособност, но впоследствие по някаква причина е останало без валидно
СУМПС, то лицето е правоспособно и спрямо него е приложима санкцията по чл.
343г НК. Така изрично Решение № 281 от 22.06.2009 г. по н.д. № 292/2009 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 221 от 15.11.2016 г. по н. д. № 907 / 2016
г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.
В практиката е прието, че типична
хипотеза, когато лицето, макар и правоспособно е без валидно СУМПС и респективно носи отговорност по чл.
343в, ал.2 НК и чл. 177 ЗДвП е когато
СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Това е така, доколкото с
изтичането срока на валидност на старото СУМПС, то не се подновява автоматично,
а за да бъде издадено ново СУМПС, водачът следва с представянето на надлежни
документи да докаже продължаващата наличност на физическа /а в предвидените в
закона случаи и психическа/ пригодност. Така изрично Решение № 70/07 април 2016
г., трето наказателно отделение, н. д. № 204/2016 година, Решение № 44 от
19.02.2013 г. по нак. д. № 2161/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение №
209 от 19.12.2017 г. по н. д. № 1087 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение, Решение № 25/14 март 2018 г, I НО, наказателно дело № 1181 по
описа за 2017г. В случая обаче, доколкото правоспособността не е загубена, за
издаването на СУМПС не се налага полагането на нов теоретично-практичен изпит.
Друга типична хипотеза, в която
се приема, че макар и правоспособно лицето е „без валидно СУМПС“ е когато лицето е било временно лишено
от правоуправление, СУМПС е предадено на контролния орган, срокът на лишаване
от правоуправление е изтекъл, но водачът
не е направил необходимите постъпки и представил необходимите документи, за
връщането на СУМПС. Сходна е и хипотезата, когато срокът на лишаване от
правоуправление е изтекъл, лицето е отправило искане за връщане на СУМПС,
представило е необходимите документи, но на основание чл. 159, ал.2 ЗДвП връщането на СУМПС е отказано, поради
наличие на незаплатени глоби по невлезли в сила наказателни постановления или
присъди. Така Решение № 961 от 25.04.2019 г. по адм. д. № 826 / 2019 г.
на III състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1570 от 05.07.2018 г.
по адм. д. № 1457 / 2018 г. на XXV състав на Административен съд – Пловдив.
В приложното поле на хипотезата „липса на валидно СУМПС“ е и
случаят, когато лицето притежава СУМПС, но за по-ниска категория МПС от това,
което е установено, че управлява при проверката. И в този случай лицето носи
отговорност по чл. 343в, ал.2 ЗДвП и чл. 177 ЗДвП. Тъй като притежава СУМПС за
по-ниска категория, то е правоспособно и спрямо него е приложима санкцията по
чл. 343г НК. Така Решение № 408 от 01.10.2008 г. по к.н.д. № 424/2008 г., I
н.о. на ВКС.
Лишаването на лицето от право да управлява МПС за известен период от време по административен
или съдебен ред представлява временна
забрана да се упражнява придобитата вече правоспособност. Така Решение
№ 408 от 01.10.2008 г. по к.н.д. № 424/2008 г., I н.о. на ВКС. Въпреки
наличието на тази временна забрана лицето
не губи правоспособността си, поради което и СУМПС се възстановява след
изтичане срока на наказанието без полагане на теоретико-практичен изпит. Именно
защото правоспособността не се губи и в тези случаи санкцията по чл. 343г е
приложима и спрямо лица, които са временно лишени от правоуправление. Така
изрично ППВС № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г. на ВС, Тълкувателно решение № 61 от
30.XII.1980 г. по н. д. № 56/80 г., ОСНК, Р Е Ш Е Н И Е № 467/09 декември
2014г., първо наказателно отделение, нд № 1531 по описа за 2014 г. на ВКС,
Решение № 204 от 28.06.2012 г. по нак. д. № 518/2012 г. на Върховен касационен
съд.
Отнемането на СУМПС въз основа на
ПАМ или по реда на чл. 69а НК също е самостоятелна хипотеза със свое приложно
поле, уредено в чл. 102 и чл. 177 ЗДвП. И в този случай за времето, в което
СУМПС е отнето лицето не може да управлява законосъобразно МПС, тоест не може
да упражнява правоспособността си. Макар да не може да я упражнява обаче и в
тази хипотеза лицето не губи правоспособността си, поради което и в този случай
спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г. Така Решение № 40 от 22.04.2015
г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 288 от 14.07.2011 г. по нак. д. № 1583/2011 г. на Върховен касационен
съд.
В конкретния случай нито в АУАН
са изложени обстоятелства, нито по делото са представени доказателства, които
да обуславят извод за неправоспособност на лицето Т.. Такава би била налице,
само ако на същия никога не е издавано СУМПС или след издаването му той е
загубил всички контролни точки.
От справката за нарушител водач
на лицето Т. е видно, че същият има издадено СУМПС на дата 11.08.2015г. От
последно издаденото му и влязло в сила НП от дата 18.05.2018г. е видно, че му
остават 29 точки, тоест за него не е налице неправоспособност по смисъла на чл.
157, ал.4 НК.
Както вече се изясни по-горе нито
лишаването на Т. от право да управлява МПС за срок от 12 месеца с НП
17-1030-006495, нито изземването на неговото СУМПС по административен ред с
ЗППАМ 17-1030-001754/17.09.2017г, нито невръщането на СУМПС след изтичане на
срока на лишаване от права, поради неплатени глоби по силата на чл. 159 ЗДвП не са превърнали Т. в неправоспособно
лице.
Поради изложеното приетото от
АНО, че жалбоподателката е предоставила собственото и СУМПС на неправоспособно
лице не съответства нито на фактите изложени в АУАН и НП, нито на
доказателствата по делото.
По изложените съображения НП
следва да се отмени.
Действително с оглед изяснената
фактическа обстановка се установява, че Ф.Т. е бил правоспособно лице, което обаче е било без валидно СУМПС.
Доколкото обаче на
жалбоподателката нито с АУАН, нито с НП не е и е вменено подобно нарушение, а именно
предоставяне на собствения й автомобил на лице което е правоспособно, но без
валидно СУМПС, то тя не може да бъде за първи път от съда наказана за това
нарушение.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-001993, издадено от
Началник група към ОДМВР-Пловдив,
Сектор Пътна полиция, с което на В.Д. е наложена глоба в размер на 150 лв. за
нарушение на 102, т.1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.