Разпореждане по дело №476/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

С определение № 2914 от 17.09.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 737/2010 г. К р с обезсилил издадената заповед № 1342/30.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на същата изпълнителен лист от 03.06.2010 г. в полза на „С - 97” О. гр. С срещу длъжника „К” О. гр. К.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателя „С- 97” О. гр. С, който го атакува като недопустимо и неправилно. Определението било недопустимо, като постановено плюс петитум и неправилно- като необосновано и постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. В жалбата се излагат подробни съображения. Сочи се, че производството по делото било образувано по искане на „С- 97" О. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, която била издадена от съда с № 1342/30.04.2010 г., а представеният документ бил запис на заповед от 27.05.2009 г. издаден от "К" О., и авалиран от Б Д Ч в лично качество. Срещу заповедта за изпълнение само длъжникът "К" О. подал възражение на основание чл. 414 ал.1 от ГПК, а длъжника Б Д Ч не е подал възражение на това основание. С определение № 2075/25.06.2010 г. по същото дело съдът спрял изпълнението по делото и със съобщение от 28.06.2010 г. на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК указал на "С- 97" О., че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе държавна такса /без да е посочен размерът на таксата за довнасяне/. Указал и това, че ако не представи доказателства, че е предявил иск в посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена частично или изцяло. С атакуваното определение съдът обезсилил издадената по делото заповед № 1342/30.04.2010 г. и прекратил производството по ч. гр. д. № 737/2010 г., тъй като в едномесечния срок не са представени доказателства, че „С- 97" О. е предявил иск относно вземането си и, че е внесена държавна такса. Така, определението за обезсилване обхващало заповед 1342/30.04.2010 г., както в частта относно "К" О., така и в частта й, с която солидарно бил осъден и Б Д Ч. Съдът незаконосъобразно обезсилил заповед № 1342/30.04.2010 г. спрямо солидарния длъжник Б Д Ч, който не бил подал възражение против заповедта за незабавно изпълнение и който не бил необходим другар в процеса. Твърди, че „С- 97" О. предявил иск за вземането в едномесечния срок и довнесъл държавна такса. Представя заверено копие от искова молба, вх. рег. № 5673/27.07.2010 г. на К р с, която била предявена в едномесечния срок от съобщаването, и било образувано гр. д. 1275/2010 г. на К р с. Моли атакуваното определение да обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно.

Въззивният съд като прецени събраните доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

В Кърджалийския районен съд е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „С- 97” О. със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „Ш П. бл. 240 вх. А . 2 ап. 1, представляван от М Т М, чрез пълномощника му А. Х. А. А. за сумата в размер на 2070 евро- произтичаща от неплащане по запис на заповед от 27.05.2009 г. с издател „К” О. за сумата 5000 евро с авалист Б Д Ч с ЕГН * и с поемател „С- 97” О.., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2010 г. до изплащане на вземането, против длъжниците- „К” О. гр. К, ул. „Г. Ч.” № 19 вх. Б . 2 ап. 15 с представител Б. Д. Ч и Б Д Ч с ЕГН *. Към заявлението е приложен запис на заповед от 27.05.2009 г.

В закрито заседание на 30.04.2010 г. по ч. гр. д. № 737/2010 г., К р с издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която разпоредил длъжниците „К” О. със седалище и адрес на управление гр. К, ул. „Г Ч” № 19 вх. Б . 2 ап. 15, представлявано от Б Д Ч и длъжникът Б Д Ч да заплатят солидарно на кредитора „С- 97” О. гр. С с управител М Т. М, представляван от пълномощника А. Х. А. А. сумата в размер на 2070 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 81 лв. В заповедта е посочено, че вземането произтича от запис на заповед, издаден на 27.05.2009 г., с който „К” О.- К се задължил безусловно и неотменимо да заплати на „С- 97” О.- С сумата от 5000 евро при предявяване като Б Д Ч авалирал изцяло плащането по записа на заповед, а претенцията била предявена частично.

На 08.06.2010 г. в КРС постъпило възражение с вх. № 4331 от дружеството- длъжник „К” О., представлявано от Ж Т Б на основание чл. 414 от ГПК, в което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, не дължи на кредитора „С- 97” гр. София сумата в размер на 2070 евро, всички изпълнени поръчки били заплатени, за което били съставени съответни разплащателни документи, с които дружеството разполагало. Представена е и покана за доброволно изпълнение, връчена на дружеството на 01.06.2010 г. С определение № 2075/25.06.2010 г., постановено в закрито заседание, Кърджалийският районен съд спрял принудителното изпълнение по изпълнително дело № 238/2010 г. по описа на ЧСИ Р С с рег. № 812 с Р. на действие О с- К, макар че писмено възразил само единия длъжник. Със съобщение от 28.06.2010 г. КРС указал на „С- 97” О., в едномесечен срок от получаване на съобщението, да предяви иск относно вземането си като довнесе дължимата държавна такса, без да бъде посочен размера й. Съобщението било връчено на 08.07.2010 г. С определение № 2914/17.09.2010 г. КРС като констатирал, че в дадения едномесечен срок заявителят „С - 97” О.- София, не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и доказателства за довнесена държавна такса, приел, че заповедта за изпълнение и изпълнителния лист срещу длъжника „К” О., следва да бъдат обезсилени и с атакуваното определение обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в полза на „С- 97” О. гр. София срещу длъжника „К О. гр. Кърджали.

Така постановеното определение е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени по следните съображения:

В производството по чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение се издава, когато вземането се основава на някой от актовете по посочената разпоредба. В конкретния случай било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение с приложен към него докумÕнт по смисъла на чл. 417 т. 9 от ГПК- запис на заповед. Законосъобразно съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу длъжниците „К О. гр. К и Б Д Ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 414 от ГПК, длъжникът може да възрази писмено в двуседмичен срок от връчването на заповедта, срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея като обосноваване на възражението не се изисква. В случая, възражение е постъпило в срок само от длъжника „К” О. гр. К, но не и от длъжника Б Д Ч. Съгласно разпоредбата на чл. 420 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417 т. 9 от ГПК, поради което, първоинстанционният съд спрял изпълнението по изпълнителното дело, но без да отчете, че възражение е постъпило само от единия длъжник- „К” О.- К. Определението за спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното дело не е било обжалвано.

Със съобщение от 28.06.2010 г. районният съд указал на „С- 97” О., в едномесечен срок от получаване на съобщението, да предяви иск относно вземането си като довнесе дължимата държавна такса, без да посочи размера на таксата. Съобщението било връчено на взискателя на 08.07.2010 г.

Тази инстанция като взе предвид, че с частната жалба е представено заверено копие на искова молба, предявена от взискателя „С- 97” О.- С против „К” О.- К и Б Д Ч от гр. К, постъпила в районен съд- К на 27.07.2010 г. с предмет- вземането по записа на заповед и с цена на иска 2070 евро с правно основание чл. 422 от ГПК, както и преводно нареждане от 26.07.2010 г., видно от което по сметка на съда е внесена държавна такса по иска по чл. 422 в размер на 81 лв., приема, че взискателят по същество е изпълнил указанията на съда по чл. 415 от ГПК, макар да не е бил указан на взискателя изрично дължимия размер на държавната такса за довнасяне.

Разпоредбата на чл. 415 ал. 2 ГПК поставя изискване заявителят да представи по делото, по което е издадена заповедта за изпълнение доказателства, че е предявил установителния иск по чл. 422 ГПК за същото вземане. В изпълнение на това задължение, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба, респ. да уведоми съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. Изхождайки от разпоредбата на чл. 415 ал. 2 от ГПК и тъй като към датата на постановяване на атакуваното определение, пред съда, издал заповедта за изпълнение, не са били представени доказателства установителния иск да е бил предявен, то атакуваното определение би било законосъобразно, ако съдът беше изпълнил задължението си да даде на взискателя точни и пълни указания във връзка с довнасянето на дължимата държавна такса. Съдът е следвало да определи точно по размер подлежащата на довнасяне държавна такса при отчитане на внесената в заповедното производство. Във всички случаи, указанията на съда следва да бъдат ясни, точни и конкретни. В този смисъл, на страната е следвало да бъде изрично указано точно какъв размер такса следва да внесе, за да е изпълнено изискването на чл. 415 ал. 2 от ГПК. И след като указанията на съда са били непълни и неконкретни, не може да се приеме, че взискателят не е изпълнил същите.

Поради това, първоинстанционният съд като е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист срещу длъжника „К” О. гр. Кърджали, е постановил незаконосъобразно определение. Впрочем, частната жалба се явява основателна и следва да се уважи като се отмени определение № 2914/17.09.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 737/2010 г. по описа на К р с, с което е обезсилена издадената по делото заповед № 1342/30.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на същата изпълнителен лист от 03.06.2010 г. в полза на „СММ- 97” О. гр. С срещу длъжника „К” О. гр. К.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА определение № 2914/17.09.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 737/2010 г. по описа на Кърджалийския районен, с което е обезсилена издадената по делото заповед № 1342/30.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на същата изпълнителен лист от 03.06.2010 г. в полза на „С - 97” О. гр. С срещу длъжника „К” О. гр. Кърджали.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/