Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 12. 05. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, IV
– А въззивен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Стела Кацарова
Членове:
1. Галина Ташева
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Цветелина Добрева-Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир
Игнатов в. гр. дело № 10301 по описа
на Софийския градски съд за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство М.В.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
офис 404 - 403 (въззивница) чрез процесуалния представител адвокат Е.Е. срещу решение № 92700, постановено на 12. 04. 2019 г. от Софийския районен съд, 53-ти състав, по гр. дело № 37958 по описа за 2018 г., поправено по реда на чл. 249 ГПК и допълнено по реда на чл. 250 ГПК
(обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд частично е
уважил предявения иск за сумата от 4 803 лева и 20 стотинки от общо
претендираните 6 600 лева, представляваща застрахователно обезщетение,
съответно частично е уважил предявения иск за сумата от 1 431 лева и 1 стотинка
от общо претендираните 1 966 лева и 32 стотинки, представляваща обезщетение за
забава в размер на законовата лихва върху главницата за застрахователно
обезщетение.
Въззивницата обжалва
решението в частта, в която
предявените искове са частично отхвърлени. Твърди, че в обжалвата част
решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния
закон и при съществени процесуални нарушения. Позовава се на влязло в сила
съдебно решение, с което е бил уважен неин частичен иск. Намира, че в
настоящото производство първостепенният съд не е събирал доказателства относно
размера на предявения иск за обезщетение. Заявява, че насрещната страна
неправилно се е позовала на експертиза по друго дело (това, по което е влязлото
в сила съдебно решение) и че не е доказала стойността на запазените части по
настоящото дело. Иска от Софийския градски съд да отмени първоинстанционното решение
в обжалваната част и да уважи исковете до предявените размери. С писмено
изявление за хода на устните състезания пред въззивния съд претендира разноски,
представя списък по чл. 80 ГПК и възразява срещу възнаграждението на
процесуалния представител на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника в първоинстанционното производство “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***
(въззиваемо дружество/застраховател).
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ
за платена държавна такса в необходимия размер.
По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо
в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната
част въззивният съд е обвързан от доводите във въззивната жалба.
По делото е представено влязло в сила
решение № 68769, постановено на 21. 03. 2017 г. от Софийския районен съд, 153-ти
състав, по гр. дело № 44343 по описа за 2017 г., с което между същите страни е
установено със силата на пресъдено нещо, че на 11. 06. 2015 г. е настъпило
застрахователно събитие (пътнотранспортно произшествие на Автомагистрала
„Тракия“, на 281-вия километър в посока на движение София - Бургас),
съставляващо покрит риск по сключен между страните застрахователен договор
„Каско и злополука“ от 19. 02. 2015 г. Искът по това дело с правно основание
чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) е бил предявен като частичен за сумата от 1 000 лева
от общо 7 600 лева и е бил изцяло уважен за сумата 1 000 лева. Освен това е
присъдена законна лихва от 05. 08. 2016 г. до погасяването на присъдената
главница и е отхвърлено направеното от застрахователя възражение за прихващане
с незаплатени вноски от дължимата застрахователна премия като неоснователно.
Предмет на настоящото дело са два
кумулативно съединени осъдителни иска за застрахователно обезщетение на същото
основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) и за същото застрахователно събитие, но за
горницата на застрахователното обезщетение от 1 000 лева до 7 600 лева, тоест
за сумата от 6 600 лева, и за обезщетение за забава в размера на законната
лихва за периода от 03. 07. 2015 г. до подаването на исковата молба по
настоящото дело с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В настоящото производство съдът е
обвързан от силата на пресъдено нещо относно правопораждащите материалното
право юридически факти (сключеният между страните застрахователен договор и
настъпилото в периода на застрахователното покритие пътнотранспортно
произшествие, съставляващо застрахователно събитие). Съдът не е обвързан и
трябва да изследва единствено доказаността на иска по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.)
за горницата от 1 000 до 7 600 лева по размер. В този смисъл са
разясненията, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 2019 г. по тълк.
дело № 3 от 2016 г. на ОСГТК на ВКС.
За да уважи отчасти така предявения иск
за горницата от 6 600 лева, първостепенният съд се е позовал на
автотехническата експертиза, изготвена по гр. дело № 44343 по описа на
Софийския районен съд, 153-ти състав, за 2017 г. Предвид цитираната тълкувателна
практика обаче съдът по настоящото дело е обвързан само от преценката за
основанието на частичния иск, не и от преценката относно какъв е размерът на
горницата над уважения частичен иск. Размерът на горницата е самостоятелен
предмет на настоящото дело и той подлежи на доказване със събраните в
настоящото производство доказателства и доказателствени средства. Следва да се
отчете, че решението на първостепенния съд е било постановено преди
постановяването на цитираното тълкувателно решение.
За да прецени доказаността на иска по
чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) в настоящото производство по размер въззивният съд
служебно допусна изготвянето на автотехническа експертиза по настоящото дело с
оглед на разясненията, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.
дело № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно експертното заключение по нея,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно, стойността за
възстановяването на моторното превозно средство (17 520 лева и 10 стотинки)
надхвърля действителната му стойност в размер от 8 060 лева. При това положение
съдът достига до правния извод, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 193,
ал. 4 КЗ (отм.).
Своевременно с отговора на исковата
молба застрахователят е въвел възражение за прихващане на застрахователното
обезщетение със стойността на запазените части от увреденото моторно превозно
средство, която твърди, че е в размер на 2 256 лева и 80 стотинки. Съгласно
експертното заключение стойността им се установява в размер на 2 257 лева.
Следователно възражението е основателно до заявения с отговора на исковата
молба размер.
При това положение от действителната
стойност на увреденото моторно превозно средство следва да се извади сумата 2
256 лева и 80 стотинки. От така получения резултат на застрахователното
обезщетение в размер на 5 803 лева и 20 стотинки трябва да бъде приспаднат
размера на вече уважения частичен иск (1 000 лева). По този начин предявеният в
настоящото производство иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) трябва
да се приеме за основателен до размера от 4 803 лева и 20 стотинки, а за
разликата до пълния претендиран размер от 6 600 лева е недоказан и следва да
бъде отхвърлен. Макар и без да допуска експертиза, първостепенният съд е
достигнал до същия краен резултат, поради което решението му трябва да бъде
потвърдено като правилно в съответната част.
Що се отнася до произнасянето на първата
инстанция по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд
констатира, че във въззивната жалба не са изложени други доводи освен застъпената
пълна основателност на главния иск. По вече изложените съображения обаче
произнасянето по главния иск (частичното му отхвърляне) се приема за правилно.
При това положение и предвид ограничението на чл. 269, изр. второ ГПК решението
на районния съд трябва да бъде потвърдено и в тази обжалвана част.
Цената на иска по настоящото дело, от
една страна, превишава 5 000 лева, а от друга страна, е под 20 000 лева.
Предвид новелата на чл. 113, изр. второ ГПК и с оглед на разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 2022 г. по тълк. дело № 3 от 2019 г., въззивният
съд приема, че настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Разноски. При този изход на делото в
полза на застрахователя възниква правото на разноски във въззивното
производство. Застрахователят обаче не е претендирал разноски във въззивното
производство, нито по делото има данни да е сторил такива. Сторените от
въззивницата разноски следва да останат за нейна сметка. По тези съображения не
следва да бъдат присъждани разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92700, постановено на 12. 04. 2019 г.
от Софийския районен съд, 53-ти състав, по гр. дело № 37958 по описа за 2018
г., поправено по реда на чл. 249 ГПК и допълнено по реда на чл. 250 от
Гражданския процесуален кодекс в
обжалваната част, в която исковете на М.В.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 404 - 403, срещу “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.” АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, за заплащане на сумата 6 600 лева,
представляваща част от застрахователно обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 11. 06. 2015 г. на Автомагистрала „Тракия“, 281-ви километър, в
посока на движение София - Бургас, съставляващо покрит риск по застраховка
„Каско и злополука“ от 19. 02. 2015 г., и за заплащане на сумата 1 966 лева и
32 стотинки, са отхвърлени за разликата от 4 803 лева и 20 стотинки до 6 600
лева, съответно за разликата от 1 431 лева и 1 стотинка до 1 966 лева и 32
стотинки.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа при
условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Служебно изготвени преписи от решението
да се връчат на страните.
Председател: Членове: 1. 2.