№ 8902
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110134624 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявени от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу С. Й. Д.
установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лв. – главница по Договор № 3-1-
10272-139896 за потребителски кредит тип кредитна линия сключен между ответника и
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ведно със законната лихва периода от 31.01.2022 г. до
изплащане на вземането, и за сумата от 350,56 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.02.2020 г. до 18.01.2022 г., за
което по ч. гр. д. № 4887/2022 г. по описа на СРС, 113 състав, е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2022 г.
Ищецът твърди, че по силата на сключения договор за потребителски кредит „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД предоставил на ответника в заем сумата от 2000 лв. в брой, срещу
което С. Й. Д. поела задължението да върне същата на 12 последователни месечни
анюитетни вноски, дължими в периода от 30.06.2017 г. до 30.05.2018 г., в размер на 200,92
лв. Твърди, че в изпълнение на поетото от кредитополучателя задължение за обезпечаване
на кредита на 30.05.2017 г. С. Й. Д. сключила с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за
възлагане на поръчителство от 30.05.2017 г. Твърди, че поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя на 30.05.2018 г. поръчителят погасил изцяло дължимите взамения по
договора за кредит. С договор за цесия от 20.08.2018 г., съобщен на длъжника на 05.02.2020
г., „Кредит Гаранция“ ООД прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си срещу С.
Й. Д.. Твърди, че на 05.02.2020г. между него и ответника било подписано допълнително
споразумение, по силата на което страните приели за установено в отношенията си, че
размера на задължението в 2229 лева, уговорили нов 13 - месечен стой за погасяването му на
месечни вноски, последната от които с падеж на 29.02.2021г. Твърди, че в погашение на
дълга ответникът платил еднократно 100 лв. на 27.02.2020г. При така исложените
фактически твърдения иска от съда да признае за установено съществуването на вземанията
по издадената заповед за изпълнение, като му присъди сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Признава, че е подписала договора за кредит и договора за
1
възлагане на поръчителство, но прави възражение, че същите са нищожни поради
противоречието им със закона (ЗПК и ЗЗД) добрите нрави, както и поради заобикаляне на
закона. В тази връзка развива подробни съображения, че доколкото възнаграждението на
поръчителя се заплащана по банкова сметка на кредитодателя, то същото следва да се
включи при калкулирането на ГПР по договора за потребителски кредит. Посредством
клаузата на договора за потребителски кредит, която вменява на кредитополучателя
задължение за осигуряване на обезпечение, се стигало до заобикаляна на
свръхимперативната норма на чл. 33 ЗПК. Изтъква, че договорът за потребителски кредит
не съдържал задължителните реквизити - лихвен процент на ден и срок. Дори посоченият в
него лихвен процент от 36 % надвишавал трикратно размера на законната лихва, с което
също се обосновава възражение за нищожност. Твърди, че е налице плащане в полза на
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД за сумата от 1167 лв., а оставащата част от чистата сума по
договора за кредит може да се претендира с иск за неоснователно обогатяване, какъвто не е
предмет на настоящето съдебно производство. Оспорва твърдението на ищеца за плащане на
задълженията от страна на поръчителя, като в тази връзка твърди, че е цедирано
несъществуващо вземане, поради което не е настъпил целеният с договора транслативен
ефект. Оспорва твърденията на ищеца за това сумата по кредита да е получена в пълен
размер, ответницата да е била уведомена за цедирането на вземането преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение или да е подписвала споразумение за
разсрочване на плащането на вземанията по договора за потребителски кредит. Иска от съда
да отхвърли изцяло предявените искове, като присъди разноски в полза на процесуалния
представител на ответника в заповедното и исковото производство за предоставената
безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
От приложеното ч. гр. д. № 4887/2022 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на
31.01.2022 г. ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло
заявлението като е издал Заповед за изпълнение от 14.02.2022 г. С депозирано в срок
възражение срещу заповедта на основание чл. 414 ГПК, длъжникът оспорва вземането по
основание и размер, както и твърди, че същото е недължимо поради погасяването му по
давност. В предоставения от съда срок ищецът е предявил настоящия установителен иск за
вземанията в размер на 2000 лв. – главница по Договор № 3-1-10272-139896 за
потребителски кредит тип кредитна линия сключен между ответника и „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, ведно със законната лихва периода от 31.01.2022 г. до изплащане на
вземането, и в размер на 350,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 27.02.2020 г. до 18.01.2022 г., предмет на
издадената заповед, поради което съдът достига до извод за процесуалната му допустимост.
По основателността:
По исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
налице валидно сключен договор за кредит с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, елемент от
съдържанието на който да е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на
договора, изпълнение на задължението на заемодателя да предостави уговорената парична
сума, настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа,
че не са изпълнени, наличие на валидно сключен договор за поръчителство с „Кеш
Гаранция“ ЕООД и плащането по него, настъпило частно правоприемство на страната на
кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за
цесия, и че предишният кредитор – цедент, е уведомил ответника за прехвърляне на
2
вземането.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е поставил ответника в
забава, нейният начален момент, както и размера на обезщетението.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задълженията.
По делото се установява от приетите писмени доказателства, че между "Кеш Кредит
Мобайл" "ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 3-1-10272-139896
за потребителски кредит тип кредитна линия. По силата на този договор "Кеш Кредит
Мобайл" "ЕАД е предоставил на ответника сумата от 2000 лв. със срок на кредита –
30.05.2018 г. Към договора за кредит е приложен погасител план и общи условия.
От приобщения като писмено доказателство Договор за възлагане на поръчителство
от 30.05.2017 г. се установява, че „Кредит Гаранция“ ЕООД е поело задължение да отговаря
солидарно за всички задължения на ответника при условията и за срока на Договор за
потребителски кредит № 3-1-10272-139896 за потребителски кредит тип кредитна линия от
30.05.2017 г. Разпоредбата на чл. 7 от договора урежда, че погасяването на задължението по
кредита ще погасява и отговорността на поръчителя за изпълнението му, като в случай на
възползване от услугата общо дължимата сума е обективирана в погасителен план /л. 11 по
делото/, в който са посочени максимално очаквани суми с включена услуга обезпечение/при
кандидатстване за пръв път/.
Към доказателствения материал по делото е приобщен и Договор за поръчителство от
06.04.2017 г., сключен между ищеца „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“
ЕООД , по силата на който последният, в качеството му на поръчител, се е задължил
спрямо кредитодателя, да отговаря за изпълнение на задълженията на ответника при
условията на солидарност. Чл. 3 на договора урежда, че в случай на изпълнение на
задълженията на кредитополучателя – ответникът в настоящото производство, от
поръчителя, последният ще встъпи в правата, които кредитодателят има срещу
предитополучателя.
С Конкретен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.08.2018 г.
„Кредит Гаранция“ ЕООД, в качеството му на цедент, е прехвърлило възмездно на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер, свои парични вземания, възникнали на
основание встъпване на цедента в правата на кредитора по договорите за кредит, сключени
между ищеца и физически лица, сред които и този, сключен с ответника. От Приложение №
1 към цесията се установява, че вземането на С. Й. Д. е сред прехвърлените вземания като
към 20.08.2018 г. общият дълг по кредита й възлиза на 2229 лева. С изрично пълномощно
/л. 18 по делото/ поръчителят "Кредит Гранция" ЕООД е упълномощил цесионерът – ищец,
да уведомява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, в
изпълнение на което право поръчителят е изпратил Уведомление с изх. №
МА300005457/05.02.2020 г. до ответницата, като последната лично го е получила срещу
подпис /л. 20 по делото/.
Със Споразумение за разсрочване на парично задължение от 05.12.2020 г., сключено
между ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД и С. Й. Д., последната е признала вземането на
кредитора и страните са се съгласили да уредят отношенията си във връзка с това
задължение като към 05.02.2020 г. задължението по процесния договор за кредит възлизало
на 2229 лева. С Приложение № 1 към Споразумение за разсрочване на парично задължение
– Погасителен план, са уредени падежните дати и вноските, които следва да бъдат погасени
на тях /л. 63 по делото/.
По делото е приобщено и Потвърждение № 3 към Конкретен договор за цесия от
20.08.2018 г., извършена на основание чл. 99 ЗЗД, видно от което цедентът – „Кредит
Гаранция“ ЕООД потвърждава, че е получил от „ЕОС Матрикс“ ЕООД договорената цена за
прехвърлените вземания и сумите, събрани по съответните цедирани вземания, следва да се
превеждат по сметка, посочена от ищеца.
3
За разрешаване на спорните по делото обстоятелства е приета и съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като професионално изготвена и обоснована. Вещото
лице по същата посочва, че уговорената сума по процесния договор за кредит в размер на
2000 лева е усвоена изцяло и в брой, като след усвояването ответникът е извършила общо 6
плащания в размер на 1267 лева – 5 плащания преди датата на цесията и 1 след датата на
цесията. Установява се още, че размерът на начислената възнаградителна лихва по
процесния договор е на стойност от 411,04 лева. Експертизата посочва, че годишният
процент на разходите по Договора за потребителския кредит, без включена сума по договор
за поръчителство, възлиза на 20,55 %, който не надвишава пет пъти размера на законната
лихва по просочени задължения в левове и във валута (50 %), определена с Постановление
на Министерски съвет на Република България, а годишният процент на разходите по
договора за потребителски кредит, с включена сума по договор за поръчителство, възлиза на
69,80 %, който надвишава пет пъти размера на законната лихва по просочени задължения в
левове и във валута (50 %), определена с Постановление на Министерски съвет на
Република България.
От събрания и анализиран по делото доказателствен материал, съдът установи, че
ответникът е получил сумата от 2000 лв. по Договор за потребителски кредит № 3-1-10272-
139896 за потребителски кредит тип кредитна линия от 30.05.2017 г. С превеждането на
сумата, "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е изпълнило задължението си по процесния договор,
поради което от този момент за ответника е възникнало задължението да погаси кредита за
срок до 30.05.2018 г., в посочените в погасителния план вноски - всяка по 200,92 лв.
Ответникът е следвало да изплаща вноските, съгласно договорения погасителен план и на
посочените в него падежни дати /л. 8 по делото/. Кредитополучателят собственоръчно е
подписал договора за кредит и е изписал трите си имена, поради което за него договорът
поражда валидно и в пълен обем своите правни последици. Уговорени са били и
конкретните параметри по кредита - брой на вноските, стойност на месечната такава,
начален падеж, лихвен процент и начин на плащане, като с подписване на договора
ответникът се е съгласил с всички условия по него.
Договор за потребителски кредит № 3-1-10272-139896 за потребителски кредит тип
кредитна линия от 30.05.2017 г. е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин. Липсват нарушения на формата, съгласно изискванията в специалния
ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора. Предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания /чл. 4 от договора/.
Както бе изложено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, вземанията по
процесния договор за потребителски креди са цедирани от "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД на
"ЕОС Матрикс" ЕООД, за което ответницата е валидно уведомена от ищеца, в качеството му
на пълномощник на ценедта по цесията. С оглед на това, съдът приема, че е налице
изпълнение на задължението на цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и същото има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор - в този смисъл е
Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III ГО на ВКС и Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК предвижда, че кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за
4
потребителски кредит предвижда такава възможност. В чл. 34 от Общите условия на „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД е предвидена възможност за кредитодателя по всяко време да
прехвърли правата си по договора на избрано от него трето лице, без да е нужно
предварително да получи изричното съгласие на ответницата – кредитополучател.
Поради изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че
не е надлежно уведомена за цедирането на вземането преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както и възражението, че не е подписвала споразумение
за разсрочване на плащането на вземанията по договора за потребителски кредит, доколкото
същото остана недоказано по делото.
По отношение на наведените от С. Й. Д. възражения за нищожност на договора за
потребителски кредит и на договора за поръчителство поради противоречието им със закона
(ЗПК и ЗЗД) и със добрите нрави, както и поради заобикалянето на императивни правни
норми, съдът достигна до следните правни изводи.
Между ответника и трето за спора лице - кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД,
са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по - малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че
по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице, като
неоснователни се явяват доводите за липса на реквизити.
Договорът за потребителски кредит обаче, е невалиден поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор,
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 50 % /.
В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и
годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита
по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/. След като
кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е
включено в тях.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на
чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Тази сума обаче не може да
5
бъде присъдена в рамките на настоящия процес, доколкото неговият предмет е заплащане на
суми, за които кредиторът твърди, че са му дължими на основание сключен договор за
поръчителство и суброгиране в правата на кредитора, което вземане впоследствие е
прехвърлено с договор за цесия, които последващи правоотношения изискват наличие на
действителен договор за заем. Доколкото съдът счита, че процесният договор е
недействителен, то останалите, релевирани от страните съображения досежно валидността и
обвързващия страните ефект на кредитното правоотношение не следва да се обсъждат.
Договорът за поръчителство, чието сключване е предвидено, като задължение в самият
договор за кредит, изисква обезпечаване на задължения по действителен договор за кредит,
какъвто в случая не е налице.
Предвид изложеното съдът счита, че искът с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 2000 лв.,
представляваща главница по Договор № 3-1-10272-139896 за потребителски кредит тип
кредитна линия, сключен между ответника С. Й. Д. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ведно със
законната лихва за периода от 31.01.2022 г. до изплащане на вземането, се явява
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
С оглед отхвърлянето в цялост на исковите претенции право на разноски има
ответницата С. Й. Д.. Представила е списък с разноски по чл. 80 ГПК, видно от който
претендира сумата в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл. 7,
ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът намира възражението на процесуалния представител
на ищеца – адв. Х., за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, като
взе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която минималното възнаграждение за
материалния интерес в настоящото производство възлиза в размер на 535,06 лева. Съдът
отчита правната и фактическа сложност на делото, както и броя на проведените съдебни
заседания, и въпреки това не счита, че е налице основание да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в претендирания от адв. И. пълен размер.
Ищецът няма право на разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД , ЕИК131001375, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда
„Матрикс Тауър“, против С. Й. Д., ЕГН**********, с постоянен адрес: ........., иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2000 лв. – главница по Договор № 3-1-10272-139896 за потребителски кредит тип
кредитна линия сключен между ответника и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ведно със
законната лихва периода от 31.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
350,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 27.02.2020 г. до 18.01.2022 г., за което по ч. гр. д. № 4887/2022 г.
по описа на СРС, 113 състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 14.02.2022 г.
ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375 , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. Н.
И., ЕГН**********, САК, сумата от 535,06 лева – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
6
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7