Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 331
19.05.2022г.,гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар:
Йорданка Попова ………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 154 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Аграплам”
ЕООД, с.С. против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка
11”Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. №
01-2600/247 от 19.01.2022г. издаден от Заместник-изпълнителният директор на
Държавен фонд”Земеделие”, гр. С.
В жалбата се сочи, че с обжалваният акт е
прекратен поетият от дружеството ангажимент по мярка 11”Биологично земеделие”,
поради изложени от органа твърдения за неизпълнение на чл.33, ал.1, т.2 от
Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11”Биологично земеделие” от
ПРСР 2014-2020/Наредба № 4/. Твърди се, че изложените от органа твърдения за
неизпълнение на задължението за предоставяне на сертификат за произведена
продукция не отговаря на обективната действителност. В тази връзка се излагат
доводи, че в изпълнение на изискванията на Наредба № 4 жалбоподателят е
предоставил сертификат от контролиращото дружество в предвидения за това срок.
От издаденият акт не ставало ясно по каква причина органът приема, че
предоставеният документ не отговаря на изискванията на Наредба № 4. Мотиви в
тази насока не били изложени, поради което оспорващият счита обжалваният акт за
немотивиран. Твърди се също, че в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК
органът не бил обсъдил възраженията на
жалбоподателя против издаденото на 17.07.2020г. уведомително писмо и не бил
посочил, по каква причина не ги възприема. Ето защо оспореният административен
акт бил издаден при допуснато съществено процесуално нарушение. На следващо
място се сочи, че ангажиментът на жалбоподателя е бил поет през 2015г. Към тази
година разпоредбата на чл. 33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 предвиждала задължение
към подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл.3 до 30.09
на петата година от ангажимента, течащ
от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното
направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените
от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство, като сертификатът
следва да удостоверява биологична
продукция. Такъв сертификат бил получен и представен и в този смисъл
оспорващото дружество било изпълнило изискванията на наредбата, съществуващи
към момента на поемане на ангажимента.
Отделно от това разпоредбата на чл. 33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 (в редакцията й към 2015г.) не въвеждала изискването
да е получена биологична продукция от всеки един от парцелите. Разпоредбата предвиждала единствено сертификатът да удостоверява наличието
на биологична продукция. При наличието на минимални добиви от парцелите същите
не се отбелязвали в издаваните им
сертификати. Излагат се и доводи, че
нормата на чл. 33, ал.1, т.3 от Наредба № 4 била изменена с редакцията на бр.21
от 12.03.2021г. и следвало да се прилага занапред, а не и към ангажименти поети преди 2021г. и за констатирани
обстоятелства за кампания 2019г. Нямало как представения от жалбоподателя
документ през 2019г. да отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 33,
ал.1, т.3 от Наредба № 4 приети през 2021г.
и законодателят не бил въвел такова изискване. Същевременно нормата на
чл. 15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 също била изменяна. Към датата на поемане на
ангажимента и при констатирано нарушение в края на петата година от
изпълнението му следвало да бъде възстановена само 10% от получената субсидия,
а не 100% от получената от дружеството субсидия, както било при понастоящем действащата
редакция. Предвидената разпоредба
противоречала на чл.14, ал. 3 от ЗНА и като такава била нищожна. Според
жалбоподателя практиката на съда по този тип дела приемала, че органът няма
право едностранно да променя условията
по поет ангажимент, тъй като подобни действия противоречали на принципа за предвидимост.
Излагат се и доводи, че
оспореният акт противоречи и на чл. 6, ал.1, ал.2 и ал.3 от АПК, като същият
категорично нарушавал принципа за съразмерност установен в кодекса. Според жалбоподателя разпоредбата на чл.48,
ал.9 от Наредба № 5 от 03.09.2018г. била приета през 2018г. и правилата
записани в нея не можело да се прилагат и към поетия от дружеството ангажимент
през 2015г. Отделно от това съгласно чл.1 от наредбата същата не касаела
условията за подпомагане по мярка „Биологично земеделие”. Оспорва се изложеното
в акта твърдение, че задължението за посочване
на продукция от всеки от парцелите в предоставения сертификат произтичало от
Регламент 834 от 2007г. Единственото изискване съдържащо се в посочения
регламент било в документа да се съдържа информация за количеството произведена
продукция. Изискване за произведена продукция не се съдържало и в Регламент №
889/2008г. Направеното тълкуване на регламента било разширително и противоречало на чл.8, ал.2 от АПК, според
който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия сходните
случаи се третират еднакво – изискването било в сила от 2017г., но на
ползватели, чиито ангажименти били изпълнени в предходния програмен период и
преди 2018г., такъв сертификат не бил изискван.
С изменението на условията за подпомагане в
края на ангажимента се нарушавали и
принципите на чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК, като оспореният акт
противоречал и на целите на Наредба № 4.
По изложените в жалбата съображения се моли за
отмяна на обжалваният административен акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващото
дружество чрез процесуален представител.
Ответникът Заместник - Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител – в съдебно заседание,
излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на
разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление за подпомагане за кампания 2019г. от 20.05.2019г.”Аграплам”ЕООД заявило подпомагане по мярка „Биологично земеделие“, към което били представени изискуемите таблици за ползваните парцели и отглежданите животни. В таблица от същата дата - 20.05.2019г. (стр.83) по посочената мярка били заявени площи от 4.75 ха , при декларирана площ за кампания 2018г.- 4.75 ха и декларирана площ за кампания 2019г. - 4.75 ха. Като лице отговорно за осъществяване на контрола за съответствието с биологичното производство в същата таблица е посочено”Био Сертификейшън” ЕООД.
На 13.09.2019г. с искане вх. № 02-260-2600/5532 при ДФ”Земеделие” „Аграплам” ЕООД, чрез управителя си представило в ОД – Хасково на ДФ“З“ сертификационно писмо № 488/30.08.2019г. и сертификат от сертифициращия орган № 280/2019/00, с приложение №1 към него (стр.165 и сл.).
С писмо изх. № 02-260-2600/6853 от 17.07.2020г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”„Аграплам”ЕООД било уведомено за установени непълноти след извършени административни проверки по подаденото от дружеството заявление, които водят до прекратяване на ангажимента по направлението и възстановяване на получената до този момент финансова помощ по същото в размер на 100%. Със същото писмо на дружеството било указано, в 15 дневен срок да представи всички допълнителни документи, свързани с изпълнението на поетия ангажимент по мярка 11”Биологично земеделие” съобразени с разпоредбите на чл. 33, ал.1, т.1 и т.2 от с Наредба № 4/24.02.2015г. Писмото било връчено на представител на дружеството на 23.07.2020г.
С писмо изх. № 01-2600/2730 от 11.05.2021г. на Заместник-Изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”(стр.18), „Аграплам”ЕООД било уведомено, на основание чл. 26, ал.1 от АПК, че ДФ”З” открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за 2019г. В писмото били разяснени разпоредбите на 6 и чл. 33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4/24.02.2015г., като било посочено, че представеният от дружеството документ удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство не отговаря на изискванията на чл. 33, ал.1 т.3 от наредбата. На дружеството било указано, че при несъгласие с направените констатации има право да депозира възражение и да представи допълнителни доказателства в 14-дневен срок от получаването му. Писмото било получено на 04.06.2021г.
На 19.01.2022г.
Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд”Земеделие”, издал
оспорения в настоящото производство Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11”Биологично земеделие” от ПРСР за периода 2014г.-2020г.
за кампания 2019г. с изх. №
01-2600/247.
Актът е връчен на дружеството на 03.02.2022г. Жалбата срещу същия е депозирана на 14.02.2022г. чрез административният орган и заведена с вх. № 01-2600 от същата дата при ДФ”З”.
По делото
е представена Заповед №03-РД/2891/23.07.2019г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ
за делегиране на правомощия на Зам. изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“ – Петя Димитрова Славчева да издава и подписва издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка
11”Биологично земеделие” .
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения акт .
Съдът като взе предвид съдържанието на
административния акт, твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният 14 - дневен срок по чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, от надлежна страна срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1 т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл. 11а, ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗПЗП органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т. 13 от § 1 от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2 т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „ Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройственият правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. С т.7 от Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г.Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е делегирал на заместник - изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ - Петя Славчева, правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“. Предвид изложеното оспореният акт се явява издаден от компетентен орган.
ИАА е издаден в изискуемата писмена
форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си, които си
кореспондират. Следователно обжалваният акт отговаря на въведеното с чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК изискване и е мотивиран. Неоснователни са възраженията на оспорващото
дружество, че от съображенията в акта не става ясно по каква причина представеният документ не отговаря на изискванията на Наредба № 4. Напротив - в ИАА много ясно са посочени мотивите на органа за
прекратяване на агроекологичния ангажимент на “Аграплам“ ЕООД по мярка
11“Биологично земеделие“, и те не са свързани с несъответствие на издадения
сертификат с посоченото в чл.33, ал.1, т.3 от Наредба № 4, а понеже представеният сертификат не
удостоверява изискуемото още към датата на поемане на многогодишният ангажимент
изискване да са представили документ удостоверяващ, че всички одобрени земеделски площи удостоверяващ
преминали периода на преход и е произведена продукция от земеделската култура,
формираща размера на подпомагане за всички площи, респ. декларирани по мярката
парцели, в годината на издаване на документа.
Неоснователни са и възраженията на
жалбоподателя, че административният орган е допуснал съществено процесуално
нарушение свързано с необсъждане на депозираните от оспорващото дружество
възражения против уведомително писмо изх.№ 02-260-2600/6853 от 17.07.2020г. От
материалите съдържащи се в административната преписка не се установява такива
възражения да са били депозирани, а от страна на жалбоподателя също не са
ангажирани доказателствени искания с цел събиране на допълнителни доказателства
удостоверяващи подаване на възражения против цитираното уведомително писмо,
въпреки че с определението за насрочване, което е надлежно съобщено на оспорващата
страна, съдът е указал на последната, че носи доказателствената тежест за
установяване на твърденията в жалбата от които черпи за себе си благоприятни
правни последици.
Органът е изпълнил задълженията си по
чл. 35 и чл. 36 от АПК, като след като е събрал всички относими по случая
писмени доказателства, освен цитираното уведомително писмо от 17.07.2020г. е изпратил на дружеството – жалбоподател и
уведомително писмо от 11.05.2021г., в което на основание чл. 26 от АПК го е
уведомил , че открива производство по прекратяване на многогодишният ангажимент
и го е приканил в посочения в същото писмо 7 - дневен срок да депозира
обяснения и представи писмени доказателства. Писмото е надлежно получено от
оспорващия, но същия няма данни да се е възползвал от предоставената му
възможност да представи доказателства, за наличие на сертификати удостоверяващи
произведени биологични продукти.
Между страните не спорно, че жалбоподателя е
поел ангажимент по мярка 11 ”Биологично земеделие през 2015г.- първата година на
ангажимента, както и че 2019г. се явява последната пета година от същия. Това е
видно и от протокола за уведомяване на бенефициенти–л.170.
Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които
извършват биологични дейности, насочени
към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -
2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР), са предмет на уреждане
в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съгласно
чл.6 от наредбата биологичните дейности от съответното
направление се изпълняват за период от пет последователни години. В Глава V, чл.27-чл.37 от Наредбата,
са посочени изискванията за управление на подпомаганите дейности.
Разпоредбата на чл.33, ал.1,
т.2 от подзаконовия нормативен акт в
редакцията му към издаване на обжалваният акт, предвижда задължение към
подпомаганите лица изпълняващи дейности по направленията по чл.3(сред които и биологично
растениевъдство), до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от
подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното
направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от тях растителни,
животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство,
като сертификатът или писменото доказателство следва да удостоверява
произведена биологична продукция .
Обратно на изложеното в жалбата, установява се че посоченото изискване на нормата е въведено и съществувало още към датата на приемане на подзаконовия нормативен акт. Т.е. това задължение е съществувало и през 2015г. – първата година на поемане на ангажимента. Единствената разлика в съдържанието на предходната редакция на разпоредбата(действаща към 2015г.) и действаща към датата на издаване на акта(въведена с изм. - ДВ, бр. 76 от 2019 г., в сила от 27.09.2019 г., т.е . действаща към петата година на поетия от жалбоподателя ангажимент) е срокът до който е предвидено снабдяване на подпомаганото лице с писменото доказателство/сертификат. Новата редакция на разпоредбата урежда по-благоприятен за подпомаганите лица режим - като срокът от 30.09. е удължен до 30.10.
Съгласно чл.33, ал.1,т.3 от Наредба №4 документите по т. 2, удостоверяващи състоянието на парцелите и продукцията (биологично или в преход), следва да се предоставят за всеки от одобрените за подпомагане парцели, преминали периода на преход към биологично производство по чл. 11, ал. 4. Цитираната разпоредба е в сила от 28.02.2017г., т.е. е действала към 2019г. и е приложима и спрямо жалбоподателя.
Не е спорно между
страните, а и се установява от приложеното по делото заявление за подпомагане и
приложените към същото таблици, че по мярка 11“Биологично земеделие“ за
кампания 2019г., жалбоподателят е заявил за подпомагане парцел № 78094-628-3-1 с площ 4.75 дка, находящ
се в с. Ц. п., с код на дейност БР12(За
биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза) за отглеждане на
растителна продукция, с код на културата 223030(лешници - съгласно
номенклутурата на ДФЗ за култури за кампания 2015г. общодостъпна на електронен
адрес https://www.dfz.bg/bg/dp-2014-2020/zak/). Доколкото не е спорно
между страните, че жалбоподателят отговаря на изискванията на чл.17 от Наредба
№4/2015г., макар и по делото да не е приложено заявлението му за кампания
2015г., следва да се приеме, че този парцел е заявен за подпомагане и към
поемане на многогодишния ангажимент по същата мярка и със същия код и култура.
Определение за сертификат/писмено
доказателство е дадено с §1, т.7 от ДР на Наредба №4 и това по
смисъла на същата разпоредба, в приложимата й редакция, както към 2015г., така и към датата на издаване на
оспореният акт е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател,
който контролира и отговаря на
изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята
дейност, изготвен съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.
Следователно, за да се подпомага по мярка
11“Биологично земеделие“ заявената от оспорващото дружество дейност по силата
на съществуващата в периода 2015г.-2019г. законодателна уредба въведена с
чл.33, ал.1, т.2 Наредбата и пар.1, т.7 от ДР на същия п.н.а., е било необходимо земеделският производител най - късно
до 30.10.2019г. да получи сертификат издаден
от контролиращо лице, удостоверяващ произведена биологична продукция - лешници,
и съответствие на произведените
растителни продукти – с правилата на биологичното
производство,
и представи същия на ДФ“Земеделие“.
Видно
от материалите по делото между жалбоподателя, в качеството на оператор и „Био Сертификейшън“ ЕООД, гр. П., в
качеството на контролиращо лице на 02.02.2018г. е сключен договор за контрол и
сертификация, с предмет на договора дейности по сертификация и контрол на
биологичното производство на оператора.
На 13.09.2019г. с вх. №
02-260-2600/5532 жалбоподателят е представил в Държавен фонд“Земеделие“
сертификационно писмо и сертификат издадени от контролиращото го лице. В същите
е посочен контролирания парцел и насаждения, обективирано е че оператора е спазвал стандартите за биологично
производство, а именно парцел с № 78094-628-3-1, с площ 4.75 ха, засят с култура
биологични насаждения - лешници, но
в сертификата изрично е посочено, че
лешниците са млади насаждения и са без добив. Липсата на произведена биологична
продукция е удостоверена и в таблицата на сертификационното писмо, където в графа произведено количество е посочено 0т.
След като единствените получени и представени
от земеделския производител до края на
петата година от поетия многогодишен ангажимент сертификат и сертификационно
писмо към него, не удостоверяват произведена биологична продукция, то несъмнено
не е спазено изискването за подпомагане въведено с чл.33, ал.1,т.2 и т.3 от Наредба № 4, тъй
като до края на съответната година няма представяне на документ, в който да има
посочена произведена биологична продукция. Представянето на такъв документ с
посочването на нулеви количества произвеждани растителни продукти не може да
изпълни изискването на закона относно удостоверяване на производството. Ето защо правилно и
законосъобразно административният орган е приел, че доколкото до посочения в
чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 срок
- на петата година
на ангажимента – 2019г., подпомаганото лице не е получило нито веднъж
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти
с правилата на биологичното производство, с който документ да се удостоверява
произведена биологична продукция, и
който да е представило по реда на чл.33, ал.1,т.3 от същия п.н.а. на ответника, то е налице
основанието по чл. 15,
ал.3, т.3 от Наредба № 4 за прекратяване на ангажимента по Мярка 11 на
оспорващия. Посочените от ответника норми на чл.15, ал.3, т.3 във вр. с чл.33,
ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4
отговарят на описаните в акта фактически основания, поради което не е налице
неправилно приложение на материалния закон. Действително, условието за спазване на изискванията на Наредба №5 от
03.09.2018г. за прилагане правилата на биологично производство, етикетиране и
контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологично производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица, е въведено в Наредба № 4/24.02.2015г. едва през
2020г.(обн.ДВ
бр. 38 от 2020 г., в сила от
24.04.2020 г.) и
не е имало как жалбоподателя да съобразява поведението си с разпоредбите й към
датата на представяне на сертификата. Това обстоятелство обаче в случая е без
правно значение, доколкото изискването за получаване на сертификат, в които да
е удостоверено количество произведена биологична продукция е съществувало и към
момента на поемане на ангажимента. Че сертификата издаван от контролиращото
лице следва да съдържа и количество продукция е видно и от образеца на
сертификат въведен с приложение XII от Регламент №889/2008г., действащ към
13.09.2019г.(отм. с чл.11 от Регламент
за изпълнение(ЕС)2021/1165 на комисията от 15 юли 2021
година за разрешаване на някои продукти и вещества за
употреба в биологичното производство и за съставяне на техните списъци).
Възраженията в жалбата касаещи размера на
подлежащата на възстановяване субсидия и конкретно, свързани с противоречието на
нормата на чл.15, ал.4 от цитираната
по-горе Наредба № 4/2008г. с чл.14, ал.3 от ЗНА са неотносими в случая
предвид, че в обжалваният акт такъв
размер на е конкретизиран.
Твърденията
за противоречие на обжалваният акт с принципите на съразмерност установен в чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от АПК и принципите на чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК са
неоснователни, и не се доказват по делото. Както вече бе посочено по – горе, изискването за подпомагане въведено с чл.33, ал.1, т.2 от
Наредба № 4 не е било изменяно в края на поетия ангажимент, нито пък се
установява органът едностранно(с отделен акт) да е променял условията по ангажимента. Ето защо няма как същите да бъдат
нарушени. Не се доказват и твърденията на жалбоподателя за нарушение на чл.8,
ал.2 от АПК. По делото не са представени доказателства нито са ангажирани
доказателствени искания установяващи че на ползватели, чийто ангажименти са
изпълнени в предходния програмен период и преди 2018г. такъв сертификат не е
бил изискван.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваният акт не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна по смисъла на чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за разноски представляващи юрисконсултско възнагражедние и същата следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване
на биологичен ангажимент по мярка 11”Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за
кампания 2019г. с изх. № 01-2600/247 от 19.01.2022г. издаден от
Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд”Земеделие”, гр. С.
ОСЪЖДА „Аграплам“ЕООД, с. С., обл. Х. с ЕИК ********* да
заплати на Държавен фонд“Земеделие“ - София
разноски по делото в размер на 100.00
лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: