Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
Град Пловдив, 08.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХ
касационен състав, в открито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: Дичо Дичев
Членове: Анелия Харитева
Мариана Михайлова
при секретар Теодора Ценова и с участието на прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.д.
№ 2812 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Т.Г.И. *** срещу
решение № 260007 от 24.08.2021 г. по адм. дело № 11 по описа на Пловдивския
районен съд за 2020 година, с което е отхвърлено оспорването по жалбата на Т.Г.И.,
ЕГН **********,***, срещу заповед № ПО-09-193 от 20.03.2020 г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие” Пловдив, с която на Т.Г.И. е наредено да внесе сумата
23 525,97 лева, представляваща трикратния размер на средното годишно
рентно плащане за землището на град Калофер за стопанската 2019/2020 г.,
определена от комисията по § 2е ДР ЗСПЗЗ.
Според касатора решението е неправилно поради нарушение
на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на
направените разноски.
Ответникът в отговора си счита касационната жалба за
неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно.
Съдът намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК е неоснователна поради
следните съображения:
За да отхвърли жалбата, районният съд е приел за
установено, че жалбоподателката е ползвател на масиви, предоставени за
обработване по реда на чл.37в ЗСПЗЗ, находящи се в землището на град Калофер, и
със заповед № ПО-09-1575-1 от 30.09.2019 г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие” (ОДЗ) Пловдив на жалбоподателката са били разпределени 484,823 дка
за ползване, за които е била определена сума за плащане в размер на 8 241,99
лева, и че задължението за плащане е следвало да бъде изпълнено в срок до 3
месеца, считано от публикуването на заповедта. Установено е, че заповедта е
публикувана на интернет страницата на ОДЗ Пловдив на 10.10.2019 г., поради
което съдът на основание чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ е приел, че срокът за плащане е
изтекъл на 10.01.2020 г., към която дата жалбоподателката не е била извършила
плащане. Установено е също, че плащането е било извършено два месеца по-късно,
когато жалбоподателката вече е била в неизпълнение, поради което съдът е приел,
че за административния орган са били налице предпоставките на чл.37в, ал.7
ЗСПЗЗ и да изиска от Т.И. да внесе трикратния размер на рентното плащане. Като
неоснователно е преценено възражението на жалбоподателката, че срок не е
започнал да тече, защото заповедта не е била обявена в община Калофер, защото
чл.37в, ал.5 ЗСПЗЗ прави разлика между обявяването на заповедта и нейното
публикуване, а чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ приема за начало на срока датата на
публикуването, което се извършва на интернет страницата на административния
орган, а не чрез залепване в кметството. Направен е извод, че оспорената заповед
е законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли.
Решението е правилно.
Правилен и обоснован, съответен на събраните по делото
писмени доказателства и съобразен с приложимите правни норми е изводът на
районния съд, че оспорената заповед е законосъобразна. Нормата на чл.37в, ал.7
ЗСПЗЗ правилно е разтълкувана и приложена от съда. Както правилно е посочил
това и районния съд, законът прави разлика между разгласяването на заповедта по
ал.4, и изчисляването на срока за нейното изпълнение, ясно и категорично
определен в чл.37в, ал.7, изр.1 ЗСПЗЗ – ползвател на земеделски земи, на който със заповедта
по ал.4 са определени земите по ал.3, т.2, внася по сметка за чужди средства на
съответната областна дирекция „Земеделие“ сума в размер на средното годишно
рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта по
ал.4, което, от друга страна, следва да бъде извършено най-късно до 10 октомври
(чл.37в, ал.5 ЗСПЗЗ). Следователно законодателят е определил крайна дата, до
която трябва да се извърши публикуването на заповедта на интернет страницата на
общината и на интернет страницата на съответната областна дирекция „Земеделие“.
Неспазването на този срок влече дисциплинарна отговорност за съответните
длъжностни лица, но за заинтересованите страни е ясна датата, от която за тях
започва да тече тримесечният срок за заплащане на определените им суми за ползваните
земеделски земи. Съответно изтичането на срока и неплащането представляват
основание за директора на ОДЗ да издаде заповед по чл.37в, ал.7, изр.3 ЗСПЗЗ за
заплащане на трикратния размер на средното годишно рентно плащане, какъвто е
настоящият случай. Следва да се подчертае, че административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка относно
съдържанието на акта, който трябва да издаде.
Водим от
изложеното, съдът намира, че решението като допустимо, правилно и обосновано
следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се
дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260007
от 24.08.2021 г. по адм. дело № 11 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.