№ 137
гр. Шумен, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500399 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260236 от 19.05.2021г. по гр.д.№1409/2020г. Районен съд-гр.Шумен е
признал за установено, че в полза на “Хрансервизинжинеринг“АД-гр.Стара Загора,
съществуват вземания срещу „Хепс Агро“ЕООД-гр.Шумен, по договор за периодична
доставка на продукти от 08.09.2016г., за които са издадени фактури №№**********,
**********, **********, ********** и **********, в периода 16.06.2017г.-05.09.2017г. в
размер на 5183.44лв., представляващи 4001.25лв.-главница по посочените фактури,
1182.19лв.-законна лихва върху главниците по всяка от фактурите от датата на падежа
й/17.07., 31.07, 31.07, 20.08 и 06.10.2017г./ до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 4001.25лв., считано от 31.01.2020г. до окончателното плащане. Присъдени са
и направените разноски в производството, както и тези по ч.гр.д.№1625/2019г. на ШРС.
Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Сочи, че същото се явявало
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необсновано,
постановено в разрез със събраните в хода на процеса доказателствен материал. В договора
за периодична доставка от 08.09.2016г/чл.5.1/ ясно и недвусмислено било посочено, че
продавачът предоставя на купувача стоков кредит в размер на 6000лв. с ДДС. Съгласно този
договор не съществувала забава на плащанията. Сумата от 4001.25лв. действително се
дължала от жалбоподателя , но не по тези фактури и към датата на завеждане на иска те не
били в просрочие. Ищцовото дружество не представило валидни документи за наличие на
задължение по процесните фактури. Не били представени на съда уведомление за спиране
1
действието на договора за периодична доставка от 08.09.2016г., уведомително писмо до
ответното дружествно, с което е увадомено за просрочено плащане. Жалбоподателят
своевременно представил платежни документи за плащане на сумите по процесните
фактури. Сочи също, че били нарушени правата му в съдебното заседание, тъй като на
05.05.2021г. завел в деловодството на съда искане на отлагане на делото, тъй като следвало
да се яви на друго дело в друг съд и съобразно чл.142, ал.2 от ГПК не можел да присъства на
делото. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да бъде
опстановено друго, с което заявените срещу му претенции бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на депозирано от „Хрансервизинжинеринг“АД-гр.Стара Загора,
представлявано от К.Н.К. заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №57 от
31.01.2020г. по ч.гр.д№200/2020г. на ШРС , по силата на която е разпоредено ответното
дружество да заплати на ищцовото сумата от 4001.25лв.-главница за неизплатена
продажна цена на стоки по фактури №№**********/16.06.2017г., **********/30.06.2017г.,
**********/30.06.2017г., **********/20.07.2017г. и **********/05.09.2017г., сумата
1182.19лв.-мораторна лихва върху главницата по всяка от фактурите от датата на падежа й
до 31.01.2020г., ведно със законната лихва от 31.01.2020г. , както и 405лв-разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е
депозирал възражение, поради и което кредиторът , съгласно възможността, предвидена в
чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящите установителни искове.
На 08.09.2016г. между страните бил сключен договор за периодична доставка на
продукти, по силата на който „Хрансервизинжинеринг“АД-гр.Стара Загора, в качеството на
продавач, се задължило да продава и доставя по заявки на „Хепс агро“ЕООД-гр.Шумен, в
качеството на купувач, допълващи фуражи и фуражни добавки по цени към датата на
приемане на заявката. Съгласно р.ІV, чл.41 и 4.2 от договора, продавачът издава данъчна
фактура за цената на всяка продажба/доставка с посочен падеж на задължението за плащане,
и предоставя на купувача за плащане на цената на доставката, заедно с дължимия ДДС, при
условията на отложено плащане в срок до 30 дни от датата на издаване на съответната
данъчна фактура. Съгласно чл.4.4 от договора плащането се извършва чрез банков трансфер
по посочената във фактурата банкова сметка, като плащане в брой се приема само ако такова
е изрично посочено в потвърждението на заявката и само на изрично оправомощен
представител на продавача-снабден с пълномощно и срещу касов бон/касов ордер. Страните
са уговорили също, че продавачът предоставя на купувача стоков кредит в размер на
6000лв. с включен ДДС, която сума е максималният размер, до който могат да достигнат
всички задължения на купувача към продавача. Съответно заявките над този лимит, не се
2
изпълняват до неговото пълно или частично погасяване. Продавачът има правото по своя
преценка да откаже изпълнение на следващата поръчка на купувача при условие, че
купувачът не е платил предходна доставка и е надвишил половината от стоковия кредит по
чл.5.1. Съгласно чл.7.1, в случай на забава на плащането от страна на купувача, извън
договорение срок на отложено плащане; в срока по чл.4.3 или при условията на чл.8.2,
същият дължи на продавача неустойка за забава в размер на 0.1% на ден върху непратената
сума за всеки ден от просрочието, до датата на плащането й, като освен правото на
неустойка, купувачът си запазва и правото по чл.5.2 и чл.8.1, б.“б“ и „в“ от договора,
сочещи, че договорът може да бъде прекратен едностранно , от която и да е от страните със
14-дневно писмено предизвестие-в случай на неизпълнение на договорно задължение и без
предизвестие-при забава на дължимо плащане с повече от 30 дни от датата на
изискуемостта. Уговорено е и че във всички случаи на прекратяване на този договор,
паричните задължение на купувача по издадени от продавача данъчни фактури стават
незабавно изискуеми, независимо от датата на посочения в тях падеж, като купувачът губи
договорените стоков лимит и срок за отложено плащане. Договорът е подписан от
представители на двете страни.
На 16.06.2017г. ищцовото дружество издало на ответното фактура №********** за
сумата 1320лв./с ДДС/, на 30.06.2017г. издало фактура №********** за сумата1320лв./с
ДДС/, на 30.06.2017г. издало фактура №********** за сумата 49.25лв./с ДДС/, на
20.07.2017г. издало фактура №********** за сумата 996лв. с ДДС и на 05.09.2017г. издало
фактура №********** за сумата 1320лв. /с ДДС/, отразяващи получаването на стоката. И
петте фактури са осчетоводени в счетоводството и на ищцовото и на ответното дружество.
Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, и петте процесни фактури са с
начин на плащане „по сметка“, като по същите има извършено само едно плащане по банка
на 25.05.2018г. в размер на 1500лв., с основание „по фактури“. Със същото, в
счетоводството на ищцовото дружество са осчетоводени погасявания на вземания/най-
старите/ по фактура №**********/05.05.2017г. с падеж 04.06.2007г. на стойност
496лв./остатък по фактурата/ и 1004лв.-частично по процесната фактура
№20000125/16.06.2017г. с падеж 16.07.2017г. В счетоводството по процесните фактури
липсвали други осчетоводявания, като размерът на вземането по тях възлизал на 4001.25лв..
В счетоводството на ответното дружество, с превода от 1500лв. били погасени
635.25лв. по фактура **********/30.06.2017г., 864лв. по фактура **********/20.07.2017г. и
0.75лв. по фактура **********/05.09.2017г. Другите суми по процесните фактури били
осчетоводявани като платени в брой със суми, идентични със суми по издадени други
фактури с начин на плащане в брой. Салдото по процесните фактури при ответното
дружество било на стойност 132лв. по фактурата от 20.07.2017г..
В двете дружества счетоводствата се водели от правоспособни
счетоводители/счетоводството на „Хрансервизинженеринг“АД се заверявало от регистриран
одитор/, салдата на вземанията и задълженията в двете дружества били еднакви. Годишните
счетоводни отчети били обявени в търговския регистър, за периода счетоводствата били
3
водени текущо, но поради това че в „Хепс агро“ЕООД били погасявани задължения по стари
фактури със суми по издадени текущи фактури с начин на плащане „в брой“, по отношение
на сделките с процесните фактури то не отразявало обективно и вярно източника на
задължението/по кои фактури точно е задължението/.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът
претендира установяване по отношение на ответника съществуване дължимостта на
присъдената със заповед за изпълнение №57 от 31.01.2020г. по ч.гр.д№200/2020г. на ШРС
суми/, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК. Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. В случая, предявявайки положителни установителни искове,
ищeцът твърди съществуването на факти, които са породили вземането му към длъжника.
Ето защо и в негова тежест е да установи съществуването на тия факти, или в конкретния
казус - наличието на договорни отношения между страните относно продажбата на соченото
количество фуражни добавки, изпълнение на задълженията по договора, както и че
стойността на продадените фуражни добавки е в претендирания размер , а по претенцията за
дължимостта на лихвата за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на заявената сума; Ответната
страна следва да докаже твърденията си за изпълнение на насрещните си задължения за
заплащане на продажната цена.
Установи се, че страните са били в облигационни отношения, уредени от сключения
между тях договор за периодична доставка на продукти. Установи се също, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си по договорите, като е предало на ответното
заявеното количество фуражни добавки по процесните пет фактури:
№№**********/16.06.2017г., **********/30.06.2017г., **********/30.06.2017г.,
**********/20.07.2017г. и **********/05.09.2017г.. Фактурите са осчетоводени в
счетоводството и на ищцовото и на ответното дружество.
Ответното дружество не оспорва, че е получило стоката по процесните фактури, а
твърди, че задълженията по процесните фактури били погасени, като претендираната сума
се дължала, не по процесните фактури, а по други от по-късен етап. Сочи също, че сумите
не били дължими и не били платени, защото ползвал уговорения кредит.
Въпреки тези твърдения, същото не е ангажирало доказателства досежно изгодния за
него факт, че е погасило задължениета по процесните пет фактури изцяло.
С плащането по банков път на 25.05.2018г. в размер на 1500лв., с основание „по
фактури“, правилно ищцовото дружество е осчетоводило погасявания на вземания/най-
старите/ по фактура №**********/05.05.2017г. с падеж 04.06.2007г. на стойност
496лв./остатък по фактурата/ и 1004лв.-частично по процесната фактура
№20000125/16.06.2017г. с падеж 16.07.2017г.. Това процедиране е в съответствие със
соченото основание и с оглед разпоредбата на чл.76 от ЗЗД.
4
Не би могло да се приеме, че с превода от 1500лв. били погасени 635.25лв. по фактура
**********/30.06.2017г., 864лв. по фактура **********/20.07.2017г. и 0.75лв. по фактура
**********/05.09.2017г., доколкото е налице вземане по по-стара фактура-тази от
05.05.2017г., което следва да бъде погасено първо с оглед правилото на чл.76 от ЗЗД.
Не се ангажираха доказателства ответното дружество да е извършвало плащане на
остатъка по процесната фактура №20000125/16.06.2017г както и по останалите четири
фактури.
Действително другите суми по процесните фактури били осчетоводявани при ответника
като платени в брой, но това процедиране е неправилно, доколкото тези суми са идентични
със суми по издадени други текущи фактури с начин на плащане в брой. Не може да се
приеме, че със сума заплатена в брой по други фактури, по които начина на плащането е в
брой и за тях има издадени касови бонове, които носят датите на издаване на тези фактури,
се погасяват вземания по процесните фактури, начина на плащането по които е по банков
път.
Не би могло да се приеме, че претендираната сума по фактурите от 4001.25лв. не се
дължала, тъй като ищцовото дружество било предоставило на ответното стоков кредит в
размер на 6000лв. с ДДС и не съществувала забава на плащанията.
Съгласно и чл.8.1, б.„в“ от договора, същият може да бъде прекратен едностранно , от
която и да е от страните без предизвестие-при забава на дължимо плащане с повече от 30дни
от датата на изискуемостта. Съгласно изложеното по-горе, доколкото падежът на вземането
по първата от процесните фактури е настъпил на 16.07.2021г., то договорът се счита
прекратен още на 18.08.2017г.. Следва да се посочи също, че уговорения в договора стоков
кредит от 6000лв. с ДДС не е безсрочен, а подлежи на изпълнение в уговорения срок за
отложено плащане съгласно чл.4.2 от договора.
Предвид това и съдът намира че ответното дружество дължи на ищцовото дружество
сумата общо от 4001.25лв., както следва: 316лв. - неизплатен остатък по фактура
№**********/16.06.2017г., 1320лв. по фактура №**********/30.06.2017г., 49.25лв. по
фактура №**********/30.06.2017г., 996лв. по фактура № **********/20.07.2017г. и 1320лв.
по фактура №**********/05.09.2017г..
Върху сочените главници се следва обезщетение за забава от датата, следваща датата
на падежа на всяка една от тях -/17.07., 31.07, 31.07, 20.08 и 06.10.2017г./ до 31.01.2020г.,
възлизащо на 988.15лв./81.55лв. върху главницата по първата фактура, съответно 335.51лв.,
12.53лв., 247.62лв. и 310.94лв./. Размерът бе определен от съда на основание чл.162 от ГПК
и с помощта на компютърна изчислителна програма. Част от представените със заявлението
за издаване на заповед за изпълнение от ищцовото дружество справки за размера на
следващите се лихви, не са съобразени с падежите по фактурите.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено само в частта, в която е признато за установено, че в полза на
“Хрансервизинжинеринг“АД-гр.Стара Загора, съществува вземане срещу „Хепс
5
Агро“ЕООД-гр.Шумен/сегашно седалище гр.София/, в размера над 988.15лв. до 1182.19лв.-
законна лихва върху главниците по всяка от фактури №№**********/16.06.2017г.,
**********/30.06.2017г., **********/30.06.2017г., **********/20.07.2017г. и
**********/05.09.2017г., от датата на падежа й/17.07., 31.07, 31.07, 20.08 и 06.10.2017г./ до
31.01.2020г., като вместо него бъде постановено друго, с което установителната претенция в
сочената част- в размера над 988.15лв. до 1182.19лв./за 194.04лв./ бъде отхвърлена.
Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски. В
останалата част решението се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Само за пълнота следва да се отбележи, че възражението на жалбоподателя, че били
нарушени правата му в съдебното заседание - на 05.05.2021г. завел в деловодството на съда
искане на отлагане на делото, тъй като следвало да се яви на друго дело в друг съд и
съобразно чл.142, ал.2 от ГПК не можел да присъства на делото, се явява неоснователно.
Действително същият е депозирал искане/молба/ за отлагане на делото, но към същата
липсват приложени доказателства досежно наличието на предпоставките на чл.142, ал.2 от
ГПК. Дори да се приеме, че е било налице процесуално нарушение на първоинстанционния
съд, не е съществувала пречка страната да депозира доказателствените си искания пред
въззивната инстанция, но последвната не е направила такива.
На основание чл.78 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото
дружество деловодни разноски за настоящата инстанция с оглед изхода на спора в размер на
288.77лв., съответно въззиваемото дружество следва да заплати на жалбоподателя разноски
за въззивната инстанция в размер на 3.88лв... Направеното от жалбоподателя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна се явява
неоснователно, доколкото уговореното такова е в минималния размер , съгласно чл.7, ал.2
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №260236 от 19.05.2021г. по гр.д.№1409/2020г. на ШРС само в
частта, с която е признато за установено, че в полза на “Хрансервизинжинеринг“АД-
гр.Стара Загора, съществува вземане срещу „Хепс Агро“ЕООД-гр.Шумен/сегашно седалище
гр.София/, в размера над 988.15лв. до 1182.19лв.-законна лихва върху главниците по всяка
от фактури №№**********/16.06.2017г., **********/30.06.2017г., **********/30.06.2017г.,
**********/20.07.2017г. и **********/05.09.2017г., от датата на падежа й/17.07., 31.07,
31.07, 20.08 и 06.10.2017г./ до 31.01.2020г., както и в частта, с която ответното дружество е
осъдено да заплати на ищцовото разноски в първоинстанционното производство, както и
тези по ч.гр.д.№200/2020г. на ШРС/при допусната в диспозитива на решението очевидна
фактическа грешка, според която е посочено, че разноски се дължат по ч.гр.д.№1625/2019г.
6
на ШРС вместо ч.гр.д.№200/2020г. на ШРС/ в размера над 924.06лв. до 960лв., като вместо
това в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Хрансервизинжинеринг“АД-гр.Стара Загора срещу „Хепс
Агро“ЕООД-гр.Шумен/сегашто седалище гр.София/, иск с правно основание чл.422 вр. с
чл.86 от ЗЗД да бъде признато за установено по отношение на „Хепс Агро“ЕООД-гр.София,
че дължи на “Хрансервизинжинеринг“АД-гр.Стара Загора сума в размера над 988.15лв. до
1182.19лв./194.04лв./, представляваща законна лихва върху главниците по всяка от фактури
№№**********/16.06.2017г., **********/30.06.2017г., **********/30.06.2017г.,
**********/20.07.2017г. и **********/05.09.2017г., от датата на падежа й/17.07., 31.07,
31.07, 20.08 и 06.10.2017г./ до 31.01.2020г..
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е признато за установено, че в полза на
“Хрансервизинжинеринг“АД-гр.Стара Загора, съществува вземане срещу „Хепс
Агро“ЕООД-гр.Шумен, по фактури №№**********, **********, **********, ********** и
**********, издадени в периода 16.06.2017г.-05.09.2017г. в размер на 4001.25лв.-главница,
988.15лв.-законна лихва върху главниците по всяка от фактурите от датата на падежа
им/17.07., 31.07, 31.07, 20.08 и 06.10.2017г./ до 31.01.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от 4001.25лв., считано от 31.01.2020г. до окончателното плащане и са
присъдени направените разноски в производството, както и тези по ч.гр.д.№200/2020г. на
ШРС в размер на 924.06лв..
ОСЪЖДА „Хепс Агро“ЕООД-гр.София, адрес на управление: ж.к.“ Надежда“3, бл. 313,
вх. А, ет. 8, ап. 22 Шумен, с ЕИК202111827, представлявано от управителя Д.П.П. да
заплати на „Хрансервизинжинеринг“АД-гр.Стара Загора, адрес на управление:ул.“Райна
Кандева“№65, ЕИК121650746, представлявано от К.Н.К., деловодни разноски пред
въззивната инстанция в размер на 288.77лв..
ОСЪЖДА „Хрансервизинжинеринг“АД-гр.Стара Загора да заплати на „Хепс
Агро“ЕООД-гр.София, деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 3.88лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7