Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
04.11.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-20 състав, в открито заседание на дванадесети октомври
две хиляди и петнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Н.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 5960 по описа на СГС за 2014
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ, при условията на чл. 4**, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди в исковата си молба и уточнителни молби от 27.05.2014 г. и 14.04.2015 г.,
че по силата на договор за ипотечен кредит от 04.12.2007 г. предоставили на ответниците Н.Б.К.
и К.К.К. ипотечен кредит в размер на 36 000 евро за срок от 360 месеца,
считано от датата на неговото
усвояване. Уговорено било погасяване чрез месечни вноски, посочени в
погасителен план към договора. Страните уговорили, че кредитополучателите ще
заплащат лихва, равна на базов лихвен процент, определян от Б.та периодично,
като към датата на сключване на договора той бил 4.19% плюс стандартна надбавка
от 2.46%. Ищецът сочи още, че на 09.04.2012 г. било подписано Допълнително
споразумение по отношение на остатъка от дълга, който в този момент бил
36 400 евро, договорен бил нов погасителен план и падежно число – 30-то
число на всеки месец. Кредитът бил превърнат
в автоматично предсрочно изискуем на 02.08.2012 г., поради забава в
плащанията на дължими четири вноски за период повече от 90 дни, съгласно т.
20.2 от Общите условия към договора за кредит (ОУ), посочени
в представено извлечение – вноски с падеж 30.04.2012 г.,
30.05.2012 г., 30.06.2012 г. и 30.07.2012 г., всяка в размер на 258.04 евро. До
подаване на молбата
за принудително събиране на
кредита се начислявал договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 пункта или сума в
размер на 4 087.56 евро. Ответниците дължали още такса за управление на
кредита в размер на 138.68 евро за 2012 г., на осн. чл. 25.2 от ОУ, такса за
изискуемост в размер на 30 евро и такса за застраховка на обезпечението по
кредита в размер на 46.27 евро към 07.12.2012 г., съгласно т. 27 от ОУ.
Такава молба Б.та депозирала по реда на чл. 417 ГПК на 29.08.2013 г. за
събиране на вземане, състоящо се от 34 670.44
евро – главница, 4 852.29 евро – договорна лихва за периода 14.09.2011 г.
до 28.08.2013 г.; 4 087.56 евро – санкционна лихва за периода 25.06.2012
г. до 28.08.2013 г.; 138.68 евро – такса за управление; 30 евро такса
изискуемост и 46.27 евро – такса застраховка на обезпечение. Била издадена
заповед за изпълнение за посочените вземания от Варненски районен съд по
ч.гр.д. № 12698/2013 г. На 31.03.2014 г. Б.та била уведомена, че длъжниците са
подали възражения по чл. 414 ГПК, поради което се породил техен правен интерес
от установяване на посоченото вземане
със сила на пресъдено нещо.
Въз основа на изложеното, „Б. ДСК” АД (Б.та) иска
съдът да постанови решение с
което да бъде установено, че Н.Б.К. и К.К.К. солидарно дължат на Б.та 34 670.44 евро –
главница, 4 852.29 евро – договорна лихва за периода от 14.09.2011 г. до
28.08.2013 г.; 4 087.56 евро – санкционна лихва за периода от 25.06.2012 г. до
28.08.2013 г.; заемни такси в общ
размер на 214.95 евро, състоящи се от 138.68 евро –
такса за управление; 30 евро такса изискуемост, 46.27 евро – такса застраховка на
обезпечение и законната лихва върху главницата от 29.08.2013 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ответниците Н.Б.К. и К.К.К. са депозирали
отговор на исковата си молба чрез назначения им особен представител, в който са
изложени доводи за недопустимост, съотв. – за неоснователност на предявения
иск, поради неизискуемост на вземанията на посоченото основание – предсрочна
изискуемост. Особеният представител адв. Г.И. прави възражение, че решението на
Б.та за обявяване предсрочна изискуемост не е достигало до длъжниците и че
такова уведомление се дължи, независимо, че страните са уговорили автоматично настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита. Позовава се на задължителна съдебна
практика по чл.
290 ГПК и чл. 274 ГПК, както и на Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в която
уточнява, че е уведомил длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита,
като им е изпратил покана за доброволно изпълнение на посочения
в договора адрес, но те не са се отзовали на две съобщения на пощенските
служители и не са потърсили пратката, поради което следвало да се приеме, че е
налице фингирано връчване книжа.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения Договор за ипотечен кредит
от 04.12.2007 г., сключен между „Б.Д.” ЕАД – Кредитор и Н.Б.К. и К.К.К. – Кредитополучатели,
и двамата с адрес гр. ************, ап. 30, че с него Кредиторът е отпуснал на
кредитополучателите кредит в размер на 36 000 евро за срок от 360 месеца,
считано от датата на неговото усвояване по посочена банкова сметка. ***, че
падежната дата за издължаване на месечните вноски за главница и/или лихва е 30-то
число. Уговорено е още, че кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определеян периодично от кредитора и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по Програма Уют. Посочено е, че към датата на сключване
на договора за кредит базовия лихвен процент е 4.19%, а надбавката е 2.46
пункта или лихвеният процент по кредита е 6.65% Като обезпечение на кредита е
уговорена ипотека върху недвижим имот на кредитополучателите в гр. В., ж.к. „А.”.
Страните да уговорили, че неразделна част от договора между тях са Общи условия
за предоставяне на ипотечни кредити, както и че кредитополучателите дължат
такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Б.та.
Представени са Общи условия за предосатвяне на ипотечни
кредити, в които по отношение на олихвяването на кредита е посочено, че
възнаградителната лихва се начислява върху усвоената и непогасена част от
кридита и се заплаща месечно, като месецът се брои на 30 дни, а годината – на
360 дни. При промяна в лихвения процент, кредиторът се е задължил да уведоми
кредитополучателите и да им предостави нов погасителен план.
По отношение погасяването на кредита е уговорено, че
същият се погасява ежемесечно, на падежната дата, като в случай, че
кредитополучателите погасят по-голяма сума от дължимата, частта от нея, която
надвишава съответната вноска, се отнася в погашение на последните вноски по кредита.
Възможност за преизчисление на вноските е уговорено в случай на еднократно
плащане в размер най-малко на 10% от кредита.
Кредитополучателите са се задължили да застраховат
вещните обезпечения в полза на кредитора и да подновява застраховката при изтичането
й, като му представя оригиналните застрахователни полици.
В т. 20.1 от ОУ е уговорено, че при забава в плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Ако кредитополучателят
погаси вноката до седмия ден след падежа, наказателната надбавка не се прилага.
В т. 20.2 от ОУ е уговорено, че при забава в плащанията
на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
В т. 23 от ОУ е уговорено, че когато кредитополучателите
са повече от един, вземането на Б.та е неделимо съгласно чл. 128 ЗЗД и Б.та
може да го събере от всеки един от кредитополучателите.
Съгласно т. 25.1 от ОУ, кредитополучателите дължат такса
за управление на кредита, платима ежегодно в края на годината, на съответната
падежна дата; такса за предсрочно погасяване и други обявени от Б.та такси,
като същите са посочени в Тарифа на Б.та за таксите и комисионните.
Съобразно т. 27 от ОУ, при ипотечните кредити, с
подписване на договора Кредитополучателят дава съгласие при неизпълнение на
задължението за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и
плащане на застрахователната премия, кредиторът да извърши тези действия за
сметка на кредитополучателя, като служебно събере сумите от разплащателната му
сметка.
Представена е Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни
кредити, видно от която таксата за управление на кредита е 48 евро годишно, а
таксата за оперативно обслужане на дълга при предсрочна изискуемост е 30 евро.
Видно от нотариален акт за договорна ипотека № **, т. ХХIX, дело 29249/07.12.2007 г. на
Службата по вписвания, ответниците са учредили договорна ипотека върху свой
собствен недвижим имот в гр. В., кв. А., придобит по време не брака, като
обезпечение на задълженията им по процесния договор за кредит.
С Допълнително споразумение от 09.04.2012 г. Б.та и
ответниците са установили, че към посочената дата дългът е 36 400 евро, от
които остатъкът по главницата е 34 679.44 евро, а дължимата лихва е в
размер на 1 729.56 евро. Установено е още, че дължимата наказателна
лихва е в размер на 359.06 евро, а
дължимата заемна такса е вразмер на 139.12 евро, при което са се споразумели,
че кредиторът се отказва от начислените до момента наказателни лихви и заемните
такси в размер на 139.12 евро, а по отношение остатъкът от дълга в размер на общо
36 400 евро, страните са се с поразумели, че крайният срок на издължаване
остава непроменен, падежната дата се запазва на 30-то число на месеца, крайната
падежна дата е 07.12.2037 г.; дължимата лихва става 7.15%; изготвя се нов
погасителен план. Уговорено е още в т. 5 от споразумението, че в случай на
настъпване на предсрочна изискуемост, отпада капитализацията на лихвата към
главницата, като капитализираните суми (1729.56 евро) отново се считат за
лихва. Към споразумението е приложен погасителен план, от който е видно, че
размерът на главницата по кредита е 36 400 евро, като първата погасителна
вноска е на 30.04.2012 г. Видно от него, вноските с
падеж 30.04.2012 г., 30.05.2012
г., 30.06.2012 г. и 30.07.2012 г., са
с размер всяка на 258.04 евро.
По делото е представено извлечение от сметката на
ответниците при ищцовата бавка, за периода 01.04.2007 г. до 29.08.2013 г., от
което се установява, че последно плащания по кредита по нея са правени през м.
ноември 2011 г.
Към доказателствата по делото е приобщена преписката по ч.гр.д.
№ 12698/2013 г. на РС – В., видно от която същото е образувано по заявление за
издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.08.2013 г. на „Б.Д.” ЕАД
срещу Н.Б.К. и К.К.К., като искането е за издаване заповед за изпълнение за
следните суми: 34 670.44 евро – главница,
4 852.29 евро – договорна лихва за периода 14.09.2011 г. до 28.08.2013 г.;
4 087.56 евро – санкционна лихва
за периода 25.06.2012 г. до 28.08.2013 г.; 214.95
евро – заемни такси и законната лахва върху главницата от датата на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземанията
произтичат от Договор за кредит от 04.12.2007 г. и Допълнително споразумение
към него от 09.04.2012 г. и извлечение от счетоводните книги, като вземането е при условия на предсрочна
изискуемост, настъпила автоматично съобразно т. 20.2 от ОУ.
Към заявлението е приложено Извлечение от счетоводните
книги по договор за кредит от 04.12.2007 г. и Допълнително споразумение от
09.04.2012 г., с кредитополучатели Н.К. и К.К.. Посочено е, че кредитът е
отпуснат и усвоен на 07.12.2007 г. в размер на 36 000 евро, падежната му
дата е 30-то число, крайният срок на погасяване
– 07.12.2037 г.; настъпила е предсрочна изискуемост на 02.08.2012 г. поради
забава в плащанията над 90 дни при условията на т. 20.2 от ОУ. Посочено е още,
че към датата на предсрочна изискуемост не са платени вноските, дължими на
30-то число съответно през април, май, юни и юли 2012 г., всяка в размер на
258.04 евро. Посочено е и, че общата дължима сума е в размер на 48 825.24
евро, от които 34 670.44 лева – главница, 4 852.29 евро – лихва за
периода 14.09.2011 г. до 28.08.2013 г., санкционна лихва в размер на
4 087.56 евро за периода 25.06.2012 г. до 28.08.2013 г. и заемни такси в
размер на 214.95 евро.
Към заявлението са приложени и всички представени в
настоящото производство писмени доказателства, както и допълнително
покана-уведомление до ответниците от 26.07.2013 г., в която същите са
уведомени, че поради забава в погасяване на задълженията, кредитът им е
предсрочно изискуем, като към 26.07.2013 г. общият размер на задълженията им е
43 280.12 евро. Приложени са два броя обратни разписки, от които е видно,
че поканата е изпратена на ответниците на 31.07.2013 г., на адрес гр. В., кв. ************,
ет********, като същите са върнати от „Б.П.” ЕООД на 20.08.2013 г. с отбелязване,
че „пратката не е потърсена от получателя”.
На 30.08.2013 г. Варненски районен съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която заявлението е уважено
изцяло, както и разпореждане от същата дата, с което е допуснато незабавно
изпълнение на заповедта, и изпълнителен лист. Това разпореждане по-късно е
отменено от Варненски окръжен съд с определение от 07.07.2014 г. по ч.гр.д. №
710/2014 г. и е обезсилен издадения изпълнителен лист.
На 24.02.2014 г. по заповедното производство е депозирано
възражение от ответниците по чл. 414 ГПК, в което те са възразили, че не дължат
посочените в заповедта суми, тъй като Б.та неправилно е изчислила задълженията
им, а освен това не били получавали уведомление за обявената предсрочна
изискуемост, за която разбрали едва с получаване на покани за доброволно
изпълнение (ПДИ) по изп.д. № 20147190400004 на ЧСИ С.Я., на 12.02.2014 г.
Посочили са, че такива били изпращани, но на адрес в кв. А., а техните адреси били
в кв. А.. Възразили са още, че след обявената предсрочна изискуемст Б.та
следвало да търси цялата сума, заедно с обезщетение за забава, а не с договорна
лихва, която е калкулирана до 28.08.2013 г. Считат за неправомерно
калкулирането на санкционна лихва, заедно с договорна лихва след датата на
предсрочната изискуемост.
Видно от представените два броя ПДИ по изп.д. №
20147190400004 на ЧСИ С.Я., същите са връчени на ответниците на 12.02.2014 г.,
лично.
С Разпореждане от 31.03.2014 г. Варненски районен съд е
указал на Б.та, че следва да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок, като това разпореждане е връчено на Б.та на 31.03.2014 г.
Въз основа на всички писмени доказателства по делото и
след проверка на документацията *** ищцовата Б., по делото е изготвени
заключение на ССЕ от вещото лице Л. З., което не е оспорено от страните. Л. З.
е посочила, че първоначално усвоеният кредит е в размер на 36 000 евро,
като усвояването е станало на 07.12.2007 г. по банкова сметка на Н.К. и К.К..
Съобразно правилата на процесния договор за кредит, вещото лице е посочила в
табличен вид задълженията за главница и лихви от една страна, от друга страна –
направените плащания и на трето място – остатък от задължението към съответната
дата на плащане. От нея се установява, че ответниците са направили последно
плащане по кредита на 30.11.2011 г. в размер на 40.86 евро. След това,
погасяване е имало на 30.01.2012 г. в размер на 200 евро и на 09.04.2012 г. в
размер на 880.80 евро, с които са погасени лихви. Към 02.08.2012 г. остатъкът
по главница е бил в размер на 36 400 евро, като при прилагане на условието
за декапитализация при предсрочна изискуемост по т. 5 от Допълнителното
споразумение, главницата е останала неплатена в размер на 34 670.44 евро,
а лихвата в размер на 1090.80 евро. От последното погасяване на 09.04.2012 г.
до 02.08.2012 г. са изтекли 116 дни.
Вещото лице З. е изчислила, че непогасените задължения след
датата на обявяване на пресрочната изискуемост, към датата на депозиране на
заявление по чл. 417 ГПК, са били: 34 670.44 евро – главница; 9388.94 евро
– възнаградителна лихва; санкциониращата лихва върху неплатената главница в
размер на 4 087.30 евро; такса за управление на кредита, начислена на
10.04.2012 г. в размер на 138.68 евро и застраховка в размер на 46.27 евро,
начислена на 07.12.2012 г. и такса изискуемост, начислена на 02.08.2012 г. в
размер на 30 евро.
По въпроси, поставени от съда, вещото лице З. е посочила,
че към ако на 02.08.2012 г. е настъпила предсрочна изискуемост, задълженията на
ответниците са били следните: 34 670.44 евро – главница; 2 187.57
евро – възнаградителна лихва; 359.06 евро – декапитализирана лихва по
Допълнителното Споразумение; доначислена санкционираща лихва в размер на 1.17
евро; такса изискуемост в размер на 30 евро.
В хипотеза, при която към 02.08.2012 г. не е настъпила
предсрочна изискуемост, вещото лице е посочила следните задължения на
ответниците към тази дата: неплатена главница – 533.95 евро и неплатена
възнаградителна лихва – 2 547.80 евро
Представени са и застрахователни полици, от които
относима към спора е само застрахователната полица „Пожар и други щети на
имущество” № 8300031711031205/**.11.2011 г. със застраховател „Г.З.” ЕАД,
застрахован – Н.Б.К., ползващо се лице по полицата „Б.Д.” ЕАД, място на застраховката
е гр. В., кв. А., ул. „**************, ет********, а застрахователната премия е
60.29 евро, платима до 01.12.2011 г.
Представена е операционна бележка от **.11.2011 г., видно
от която „Б.Д.” ЕАД е превела по сметка на „Г.З.” ЕАД при същата Б.сумата от
60.29 евро, с основание посочената полица.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение, същата да влезе в сила и
издаденият в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист (при допуснато незабавно изпълнение) да
запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК и чл. 42, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 4**, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково производство
може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и
размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
Предмет на настоящото производство е парично вземане
на ищеца „Б.Д.”
ЕАД против Н.Б.К. и К.К.
произтичащо от Договор за ипотечен кредит
от 04.12.2007 г. и Допълнително споразумение към него от 09.04.2012 г., за което именно е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д. № 12698/2013 г. на Варненски районен
съд. В същото време предявеният от „Б. Д.“ ЕАД установителен иск е
предявен в срока и при условията на по чл. 415,
ал. 1 ГПК
(разпореждането на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК е получено на 31.03.2014 г., а
исковата молба е от 29.04.2014 г.) Искът е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е частично основателен, предвид следното:
Установи се от представените писмени
доказателства, че между Б.та, в качеството й на кредитодател
и ответниците Н.Б.К. и К.К.К. – кредитополучатели е
възниквало валидно правоотношение по договор за кредит, като от представеният
договор от 04.12.2007 г., допълнителното споразумение към него
от 09.04.2012 г. и приложените към тях Общи условия и погасителни планове
се установиха
твърденията за елементите на това правоотношение, посочени в исковата молба.
В настоящото производство следва да бъде установено
дали съществува и дали е изискуемо
претендираното от Б.та вземане по кредитното
правоотношение,
учредено при условията на чл. 430 ТЗ, на основанието
и до размера, в който то е предявено в заповедното производство, предвид целта на исковото производство
– да установи със сила на пресъдено нещо, че предявеното в заповедното
производство вземане съществува и е изискуемо, съотв. – да стабилизира
заповедта за изпълнение.
. Претендираните от Б.та вземания срещу длъжниците в заповедното
производство при посочените размери, са
на основание настъпила автоматична предсрочна изискуемост на цялото вземане по
договора за кредит, поради неплащане на задължения
в период по-дълъг от 90 дни – т. 20.2 от Общите условия към договора за
ипотечен кредит. Следователно, следва да бъде установено дали са настъпили всички елементи
на фактическия състав, при който Б.та може да лиши длъжниците от предимството
на уговорения срок на връщане на кредита и да търси връщането му веднага и
изцяло.
Ответниците не оспорват, че са получили кредит от
36 000 евро от „Б.ДСК” АД и че дължат да го върнат, ведно с договорна
лихва съобразно условията на процесния договор и споразумението към него, на
осн. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и да погасят други задължения по договора
за кредит, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Те са оспорили обаче да е настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията им както с възражението по чл. 414 ГПК, така и с
отговора на исковата молба, депозиран в настоящото производство. Отнемането на преимуществото на срока за връщане на кредита,
уговорен в полза на длъжника, е едно право на Б.та, като преценката дали да го
упражни и кога е нейна, съобразно чл. 432 ТЗ и чл.
60 ЗКИ, като предсрочната изискуемост на цялото вземане се предпоставя от настъпването
на два юридически факта: обективен - неизпълнение от страна на длъжника, и
субективен - нарочно волеизявление на Б.та, отправено и достигнало до длъжника,
за отнемане на преимуществото на срока. В т. 18 от Тълкувателно решение №
6/18.06.2014 г. на ОСГТК беше дадено задължително за настоящата инстанция разяснение относно зависимостта между субективния елемент и
настъпването на последиците на предсрочната изискуемост. Тези разяснения са
доразвити в последвалата тълкувателното решение практика на ВКС по реда на чл.
290 ГПК, като настоящият състав намира, че най-ясно
и точно разбирането на ВКС по тези въпроси е отразено в Решение №
139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I, т.о. В това решение са разгледани следните възможни хипотези от субективна
страна, с
оглед на момента, в който кредиторът е упражнил правото си на предсрочна
изискуемост: 1) волеизявлението на кредитора е получено от длъжника преди
подаване на заявлението, 2) волеизявлението на кредитора
се съдържа в заявлението, 3)волеизявлението е направено в исковата молба по
установителния иск по чл.4**, ал.1 ГПК или 4) волеизявлението е получено от
длъжника след подаване на заявлението, включително в хода на исковото
производство.
При първата хипотеза безспорно се приема, че заповедта за изпълнение е
издадена за изискуемо вземане и в исковото производство се установява
съществуването му.
При втората хипотеза се приема, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма характер на уведомление
до длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем и връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се счита за
уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост. От една страна,
волеизявление на кредитора в посочения смисъл не се съдържа в заповедта, а от
друга, това е обстоятелство от значение за настъпване на изискуемостта на
задължението, но същото не е било удостоверено съгласно чл.418, ал. 3
ГПК преди издаване на заповедта. Последващото уведомяване не би могло да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението,
след като уведомлението на длъжника е елемент от фактическия състав за
обявяването й.
По третата и четвъртата хипотеза са
изложени съображения, че ако се приеме, че предявяването на иска има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият
се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на
предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по
иска. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане,
което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на
предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след
подаване на исковата молба. Недопустимостта на изменение
на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение съгласно т.11б на ТР № 4/13г. на ОСГТК, обуславя извода, че искът за
съществуване на вземането би
следвало да се
отхвърли на предявеното основание.
В четвъртата хипотеза е прието
обаче, че доколкото предметът на делото по установителния иск е вземането по
представения документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги, в
които биха моли да се съдържат и данни за неплатените от длъжника погасителни
вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
на изпълнение и които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е
настъпила предсрочно изискуемост на кредита, то вземането следва да се признае
за съществуващо в размер на тези вноски. Вземането произтича от договор за кредит с
определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение
в счетоводните книги на Б.та. Размерът и падежите на всяка вноска са определени
в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяването на обстоятелства по чл.418, ал.3 ГПК. В тази хипотеза искът по
чл.4**, ал.1 ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски
по кредита, отразени в извлечението на счетоводните книги на Б.та, вкл. договора и погасителния план към него, а за разликата до размера на неплатените, но неизискуеми към
момента на подаване на заявлението вноски, в т.ч. за остатъка от кредита - да
се отхвърли. Следователно,
прието е, че основанието на вземането е договора за кредит и неговите условия,
а въпросът за предсрочната му изискуемост е въпрос относно изискуемостта на
вземането и неговия размер.
При прилагане на посочените задължителни
за настоящата инстанция указания към процесния случай, следва да бъде съобразено, че макар
да са настъпили условията по т. 20..2 от ОУ за обявяване кредита за предсрочно
изискуем (вноската, дължима на 30.04.2012 г. е просрочена с повече от 90 дни), по делото не се доказва длъжниците да са били
уведомени за
настъпилата предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – покана-уведомление е била
изготвена и изпращана до ответниците, но не само че е върната с отбелязване от
„Б.П.” ЕАД, че не е потърсена от адресатите, но е и изпращана на адрес,
различен от адреса на ответниците – вместо в кв. А. на гр. В., където живеят
ответниците, тя е изпращана в кв. А.. Следователно, не само, че уведомлението
не е достигнало до ответниците, но то не е достигнало до тях и поради погрешни
действия на Б.та. Предвид това следва да
се приеме, че към датата на заявлението по чл. 417 ГПК Б.та не е имала
изискуемо вземане към Н.К. и К.К. на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
процесния договор за кредит, тъй като, макар да е уговорена автоматична
предсрочна изискуемост, нейните последици настъпват само след уведомяване на
длъжника за настъпването й. Искът, предявен на това основание и в претендирания размер, не може да бъде уважен.
Следва
да се установи в настоящото производство обаче кои вноски и в какъв размер
не са били заплатени към момента
на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.08.2013 г. Доколкото в извлечението от сметка по кредита на ответниците
се съдържат данни, че предсрочна
изискуемост Б.та е приела да е настъпила на 02.08.2012 г., към който момент не
са били платени вноските за м. април, май, юни и юли 2012 г., платими на 30-то
число на съответния месец, всяка от тях в размер на 258.04 евро, както и че има
данни за размера на тези и следващите вноски, дължими до датата на заявлението,
съдържащи се в представените писмени доказателства - договор
за кредит, допълнително споразумение към него и погасителни планове към тях (за които се приема в практиката, че е допустимо да допълват
извлечението от сметка), и
при съобразяване заключението на ССЕ,
то следва да бъде обсъдено
дали и в какви размери съществуват
изискуеми вземания на Б.та срещу двамата длъжници за посочените в заявлението
по чл. 417 ГПК периоди към
29.08.2013 г, съобразно тези данни.
От допълнителното споразумение от 09.04.2012
г. между страните и приложения към него погасителен план, се установява, че към
30.04.2012 г. главницата е в общ размер на 36 400 евро, а за периода от
30.04.2012 г. до 09.01.2038 г. възнаградителната лихва е в общ размер на
42 931.51 евро, които следва да бъдат погасени на 308 вноски. За периода
от 30.04.2012 г. до 30.07.2013 г. включително (в който има шестнадесет
падежирали вноски по кредита преди датата на заявлението), дължимата просрочена
главница е в размер на 769.82 евро, а дължимата просрочена възнаградителна
лихва е в размер на 3 368.74 евро.
За периода на исковата претенция по
възнаградителната лихва – 14.09.2011 г. – 28.08.2013 г., дължима е именно възнаградителна
лихва в посочения размер, тъй като със споразумението от 09.04.2012 г.
натрупаните към тази дата възнаградителни лихви са капитализирани към
главницата и са включени във вноските за бъдещо погасяване по изготвения въз
основа на споразумението погасителен план. С това споразумение, което има
характер на спогодба, страните са новирали задължението, като то е престанало
да има вида, в който е съществувало до момента (погасило се е в този му вид) и
на негово място е възникнало задължение във вида по споразумението и
погасителния план към него. Тъй като, както бе посочено по-горе, предсрочна
изискуемост не е настъпвала до датата на заявлението по чл. 417 ГПК, не е
влизала в сила и уговорката по чл. 5 от споразумението и капитализираните лихви
не са са се дължали отново като такива, а са били част от главницата, разпределени
в уговорените след 09.04.2012 г. вноски. Очевидно е, че заключението на ССЕ по
отношение задължението за главница и възнаградителна лихва е невярно, поради
невярното осчетоводяване на задълженията на ответниците от ищеца, които Л. З. е
ползвала – в приложение 1 към заключението на ССЕ е видно, че към дължимата
главница от 30.04.2012 г. в размер на 106.** лева е прибавен и дължим остатък
на главница в размер на 355 евро от преди подписване на споразумението от
09.04.2012 г., когато задължението е новирано. По този начин част от главницата
се търси веднъж по първоначалния погасителен план и втори път е включена в
новия погасителен план по споразумението. Същото е и с начислената и непогасена
договорна лихва, която на 09.04.2012 г. е капитализирана към главницата –
очевидно (макар и не съвсем ясно как), след като ищецът е приел, че е настъпила
предсрочна изискуемост на 02.08.2012 г., той е приложил правилото на чл. 5 от
споразумението, като е започнал да я счита отново за лихва, но без да промени задълженията
по погасителния план към споразумението, в които тя е включена като главница.
По този начин ищецът би достигнал до събирането й два пъти. Ето защо и предвид
липсата на настъпила предсрочна изискуемост към 29.08.2013 г., размерите на
задълженията следва да се приемат такива, каквито те са отразени в погасителния
план към споразумението от 09.04.2012 г.
По отношение претенцията за санкционна лихва
за периода 25.06.2012 г. до 28.08.2013 г., предвид неплащане на вноски в
уговорените срокове, такава се дължи, съобразно клаузана на т. 20.1 от ОУ –
върху просрочената главница в размер на договорната лихва плюс 3 пункта. С
допълнителното споразумение от 09.04.2012 г. е уговорено, че възнаградителната
лихва е в размер на 7.15%. Или, санкционната мораторна лихва върху главницата е
равна на 10.15%. Претендираната от ищеца санкционна лихва е такава по т. 20.2
от ОУ – в размер на 17.15%. Изчислена от настоящия състав в размер на 10.15% за
периода 25.06.2012 г. до 28.08.2013 г., тя възлиза на 2 419.17 евро.
По отношение на претенидараната такса за
предсрочна изискуемост в размер на 30 евро – такава не се дължи, тъй като
предсрочна изискуемост не е настъпила до датата на заявлението по чл. 417 ГПК.
Такса управление на кредита за 2012 г. е
включена към вноската, дължима на 30.12.2012 г., съобразно уговорката по т.
25.1.2 от ОУ и в размер на 143.98 евро. Тъй като ищецът претендира по-нисък
размер – 138.68 евро, то тази претенция е изцяло основателна, доколкото се
установи, че такова вземане е възникнало в полза на ищеца (уговорено е в ОУ с
падеж в края на годината), а липсват доказателства същото да е погасено. По
отношение размера следва да бъде отбелязано, че макар същият да не съвпада с
размера по представената Тарифа, след като погаситеният план е приет от ответниците
в този вид, може да се приеме, че именно посочения в погасителния план размер е
и дължимият.
По отношение на претенцията за заплащане на
46.27 евро – застрахователна премия по обезпечението на кредита – от договора
за кредит, споразумението към него и ОУ се установи, че кредитополучателите са се задължили да
застраховат обезпечението в полза на Б.та, като са се съгласили, че Б.та може
да извъши застраховането за тяхна сметка. Установи се още, че за 2012 г. именно
Б.та е сключила имуществена застраховка с „Г.З.” АД относно ипотекирания имот
на ответниците и е заплатила застрахователна премия в размер на 60.29 евро.
Съгласно уговорките на страните, сключването на договора за застраховка от Б.та
и плащането на застрахователната премия е в същността си такова по договор за
поръчка, като ответниците дължат да възстановят на Б.та разноските, които тя е
направила по изпълнението й. Посочената сума се претендира в по-нисък размер и
липсват доказателства това задължение на ответниците да е погасено, поради
което до претендирания размер от 46.27 европретенцията следва да бъде уважена.
Предвид всичко изложено, предявените искове
са основателни за главница в размер на 769.82 евро, възнаградителна лихва в
размер на 3368.74 евро за периода 14.09.2011 г. до 28.08.2013 г., санкционна
лихва в размер на 2 419.17 евро за периода 25.06.2012 г. до 28.08.2013 г.,
такса за управление на кредита за 2012 г. в размер на 138.68 евро и вземане за
разноски по сключване на договор за имуществена застраховка в размер на 46.27
евро (неправилно квалифицирано от ищеца като такса). В останалата им част
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът претендира, че ответниците солидарно
му дължат процесните суми. Действително, установява се, че отговорността на
ответниците за задължения по договора за ипотечен кредит от 07.11.2007 г. е
солидарна. На първо място, в т. 23 от ОУ е посочено, че те отговарят при
условията на чл. 128 ЗЗД, който урежда неделимите задължения. Съгласно втората
алинея на посочената норма, за неделимите задължения се прилагат правилата на
солидарните задължения. От друга страна, в нотариалния акт за договорна ипотека
между страните се установява, че ответниците са съпрузи, придобили ипотекирания
имот по време на брака. Следователно, отговорността им за изплащане на кредита
е солидарна, на основание чл. 25, ал. 2 СК (отм.), сега чл. 32, ал. 2 СК.
По
разноските: Предвид изхода на спора и на осн.
чл. 78, ал. 1
ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
иска (15.39%) или общо от всички разноски 1308.29 лева.
Ответниците също имат право да получат сторените разноски по
делото, съобразно отхвърлената част от исковете (84.61%), на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Те
обаче не са
направили разноски в производството,
поради което такива не им
се следват.
Настоящият съд е задължен да се произнесе и по
разноските в заповедното производство с
осъдителен диспозитив (Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, т. 12). Предвид изхода
от спора, в настоящия случай на ищеца се следват разноски и в заповедното
производство в размер на 465 лева.
На ответниците разноски в заповедното производство
не се следват, предвид едностранния характер на заповедното производство.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по субективно кумулативно съединени искове на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес
на управление:***, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ във вр. с
чл. 4**, ал.1, вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, предявени срещу Н.Б.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН **********, и двамата с адес гр. В., ж.к. „А.”, ул. „********, ет********,
че съществува изискуемо вземане на „Б.Д.”
ЕАД против солидарните
длъжници Н.Б.К. и К.К.К. по Договор
за ипотечен кредит от 04.12.2007 г. и Допълнително споразумение към него от
09.04.2012 г., а имено: 1. Главница – 769.82 евро (седемстотин шестдесет и девет евро и осемдесет и два
евроцента), 2. Договорна
лихва – 3 368.74 евро
(три хиляди триста шестдесет и осем евро и седемдесет и четири евроцента) за периода от 14.09.2011 г. до 28.08.2013 г.; 3. Санкционна лихва по т. 20.1 от ОУ в размер
на 2 419.17 евро (две хиляди четиристотин и деветнадесет евро и
седемнадесет евроцента) за периода 25.06.2012 г. – 28.08.2013 г.;
4.
Такса за управление за 2012 г. – 138.68 евро
(сто тридесет и осем евро и шестдесет и осем
евроцента) и 5. Разноски за застраховка на обезпечение за 2012 г. (такса за
застраховка) – 46.27 евро (четиридесет и шест евро и двадесет и седем
евроцента), ведно
със законната лихва върху главницата
за периода от 29.08.2013 г. до датата на
пълното изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на извлечение от сметка по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 12698/2013 г. на Варненски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
субективно кумулативно съединени искове
на „Б.Д.”
ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес
на управление:***, с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ във вр. чл. 4**, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
предявени срещу
Н.Б.К.,
ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, за разликата НАД така
установените размери до пълните
предявени
размери,
съответно: 1. До 34 670.44 евро (тридесет и
четири хиляди шестстотин и седемдесет евро и четиридесет и четири
евроцента) – главница и законната лихва
върху тази разлика за периода от 29.08.2013 г. до пълното й изплащане;
2.
До
4 852.29 евро (четири хиляди осемстотин петдесет и две евро и двадесет и девет евроцента) – договорна
лихва за периода 14.09.2011 г. до 28.09.2013 г., 3.
До 4 087.56 евро (четири хиляди
осемдеест
и седем евро и петдесет и шест евроцента)
-
санкционна лихва по т. 20.1 от ОУ за
периода 25.06.2012 г. до 28.08.2013 г., както и 4. Пълния размер на претенцията за такса предсрочно погасяване в размер
на 30 (тридесет) евро (като част от от общата претенция за заемни такси в
размер на 214.95 евро), за които е издадена
заповед за изпълнение въз основа на извлечение от сметка по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 12698/2013 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА
Н.Б.К.,
ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, да заплатят на „Б. Д.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 1308.29 (хиляда триста
и осем лева и двадесет и девет
стотинки) – разноски в настоящото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
и сумата от 465 (четиристотин шестдесет и пет) лева - разноски
в заповедното производство по гр.д. № 12698/2013 г. на Варненски окръжен съд, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: