№ 4642
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110127002 по описа за 2022 година
Предявен е от „СВ“ АД, със седалище в гр. София,п.к. 1618, бул. „Цар Борис III” 159, ет. 2 и 3
срещу Н. Б. С., с адрес: гр. София, п.к. 1404, ж.к. „Гоце Делчев“, бл.250, вх. В, ет. 5, ап.34
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД и чл.
198о, ал.1 от Закона за водите, с който ищцовото дружество иска да се установи, че ответникът му
дължи следните суми: сумата от 1099.08 лв., представляваща задължения за заплащане на
предоставените услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води,
от които главница в размер на 893.77лв. за периода от 18.02.2015г. до 27.07.2021г. и мораторна
лихва в размер на 205.31 лв. за периода от 08.01.2018г. до 02.09.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането, както и разноски
по образуваното частно гражданско дело. Ищцовото дружество твърди, че по смисъла чл.8 от
Наредба №4 от 2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и чл.2, ал.1, т.1 от действащите по силата на
Наредбата общи условия на ВиК оператор „ СВ“ АД, ответникът има качеството потребител на
ВИК услуги за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 250, вх.В, ет.5, ап.34.
Ищецът твърди и че за този имот е открит клиентски номер **********, като за периода от
18.02.2015 до 27.07.2021г. редовно са издавани ежемесечни фактури за потребените и начислени
ВиК услуги за имота.
Моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество посочените суми.
Ответникът подава отговор в срок и завява, че не е потребител на ВиК услуги и в случай, че се
приеме, че е, част от вземането е погасено по давност за периода 18.02.2015г. – 14.01.2019г.
Оспорва и че до процесния имот за процесния период са доставяни водопроводни услуги в
претендирания размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че ответникът има качеството потребител по възникнало между страните облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил ВиК
услуги в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Видно от назначената съдебно-счетоводна експертиза, ответникът има открита партида с
клиентски №********** във връзка с доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за имот, находящ се на адрес: гр. София, Ж.К. Гоце Делчев, бл.250, вх.Б, ет.5,
ап.34 с титуляр Н. Б. С.. Към посочената партида в базата данни на „СВ“ АД е създадена и
договорна сметка №28000444994, като фактурите на дружеството са издавани за периода
08.12.2017г.-27.07.2021г. на името на Н. Б. С. след закриване на услугите на предишния титуляр на
08.12.2017г. Според заключението на вещото лице дължимата сума за периода от 18.02.2015-
27.07.2021г. за потребление на вода и ВиК услуги е в размер на 1099,08 лв., от които 893,77 лв. –
главница и 205,31 лв. – лихва за забава, като последната е начислявана в дружеството ищец,
съгласно действащите ОУ, считано от 31-я ден от датата на издаване на фактурата. Вещото лице
установява, че издаваните от дружеството фактури са издадени в съответствие с утвърдените от
ДКЕВР цени за процесния период.
Видно от представеното по делото писмено доказателство – Заповед за настаняване
№5/05.03.2009г. на кмета на Столична община, Район „Триадица“, ответникът има качеството на
ползвател на процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ВИК се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник. По силата на Чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия (аналогично на чл.3, ал.1, т.1 от
Наредба №4) потребители на ВиК услуги са: 1. юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги; 2. юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3. предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води; 4. ВиК операторите по чл.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), които купуват питейни води за
предоставяне на услуги за доставяне на вода за питейно-битови нужди и/или отвеждат и
пречистват отпадъчни води на/от други ВиК оператори. Поради изложеното и факта, че
ответникът е „ползвател“ на предоставеното по надлежния ред общинско жилище , съдът приема,
че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на
„СВ“ АД за различните периоди на отчитане.
Относно методиката, по която е определен дължимият размер на сумата и наличието на реална
доставка на услуги от страна на ищеца, вещото лице е приело, че дружеството е доставяло ВиК
услуги до процесния имот и количеството потребена вода е изчислено в съответствие с
утвърдените от ДКЕВР цени за процесния период, като размерът на задължението се равнява на
1099.08 лева, от които 893.77 лв. – главница и 205.31 лева – лихва за забава за периода от
18.02.2015 – 27.07.2021г.
Съгласно ТР №3/2011г. на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
2
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност /така също и
за лихвите по тях/. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Съобразно разпоредбата на чл.35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността на потребената вода се плаща
ежемесечно. Следователно част от претендираното от ищеца вземане е погасено по давност, тъй
като представлява задължение за периодично плащане и от падежа му са изминали повече от три
години.
По отношение на началния момент на давността съдът намира следното:
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането, съответно от неговата изискуемост. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава за плащане на същото са различни правни понятия, от тях
произтичат и различни последици.
В този смисъл е и константата съдебна практика и правна теория, която следва да се съобразява -
Решение № 3844 от 29.05.2019 г. по в. гр. д. № 13232 / 2018 г., СГС и Решение № 5008 от
04.07.2019 г. по в. гр. д. № 3672 / 2019 г. на Възз. II-б., както и проф. д.ю.н. А. К., Облигационно
право обща част. С. 2013, с.269, който правилно сочи, че падежът и забавата са две различни
явления. Докато забавата е противоправното закъснение, за което длъжникът отговаря, падежът е
моментът, в който задължението става изискуемо. Изискуемостта е само една от предпоставките
за забава.
Дължимата от ответника сума по главницата за потребените ВиК услуги през процесния период е
893.77 лв., която обаче трябва да с вземанията, които са погасени по давност за периода от
18.02.2015г. до 04.12.2018г., тъй като е изминала кратката 3-годишна погасителна давност, течаща
за всяко ежемесечно задължение за плащане поотделно. Съгласно ССЧ, която не е оспорена по
делото дължимата не погасена част от главницата е в размер на 360,21 лв.
По исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно
разпоредбите на общите условия към договорите за продажба на ВиК услуги (чл.44 от ОУ на „СВ“
АД) при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Лихвата в случая съгласно
Общите условия се дължи от деня следващ 30-е дни от датата на издаване на фактурата.
Следователно дължимата от ответника сума за лихви през процесния период е 163,67 лева, която
обаче трябва да се намали със сумата, която е погасена по давност за периода от 18.02.2015г. до
01.01.2019г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него разноски в двете
3
производства съобразно уважената част от претенциите за платена държавна такса в размер на 100
лв. и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД и чл. 198о, ал.1 от Закона за водите, Н. Б. С. с ЕГН**********, с
адрес: гр. София, п.к. 1404, ж.к. „Гоце Делчев“, бл.250, вх. В, ет. 5, ап.34 ДЪЛЖИ на „СВ“ АД
сумата от 347,73 лв., представляваща цена на доставени от дружеството ВиК услуги за периода от
месец февруари 2019г. до месец август 2021г., ведно със законната лихва от 14.01.2022г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до изплащане
на вземането, както и мораторна лихва в размер на 163,67 лева за периода 02.01.2019 г. до
02.09.2021 г, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата и лихвата за сумата над присъдените
размери до пълните предявени размери.
ОСЪЖДА Н. Б. С. да плати на „СВ“ АД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 210 лв
- разноски в производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4