№ 442
гр. Пазарджик , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20205220201475 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*******“ ООД, ЕИК: ***** против
наказателно постановление № НП - 46 от 10.04.2020 год. на Заместник
председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за
неизпълнение на задължение по чл.27, ал.4 от Наредба за безопасна
експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА).
Релевираните във въззивната жалба оплаквания се свеждат до
наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното
НП, чиято отмяна се иска.
В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата
и пледира за отмяна на НП. Акцентира върху допуснати процесуални
нарушения при съставянето на АУАН. Твърди нарушение на чл.52 ал.4 от
ЗАНН.
1
ДАМТН не се представлява в последното съдебното заседание.
Постъпили са писмени бележки от процесуален представител, с които
жалбата се оспорва като неоснователна.
Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата и
нововъведените в процеса оплаквания и доводите на страните, след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
На жалбоподателя „*******“ ООД е наложена имуществена санкция
в размер на 500,00 (петстотин) лева за това, че на 03.10.2019 г. в
гр.Пазарджик, като орган за технически надзор по чл.18, т.2 от НБЕТНА
не е изпълнил задължението си по чл.27, ал.4 от НБЕТНА да уведоми
регионалния отдел на ГД „ИДТН“, че асансьора, монтиран на адрес:
гр.Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“ № 96 не е годен за безопасна
експлоатация.
Установеното осъществявало състав на нарушение по чл.27, ал.4 от
НБЕТНА, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН № -
126/25.10.2019 г., който му бил връчен на 28.01.2020 г., видно от
разписката към АУАН.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било
връчено на упълномощен представител на жалбоподателя на 24.09.2020 г.
Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 01.10.2020 г., т.е. в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което се явява процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
възприема следната фактическа обстановка:
Дружеството жалбоподател притежавало лицензия, издадена от
председателя на ДАМТН за извършване на технически надзор на
съоръжения с повишена опасност. Жалбоподателят имал сключен договор
с етажна собственост с адрес гр.Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“ № 96 с
2
предмет осъществяване на технически надзор на монтирания в етажната
собственост асансьор, представляващ съоръжение с повишена опасност.
На 30.09.2019 г. св.Л.С., който работел при жалбоподателя като инспектор,
извършил технически преглед на асансьора, монтиран в жилищния блок с
адрес гр.Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“ № 96. След като извършил
преглед на асансьора св.С. издал ревизионен акт № 19/30.09.2019 г., в
който отбелязал, че техническото му състояние е добро и че същият е
годен за експлоатация, независимо че стоп бутона над кабината не
работел. Няколко дни по-късно, на 03.10.2019 г. св.Т. А. на длъжност гл.
инспектор в РО ИДТН „Южна централна България“ извършил внезапен
технически преглед на асансьора с адрес гр.Пазарджик, ул. „Георги
Бенковски“ № 96 в присъствието на представители на дружеството, което
поддържало асансьора „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД. На място св.А. установил,
че асансьорът е в експлоатация, т.е. че се ползва от живущите в него. Св.
А. установил също така, че стоп бутона над кабината не работи. При
задействане (натискане в работното му положение) кабината на асансьора
продължила да се движи. На св.А. направило впечатление, че главата на
бутона е покрита с наслоен мъхообразен прах, образувал се в
продължителен период от време. При това положение за св.А. не останало
съмнение, че инспектора в органа за технически надзор - св.С. въобще не
е изпробвал функционирането на стоп бутона, т.к. в противен случай не би
било възможно да се образува прах с такава дебелина. След като св.А.
установил, че кабината на асансьора продължава да се движи и след
задействане на стоп бутона, той указал на техниците да премахнат капака
и установил, че кабелите в задния край на клемите са свързани на късо,
като по този начин бутонът бил замостен (шунтиран). В момента, в който
св.А. пипнал кабелите, наслоилите се окисления започнали да падат, което
означавало че нефункционирането на стоп бутона е с голяма давност. В
резултат на установеното св.А. издал разпореждане за спиране
експлоатацията на асансьора, т.к. неправилното функциониране на стоп
бутона, съгласно НБЕТНА било неизправност, представляваща източник
на повишена опасност. След това св.А. се свързал със св.С. и му съобщил,
че е постановил спиране на асансьора в жилищния блок с адрес
гр.Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“ № 96, поради неправилно
функциониране на стоп бутона. Св.А. попитал св.С. защо при извършената
3
четири дни по-рано проверка не е отбелязал неизправността, а св.С. се
засмял, подценявайки проблема, като отговорил: „Ти сега за един стоп“.
При това положение св.А. съставил на жалбоподателя АУАН, с който му
вменил неизпълнение на задължение по чл.27, ал.4 от НБЕТНА за това, че
не е изпълнил задължението си да уведоми писмено в 3 дневен срок
регионалния отдел на ГД „ИДТН“, че процесния асансьор не е годен за
безопасна експлоатация.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите А. и С.,
както и от обясненията на представляващия жалбоподателя. Разпитан като
свидетел, св.С. не отрече констатациите в акта, като омаловажи
констатираното нарушение, твърдейки, че стоп бутона не засяга
безопасността на ползвателите, т.к. се използва от обслужващия персонал
при техническо обслужване и тъй като техниците били добре запознати с
други ел. блокировки, риска от това да бъдат затиснати от кабината при
движението й поради неработещия стоп бил минимален. Тези съждения на
св.С. не се споделят от съда, т.к. съгласно чл.10, ал.1, т.7 от НБЕТНА
асансьора подлежи на спиране до отстраняване на неизправност,
представляваща неправилно функциониране на бутона „стоп“, което
означава, че сам законодателят е определил тази неизправност за опасната
до степен, че наличието й прави асансьора негоден за експлоатация.
С оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че
административно-наказателната отговорност на въззивника е ангажирана
законосъобразно. Събраните доказателства водят до несъмнен извод, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. В този смисъл
съдът цени изцяло показанията на св.А., от които може да се направи
извод, че не е възможно св.С. да не забележи неработещия стоп бутон.
Св.С. дори не е направил необходимото, за да отвори капака на бутона, за
да установи окислението на кабелите, довели до замостването на бутона.
В случая няма никакво значение дали св.С. като служител на
жалбоподателя е уведомил за неизправността законовия му представител.
Отговорността е на дружеството в качеството му на орган за технически
надзор по чл.18, т.2 НБЕТНА и е безвиновна и обективна, т.е. носеща се
винаги при неуведомяване в 3 дневен срок, че асансьора, като съоръжение
4
с повишена опасност, чиито технически надзор се осъществява от органа
за технически надзор не е годен за безопасна експлоатация.
Досежно доводите на адв.К.К. за допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани със съставянето на АУАН в отсъствие на
жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Адв.К. твърди
следното: Представляващият жалбоподателят бил поканен за съставяне на
АУАН на 25.10.2019 г. , като поканата за това била получена от него на
24.10.2019 г., при което представляващият жалбоподателя уведомил
актосъставителя за невъзможността за явяване и помолил да бъде
насрочена друга дата. Независимо от това обаче актосъставителят
пристъпил към съставяне на АУАН на 25.10.2019 г. в отсъствие на
жалбоподателя, като по този начин бил нарушил разпоредбата на чл.219
ал.5 от НПК, която намирала субсидиарно приложение по силата на чл.84
от ЗАНН. Съгласно чл.219, ал.5 от НПК призовката за привличане на
обвиняем ( в случая за съставяне на АУАН ) се е връчвала не по-късно от 3
дни. Като не бил спазил тази разпоредба, която имала императивен
характер, актосъставителят бил допуснал съществено процесуално
нарушение още в началото на процеса.
Съдът не споделя доводите на адв.К. по следните съображения:
Видно е от приетата по делото покана на л.24 в делото,
жалбоподателят е бил поканен на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН, на
25.10.2019 г. да се яви в РО „Южна централна България“ към ГД „ИДТН“
за съставяне и предявяване на процесния АУАН. Действително, тази
покана е била получена от представляващия жалбоподателя едва на
24.10.2019 г., при което той е уведомил регионалния отдел за
невъзможността да се яви, като е помолил процесуалните действия по
съставяне и предявяване на АУАН да бъдат насрочени за друга дата ( виж
писмо на л.44 в делото). Актосъставителят не се съобразил с писмото не
представляващия жалбоподателят и е пристъпил към съставяне на АУАН.
Впоследствие обаче АУАН е бил изпратен на представляващия
жалбоподателя, като на същия е била дала възможност за възражения в
законовия тридневен срок, от която възможност жалбоподателят се е
възползвал. При това положение дори да е допуснато процесуално
5
нарушение при съставяне на АУАН то същото в последствие е било
санирано чрез предоставяне на възможност на представляващия
жалбоподателя да възрази срещу констатациите в акта. Казано по друг
начин нарушението не е съществено., т.к. не е нарушило правото на
защита на жалбоподателя.
Доказателствата по делото водят до несъмнения извод, че АУАН е
съставен в тримесечния срок, считано от отриване на нарушителя,
независимо че АУАН е получен от представляващия жалбоподателя едва
на 28.01.2020 г. поради това, че опитите за намирането му са се оказали
неуспешни. Видно е от писмото на л.48-л.49 в делото, АУАН е бил
изпратен за връчване на жалбоподателя чрез кмета на район „Красно
село“, гр.София още на 04.11.2019 г., като е бил върнат невръчен по
причини, посочени в протоколите на л.50-л.51 в делото, които датират от
20.11.2019 г. и 26.11.2019 г. Всичко това идва да покаже, че АУАН е бил
съставен не по-късно от 20.11.2019 г., т.е. в рамките на 3 месечния срок по
чл.34 от ЗАНН.
При тези факти, съдът намира, че дори да приемем, че
актосъставителят е допуснал нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН, доколкото
не е осигурил на жалбоподателя достатъчен срок за да се яви и присъства
на съставянето и връчване на АУАН, то това нарушение не е съществено,
т.к. не се е отразило на правото на защита на жалбоподателя. Правилото,
установено в нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН да се пристъпва към
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя само след като е надлежно
поканен, което за процесния случай се установява от писмото на л.44 в
делото е с единствената цел да се гарантира, че актът е съставен в
предвидения в чл.34 ЗАНН давностен срок, т.е. правилото е установено
като гаранция за недопускане на административен произвол. В случая
нарушението е установено на 03.10.2019 г., и от този момент нарушителят
е станал известен. Това означава, че АУАН е следвало да бъде съставен
най-късно до 03.01.2020 г. Както вече бе посочено налице са несъмнени
доказателства, че АУАН е съставен не по-късно от 20.11.2019 г. ( протокол
на л.51 от делото)., т.е. в сроковете по чл.34 ЗАНН. Спор относно това, че
НП е съставено в 6 месечния срок не съществува.
6
По горните съображения обжалваното НП се явява законосъобразно.
Съдът намира че АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от
ЗАНН при определяне размера на имуществената санкция, която е при
очевиден превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Явно АНО е
отчел факта, че нарушението е за първи път ,доколкото доказателства за
противното не се представиха.
От страна на ДАМТН не се претендира юрисконсултско
възнаграждение, а и такова не би могло да бъде присъдено предвид
обстоятелството, че възииваемата страна е представлявана в процеса не от
юрисконсулт, а от служител изпълняващ длъжността старши експерт с
юридическа правоспособност.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящия състав, на основание чл.63 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП - 46 от 10.04.2020
год. на заместник председателя на ДАМТН, с което на „*******“ ООД, ЕИК:
*****, представлявана от управителя К. П. К. е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за неизпълнение на задължение
по чл.27, ал.4 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на
асансьори., като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7