Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33- чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към МЗГ гр. София против решение № 70/ 15.12.2004 година, постановено по НАХД 544/2004 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 10005/04.08.2004 година, издадено от Началник отдел “Риболовен надзор” към ТЗ на ИАРА гр. Кърджали против Ангел Йорданов Солаков от гр. Кърджали, с което за административно нарушение по чл. 66 чл.3 във вр. с чл. 24 ал.4 от ЗРА, на основание чл. 91 ал. 3 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Решението се обжалва като незаконосъобразно и несправедливо по смисъла на чл. 352 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. С решението си районният съд приложил неправилно закона, изключвайки приложението на чл. 40 ал.4 от ЗАНН и не приложил закон, който трябвало да бъде приложен- ЗРА и ЕКДА. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствие на свидетели, тъй като нарушението било установено въз основа на официални документи. Приложима била разпоредбата на чл. 40 ал. 4 от ЗАНН, поради което актът не бил съставен в нарушение на чл. 40 ал.3 от ЗАНН. На следващо място, направеният извод от първоинстанционния съд, че началникът на отдел “Риболовен надзор” не бил надлежно овластен да издава наказателни постановления, бил погрешен. Териториалните структури на агенцията били териториалните звена, като длъжност “ръководител на териториално звено” намяло, а ЕКДА боравел с “началник отдел” и “началник сектор”, поради което наказателното постановление било издадено от компетентен орган. Първоинстанционният съд не разгледал делото по същество, което от своя страна водело до невъзможност да се установи деецът- нарушител и да бъде законосъобразно санкциониран. Това само по себе си водело до несправедливост. С оглед на изложеното, касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление като законосъобразно. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата си. Ответникът по касация оспорва жалбата като неоснователна и моли съда обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно. Окръжният съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Релевирани с настоящата касационна жалба са касационните основания по чл. 352 ал.1 от НПК – незаконосъобразност и несправедливост на обжалваното съдебно решение. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 10005/04.08.2004 година, издадено от Началник отдел “Риболовен надзор” към ТЗ на ИАРА гр. Кърджали против Ангел Йорданов Солаков от гр. Кърджали, с което за административно нарушение по чл. 66 чл.3 във вр. с чл. 24 ал.4 от ЗРА, на основание чл. 91 ал. 3 от ЗРА, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. За да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, районният съд е приел и обсъдил, че при издаване на акта и наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: актът за установяване на административно нарушение бил съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН- същият не бил съставен в присъствие на нарушителя, както и актосъставителят не бил установил нарушението. На следващо място органът, издал наказателното постановление- началник на отдел “Риболовен надзор” към териториално звено на ИАРА Кърджали, не бил оправомощен със заповед № РД 9-413/30.05.2003 година да издава такива. Съдът, след като е счел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, е отменил наказателното поставление и не се е произнесъл по същество- има ли извършено административно нарушение, установен ли е нарушителят, извършено ли е нарушението виновно, правилно ли е издирена нарушената материална норма и приложена санкционната такава от наказващия орган. В тази връзка касационният съд счита, че първоинстанционното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон. Доводът, че при установяване на нарушението въз основа на официални документи, актът може да се състави в отсъствие на свидетели, намира опората си в разпоредбата на чл. 40 ал.4 от ЗАНН. В случая актът за установяване на административно нарушение е съставен въз основа на констативен протокол, съставен от длъжностните лица, констатирали нарушението, в кръга на службата им. Вторият довод, съдържащ се в касационната жалба също е основателен. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Това е така, тъй като по силата на Устройствения правилник на ИАРА, ръководител на териториалното звено на ИАРА е съответният началник на отдел “Риболовен надзор”. Този именно е органът, овластен с обсъдената заповед РД 09-413/2003 година на министъра на земеделието, да издава наказателни постановление за нарушения по ЗРА. Като е достигнал до извод, противен на този, районният съд е допуснал нарушение на материания закон, а именно допуснал е грешки при прилагане на правната норма към установените по делото факти с оглед точното им юридическо квалифициране. Районният съд, като е отменил наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, не е изложил доводи по съществото на спора- налице ли е извършено нарушение от субекта на административнонаказателна отговорност; издирена и приложена ли е от наказващия орган нарушената материална и съответната й санкционна норма. Неизлагането на доводи по съществото на администратинонаказателния спор, се приравнява на липса на мотиви изобщо, а последното винаги представлява съществено процесуално нарушение, допуснато в съдебното производство при постановяване на съдебния акт. Липсата на мотиви лишава касационната инстанция да провери правилността на обжалваното решение и да се произнесе по същество при евентуална необоснованост на решението или неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.2 предл. първо от ЗВАС при допуснато такова нарушение- съществено процесуално нарушение от съда в първоинстанционното съдебно производство, решението подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В касационното производство, съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, съдът се произнася по посочените в жалбата касационни основания. Същите следва да бъдат кратко формулирани и обосновани, което е условие за редовност на касационната жалба съобразно разпоредбата на чл. 35 т.4 от ЗВАС. Касационните основания са формулирани с разпоредбата на чл. 39 във вр. с чл. 11 от ЗВАС във вр. с чл.45 от ЗАП във вр. с чл. 218б ал.1 от ГПК. В настоящата касационна жалба, оплакване за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство и искане във връзка с правомощията на касационната инстанция по чл. 40 ал.2 предл. първо от ЗВАС -да отмени неправилното решение и върне делото за ново разглеждане, не се правят. В тази връзка, както и във връзка с разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, а именно, че се обсъждат само формулираните в жалбата касационни основания, в случая- незаконосъобразност и несправедливост на решението по смисъла на чл. 352 ал.1 от НПК, каквито не са налице, а неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд не се сочи като касационно основание, решението следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 40 ал.1 предл. първо от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70/ 15.12.2004 година година по НАХД № 544/2004 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|