Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Б.С., 04.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на 12 март, Две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Соня Ралчева, като
разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д.№ 1327/2018г. по описа на РС - Б.С.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от В.В.С. с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.В.,
ул.“Лукашов“ № 11, ет.1 чрез адв.М.Л. против Е.Ц.Д. ЕГН ********** ***, с която
е поискала съдът да допусне и извърши съдебна делба на процесният недвижим имот
подробно описан в и.м., мазе и тавански етаж между страните по делото, намиращ
се под режим на СИО при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните, като й се
присъдят направените по делото разноски.
С допълнителна молба вх.№
7622/05.11.2018г. ищцата, чрез пълномощника си адв.Л. в изпълнение указанията
на съда, с които исковата молба е била оставена без движение е уточнила границите
на имота, мазето и таванския етаж.
Исковата молба е вписана в СВ при РС-Б.С.
на 08.10.2018г./л.24 от делото/.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.34,ал.1 от ЗС вр.чл.341 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответника Е.Ц.Д. е депозирал писмен отговор, чрез адв.Витан Георгиев от
ВрАК, с който счита, че иска за делба е допустим и основателен, тъй като
процесният недвижим имот е СИО, като е изложил подробни съображения и
възражения. Предявил е ИУИ с правно основание чл.29,ал.3 от СК.
По делото са събрани писмени
доказателства.Допусната е СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и
възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени
в исковата молба и след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
В исковата молба ищцата твърди, че с
ответника сключили граждански брак на 23.10.1979г. в гр. Б.С., като приела
фамилното име на съпруга си Дончовска.
Впоследствие бракът им бил прекратен с Решение № 1216/15.12.1997г., по гр.д.№
580/1996г. по описа на PC- Б.С., потвърдено частично с Решение №
180/25.03.1999г., по в.гр.д.№ 82/1998г. по описа на Окръжен съд- В., приложено
по делото/л.6/. Решението на PC- Б.С. е влязло е в законна сила на 12.05.1999г.
След прекратяването на брака ищцата върнала предбрачното си име С..
На 17.05.1990г. на съпрузите било учредено
право на строеж за изграждане на двуетажна жилищна сграда от 100 кв.м., ведно с
тавански помещения, съобразно одобрен и утвърден архитектурен проект на
11.06.1990г. в дворно място с площ от 515 кв.м., представляващо парцела XV, в
кв. 98, по плана на гр. Б.С., при съседи на дворното място: от две страни-
улици, Тодор Иванов и собствениците на парцела XVI.
В изпълнение на отстъпеното право на
строеж съпрузите изградили двуетажната жилищна сграда, ведно с таванските
помещения, съобразно одобрения архитектурен проект, като строителството на
сградата било напълно завършено през 1995г. С Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по силата на отстъпено право на строеж № 170, том I,
н.дело № 238/01.03.1995г. на Районен съд - Б.С., двамата съпрузи са признати за
собственици на процесната масивна жилищна сграда с площ от 100 кв.м., по плана
на гр. Б.С., приложен по делото/л.13/.
В брачното производство съпрузите
постигнали спогодба за ползването на процесната жилищна сграда, като първият етаж
от сградата бил определен за ползване от В.С., а вторият етаж от сградата бил
определен за ползване от Е.Д.. Всеки от етажите от двуетажната масивна жилищна
сграда е със застроена площ от 109 кв.м. Първият етаж се състои от кухня,
спалня, детска стая, хол, баня и тоалетна. Вторият етаж се състои от кухня,
спалня, голяма дневна, баня и тоалетна.
Ищцата твърди, че процесната двуетажна
жилищна сграда представлява съпружеска имуществена общност на основание чл.19,
ал.1 от СК от 1985г. /отм./ и принадлежи
общо на двамата съпрузи, тъй като двамата са титуляри на вещното право на
строеж и сградата е възникнала като самостоятелен обект по време на брака им.
Правото на собственост върху процесната сграда е придобито чрез реализирано
право на строеж, учредено на двамата съпрузи по реда на чл.56, ал.2 ЗТСУ
/отм./. Посочва, че след прекратяване на брака процесният имот не е бил обект
на съдебна делба, поради което същият е останал в режим на обикновена
съсобственост между двамата
съсобственици.
Данъчната оценка на двуетажната жилищна
сграда е 29 820.00 лв.
Тъй като страните по делото не могат
доброволно да поделят процесният имот, за ищцата се породил правен интерес от
търсената защита заявена с петитума на исковата молба, с който е поискала съдът
да допусне и извърши съдебна делба между съсобствениците при равни права по 1/2
идеална част за всеки един от тях по отношение на съсобствения им недвижим
имот, представляващ: Двуетажна масивна жилищна еднофамилна сграда с
идентификатор 0772.501.1312.4 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Б.С., с адрес: гр.Б.С., ул.”Х.К.” /В. К./ № 101, която е разположена в поземлен
имот с идентификатор 0772.501.1312, със застроена площ: 109 кв.м., 2 броя етажи,
ведно със същите идеални части на съделителите от общите части на сградата, мазе
с площ от 109 кв.м., състоящо се от четири отделни помещения /стаи/ с коридор между
тях, принадлежащо към сграда с идентификатор
0772.501.1312.4, разположена в
поземлен имот с идентификатор 0772.501.1312
по КККР на гр.Б.С. и тавански етаж с площ 109 кв.м., състоящ
се от 3 помещения /стаи/ с коридор между тях, изграден над втори жилищен етаж,
като й се присъдят и направените по делото съдебно - деловодни разноски,
съобразно дела й.
Ищцата се явява лично в с.з. и поддържа
исковата молба и желае делба на процесният имот.
Ответника Е.Д. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска за делба. Възразява срещу приноса на ищцата за
построяването на къщата, като посочва, че същата е построена изключително с
неговият организационен труд и парични средства и че ищцата не е участвала нито
с труд, нито със средства за построяването й.
Предвид на това претендира за по-голям
принос в изграждането на къщата, като заедно с писменият отговор прилага и ИУИ
с правно основание чл.29,ал.3 от СК, който моли да бъде разгледан в настоящето
делбено производство. Претендира за присъждане на по-голям дял от къщата в
размер на ¾ ид.ч. за него и ¼ ид.ч. за ищцата.
Прави искане за възлагане на първият
етаж от къщата докато трае делото, а впоследствие да му бъде възложено в дял,
тъй като той живее в него и това е единственото му жилище.
Прави искане съвместно с делбеното дело
да бъде разгледан и ИУИ с правно основание чл.29,ал.3 от СК, за който е
приложил отделна искова молба, с приложени писмени доказателства.
Посочва, че е склонен на доброволно
уреждане на спора.
С определението по чл.140 от ГПК
постановено в з.з. на 30.11.2018г. съдът е оставил без разглеждане искова молба
вх.№ 8201/26.11.2018г. на Е.Ц.Д. ЕГН ********** *** против В.В.С. с ЕГН **********
***, с правно основание чл.29,ал.3 от СК, с която е предявил Инцидентен
установителен иск/ ИУИ/ за определяне на по-голям принос на Е.Ц.Д. в
придобиването на недвижимият имот по време на брака/СИО/, който е предмет на
разглеждане в делбеното производство по гр.д.№ 1327/2018г. по описа на РС-Б.С.
и с който желае съдът приеме за установено по отношение на В.В.С., че
притежаваните от двамата квоти от процесният недвижим имот са: ¾ ид.ч.
за Е.Ц.Д. и ¼ ид.ч. за В.В.С., поради недопустимо разглеждането на този
иск в настоящето делбено производство.
На основание чл.210,ал.2 от ГПК
постановил отделянето на този иск от настоящият делбено производство по гр.д.№
1327/2018г. по описа на РС-Б.С. и разпоредил същият да се докладва на
Председателя на РС- Б.С. за образуване на отделно производство, с нов входящ
номер и нов номер на гражданско дело.
Съдът със същото определение по чл.140
от ГПК е оставил без разглеждане
исканията на ответника Е.Д. за възлагане
на първият етаж от къщата докато трае делото и за възлагане на първият етаж от
къщата в негов дял в първа фаза на делбата, изводимо от разпоредбата на
чл.349,ал.4 от ГПК, като нудопустими.
Ответника е представил писмена
декларация/л.78 от делото/ с която посочва, че единствено първият етаж от
процесната двуетажна сграда е обитаем, в който той живее и това е единственото
му жилище. Няма други собствени недвижими имоти, освен зем.земя в размер на
1750 кв.м. в землището на гр.Кнежа, обл.Плевен, както и 1/6 ид.ч. от стара
необитаема едноетажна къща със застроена площ около 36 кв.м. наследствена от
майка му, за която са в спорни отношения с брат му.
Същата обаче е неотносима в първа фаза
на делбата, а би била относима във втора фаза на делбата при предявяване на
претенцията по чл.349 от ГПК.
Отвеника се явява лично в с.з. и оспорва
исковата молба на ищцата. Бил склонен към спогодба, за което съдът дал
възможност на страните да уредят взаимоотношенията си извънсъдебно, но такава
не се постигна.
За изясняване фактите по делото и
относно самостоятелностт на сградата, тавана и мазето е допусната СТЕ, чието
заключение на вещото лице Л.А. не е оспорено от страните и възприето от съда
като вярно, обективно и пълно.
Вещото лице заяви, че поддържа
заключението, като посетило имота на място ибило допуснато от ответника Е.Д. до
всички части на сградата.
Експерта посочи, че първият етаж е
възможен за живеене с всички инсталации и е обзаведен, докато вторият етаж е
без пълни довършителни работи. Има мазилка по стените, оформени са помещенията,
изградени са стените, но няма изкарани всички
инсталации до етажа и няма обзавеждане вътре. Към настоящият момент не
би могъл да се ползва за живеене докато не се довършат основните довършителни
работи.
На последния етаж са издигнати стени до
тавана, които не са измазани, има скосени тавани, но са оформени помещения,
които са били предвидени, като също няма инсталации.
Всеки един от етажите, мазето и тавана
имат самостоятелен достъп от общо стълбище, което се влиза от вътрешността на
дворното място.
Могат етажите да бъдат обособени като
самостоятелни обекти, тъй като отговарят на определенията по ЗКИР, оформени са
с външни стени, както и имат самостоятелен вход от това общо стълбище, като по
изискванията на кадастъра се оставя като обща част, за да се осигури достъпа до
мазе, таван и етаж.
Според вещото лице таванският етаж не е
самостоятелен обект, защото няма самостоятелно функционално предназначение,
няма никави изградени инсталации. Таванският етаж към момента може да бъде само
като помещения, т.е. да бъдат отделени тавански стаи от тавана, но като цяло
към момента тавана не е самостоятелен обект.
Мазетата са отделни помещения, но не са
самостоятелен обект.
В заключение вещото лице посочи, че след
извършеният оглед на място на жилищните етажи могат да се обособят като
самостоятелни обекти, а мазетата и тавана могат да се добавят като прилежащи
части към всеки от жилищните етажи и поради тази причина те не са предмет на
кадастъра, а само текстово се описват в него.
От така изложената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
По силата на чл.344,
ал.1 от ГПК в решението,с което се допуска делбата,съдът се произнася по
въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки съделител.Решението, постановено в първата фаза на делбеното
производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността
на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен
имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към
ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на
съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в
съсобствеността.С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди
всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост
между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост,
не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на
собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се
постанови решение за допускане на делбата.
По делото е безспорен факта, че страните
по делото имат официален развод допуснат със съдебно решение №
1216/15.12.1997г., по гр.д.№ 580/1996г. по описа на PC- Б.С., влязло в законна
сила на 12.05.1999г., препис от което е приложено по делото.
Безспорно по делото е, че на бившите съпрузи
било учредено право на строеж на 17.05.1990г. за изграждане на двуетажна
жилищна сграда от 100 кв.м., ведно с тавански помещения, съобразно одобрен и
утвърден архитектурен проект на 11.06.1990г. в дворно място с площ от 515
кв.м., представляващо парцела XV, в кв. 98, по плана на гр. Б.С., при съседи на
дворното място: от две страни- улици, Тодор Иванов и собствениците на парцела
XVI.
Това право на строеж те реализирирали
чрез изграждане на двуетажната жилищна сграда, ведно с таванските помещения,
която била напълно завършена през 1995г. и за която се снабдили с Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по силата на отстъпено право на
строеж № 170, том I, н.дело № 238/01.03.1995г. на Районен съд - Б.С..
В настоящия случай без съмнение е налице
съсобственост по отношение на процесния имот, находящ се в гр.Б.С. и този въпрос изобщо не е спорен между
страните по делото. Н тази връзка е и зключението на вещото лице относно жилищните
етажи, които могат да се обособят като самостоятелни обекти, а мазетата и
тавана се добавят като прилежащи части към всеки от жилищните етажи, т.е. те не
са самостоятелни обекти.
Установи се също,че страните
са придобили по време на брака си, в режим на СИО, процесния недвижим имот,
подробно описан по-горе.
С прекратяване на брака,
съгласно чл.27, ал.1 от СК, се прекратява и бездяловата съпружеска имуществена
общност върху придобитите по време на брака вещи, която се трансформира в
обикновена съсобственост при равни права, съгласно чл.28 от СК.
Гореизложеното
обосновава безсъмнен извод, че между страните е конституирано правно състояние
на съсобственост по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗС, което според чл. 34, ал. 1
от ЗС подлежи на ликвидиране чрез делба. Казаното мотивира съда да уважи
предявения делбен иск, като допусне подялба на процесният имот при равни квоти,
а именно по ½ ид.ч. за всеки един от съделителите.
РАЗНОСКИ:
Съгласно
разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат
разноски в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си.
Присъждането на разноски, както и внасянето
на
дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. Следователно при определяне на разноските правилото на
чл. 355 ГПК следва да се спазва стриктно, в какъвто смисъл
са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 9, на Пленума на ВС, а
именно, че разноските по делбените дела се определят съобразно стойността на
дяловете при завършване на производството по делбата. Практиката на ВКС /Опр. №
144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че решението по първата фаза на делбата не
финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, е последователна. Същата позиция е застъпена и в редица
решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е
постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата
страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по
извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на ищцата за присъждане на разноските не
следва да се разглежда в това производство.
Воден от гореизложените мотиви и на
основание чл.34 ЗС вр.чл.341 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА между съделителите В.В.С.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.В.,
ул.“Лукашов“ № 11, ет.1 чрез адв.М.Л. и Е.Ц.Д. ЕГН ********** *** по
отношение на съсобственият им недвижим имот придобит по време на брака/СИО/
представляващ двуетажна масивна жилищна еднофамилна сграда с
идентификатор 0772.501.1312.4 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Б.С., одобрена със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителеният
директор на АГКК с адрес: гр.Б.С., ул.”Х.К.” /В. К./ № 101, разположена в
поземлен имот с идентификатор 0772.501.1312, със застроена площ 109 кв.м., 2
броя етажи, ведно с общите части на сградата, мазе с площ от 109 кв.м.,
състоящо се от четири отделни помещения /стаи/ с коридор между тях,
принадлежащо към сграда с идентификатор 0772.501.1312.4, разположена в поземлен имот с идентификатор 0772.501.1312
по КККР на гр.Б.С. и тавански етаж с площ 109 кв.м.,
състоящ се от 3 помещения /стаи/ с коридор между тях, изграден над втори
жилищен етаж, за който имот има съставен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по силата на отстъпено право на строеж № 170, том I,
н.дело № 238/01.03.1995г. на Районен съд – Б.С., с данъчна оценка на имота
29 820.00 лв., при КВОТИ: за В.В.С.-1/2 ид.ч. и за Е.Ц.Д.-1/2 ид.ч.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок пред Окръжен съд гр.В. от уведомяването на страните по
делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: