МОТИВИ към присъда №
58/06.06.2012 г.,
постановена
по НОХД № 107/2012 г по описа на СОС
Подсъдимият В.Т.Д е
предаден на съд затова, че :
На 07.05.2009
г. в гр. Силистра, като управител и представител на СД „Д. – 55К. и с-ие” е представил
пред органите на Разплащателната агенция гр. Силистра неверни сведения в
заявление за регистрация за 20009
г. , форма за юридическо лице с УИН 1908060936055 и УРН
182342 ведно с таблица за използваните парцели за 2009 г., заявление за
плащания на площ и таблица за използваните площи за 2009 г. като е посочил, че
СД „ Д.-55 К. и с-ие” обработва парцел от 10.06 хектара с
идентификатор 65615-46-7, находящ се в землището на с. С., обл. Силистра, който се обработва за същата
земеделска година от В.С.Ш. от с.с. , за
да получи средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава по
схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и
по схема за национални доплащания /СНД/
Престъпление по чл. 248а, ал.3 във вр. с ал.2 ,пр.първо от НК.
В
съдебно заседание страните се явяват лично, подсъдимият с редовно упълномощен
защитник.
Окръжна
прокуратура гр. Силистра поддържа повдигнатото и предявено обвинение.
Подс. Д. не се признава за виновен.
Съдът, след като обсъди събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства , прие за установено следното:
През 2006 г. е приета Наредба №
105/22.08.2006 за условията и реда за създаване, поддържане , достъп и
използване на Интегрирана система за администриране и контрол, въз основа на
която е създадена система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Тази
система е създадена и поддържана от МЗП и включва създаване, поддържане и
обновяване на цифрова ортофотокарта на територията на
цялата страна, дигитализиране на физическите блокове и на блоковете на
земеделските стопанства, както и регистър на ползваните земеделски земи.
Наредбата възлага правомощия на ОД „Земеделие и гори” и на ОС „Земеделие и
гори” по очертаване на блокове на земеделските стопанства, като за всеки
очертан блок се определя идентификационен номер и се въвеждат данните по чл. 17
от Наредбата. Според Инструкция за регистриране на блокове на земеделски
стопани и земеделски парцели в
СИЗП, последващи корекции на площи ,
правени от самите стопани не следвало да
бъдат отказвани от страна на служителите на ОСЗ.
В началото на 2008 г. е стартирала и
национална кампания по идентификация на парцели, обработвани от съответните
земеделски производители, които е следвало да бъдат регистрирани в СИЗП, което
от своя страна е било необходима и задължителна предпоставка при кандидатстване
за директни плащания на площ от съответните европейски фондове. Самото
финансово подпомагане на земеделските производители по Схема за единно плащане
на площ се осъществява чрез Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие” със
средства от европейските фондове.
През месец май
2009 г.
подс. В.Д. решил да кандидатства по СЕПП като за
целта на 07.05.2009 г. се явил в ОС „Земеделие” към областна Дирекция
„Земеделие” гр. Силистра. Там на место пред експерт в ОСЗ К. – св. М.Д. –
подсъдимият попълнил заявление за регистрация 2009 г- форма за юридически лица
/ понеже действал като Управител и представител на СД „Д.-55 К. и с-ие”/ в системата за идентификация на земеделски парцели и
таблица за използваните парцели за стопанската 2008/2009 г. Според посочената
по-горе инструкция подсъдимият с помощта на св. Д. започнали и очертаването на
самите парцели като свидетелят посочвал цветни цифрови ортофотокарти
на монитора на компютъра, а подс. Д. посочвал
разположението на различните парцели в землището на с. С., общ. К., като
попълнил и съответните карти, в които се описва площта, отглежданата култура и
ползвателя на имота . По този начин подс. Д. заявил
няколко имота , като единият от парцелите с площ 10.06 хектара и
идентификатор 65615-46-7 се намирал в съседство със земеделска земя,
обработвана от св. Т.С. и св. С.В.. След изготвяне на картите, ведно с таблица
за използваните парцели за 2009
г., същите били разпечатани на хартиен носител в три
екземпляра и подписани лично от подс. Д. и подпечатани от свидетеля.
Един от
комплектите документи се счита за подаден в РА Силистра, втори в ОСЗ К. и
третия в разплащателната агенция.
С подаването
на горните документи пред ОС „Земеделие” и разплащателната агенция, подс. Д. е кандидатствал за подпомагане по заявени от него
земеделски имоти по СЕПП и Схема за национално доплащане, като е следвало да му
бъдат преведени и съответните субсидии.
Междувременно
за същият парцел от 10.06
хектара и отпускане на субсидии по горе упоменатата
програма е кандидатствала и св. В.Ш.. Видно от нейните показания и от
приложените по делото документи същата е била оземлена по чл. 20 от ЗСПЗЗ. По
този ред са били оземлени и нейни близки и роднини. Всички имоти са били комасирани в процесния парцел, за да бъдат по-лесно
обработвани. В подкрепа на тези нейни твърдения са и показанията на св. С.,
който е крупен арендатор в община К.. Действително, поради неплащане на наем за
част от земите по договора за оземляване, св. Ш. е подлежала на отземляване, но този проблем е бил отстранен и правното и
фактическо владение и ползване на парцела са принадлежали на самата нея. Нещо
повече, от свидетелските показания се прави извод, че Ш. действително е
обработвала парцела , така както е описан в съответните заявления, карти и
посочените в документите култури.
При попълване
на нужните документи от страна на св. Ш. от дата 10.05.2009 г. служителите в
съответната служба установяват застъпване на парцел в размер на 10.06 хектара в
землището на с. С., общ. К.. Видно от приложената карта и поисканите
допълнително документи застъпването е в парцел с идентификатор 65615-46-7 и
65615-46-02, като различието в последната цифра се дължи на недостатъци в
програмния продукт.
Поради
установените застъпвания от Регионалния инспекторат заявените субсидии по СЕПП
и СНП не са отпуснати нито на подс. Д., нито на св. Ш..
Между тях възникват недоразумения и подс. Д. впоследствие
е увредил засята от св. Ш. култура, като е започнал обработване на парцела в
своя полза. По тази причина св. С. по своя инициатива предприема мерки за
неофициално обезщетяване и подпомагане
на Ш. .
Тук е мястото
да бъде упоменато ,че подс. Д. е разполагал с
пълномощно / стр. 141 от делото/, дадено от св. С., въз основа на което е имал
право да сключва договори за отдаване под наем или аренда от името и за сметка
на упълномощителя. И макар същото да е било оттеглено
още през 2008 г.
, подс. Д. изцяло се позовава на него . В тази връзка
е изготвил и споразумение по чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 73 , ал.2 от ППЗСПЗЗ
със страни 7 ЗП” Т.С.” и СД „ Д. -55”,
като лично е поставил печатите върху своя подпис и този на св. С.. Според
обясненията на подсъдимия това споразумение, по което не са спазени
изискванията на закона за сключването му , е било изготвено със съгласието и в
присъствието на св. С., но по необясними причини подписът доказано не е на
лицето. Св. С. от своя страна категорично заявява, че не е бил известен за
такова споразумение и точно поради злоупотреби от страна на подс.
Д. е оттеглил дадените му пълномощия. В
подкрепа на тези показания са и твърденията
на св. И., който е заверил споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Същият
заявява,че му е било поднесено в готов вид и е извършил нужната заверка
предоверявайки се на подс. Д. и в отсъствието на св. С..
Според
показанията на всички свидетели и до настоящия момент между подсъдимия и св. Ш.
съществуват дразги за процесния имот, въпреки че св. Ш.
има правно основание да обработва парцела и в действителност, фактически, го е обработвала към инкриминираната дата.
При така
възприетата фактическа обстановка, ведно с подложените на анализ доказателства
- по отделно и в тяхната съвкупност, се налагат следните правни изводи:
От обективна и субективна страна подс. Д. е осъществил състава на чл. 248а, ал.3 във вр. с ал.2, пр.1 от НК, представяйки неверни сведения в
съответните документи относно обработваните от него земи в землището на с. С.,
с цел да получи средства от фондове, принадлежащи на ЕС за изплащания по СЕПП и
СНД.
В конкретния
случай престъплението, извършено от подс. Д. е
осъществено чрез изпълнителното деяние
„представяне на неверни сведения”. По смисъла на закона , сведенията
представляват информация, съвкупност от данни, представени в устна или писмена
форма, инкорпорирани в декларация, писмо, справка, заявление и други подобни
форми. За да са неверни същите следва да не отговорят на обективната
действителност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 107 за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, за подпомагане на схема за
единно плащане на площ /СЕПП/ и по схема за национално доплащане /СНД/ могат да
кандидатстват само онези стопански производители, които реално обработват
земеделски земи, без значение от правното основание за ползване. За целта е
необходимо подаване на пакет от документи, ведно със заявление за подпомагане,
в които да се съдържат данни за идентификация на земеделските парцели – площ,
местонахождение, начин на ползване, вид на засята култура, и ползвателя на
имота.
Подс. Д. към инкриминираната дата не е ползвал процесния
имот на никакво основание. Безспорно по делото се доказа, че парцел с
идентификатор 65615-46-7 в размер на 10.06 хектара е
обработван от св. Ш., като там е била засята люцерна. Всички свидетели твърдят
това. Нещо повече това се доказва и с приложените по делото документи.
Свидетелката е била оземлена с имот № 42002
, който се явява част от процесните 10.06 хектара. С
различни размери площи и в различни местности са били оземлени нейни роднини –
майка , съпруг и други. Тези земи са били комасирани
със съгласието на св. Т.С. като по този начин цялата площ от 10.06 хектара се е
обособила за ползване от св. Ш.. В този ред на мисли следва да се посочи, че
св. С. никога не е преотстъпвал /има се предвид споразумението по чл. 37в от
ЗСПП / право на ползване на части от този парцел на подсъдимият не само поради
неистинността на този документ, но и поради факта, че не е имал такива
правомощия . Съгласно приложеното по делото писмо / стр. 65 от делото/
договорът за аренда между св. С. и МЗХ е бил анексиран за част от процесния
парцел, а именно имот № 42002 , който фигурира в споразумението.
Горното идва
да докаже, че подс. Д. към стопанската 2008/09 не е
ползвал имота и не е имал право да подава заявление за подпомагане. Заявявайки
писмено ,че ползва имота с определена култура същият е довършил изпълнителното
деяние на престъплението, за което е обвинен,като е налице и квалифициращия
елемент – попълнил е необходимите документи във форма за ЮЛ , като представител
на СД „Д.-55К. и с-ие” .
От субективна
страна деянието е извършено умишлено при форма на вината – пряк умисъл. Деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието ,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Целта на всяко едно негово действие е била – получаване на
средства от фондове , принадлежащи на ЕС и предоставени от ЕС на българската
държава.
Изнесеното от
страна на защита и подсъдимия с цел да се обоснове несъставомерност
на деянието и невиновно поведение съдът приема само и единствено като защитна
реакция, тъй като няма нито едно доказателство, което да води до съмнение
относно виновността на подс. Д..
Да действително програмния продукт страда от
определени пороци.
Установи се ,че разминаването на някои от
цифрите в идентификаторите се дължи именно на недостатъци в компютърната
програма, но тези технически грешки са неотносими към
изпълнителното деяние на престъплението. Безспорно бе установено, че имотът в
размер на 10.06
хектара се е обработвал от св. Ш. и то на правно
основание и е бил засят с люцерна и друга култура, така както тя е посочила в
нейните документи. Нещо повече, част от нейната продукция е била унищожена в
последствие именно от подс. Д., заради възникналите в тази връзка спорове. Представеното споразумение е
изготвено в разрез с нормативните
изисквания без съгласието и знанието на св. С.. Същото е било заверено без
присъствието му пред кмета на селото св. И.. Този свидетел е категоричен, че
подписите под така изготвеното споразумение не са положени в присъствието му и
той не се е информирал за действителната воля на страните. И не на последно
място – подписът от името на св. С. не е негов.
Служителите от
разплащателната агенция не са извършили проверка на место, за да откажат
съответните плащания, но и не са били длъжни според нормативната уредба.
По делото са
приложени достатъчно документи – решения на поземлени комисии, договори за
оземляване на св. Ш. и нейни роднини, договори за съвместна дейност между
свидетелката и нейният съпруг, в качеството му управител на ЕТ „Д. – Ю. Ш.” , договори за съвместна дейност между ЕТ „Д.
– Ю. Ш.” и различни ФЛ, които да обосноват извод, както за размера , така и за
правото на ползване на парцела, а свидетелските показания говорят и за реално
обработване на имота.
Всички
доказателства по делото са в унисон с твърденията на св. Ш. и всячески
опровергават защитната теория на подсъдимия.
Отговаряйки на
въпросите , визирани в чл. 301 от НПК , съдът без колебание стигна до извод за
виновно поведение от страна на подс. Д..
Причините
довели до осъществяване на инкриминираното деяние се коренят в нежелание за
спазване на установения правов ред в страната, липса на морални задръжки и
неправилна преценка на създалата се рискова ситуация, пренебрежително отношение
към труда на останалите земеделски производители.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Д. за осъщественото деяние, и с оглед задължителното
прилагане на чл. 2, ал2 от НК съдът взе предвид и отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства -
чистото съдебно минало;
- като отегчаващи вината обстоятелства –
стремеж към неоснователно обогатяване
поради което и на осн.
чл. 78а от НК освободи подсъдимия от наказателна отговорност и наложи
административно наказание глоба в размер на 1 500 лв./, много под средния
размер./
С налагането
на това наказание, по преценка на съда, ,
в пълна степен биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели и
най-вече би се постигнало максимално превъзпитателно въздействие върху
подсъдимия Д.. Така наложеното на подсъдимия наказание ще го постави в условия
на морално-волеви задръжки, които да формират у него достатъчно съзнание за
спазване на правовия ред в страната. Това от своя страна би го мотивирало за в
бъдеще да се противопоставя на всичко, което би го предизвикало към противоправни прояви.
Съдът прецени,
че в конкретния случай следва да приложи разпоредбата на чл. 2 , ал.2 от НК .
Към момента на извършване на деянието за престъплението по чл. 248а, ал.3 / ДВ
бр.27 от 2009 г/е било предвидено наказание лишаване от свобода до три години и
глоба от две до пет хиляди лв. Тази разпоредба е по-благоприятна за дееца и са
налице условия за прилагане на чл. 78а от НК – деянието е наказуемо с лишаване
от свобода до три години, когато е умишлено, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и имуществени вреди не са настъпили . Отделно от
това , определяйки размера на административното наказание глоба съдът прие, че
отново са налице предпоставките за прилагане на чл. 2, ал.2 от НК, тъй като в
редакцията на чл. 78а от НК с ДВ бр. 27 от 2009 г. е бил предвиден
размер на глобата от петстотин до пет хиляди лева.
Разноски по
делото не са направени.
На основание
чл. 309 от НПК съдът отмени взетата по
отношение на подс. Д. мярка за неотклонение “Подписка”.
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си.