№ 17372
гр. София, 11.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20221110121353 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ******** срещу **********
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед
направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на
облигационно отношение, възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за т.а. марка ********, с рег. **********, е заплатил сумата от 983.12 лв.,
представляваща обезщетение за вредите, причинени на т.а. марка *******, рег. № **** ******* от
настъпило на 30.04.2018 г. в **********, ПТП по вина на водача на застрахования при ищеца
автомобил. Поддържа, че към застрахования при него товарен автомобил е било прикрепено
ремарке с рег. № **********, на което ответникът е бил застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което последният следвало да възстанови
на ищеца половината от заплатеното застрахователно обезщетение, а именно – сумата в размер от
491.56 лв., тъй като съгласно приложимото гръцкото право, доколкото деликтът е настъпил на
територията на ********, отговарят солидарно. С покана било поискано ответникът да изпълни
задължението си като плати на ищеца сумата от 491.56 лв., но ответната страна отказала плащане.
Ответникът оспорва иска при възражения, че не следва да отговаря за половината от
изплатеното от ищеца обезщетение, тъй като се касаело за договорна, а не за деликтна
отговорност, като съгласно решение на СЕС от 21.01.2016 г. по дела ***** и *****, задължението
на застрахователя да обезщети причинената на пострадалото лице вреда произтичало от договора,
1
който го обвързва със застрахованото лице, поради което следвало да се прилагат разпоредбите на
Регламент ***** на ЕП и СМ /Рим I/, който урежда приложимото право при договорни отношения
между страните. Предвид изложеното счита, че в случая е приложимо българското право, а именно
чл. 479, ал. 1 КЗ, поради което отговорността следвало да се поеме изцяло от ищеца, в качеството
му на застраховател на влекача. Застрахователят на теглещото превозно средство имал право на
регрес срещу застрахователя на ремаркето само доколкото това е предвидено в съответното
приложимо национално право или в договор между двамата застрахователи, а последното, в
случая, не било налице. В евентуалност твърди, че ако се приеме, че приложим е Регламент (ЕО)
№ ****** г. относно приложимото право при извъндоговорни отношение /Рим II/, по силата на чл.
4, ал. 2 и ал. 3 от него следвало отново да се прилага българското право, тъй като седалището на
страните е в ****** и застрахователните договори са сключени на същата територия. В
евентуалност, ответникът оспорва механизма на процесното ПТП, както и размера на причинените
от него вреди.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от
491,56 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди
от ПТП, настъпило на 30.04.2018 г. в **********, по вина на водача на т.а. марка *******, с рег.
**********, за който ищецът е застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите и към който е било прикрепено ремарке с рег. № **********, за което
ответникът е застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните факта
че, към момента на процесното ПТП ищецът е бил застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за т.а. марка ********, с рег. **********, като е
заплатил сумата от 983.12 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на т.а. марка
*******, рег. № **** ******* от настъпило на 30.04.2018 г. в **********, ПТП, както и факта, че
към момента на процесното ПТП ответникът е бил застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за ремарке с рег. № **********.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и
главно механизма на процесното ПТП и размера на причинените от него вреди.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д.№ 45493/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ДОПУСКА съдебно - автотехническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 300,00 лв., платими от ищеца по депозитна сметка на съда в 1-седмичен
срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ********** – *********, тел.************- което да се
призове след представяне на доказателства за внасяне на депозита.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
доколкото фактите, за установява на които е направено това доказателствено искане, са отделени
за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране
на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище
и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2022 г., от 10:50
ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3