№ 3486
гр. Варна, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501569 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба вх. № 21176/14.09.2022 г. от К. Д. Д., чрез адв. Р. Ч., с която е
отправено искане да бъде възстановена сумата от 214.12 лв., представляваща надвнесена
разлика между дължима държавна такса по делото в размер на 423.78 лв. и действително
внесена такава в размер на 637.90 лв.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Според чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 73, ал. 3 ГПК по водене на делото се събират държавни
такси, които са дължими при предявяването на иска. В този смисъл са и разпоредбите на чл.
3 и чл. 4, б. „а“ от Закона за държавните такси.
Принципната възможност за връщане на държавната такса е регламентирана в
разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси, която предвижда, че недължимо
платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Съдебната практика по
приложението на посочената правна норма приема, че на връщане подлежат само таксите,
по които исково производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки
че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси, тъй като само в
тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е
налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ (в този смисъл - определение
№286/08.06.2016 г. по ч.т.д. №1164/2016 г. на ВКС, II т.о., определение №142/23.02.2010 г.
по ч.т.д. № 917/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., определение №126/15.03.2013 г. по ч.гр.д. №
1193/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 590/13.07.2010 г. по ч.т.д. № 383/2010 г. на ВКС,
І т.о. и др.).
В настоящия случай първоначално е образувано гр.д. №2747/2018 г. по описа на
Окръжен съд Варна въз основа на подадената от ищеца искова молба, с която са предявени
искове по чл. 226, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС, както следва: 1) иск по чл. 226, ал. 3 ЗЗД предявен
срещу Г. Борисова Д. от гр. Варна за прогласяване нищожността до размер от 1 / 2 ид. част
на клаузата по чл. 4 от брачен договор от 18.10.2013 год., с вх. рег. № 23967/18.10.2013 г.,
акт № 164, том Х, дело № 3509/2013 год. по описа на СлВп-Варна, с която Димитър К.ов Д. е
прехвърлил безвъзмездно на съпругата си Г. Борисова Д. собствената си 1 / 2 ид. част от
апартамент, съставляващ обект с идентификатор 10135.1502.150.1.16 по КК на гр. Варна,
1
находящ се в гр. Варна, ул. Г. С. Раковски № 76, ет. 5, ап. V-С/16, с площ от 77, 12 кв. м,
ведно принадлежащото му избено помещение № 16 с площ от 8, 39 кв. м., поради
противоречие с добрите нрави; 2 2) иск по чл. 108 ЗС, предявен срещу Г. Н. Е.а и Л. Б. Е. за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът К. Д. Д. е собственик на
1 / 4 ид. част от апартамент, съставляващ обект с идентификатор 10135.1502.150.1.16 по КК
на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. Г. С. Раковски № 76, ет. 5, ап. V-С/16, с площ от 77,
12 кв. м, ведно принадлежащото му избено помещение № 16 с площ от 8, 39 кв. м., по
наследяване от баща си Димитър К.ов Д., б. ж. на гр. Варна, починал на 03.09.2015 год. и за
осъждане на ответниците да му предадат владението върху 1 / 4 ид. част от гореописания
имот.
Доколкото предявените искове с право основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС
касаят 1/4 ид. част от процесния имот, цената на всеки от тях е в размер на ¼ от данъчната
оценка, т. е в размер на 21 188.90 лв. Дължимата държавна такса за двата предявени иска,
определена съобразно чл. 71, ал. 2 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК и чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на сумата
от 423.88 лв.
Видно от платежно нареждане от 12.02.2019 г. К. Д. Д. е внесъл по сметка на ВОС
държавна такса в размер на 637.90 лв. За разликата над 423.88 лв. сумата е недължимо
платена и на основание чл. 4б ЗДТ подлежи на връщане.
С оглед изложеното, молбата по чл. 4б ЗДТ е основателно и следва да се уважи като
му бъде дадена възможност да посочи банкова сметка, по която да се възстанови
надвнесената сума.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ надвнесената сума по сметка на Окръжен съд Варна за
държавни такси в размер на 214.02 лв. с платежно нареждане от 12.02.2019 г.
УКАЗВА на К. Д. Д., ЕГН**********, в едноседмичен срок от съобщението да
посочи данни за банкова сметка - IBAN, банка и титуляр на сметката, по която да се
възстанови надвнесената сума.
Определението подлежи на обжалване от молителя с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2