Р Е
Ш Е Н
И Е №260184
гр.Кюстендил, 31.08.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на тридесети август, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Виолета Здравкова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№523/2019г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото е
образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Ю.С. ***, в качеството й на
пълномощник на С.И.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, както и на неин съдебен
адресат, с адрес за призоваване: гр.Д., ул.„********“ ****, *******, кантора *******,
срещу решение №484 от 30.07.2019г. на Районен съд-Дупница, постановено по
гр.д.№192/2019г. по описа на този съд.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения от С.И.К.,
с ЕГН ********** срещу И.Д.А., с
ЕГН **********, иск за признаване за установено по отношение на ответника
правото на собственост на ищцата върху *******ид.ч. от УПИ пл*******, за който
е отреден парцел IX в кв.9 по регулационния план на
с.Д., общ.Д., одобрен със заповед №*******/02.06.1964г., с урегулирана площ от *******кв.м.,
при съседи: от една страна улица с осеви точки ***********; УПИ пл*******, за
който е отреден парцел VI, собственост на наследниците на Б.Б.;
УПИ пл.******, за който е отреден парцел VII, собственост на В.Г.и УПИ пл.*****, за който е
отреден парцел III, собственост на И.М., както и на
втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ от *********кв.м. и за осъждане на ответника да предаде на
ищцата владението върху описания имот, като е осъдил К. да заплати на А. и
деловодни разноски в размер на *********лева. Решението е постановено с
участието на трето лице – помагач на страната на ответника „**************“ АД,
с ЕИК **************.
Решението се обжалва изцяло и се претендира отмяната
му и постановяване на съдебен акт, с които исковата претенция да бъде уважена,
като на страната се присъдят разноски по делото.
Жалбоподателката счита, че атакуваното решение е неправилно
и незаконосъобразно, поради следното:
Ищцата е представила по делото документ за собственост
– нотариален акт с №**************, том VIII, дело №**************/1997г., по силата на който същата е придобила чрез
дарени собствеността върху *******ид.ч. от процесния поземлен имот. Представила
е още и скица, в която К. фигурира като собственик на *******ид.ч. от имота, а
също и удостоверение за данъчна оценка, от която е видно, че същата заплаща
данъци за имота и няма непогасени данъчни задължения. Нито ответникът, нито
третото лице в хода на производството са навели доводи, че ищцата е загубила по
давност собствеността върху имота, за да може съдът да приеме, че на това
основание имотът е бил придобит от трето за делото лице - нейния баща И.Б.със
съставения в негова полза констативен нотариален акт от 2005г., което, според
жалбоподателката, представлява произнасяне свръхпетитум. Изтъква още, че според
ТР №4/17.12.2012г. по т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС, съдът не може по свой почин
да въвежда обстоятелства и да прави възражения от името на страните по делото,
нито служебно да изследва дали е налице придобивно основание по чл.79 от ЗС.
Въззивницата счита, че от показанията на свидетеля С.И.е било установено, че
същата е ползвала спорния имот и е съхранявала багаж в него. К. изтъква, че е
декларирала имота веднага след придобиването му и от 1998г. редовно е заплащала
дължимите данъци. От тези факти се прави извод за неправилност на констатацията
на съда за наличие на давностно владение върху процесния имот от страна на И.Б.,
тъй като същият не я е лишавал от правото да ползва имота си. Изразява се
несъгласие и с извода на първоинстанционния съд, че влязлото в сила решение по
гр.д.№1300/2018г. по описа на ДнРС било ирелевантно за спора, тъй като Ив.Б.към
оня момент действително не бил собственик на имота, но поради факта, че негов
собственик е била ищцата. Прави се и оплакване, че решението е било постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилен и
немотивиран отказ от страна на съда да събере относими за спора доказателства
относно декларирането на имота от страна на ищцата и заплащането на данъци за
същия.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – И.Д.А.,
с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Вл.Т. ***, е депозирал отговор на
същата. В отговора се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
въззивната жалба и се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено. На
оплакванията в жалбата се противопоставят следните възражения:
Правилно съдът бил установил по делото фактите, че Ив.А.
е закупил целия процесен имот на публична продан; постановлението за възлагане
е влязло в сила на 16.10.2017г.; на 06.06.2018г. същият е бил въведен във владение
от ЧСИ В.А., както и след закупуването А. е ремонтирал имота и в резултат на
извършените подобрения е увеличил стойността му със сумата от ************лева.
Правилно ДнРС бил приел, че предявеният от ищцата положителен установителен иск
за собственост е недопустим, тъй като Сн.К. вече била водила и загубила на това
претендирано от нея основание отрицателен установителен иск за собственост по
чл.440 от ГПК по гр.д.№1959/2017г.по описа на ДнРС, в какъвто смисъл било и ТР
№3/10.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС. Районният съд бил обсъдил
всички събрани по делото доказателства и формирал правилни фактически и правни
изводи въз основа на същите. Нотариалният акт за дарение, на който ищцата
основавала своята искова претенция не бил надлежно вписан в Имотния регистър,
поради което бил непротивопоставим на ответника – купувач на публичната продан,
постановлението за възлагане от която било вписано още през 2017г. Решението на
ДнРС от 06.12.2018г. по гр.д.№1300/2018г. също било непротивопоставимо на А.,
който е придобил имота преди предявяване на иска, като същевременно, СПН,
съгласно чл.298 ал.1 от ГПК, се разпростира само между страните по спора.
Изразява се и се аргументира становище за евентуално симулативен характер на
производството по посоченото дело, с оглед страните по него, непривличането за
участие на трети лица, с цел обвързването им с постановеното решение и
наличието на споразумение за признание на иска, каквото на практика е било
направено от ответника. В отговора се изтъква още, че ищцата по иска не е
успяла да опровергае достоверността на констативния нотариален акт за
собственост с №**************, том III, дело
№108/09.11.2005г. на нотариус с рег.№************на НК, с който И.Б.е бил
признат за единствен собственик на дворното място и жилищната сграда в него, а
частичната му отмяна с решението по гр.д.№1300/2018г. по описа на РС-Дупница не
можела да обвърже нито ответника, нито третото лице – помагач. Същевременно,
въззиваемият се позовава и моли съдът да вземе предвид обвързващата
доказателствена сила на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека с №************,
том I, дело
№65/25.04.2013г., в който нотариусът удостоверил, че учредителят на ипотеката е
собственик на недвижимия имот – констатация на нотариуса, извършена в кръга на
службата му. Твърди се също, че договорът за дарение от 1997г., с който И.Б.е
прехвърлил на дъщеря си С.К. собствеността върху *******ид.ч. от процесния
имоти е нищожен, поради привидност по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД, тъй като
страните по този договор въобще не били искали да се породят типичните за
дарението правни последици – извод, основан на следното: ищцата никога не била
живяла в дарения й имот; не го била декларирала в общината преди провеждането
на симулативния граждански процес; не е плащала данъци за този имот; не е
искала отразяване на промяна в Кадастралната карта и кадастралните регистри за
имота; не е оспорвала по съдебен ред констативния нотариален акт за собственост
на И.Б.до 2018г., нито този за учредяване на договорна ипотека; в хода на
принудителното изпълнение, насочено срещу имота, не е обжалвала действията на
съдебния изпълнител; факта, че дарителят се е снабдил с констативен нотариален
акт за собственост на целия имот и го е ипотекирал, като в хода на принудителното
изпълнение Ив.Б.е поддържал, че е единствен собственик на имота; последният
фигурира като такъв във всички удостоверения за данъчни оценки и скици до
провеждане на симулативния процес по гр.д.№1300/2018г. по описа на ДнРС.
Въззиваемият възразява срещу оплакването в жалбата, че съдът се е произнесъл
свръхпетитум, доколкото с решението е отхвърлен именно предявеният иск, като в
отговора на исковата молба ответникът се е позовал на право на собственост,
произтичащо от покупка на имота на публична продан. Разбирането на съда, че
длъжникът по изпълнителното дело е бил собственик на имота към момента на
закупуването му съответствало на поддържаното от ответника твърдение.
Третото лице-помагач „**************“ АД е подало отговор на въззивната жалба, в който
заявява, че счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, поради което се моли потвърждаването му. Възразява се срещу
уважаване на доказателственото искане в жалбата.
В рамките
на въззивното производство въззиваемият Ив.А., след дадени указания от съда за
конкретизиране на твърденията и исканията му във връзка с направеното от негова
страна възражение за право на задържане, в молба с вх.№************/02.11.2020г.
е посочил, че в резултат на извършени от него подобрения в имота, след
придобиването му, стойността на същия се е увеличила със сума в размер на ************лева,
като заплатените разноски за труд са в размер на ************лева, извършените
СМР се изразяват в: 1/ цялостна хидроизолация на покрива, смяна на челни дъски,
улуци, два броя ребра, на обшивката на стрехите, подмяна на около 40 % от
керемидите и пренареждане на останалите, измазване на 2 комина; 2/ цялостен
ремонт на покрива на гаража – поставяне на ламаринена обшивка за хидроизолация;
3/ хидроизолация на покрива на пристройките и поставяне на ламаринена обшивка;
4/ терасиране на ограда от геодезист; 5/ изграждане на ограда с дължина 15
метра от югозападната страна на имота – циментова ограда с височина 50 см,
поставяне на железни колове и мрежа; 6/боядисване на цялата мрежа на оградата и
железните колове; 7/ залепване на теракотени плочки за облицоване на терасата
откъм пътя на основната сграда.
Съдебният
състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на
оплакванията и възраженията, направени от страните, приема следното от
фактическа страна:
С нотариален
акт за дарение на недвижим имот с №************ том II дело №727/1977г. на С.Д.районен съдия, К.Б.С.и И.Г. С.са
дарили на сина си И.К.Б.парцел IX-*****в кв.***** по плана на с.Д. от
*********кв.м., ведно с намиращите се в парцела стопанска постройка и навес,
като са си запазили пожизнено правото на ползване на половината от мястото и на
една стая и мазе от постройката в парцела, която ще се построи от надарения.
С нотариален
акт за дарение на недвижим имот с №**************, том VIII дело №**************/1997г. по описа на нотариус при
ДнРС, на 24.11.1997г. И.К.Б.е дарил на своята дъщеря С.И.К. *******ид.ч. от
дворното място, представляващо парцел IX-*****в кв.***
по плана на с.Д. от *********кв.м., ведно с втория жилищен етаж от масивната
жилищна сграда, построена в парцела. Нотариалният акт е вписан в СВ в том 99,
стр.496 (вж.л.49 от делото на ДнРС).
Видно от
приетото като доказателство по делото във въззивното производство приложение ****
към декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ за недвижим имот, на
13.08.1998г. С.К. е декларирала така придобитото имущество.
От разпита
на свидетелката М.П.се установява, че С.К. е дъщеря на И.Б.от брака му с така
посочената свидетелка, прекратен с развод през 1997г.
С нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот (констативен) с №**************,
том III дело №408/2005г. по описа на
нотариус с рег.№*****по Регистъра на НК, от 09.11.2005г., И.К.Б.е бил признат
за собственик на основание дарение и извършено строителство върху УПИ пл.№*****,
за който е отреден парцел IX в кв.**** по регулационния план на с.Д., общ.Д.,
одобрен със заповед №*******/02.06.1964г., с урегулирана площ от *******кв.м.,
при съседи: УПИ пл.******, за който е отреден парцел VII, собственост на В.Г., УПИ пл.*****, за който е
отреден парцел III, собственост на И.М., улица с
осови точки *****; УПИ пл.*******, за който е отреден парцел VI, собственост на наследниците на Б.Б., ведно с
построената в имота еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда, цялата с обща
застроена площ от *********кв.м., състояща се от: на първия етаж – дневна с
трапезария, кухня с бокс, перално помещение и санитарен възел и на втория–
родителска спалня, две детски спални и баня с тоалетна.
С
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с №************ том I дело №65/25.04.2013г. по описа на нотариус с рег.№************по
Рег. на НК, И.К.Б., в качеството му на кредитополучател, редом със съпругата му
А.Н.Б., и на ипотекарен длъжник е учредил в полза на кредитора „**************“
АД договорна ипотека върху гореописания имот, като обезпечение на вземанията на
банката по договор за потребителски кредит с №***********/25.04.2013г.
За
събиране вземанията на „**************“ АД срещу А.Н.Б. и И.К.Б., въз основа на
издаден изпълнителен лист в производство по ч.гр.д.№106/2016г. по описа на
РС-Дупница, с който Б. са били осъдени да заплатят солидарно суми в полза на
дружеството, е било образувано изп.д.№***************************по описа на
ЧСИ В.А., с рег.№********. В хода на принудителното изпълнение по посоченото
дело е била извършена публична продан на ипотекирания имот и с влязло в сила на
16.10.2017г. постановление за възлагане на И.Д.А. е бил възложен в собственост
поземления имот, ведно с двуетажната масивна жилищна сграда.
С
определение от 02.05.2018г. е било прекратено производството по
гр.д.№1959/2017г. по описа на ДнРС и е бил оставен без разглеждане като
недопустим предявения от С.К. срещу взискателя и длъжниците по изълнителност
дело иск по чл.*********ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо същите,
че длъжниците не са собственици на имота, спрямо който е насочено
принудителното изпълнение, поради липса на правен интерес с оглед приключилото
принудително изпълнение.
С решение
№580 от 06.12.2018г. по гр.д.№1300/2018г. по описа на ДнРС по иска на С.И.К.
срещу И.К.Б.е признато за установено, че С.К. е собственик на *******ид.ч. от
УПИ IX - *****, в кв.**** по плана на
с.Д., ведно с втория етаж от жилищната сграда в него, като нотариален акт с №**************,
дело №408/2005г. е отменен за *******ид.ч. от парцела и за втория жилищен етаж
от сградата. От мотивите на решението е видно, че ответникът в производството е
признал иска.
От
показанията на свидетеля К.К., депозирани пред районния съд, се установява, че
след като е закупил имота на публичната продан, И.А. е направил ограда откъм
имота на свидетеля, тъй като същият е бил ограден с мрежа от останалите три
страни, от които мрежата само е била боядисана.
Свидетелят
С.И., също разпитан пред ДнРС, потвърждава, че А. е направил ограда само от
едната страна и сочи, че покривът, като цяло, улуците, водостоците, челните
дъски не са били за смяна, никъде по къщата не е имало течове.
Според
свидетеля К., С. Н. живеела в гр.Д. и рядко идвала в имота в с.Д., а според
свидетеля И., Н. съхранявала багаж на втория етаж.
Според
заключение с вх.№*******/02.05.2019г. на в.л.инж.К.С., в закупения на публична
продан имот са били извършени следните видове работи – ремонт на покриви на две
стопански постройки – положена е нова хидроизолация и е изпълнена ламаринена
обшивка по бордове; ремонт на покрив на гараж – подменена хидроизолация, нова
ламаринена обшивка по бордове; ремонт на покрив на вход на сграда – подменена хидроизолация
и ламаринена обшивка; ремонт на покрив на жилищна сграда – подменени
хоризонтални улуци, челни дъски, два броя ребра, летвена обшивка, керемиди,
измазани комини; изпълнена лека прозирна ограда по странична регулационна
линия; положена мрежа на колове по дънна регулационна линия и изпълнена
облицовка от теракот на тераса на първи етаж. Обоснован е извод, че в резултат
на извършените СМР, стойността на имота се е увеличила, както следва: със
сумата от **************лева – с подобренията по жилищната сграда, включително
покриви и тераса; със сумата от **************лева – с подобренията по покрива
на гаража; със сумата от **************лева – с подобренията по покрива на
стопанските постройки и със сумата от **************лева – с направата на
огради. Или общата сума, според експерта, възлиза на **************лева, без
ДДС.
Във
въззивното производство, по повод конкретизираните твърдения на въззиваемия,
който е направил своевременно възражения за заплащането на подобрения и за
признаване на право на задържане на имота, са приети две заключения за
остойностяване на извършени подобрения – основно и допълнително. Според
заключение с вх.№**************/29.12.2020г. на в.л.Н.Г., общата стойност на
извършените подобрения възлиза на **************лева, без ДДС, от които: по
жилищната сграда – покрив и фасада – **************лева; на гараж и пристройка
с вход – **************лева; в стопанските сгради – **************лева; в
дворното място – огради и ограничение на терен от геодезист – **************лева.
В допълнителното заключение, което е с вх.№**************/22.03.2021г., вещото
лице, което е имало за задача да даде оценка на подобренията, при съобразяване
състоянието на имота, според данните в изпълнителното производство, е приело,
че в резултат на извършените СМР, стойността на имота се е увеличила, както
следва: със сумата от **************лева – с подобренията по жилищната сграда,
включително покрив и фасада; със сумата от **************лева – с подобренията
по покрива на гаража и пристройка с вход; със сумата от **************лева – с
подобренията по стопанските постройки и със сумата от **************лева – с
направата на огради и ограничение на терен от геодезист. Или общата сума,
според експерта, възлиза на **************лева, без ДДС, а с ДДС – **************лева.
Районният
съд е отхвърлил иска, с основния довод, че ищцата не е доказала да е собственик
на процесния недвижим имот, тъй като макар да го е придобила по силата на
нотариалния акт за дарение от 24.11.1997г., същата е загубила това право с
придобиването му от другиго, доколкото И.Б.е придобил собствеността по силата
на десетгодишна придобивна давност, започнала да тече от 09.11.2005г., когато
същият се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на целия имот,
през който период същият владеел целия имот и демонстрирал недвусмислено
намерение за своене, изразяващо се и в учредяването на ипотека върху този имот
на 25.04.2013г.
Преценявайки установените по делото факти,
настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта
на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
Оплакванията
на жалбоподателката, че с обжалваното решение е налице произнасяне
свръхпетитум, с оглед служебното позоваване на давност от страна на съда,
следва да бъдат разгледани по същество, тъй като същите на практика са свързани
с мотивите за неоснователност на иска, без това да е дало отражение върху
диспозитива на съдебния акт.
Оплакването
на въззивника, че исковата претенция е недопустима, тъй като е водено
производство по иск по чл.440 от ГПК, е неоснователно, тъй като предявеният иск
е с правна квалификация по чл.108 от ЗС и е допустим на общо основание, а
прекратеното производство по гр.д.№1959/2017г. по описа на ДнРС не представлява
процесуална пречка за упражняване правото на иск.
2. Относно правилността на
решението:
Според
настоящия състав на съда, решението на РС-Дупница е неправилно, следва да бъде
отменено изцяло, а предявеният иск – уважен, поради следното:
Както
правилно е посочил и първостепенният съд, уважаването на предявения
ревандикационен иск предполага на първо място установяване по отношение на
ищеца принадлежността на правото на собственост върху имота. Също така, в
съответствие с доказателствения материал, районният съд е приел, че ищцата е
придобила собствеността върху *******ид.ч. от парцела и втория жилищен етаж от
сградата по силата на правна сделка – дарение, извършено на 24.11.1997г. с
нотариален акт с №**************, том VIII дело №**************/1997г.
по описа на нотариус при ДнРС. Следва да се отбележи, че по делото е установен
и фактът, че към момента на извършване на дарението прехвърлителят – нейният
баща И.К.Б., е бил титуляр на правото, с което се е разпоредил.
Не се
споделени от районния съд – и според настоящата инстанция – съвсем правилно,
възраженията на ответника и третото лице, че горепосочената сделка е нищожна,
тъй като дарението било симулативно. Доказателства, въз основа на които да се
обоснове подобен извод не са събрани. Поддържаните аргументи в подкрепа на
възражението са несъстоятелни – дали дарената е заживяла в имота, дали е декларирала
придобиването на собствеността и дали е плащала данък, са ирелевантни, още
повече, че е установено, че К. е посещавала имота, съхранявала е багаж на
етажа, декларирала е придобиването.
Направено
е и оплакване, че договорът за дарение, от който ищцата черпи права не е бил
вписан в СВ и е непротивопоставим на придобилото имота на публична продан лице.
Следва да се посочи, че от една страна са представени доказателства за
вписването на договора в деня на сделката, а от друга – защитното действие на вписването
по смисъла на чл.113 от ЗС визира само случаите на прехвърляне на вещни права
от един и същ праводател на двама или повече приобретатели, като дава защита на
този от тях, който първи е вписал акта си. Настоящият случай не е такъв -
вписването не може да даде защита на несобственик или на лице, което е
придобило имот от праводател, който не е собственик, спрямо действителния
собственик на спорния имот.
Според
въззивния съд, след извършването на правната сделка, по силата на която ищцата
е придобила собствеността върху имота не е настъпил юридически факт или
събитие, което да е довело до изгубване на собствеността. Водещите мотиви на
районния съд не могат да бъдат възприети. Преди всичко, в разрез с принципа на
диспозитивното начало ДнРС служебно, без да е направено възражение от който и
да било участник в процеса, се е позовал на института на придобивната давност в
полза на субект, който не е страна по делото. Освен това – тезата на съда, че И.Б.бил
придобил спорния имот с десетгодишно владение, установено на 09.11.2005г. не
може да бъде обоснована с данните по делото, въз основа на които категоричен
извод за упражнявана фактическа власт и намерение за своене на имота няма как
да бъде изведен. В хода на производство никоя страна не е твърдяла подобни
факти и не е сочила доказателства за установяването им.
Обстоятелството,
че на 09.11.2005г. Ив.Б.се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост върху целия имот по силата на извършеното в негова полза дарение на
парцела от родителите му през 1977г. и реализирането на строеж на сградата (не
по силата на придобивна давност) не е годно да засегне собственическите права
на ищцата, тъй като по силата на този нотариален акт Б.не е могъл да придобие
правата, с които се е разпоредил в по-ранен момент. Т.е. хипотезата, намерена
за осъществена от районния съд, а именно – че ищцата е загубила правото на
собственост с придобиването му от Б.по смисъла на чл.99 от ЗС, не е
налице.
По
начало, вярно е възражението на ответника и на третото лице, че решението,
постановено в производството по гр.д.№1300/2018г., водено между С.К. и И.Б., в
което те не са участвали, няма действие спрямо тях, тъй като силата на пресъдено нещо на съдебното решение обвързва срещупоставените
страни - ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една
страна, и ответниците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от
друга страна. В настоящото производство на общо основание се преценява
принадлежността на правото на собственост върху спорния имот.
Доколкото
от доказателствата по делото следва извод, че К. е продължила да бъде
собственик на *******ид.ч. от терена и на втория жилищен етаж от изградената в
същия сграда, то извършването на публичната продан на ипотекирания имот и
възлагането му в собственост на купувача И.А. не би могло да засегне
собственическите й права.
В
съдебната практика е възприето разбирането, че публичната продан на недвижим
имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост и същата може
да прехвърли правото на собственост върху имота само ако длъжника е собственик.
Публичната продан се ползва със стабилитет, изразяващ се в невъзможността след
извършването й да се обжалват предходните действия - опис, оценка; иск за
недействителност на публичната продан може да се предявява само в случаите,
когато в проданта като наддавач е участвало лице, което няма право да участва,
или имотът е възложен преди купувачът да плати, което той може да санира,
невъзможност купувачът да възразява за недостатъци. Стабилитетът на публичната
продан не важи обаче за продажбата на чужд недвижим имот. Правата на
действителния собственик са противопоставими на публичната продан, тъй като
никой не може да прехвърли това, което не притежава. За успешното провеждане на
иск за собственост против купувача от действителния собственик е без значение
дали последният е знаел за насочване на изпълнението върху негов имот, или не,
дали е обжалвал действия на съдебния изпълнител и т.н., в какъвто смисъл се правят
възражения. В спора за собственост правните последици на възлагателното
постановление могат да бъдат преодолени когато ищец установи, че към момента на
проданта имотът не е принадлежал на длъжника, а е бил и остава негов собствен
имот т. е. че е извършена публична продан на чужд имот, тъй като ако длъжникът
не е собственик на недвижимия имот, респ. правото на собственост не е част от
неговия патримониум, то постановлението за възлагане, макар и годно правно
основание по смисъла на чл.77 от ЗС, няма вещно-транслативен ефект.
При
съобразяване на гореизложеното, налага се извод, че И.А., като купувач на
имота, по отношение на който е била извършена публична продан в изпълнителното
производство по изп.д.№***************************по описа на ЧСИ В.А., с рег.№********,
въпреки влязлото в сила постановление за възлагане на имота в негова
собственост не е придобил права по отношение на онази част от изнесения на
публична продан имот, която не е принадлежала на И.Б., а именно – частта, която
е била собственост на ищцата С.К. – процесните *******ид.ч. от УПИ пл.*******, за който е отреден парцел IX в кв.**** по регулационния план на с.Д. и втория етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда.
Тъй като
с протокол от 06.06.2018г. на ЧСИ А. е въведен във владение на целия имот, а и
по делото няма спор по този факт, следва да се приеме, че ответникът по иска
владее имота. Осъществена е и другата кумулативно предвидена предпоставка за
уважаване на иска по чл.108 от ЗС.
А. владее
спорния имот без да има основание за това, тъй като, както се изложи по-горе,
не е придобил собствеността в резултат на проведената публична продан, нито има
друго основание да осъществява фактическата власт.
Изложеното
очертава извод за основателност на предявения иск, поради което решението, с
което същият е отхвърлен следва да се отмени и да се постанови друго, с което
ревандикационната претенция бъде уважена изцяло.
Ответникът
по иска своевременно е направил възражение за признаване правото му на
задържане върху имота до заплащане на сторените от него подобрения. С оглед
основателността на иска, същото следва да бъде разгледано.
Съгласно
чл.72 от ЗС, добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е
направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения, като увеличението се определя към деня на постановяване съдебното
решение, както и може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е
направил за запазване на вещта. Чл.72 ал.3 от ЗС признава на добросъвестния
владелец правото да задържи вещта до заплащане на подобренията и на разноските.
Възражението
за задържане е акцесорно на претенцията за подобрения, и не може да се предяви
самостоятелно от нея, освен когато в отделно производство, същата е уважена с влязло
в сила решение. Тази претенция може да се предяви срещу иска по чл.108 от ЗС
както с насрещен иск, така и с възражение, по което съдът се произнася с
решение, с което присъжда тяхната стойност, ако претенцията е основателна,
независимо че не е заявена с искова молба. При такъв изход на спора по
претенцията за присъждане на подобрения, съдът следва да постанови задържане на
имота от ответника до заплащане на тяхната стойност от собственика – ищец.
Възлагането
на имот, придобит в резултат на проведена публична продан, е годно по смисъла
на чл.70 от ЗС основание за установяване на добросъвестно владение и придава на
купувача качеството на добросъвестен владелец.
Според въззивния съд, в конкретния случай бе
доказано, че след като е въведен във владение на закупения при публичната
продан имот, Ив.А. е извършил подобрения в същия, довели до увеличаване цената
на имота, които именно същият претендира да му бъдат заплатени. Като максимално
обективно, съдът приема заключението по последната допълнителна експертиза на
вещото лице Н.Г., тъй като същото в най-пълна степен държи сметка за
действителното състояние на имота към момента на извършване на проданта. От
същото, както и от предходните заключения, се установява, че извършените
подобрения са, както следва: по покрива и фасадата на сградата; по отношение на
гаража в имота и пристройка с вход; в стопанските сгради; в дворното място.
Доколкото предмет на иска не е гараж и пристройка, то извършените подобрения
относно тези обекти няма основание да се възлагат на ищцата. Доколкото
стопанските сгради имат обслужващо дворното място предназначение и нямат
самостоятелен характер, то подобренията по отношение на същите са довели до
увеличаване стойността на притежавания от ищцата поземлен имот, съразмерно с нейните
права. Доказано е подобряването на покрива и на дворното място, посредством
поставяне и боядисване на ограда, както и направа на разходи за геодезист.
Според допълнителното заключение, общата стойност на извършените разходи и
подобрения е в размер на **************лева, от който следва да се извадят
тези, касаещи гаража и пристройка с вход, в размер на **************лева, при
което се установява, че стойността, с която се е увеличила цената на имота е в
размер на **************лева. От тази сума ищцата следва да заплати на А.
половината в размер на **************лева, съобразно притежаваната от нея
собственост. До заплащане на тази сума, на ответника следва да се признае
правото да задържи имота. Съдът не намира основание върху сумата да бъде
начисляван ДДС.
3. Относно разноските:
С оглед
отмяната на решението на ДнРС, в частта по предявения иск, същото следва да
бъде отменено и в частта за разноските, като вместо това, ответникът И.А. бъде
осъден да заплати на С.К. сумата в размер на **************лева– разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед
изхода от въззивното обжалване по отношение на иска по чл.108 от ЗС,
въззивникът ще дължи на К. сумата от **************лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 172.10 лева – част от заплатеното възнаграждение за
вещо лице, или общо **************лева.
С оглед
частичната основателност на възражението за заплащане на подобрения на А.,
който е сторил разноски за въззивната инстанция в размер на **************лева
общо, се следва заплащане на сума в размер на **************лева.
Върху
стойността на дължимата сума за подобрения, К. ще следва да заплати по сметка
на ОС-Кюстендил държавна такса в размер на **************лева.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №484 от 30.07.2019г. на Районен
съд-Дупница, постановено по гр.д.№192/2019г. по описа на този съд и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.А., с ЕГН **********, с адрес ***,
че С.И.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на основание договор за
дарение, сключен във формата на нотариален акт за дарение на недвижим имот с №**************,
том VIII дело №**************/1997г. по
описа на нотариус при ДнРС, на *******ид.ч. от УПИ пл.*******, за
който е отреден парцел IX в кв.***** по регулационния план
на с.Д., общ.Д., одобрен със заповед №*******/02.06.1964г., с урегулирана площ
от *******кв.м., при съседи: от една страна улица с осови точки ***********;
УПИ пл.*******, за който е отреден парцел VI, собственост на наследниците на Б.Б.; УПИ пл.******,
за който е отреден парцел VII, собственост на В.Г.и УПИ пл.*****,
за който е отреден парцел III, собственост на И.М., както и на втория жилищен етаж от построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от *********кв.м. и ОСЪЖДА И.Д.А., с посочени ЕГН и адрес,
да й отстъпи собствеността и предаде владението върху така описания имот, като ПРИЗНАВА на И.Д.А. правото да задържи имота до заплащане от С.И.К. на направените от
същия, в качеството му на добросъвестен владелец подобрения на стойност **************лева ( *****************)
за ремонт на покриви на две стопански постройки – полагане на нова
хидроизолация и поставяне на ламаринена обшивка по бордове; ремонт на покрив на
жилищна сграда – подмяна на хоризонтални улуци, челни дъски, два броя ребра,
летвена обшивка, керемиди, измазване на комини; поставяне на лека прозирна
ограда по странична регулационна линия; полагане мрежа на колове по дънна
регулационна линия.
ОСЪЖДА И.Д.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на С.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от ************** лева, представляваща сторени разноски по делото, от
които: **************лева за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и
**************лева за адвокатско възнаграждение и вещо лице пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА С.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на И.Д.А., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от **************лева, представляваща сторени разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА С.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил държавна такса в
размер на **************лева (сто и
единадесет лева и шестдесет и една стотинки).
Решението се постановява с
участието на трето лице – помагач на страната на ответника И.Д.А., а
именно - „**************“ АД, с ЕИК **************.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок, считано от деня на получаване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.