Решение по дело №383/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 182
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Милена Дечева
Дело: 20205600500383
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  182                                      29.06.2020 година                                            град Хасково

                                     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Хасковският окръжен съд                                                                          граждански състав

На седемнадесети юни                                                        Две хиляди и двадесета година

В открито заседание,в състав:

                                                                  Председател:Милена Дечева

                                                                            Членове:1.Жулиета Серафимова

                                                                                           2.Тодор Хаджиев

 

Секретар:Д.Х.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.гр.д.№383 по описа на съда за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

       С Решение №46/16.01.2020г.,постановено по гр.д.№109/2019г. Районен съд-Хасково:ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Х.К. против „Макс Колект“ООД-гр.София,иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „ Макс Колект“ООД-гр.София  ,че С.Х.К. не дължи изпълнение по изп.д.№20189290402256 по описа на ЧСИ Н.Кавакова,рег.№929, с район на действие Окръжен съд-Хасково,относно вземаннията,посочени в издадени по ч.гр.д.№1574/2015г. на РС-Хасково Заповед за изпълнение №823/17.07.2015г. и Изпълнителен лист от 25.09.2016г. за суми в размер на  139,58лв.-главница,от която 79,58лв. незаплатена/и месечна/и такса/и по договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет № ***г. и фактура №********** от 01.07.2012г. и 60лв. неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор,дължима за периода от 01.08.2012г. до 26.10.2012г.; 24,11лв.-лихва за забава върху сумата по описаната фактура от 17.07.2012г. до 10.07.2015г. и законната лихва върху главницата от 15.07.2015г. до изплащане на вземането,както и сумата от 25лв.-платена държавна такса и 200лв.-юристконсултско възнаграждение; ОСЪЖДА С.Х.К. да заплати на „Макс Колект“ООД направените по делото разноски в размер на 300лв.

       Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С.Х.К.,който чрез пълномощника си адв.Н.Т.-*** го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност.Твърди,че неправилно и в противоречие с установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд се е позовал на съдебна практика,която била несъотносима към случая.Цитираната практика според въззивника касаела производството по чл.424 от ГПК,а не това по чл.439 от ГПК. Счита,че постановеното от съда решение било в противоречие с ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,като поддържа тезата,че заповедта за изпълнение и издадения въз  основа на нея изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване  съществуване на вземането ,за да се приложи разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД.Излага подробни съображения за погасяване на процесните вземания по давност като се позовава на разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД и счита,че тъй като фактурите били издадени през 2-11г. и 2012г. до образуване на изпълнителното производство през м.ноември 2018г. била изтекла давността за посочените в тези фактури вземания .Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да уважи предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК изцяло и да присъди направените по делото разноски.

        В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на  подадената въззивна жалба от въззиваемото дружество  „Макс Колект“ООД-гр.София,с който се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност. Поддържа се ,че заповедното производство по чл.410 от ГПК е предназначено преди всичко да установи дали съществува правен спор по отношение на заявеното от кредитора вземане.При липса на възражение по чл.414 от ГПК  е налице влязла в сила заповед за изпълнение,поради което всички останали възражения основаващи се на факти или писмени доказателства,които са били известни на длъжника,или с които е могъл да се снабди до изтичане на срока за възражение се преклудират. Претендира от въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Хасково.Претендира и присъждане на разноски.

           Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

        РС-Хасково е бил сезиран с иск , с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, предявен от ищеца С.Х.К., чрез пълномощника му адв.Н.Т.-*** против ответника „Макс Колект“ООД-гр.София.Ищецът е твърдял,че срещу него има образувано изпълнително дело №20189290402256 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с изпълнително основание -изпълнителен лист издаден на  25.09.2016г. въз основа на Заповед №823/17.07.2015г. по ч.гр.д.№1574/2015г. по описа на РС-Хасково.Твърдял е също,че вземанията по изпълнителният лист от 25.09.2016г. са изцяло погасени.

      От събраните по делото доказателства се установява,че ответното дружество „Макс Колект“ООД-гр.София  е подало пред  РС-Хасково заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 16.07.2015г. и по същото е било образувано ч.гр.д.№1574/2015г. по описа на този съд.Не е спорно,че заявлението е било уважено,като на 17.07.2015г. е издадена Заповед №823 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПКна 25.09.2016г. Изпълнителен лист ,с който  настоящият ищец  и длъжник в заповедното производство –С.Х.К. е осъден да заплати на „Макс Колект“ООД-гр.София  сумата от  139,58лв.-главница,от която 79,58лв. незаплатена/и месечна/и такса/и по договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет № *** г. и фактура №********** от 01.07.2012г. и 60лв. неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор,дължима за периода от 01.08.2012г. до 26.10.2012г.; 24,11лв.-лихва за забава върху сумата по описаната фактура от 17.07.2012г. до 10.07.2015г. и законната лихва върху главницата от 15.07.2015г. до изплащане на вземането,както и сумата от 25лв.-платена държавна такса и 200лв.-юристконсултско възнаграждение.Изпълнителното дело пред ЧСИ Н.Кавакова е било образувано на 28.11.2018г.          

             Предвидените в действащия ГПК правни способи за защита на длъжника срещу последиците на издадената по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение,са предмет на ясна и детайлна регламентация.В закона е предвиден специален ред за защита на длъжника в заповедното производство-подаване на възражение  срещу заповедта за изпълнение по реда и в сроковете по чл.414 ал.2 от ГПК или пред въззивния съд,на основанията и в срока,визирани в разпоредбата на чл.423 от ГПК,когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането.След подаване на възражение по чл.414 ал.1 от ГПК кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането си по чл.422 в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.При липса на възражение в срок или след влизане в сила на съдебното решение,с което установителния иск е уважен,заповедта влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 от ГПК,с което се преклудират  и фактите и обстоятелствата,относими към ликвидността  и изискуемостта на вземането,включително и тези,относими към действителността на породилото го основание,освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК.Новооткритите обстоятелства  и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 от ГПК,а на новонастъпилите, след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК.Новите факти,обуславящи допустимостта на иска с правно основание чл.439 от ГПК следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл.416 от ГПК.При всички хипотези на чл.416 от ГПК,настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение/исковете по чл.424 и чл.439 от ГПК/ обосновават извода,че при настъпване,респективно стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане,то не може да се оспорва от длъжника по съображения,твърдения и факти,които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила.Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства,е недопустимостта на последващ процес,основан на факти,несъвместими с материалното право,чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,установено в заповедта,но не ги е упражнил надлежно и в срок,те се преклудират.В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила,съответно стабилизирането й.

     С оглед на изложеното по-горе,следва да се прецени дали изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти са настъпили след изтичане на срока за възражение/влизане в сила на заповедта за изпълнение-новонастъпили обстоятелства,за да се обоснове евентуалната допустимост респективно недопустимост на иска по чл.439 ал.1 от ГПК.

      В конкретния случай ,при съобразяване на твърдените от ищеца факти и обстоятелства,правилно първоинстанционният съд е приел,че  предявения иск е допустим  и го е разгледал по същество тъй като същият се основава на факти,настъпили след влизане в сила на заповедта на изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1574/2015г. по описа на РС-Хасково.В настоящия случай не е бил предявен иск от ответното дружество по чл.422 от ГПК,предвид липсата на възражение от страна на ищеца за посоченото вземане и следва да намери приложение разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК. Според установената практика на съдилищата  посочената разпоредба намира приложение и при наличието на заповедно производство,но тъй като това производство,по което е издадено изпълнителното основание не предполага съдебно дирене,допустимостта на иска по чл.439 ал.1 от ГПК се свързва с позоваването на факти,настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение .               

     В тази връзка следва да се посочи следното:

     Част от вземанията посочени в изпълнителния лист от 25.09.2016г.са периодични плащания и представляват месечна такса за предоставяне на мобилен достъп до интернет,неустойка и лихви  и са обективирани в цитираните по делото фактури.За да се погасят същите по давност следва да намери приложение разпоредбата  на  чл.111 б.“б“ и “в“ от ЗЗД.Т.е. посочените вземания се погасяват с изтичането на три годишна давност,след изтичането на която правото на вземането на кредитора,което е периодично се погасява.Първата от посочените фактури  в изпълнителния лист е издадена на  26.10.2011г. и давностния срок  за вземането по нея  е изтекъл на 26.10.2014г.Втората  посочена фактура е   издадена на 01.07.2012г. и давностния срок за вземането по нея е изтекъл на 01.07.2015г. Давността по отношение на посочените фактури  е била изтекла  още към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на  16.07.2015г.,но всичко изложено по отношение на тези вземания се отнася  до обстоятелства,които са настъпили преди стабилизирането на заповедта за изпълнение и които обстоятелства не би следвало да се разглеждат по същество в настоящето производство,тъй като за същите иска по чл.439 от ГПК би бил недопустим.

        От друга страна обаче ищецът в предявения иск по чл.439 от ГПК се позовава и  на обстоятелства,които са настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение,поради което следва да се разгледа по същество твърдението му за погасяване на вземанията по тази заповед и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по давност и след влизането й в сила.

            В тази връзка следва да се отбележи,че заповедта за изпълнение е влязла в сила като неоспорена на 01.09.2015г. и със стабилизирането следва да е изтекла петгодишна давност, съгласно чл. 117 ал.2 от ЗЗД ,до предприемането на действия,които я спират или прекъсват по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД.След влизане в сила на заповедта погасителната давност на вземането винаги ще е петгодишна. В случая ответното дружество е предприело действия по принудително изпълнение на 28.11.2018г. към която дата  вземанията по издадения изпълнителен лист,въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение  не са били погасени по давност. Това е така,тъй като изпълнителния лист  е бил издаден на 25.09.2016г.,а предприемането на изпълнителни действия по изп.д.№20189290402256 по описа на ЧСИ Н.Кавакова е станало на  12.12.2018г.,както самият ищец твърди с налагането на запор върху банкови сметки.Т.е. към датата на предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б.“в“ от ЗЗД давността е била прекъсната и следва да се приеме,че не е изтекла предвидената в закона петгодишна давност,поради което и вземанията на ответното дружество не са погасени по давност.

                                 По отношение на разноските ,посочени в изпълнителния лист от 25.09.2016г.,издаден по ч.гр.д.№1574/2015г. по описа на РС-Хасково в размер на общо  225лв.,от които ДТ-25лв и юристконсултско възнаграждение -200лв.следва да се отбележи ,че за погасяването на вземането за разноски по давност винаги се прилага разпоредбата на чл.110 от ГПК.В случая   изпълнителният лист за присъдените по ч.гр.д.№1574/2015г. по описа на РС-Димитровград разноски в общ размер на 225лв. е издаден на 25.09.2016г. и към датата на предприемане на действия по принудително изпълнение от ответното дружество- 12.12.2018г. предвидения в разпоредбата на чл.110 от ГПК пет годишен срок за посоченото вземане не е  изтекъл.Ето защо  и посочената сума в размер на 225лв. като разноски в заповедното производство се дължи от ищеца.

                        Предвид гореизложените съображения въззивната инстанция намира обжалваното за валидно ,допустимо и правилно,поради което същото ще следва да бъде потвърдено.При постановяването му не са били допуснати твърдените  нарушения на материалния и процесуалния закон.Решението е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и при напълно изяснена фактическа обстановка.

                     Поради неоснователност на подадената въззивна жалба въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450лв.-платено адвокатско възнаграждение.

              Мотивиран от горното,съдът

                                        Р   Е   Ш   И  :

               ПОТВЪРЖДАВА  Решение №46/16.01.2020г.,постановено по гр.д.№109/2019г. на Районен съд-Хасково.

             ОСЪЖДА  С.Х.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Макс Колект“ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христо Ботев“ №17, ет.1,офис №208 направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450лв.-платено адвокатско възнаграждение.

                 Решението е окончателно и не подлежи на  обжалване.

 

                   Председател:                        Членове:1.                            2.

 

 

 

                                                                                               

                                 .