Решение по дело №7392/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 30.11.2021 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 5-ти с-в, в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

при секретаря Н.Светославова като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 7392 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

            Предявени са от П.С.Т. *** обективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.                                  Ищцата твърди, че на 07.09.2018 г., в гр.София, при движение по десния тротоар на ул.“****“ в ж.к. „Люлин 3“, с посока на движение от Кооперативния пазар към Околовръстен път, пред сграда, представляваща Търговски комплекс, попаднала в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсващи тротоарни плочи,  при което паднала и си счупила дясната бедрена шийка и получила травма на лявата раменна става. Претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Твърди, че претърпените от нея неимуществени вреди били в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на служители на С.о., които не изпълнили задължението си да поддържат тротоара в добро състояние. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 45 000 лв. Твърди, че претърпяла и имуществени вреди, които се изразили в раходи за лечение на обща стойност от 188.45 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 45 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди/, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2018 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 188.45 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба/05.06.2019 г./ до окончателното изплащане. Претендира разноски.                                               Ответникът оспорва предявените искове, като прави следните възражения: оспорва да са осъществени елементите от състава на чл.45 от ЗЗД; оспорва размера на исковете; поддържа становището, че обезщетението за неимуществени вреди не следва да надхвърля 5000 лв. Претендира разноски.                                                                                                                   Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:    

            От показанията на св.П./син на пострадалата/, съпоставени с представената по делото медицинска епикриза, се установява, че  на 07.09.2018 г. ищцата е претърпяла злополука – паднала е на тротоара на булевард, чието име свидетелят не си спомня, но заявява, че става дума за булевард в кв.“Люлин III част“, на който имало спирка на автобус № 111. Майка му знаела името на булеварда. Вървейки към спирката на автобуса, сутринта между 10 и 11 часа, ищцата паднала върху „някакви неравности на тротоара“, „потънала в дупка“, образувана от тази неравност, паднала и си счупила бедрената кост на десния крак, имала и контузия на лявата ръка. Неравността представлявала „липса на настилка“. Според свидетеля, настилката била асфалтова и част от нея била „отрязана“. Неравността не била дълбока, около 5 см. имало разлика между нейното ниво и нивото на настилката. Тази неравност била по-тъмна от останалата част от настилката, сякаш там било копано някога – липсвал асфалт, но на място  не се била образувала дупка, а било заравнено, но потънало с времето. Това място не било обозначено по никакъв начин. След като ищцата паднала, й станало лошо, казала, че я боли много крака, не го чувствала. В близост до инцидента имало павилион за алкохол и цигари, мебелен магазин, блок и градинка от другата страна, както и „аптека от отсрещната страна“. След инцидента свидетелят се обадил на свой познат в „Сердика“ – травматолог. Той му казал веднага да я закара в болницата, без да чака линейка, защото на нея започнало да й става лошо. Закарал я в болницата и още същия ден й сменили тазобедрената стана с изкуствена.                                                                                      Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като се подкрепят от представената епикриза по делото и от заключението на медицинската експертиза, според която травмата би могла да настъпи при падане от собствен ръст на земята. Обстоятелството, че свидетелят не си спомня точното име на булеварда, на който майка му е паднала, се дължи на притеснение при разпита в съдебна зала. Макар да не си спомни името на булеварда, показанията на свидетеля са конкретни и подробни при описание на мястото, на което майка му е паднала – булевард в кв.“Люлин III част“, в посока към спирка на автобус № 111, в близост до павилион за алкохол и цигари, мебелен магазин, блок и градинка от другата страна, както и „аптека от отсрещната страна“. Описанието на неравността, в която е пропаднала ищцата, също е конкретно описано, с подробности, поради което съдът даде вяра на показанията на свидетеля.                                                                                               От медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че на 07.09.2018 г. ищцата е получила следните увреждания: счупване на шийката на дясната бедрена кост и контузия на лявата раменна става. Според вещото лице, с оглед характера и местоположението на травмите,  както и с оглед възрастта на пострадалата, може да се приеме, че са получени при падане от собствен ръст на земята. Проведено е било следното лечение : болнично - от 07.09.2018 г. до 18.09.2018 г. - 11 дни и домашно-амбулаторно от 18.09.2018 г. за около 5-6 месеца. По време на болничното лечение ищцата е била оперирана - на 07.09.2018 г. – извършена е тотална смяна на дясната тазобедрена става с изкуствена става. По време на домашно-амбулаторното лечение пострадалата се е явила на  контролни прегледи,  правени са й превръзки и е провеждала раздвижване на крака. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет за около 7-8 дни непосредствено след инцидента, болки с умерен интензитет за около 2-3 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно до 1 година след операцията. Пострадалата има болки с непостоя- нен хактер и понастоящем, при по-голямо и продължително ходене и стоене права. Тя има скъсяване на десния крак, което е предпоставка за изпитване на болки с непостоянен характер и в бъдеще при по-продължително ходене и натоварване. Периодът на възстановяване при ищцата е протекъл на два етапа от 07.09.2018 г. за около 6 месеца и от 05.07.2019 г. за около 3-4 месеца, през които е провеждала рехабилитация и физиотерапия.  Налице са следните остатъчни последици - скъсяване на десния крак с 1 см, по-малък обем на движение на дясна тазобедрена става с 15 %, оперативен белег от 9 см, трайно намалена работоспособност 50 % за ендопротезата от общо 84 %. Разходите за калцикинон, фраксипарин и процедурите в Центъра за социални услуги на стойност общо от 128.45 лв. са били необходими за лечение на получените при инцидента травматични увреди. Размерът на разходите е уточнен от вещото лице в съдебно заседание от 19.05.2021 г.                        При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:                                                                                                                                                       Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.                                 Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.                                                   За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи:  противоправно поведение, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).                                                           Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.                                                             От показанията на св.П. се установи, че ищцата е паднала на тротоара на булевард, находящ се в кв.“Люлин III част“, вървейки към спирка на автобус № 111, в близост до павилион за алкохол и цигари, мебелен магазин, блок и градинка от другата страна, както и „аптека от отсрещната страна“. Според исковата молба, името на булеварда е „****“. Ищцата е паднала върху необозначена неравност на тротоара, където асфалтовата настилка е била отрязана/разликата между нивата на неравността и останалата настилка е била около 5 см./. От заключението на медицинската експертиза и медицинската епикриза по делото е видно, че ищцата е получила телесни повреди: счупване на шийката на дясната бедрена кост и контузия на лявата раменна става, от които е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания.             

               Тротоарната настилка, находяща се в гр. София на бул. "****" се поддържа от С.о.. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.

                Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. 

               Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. 

               Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината. 

               Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява  поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

               Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на С.о., съставлява противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание  за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.

               Осъществен е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по основание. 

               При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства:  възрастта на ищцата  към датата на злополуката  – 68 г., вида на телесните повреди – счупване на шийката на дясната бедрена кост и контузия на лявата раменна става; вида на проведеното лечение - болнично - от 07.09.2018 г. до 18.09.2018 г., по време на което е извършена операция на 07.09.2018 г. за смяна на дясната тазобедрена става с изкуствена става. След изписването от болницата лечението е продължило като  домашно-амбулаторно  за около 5-6 месеца, през които ищцата се е явявала на  контролни прегледи,  правени са й превръзки и е провеждала раздвижване на крака. Съдът съобрази продължителността на периода, през който пострадалата е изпитвала болки и страдания – непосредствено след инцидента за около 7-8 дни е изпитвала интензивни болки, които през следващите 2-3 месеца са били с умерен интензитет, а след този период постепенно са намалявали  до 1 година след операцията. Пострадалата продължава да изпитва болки  с непостоянен хактер и понастоящем, при по-голямо и продължително ходене и стоене права. Продължителността на възстановителния период е била около 10 месеца. Съдът отчете   обстоятелството, че по време на лечението и възстановяването ищцата се е чувствала безпомощна, тъй като е зависела от грижите на близките си в хигиенно-битовото си обслужване. Съдът съобрази и преживения от нея стрес и типичните за механизма на получаване на травмата негативни емоционални преживявания. Наред с това съдът отчете обстоятелството, че за ищцата са останали трайни последици - тя има скъсяване на десния крак с 1 см., което е предпоставка за изпитване на болки с непостоянен характер и в бъдеще при по-продължително ходене и натоварване, налице е намален обем на движение на дясната тазобедрена става с 15 %, останал е оперативен белег от 9 см, трайно е намалена работоспособността й с 50 % за ендопротезата.        

               Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2018 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 30 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 45 000 лв. следва да бъде отхвърлен.  

               По иска за имуществени вреди: 

               От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че разходите за калцикинон, фраксипарин и процедурите в Центъра за социални услуги на стойност общо от 128.45 лв. са били необходими за лечение на получените при инцидента травматични увреди, до който размер искът е доказан по основание и размер, а в останалата част до пълния предявен размер от 188.45 лв. следва да бъде отхвърлен. 

               По законната лихва: 

               На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва, върху присъденото обезщетение, считано от датата на деликта – 07.09.2018 г. до окончателното изплащане. 

               Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата наисковата молба. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на деликта, а не от датата, на която пострадалият е направил разходите за лечение./решение № 11/03.05.2018 г. по гр.д. № 643/2017г. на ВКС/. Тъй като ищецът претендира законна лихва от по-късна дата за всяко от плащанията, претенцията следва да бъде уважена, съобразно неговото искане. 

               По разноските:

   Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 366.70 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 33,32 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Д. ***, адрес за призоваване: гр.София, ул.“****, Бизнес център “С.К.“, на основание чл. 38, ал. 2  от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1 257, 21 лв., съразмерно на уважената част от исковете.  

Дължимата държавна такса върху уважените искове е 1 250 лв. От нея ищцата е внесла част в размер на 300 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, останалата част от държавната такса върху уважените искове от  950 лв.  

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА С.о., с адрес за призоваване: гр. София, ул. „****да заплати на П.С.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, Бизнес център “С.К.“ – за адв. М.Д., на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от следните телесни повреди: счупване на шийката на дясната бедрена кост и контузия на лявата раменна става, причинени на 07.09.2018 г. в гр.София при падане, поради наличие на неравност на тротоара на бул. „****“ в близост до спирка на автобус 111/, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 45 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.  

 

               ОСЪЖДА С.о. да заплати на П.С.Т., ЕГН **********, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 128.45 лв.- разходи за калцикинон, фраксипарин и процедури в Център за социални услуги, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2019 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен аразмер от 188.45 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.    

 

ОСЪЖДА С.о. да заплати на П.С.Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 366.70 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА П.С.Т. ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 33,32 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 

 ОСЪЖДА С.о. да заплати на адвокат М.Д.Д.,***, адрес за призоваване: гр.София, ул.“****, Бизнес център “С.К.“, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1 257, 21 лв., съразмерно на уважената част от исковете. 

 

ОСЪЖДА С.о. да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 950 лв. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването на страните. 

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: