№ 683
гр. Варна, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500230 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на ТР. К. ТР. срещу
Определение №8769/17.12.2021г., постановено по гр. Дело №15431/21г. по
описа на ВРС. Според жалбоподателя определението е преднамерено
неправилно и незаконосъобразно. Излага, че в жалбата и уточненията по нея
срещу изпълнително дело №20218940400434 на ЧСИ се обосновава с фактите
в изпълнителните листи по това дело и затова счита, че посочената от първ.
съд неяснота и неуточненост на твърденията е преднамерена. Излага, че не
дължи сумата от 1600 лв. по изп. Лист №1668 от 20.04.2017г., тъй като
решението по което е издаден този изп. Лист е влязло в законна сила на
03.06.2016г., и до постановяване на възбраната на ЧСИ на 08.06.2021г. са
изтекли повече от 5 години. Още по- очевидно било и произнасяне относно
изпълнителен лист № 2051 от 22 май 2020г. По изложените съображения
моли Районният съд да бъде задължен да постанови Решение, с което
законосъобразно да определи реалните му задължения по изплащане на
съдебните разноски по визираните граждански дела.
С уточняваща молба вх. №4581/25.01.2022г., в която отново се развиват
съображения за недължимост на сумите по издадените изп. листи,
жалбоподателят посочва, че обжалва Определение № 8769/17.12.2021г., в
което не се обсъжда мотивирано претендираната изтекла пет годишна
1
давност по иск на основание изпълнителни листи №№ 1668 и 1669 от
20.04.2017г. за изплащане на 2 060 лв. съдебни разноски по гр.д.№
4545/2005г. на Районен съд-Варна и в.гр.д.№ 643/2014г. на Окръжен съд-
Варна в частите за връщане на ¼ ид.ч. от дворното място и на втория етаж от
сградата в имота на ул. Драгоман № 19, гр. Варна, както и за изплащане на
535 лв. съдебни разноски по повторно издаден изпълнителен лист
№2051/22.05.2020г. отново по гр.д.№ 4545/2005г. за дворното място и за
втория етаж, както и 30.78 лв за НАП при изтекъл десет годишен давностен
срок, като моли да се вземе предвид, че разноските пред ВКС за третия етаж
следва да са 530 лв.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав, като съобрази изложеното в частната жалба, и
приложените доказателства, намира същата за частично основателна по
следните съображения:
Производството по гр. Дело №15431/21г. по описа на ВРС е образувано
по „Иск за прекратяване на изпълнително производство по изп. дело №434/21
на ЧСИ Ивета Ернандес, предявен от Т.Т..
Тъй като ЧСИ е изпратил така постъпилия „иск“ на ВОС, последният с
решение №1547/15.10.20201г., постановено по гр. дело №2321/2021г. по
описа на ВОС, е разгледал същият като жалба срещу Постановление от
05.07.2021г. на ЧСИ, с което е отказано прекратяването на изпълнителното
производство по изп. дело № 20218940400434, и е оставил същата без
уважение, но е разпоредил документът, наименован „иск за прекратяване на
изпълнително производство“, с вх. № 26398/09.08.2021 г., ДА СЕ ИЗПРАТИ
на ВРС за преценка за обективирането на предявен отрицателен
установителен иск в горепосочения документ
В съдържанието на т.нар. „Иск за прекратяване на изп. производство“,
на стр. 2-ра е обективирано следното изявление:
„С Постановление от 05.07.2021г. ЧСИ отказа да прекрати
производството като преценката дали претендираното вземане е погасено по
давност може да бъде извършена само от съда. Присъдените задължения
следва да защитя по исков ред съгласно чл. 439 ГПК, което и правя с
настоящия отрицателен установителен иск, че нямам задължения към
2
взискателя Ф.“.
В изпълнение на указанията на ВОС, дадени в решение
№1547/15.10.20201г. с определение №6766/27.10.2021, постановено по гр.
дело №15431/21г. първ. съд е оставил без движение производството, като е
указал на Т.Т. да посочи съставлява ли документът, озаглавен „иск за
прекратяване на изпълнителното производство“ искова молба, отправена до
Районен съд – Варна или същият съдържа доводи относими към жалбата на
Т.Т. срещу действията на съдебни изпълнител.
В документ /без име/, вх. № 42406/05.11.2021г. жалбоподателят се
позовава на 5 годишна погасителна давност за вземанията, по които е
образувано изп. дело №434 по описа на ЧСИ Ивета Ернандес и обсъжда
действията на последната. На 2-ра страница излага, че „Виден е
отрицателният установителен иск, че не дължа плащане на съдебни разноски
по производството по гр. дело №4545/2005г до окончателното решение на
ВКС от 06.02.2017г. поради изтекла абсолютна погасителна давност до
предявяването на поканата по изп. дело на 05.05.2021г.“ Формулираният от
ищеца петитум е: Моля, при изплатените разноски по гр. дело 3414/2007г. и
изтекла абсолютна погасителна давност по вземанията за съдебни разноски по
гр. дело 4545/2005г. да постановите прекратяване на изп. производство по
изп. дело.
След постъпване на цитираното уточнение, първ. съд, след като е приел,
че са налице твърдения, че е предявен иск с правно осн. чл. 439 ГПК за
установяване недължимостта на суми по изп. листи, издадени в
производството по гр. дело №4545/2005г. на ВРС включващи съдебно–
деловодни разноски за първоинстанционното, въззивното и касационното
производство, по които е образувано изп. дело № 20218940400434, е дал
подробни указания на ищеца: да формулира надлежно искане към съда; да
посочи в полза на кого е издаден всеки изп. лист и за каква сума; да посочи
три имена и адрес за призоваване на ответниците; да представи доказателства
за внесена ДТ.
С уточнение вх. №45683/19.11.2021г. ищецът уточнява, че не дължи
сумата по изп. лист 1668/17.02.2017г. в общ размер на 3600лв., и по изп. лист
№1669 – в размер на 1600лв.; не дължи сумата от 800лв. –по изп.лист
2051/22.05.2020г.; не дължи сумата от 30.78 лв. на взискателя НАП; Посочва,
3
че искът е насочен срещу В. Н. Ф., с посочен ЕГН и адрес, и Елфидре Ингрид
Мо, с посочена дата на раждане и адрес; приложени са доказателства за
внесена ДТ.
С последващо определение съдът е дал съвсем конкретни указания на
ищеца, като е посочил точно сумите по съответните изп. листи, и лицата
срещу които те са издадени, а именно твърди ли ищецът, че не дължи: сумата
от 3 600 лв. по изп. лист №1668/17.02.2017г. на В.Ф.; сумата от 1 600 лв. по
изп. лист №1669/17.02.2017г. и сумата от 800 лв. изп. лист №
2051/22.05.2020г. на Елфриде Ингрид Мо; сумата от 890лв. по изп. лист №
5863/20.07.2018г. на В.Ф., и сумата от 30, 78 лв., която се претендира от ЧСИ,
като в този случай искът по чл. 439 ГПК следва да се предяви срещу НАП –
София.
С уточнение вх. №49291/06.12.2021г. ищецът не е направил никакви
конкретни уточнения във връзка с дадените му точни указания, а частично е
преповторил определението на съда, и частично - вече изложените неясни
твърдения от предходните му молби.
С обжалваното определение ВРС, след като е приел, че констатираните
нередовности не са отстранени в срок, е прекратил производството по гр.дело
№ 15431/2021г., В ЧАСТТА по претенциите на Т.Т. за установяване
недължимостта на сумата от 1 600 лв. по изп. лист № 1669/17.02.2017г.,
сумата от 800 лв. изп. лист № 2051/22.05.2020г., въз основа на които е
образувано изп. дело №20218940400434 по описа на ЧСИ Ивета – Луис
Ернандес и за недължимостта на сумата от 890 лв. по изп. лист №
5863/20.07.2018г. по изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ Ивета –
Луис Ернандес, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.
Настоящият състав, като взе предвид изложеното в жалбата и
приложимите разпоредби на процесуалния и материалния закон, за да се
произнесе съобрази следното:
На първо място следва да се посочи, че от изложеното в частната жалба
и последващото „възражение“ не става съвсем ясно дали определение №
8769/17.12.2021г. се обжалва изцяло или частично. Доколкото в последната
част на възражението е формулиран изричен петитум, настоящият състав
счита, че е сезиран с искане за отмяна на определението в частите, с които е
прекратено производството по изп. Лист №1668 и 1669, и по изп. Лист
4
2051/22.05.2020, както и 30.78 лв. за НАП.
В диспозитива на обжалваното определение липсва произнасяне по
прекратяването на производството по изп. Лист №1668/17.02.2017г., както и
за сумата от 30.78 лв. По първата претенция съдът е приел, че констатираните
нередовности са отстранение, а по втората-че липсва надлежно сезиране, тъй
като сам ищецът е посочил в молбата си, че с „незначителната сума от 30лв. –
дълг към ТД Варна...няма да се занимавам“.
Следователно по отношение на тези два иска, частната жалба се явява
недопустима поради липсата на правен интерес предвид липсата на
прекратителен диспозитив.
Въпреки наличието на противоречиви твърдения от ищеца настоящият
състав счита, че ВРС е бил надлежно сезиран и с иск за недължимост на
сумата от 1600лв. по изп. Лист №1669/17.02.2017г., доколкото във всички
молби този изпълнителен лист се споменава, ако и твърденията за
недължимост на сумата да се разминават-че не дължи цялата сума поради
погасяването по давност, или не се дължи част от нея поради допускане до
касационно обжалване на част от исковете.
Твърдения досежно недължимостта на сумата от 800лв. по изп. Лист №
2051/22.05.2020г., са изложение още в уточнение вх. №45683/19.11.2021г.,
предвид което настоящият състав намира, че и в тази част производството е
било неправилно прекратено.
По изложените съображения, съставът при ВОС намира, че в тези части
обжалваното определение следва да се отмени.
С оглед изложеното в последното „уточнение“ вх. №49291/06.12.2021г.,
че ищецът е „поискал разпределението на изплащането на разноските да
започне с тези разноски от 890.00лв. по изп. Лист №5863/20.07.2018г.,
настоящият състав счита, че ищецът не подържа претенцията си за
недължимост на тази сума и производството по нея правилно е било
прекратено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх. №93/04.01.2022г. на Т.Т.,
5
допълнена с възражение вх. №4581/25.01.2022г., в частта с която се иска
отмяна на определение №8769/17.12.2021г., постановено по гр. дело
№15431/2021г. по описа на ВРС по отношение на изп. Лист
№1668/20.04.2017г. и за сумата от 30.78ла., дължими на НАП, поради липсата
на правен интерес.
ОТМЕНЯ определение №8769/17.12.2021г., постановено по гр. дело
№15431/2021г. по описа на ВРС в ЧАСТТА, с която е прекратено
производството по исковете за установяване недължимостта на сумата от 1
600 лв. по изп. лист № 1669/17.02.2017г. и сумата от 800 лв. по изп. лист №
2051/22.05.2020г., въз основа на които е образувано изп. дело
№20218940400434 по описа на ЧСИ Ивета – Луис Ернандес.
ПОТВЪРЖДАВА определение №8769/17.12.2021г., постановено по гр.
дело №15431/2021г. по описа на ВРС в ЧАСТТА, с която е прекратено
производството за установяване недължимостта на сумата от 890 лв. по изп.
лист № 5863/20.07.2018г. по изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ
Ивета – Луис Ернандес.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6