Номер 100330.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIIа състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100501511 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 34667/05.06.2020 г., депозирана от С. Д. П. с
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Георги Стаматов“ № 1, вх. 9, ет. 2, ап. 37, действащ
чрез адв. Кр.Т. срещу Решение № 1572/23.03.2020 г., постановено по гр. д. № 19176 по описа
на РС-Варна за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, срещу „ОББ Интерлийз“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135 А, представлявано от
изпълнителния директор А.Б., чрез адвокат М.Цв., за осъждане на ответника да заплати
сумата от 350 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20147180400718 по описа за
2014г. на ЧСИ Ст.Д., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Във въззивната жалба с вх. № 34667/05.06.2020 г., подадена от С. Д. П. , се излагат
подробни доводи за неправилността и необосноваността на съдебното решение, както и
това, че същото е постановено при противоречие с материалния закон. Излага доводи, че в
случая се претендира ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответното юридическо лице, която е за вреди, причинени от негови служители при или по
повод изпълнение на възложената им работа, като юридическото лице отговаря и когато не е
установено кой е конкретният причинител на вредите. В този смисъл са задължителните
постановки, дадени в Постановление № 7/1959 на ПВС. Поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че производството по изпълнителното дело е било прекратено на
26.11.2012г. по силата на закона и съответно, че липсва висящо изпълнително производство,
по което да бъдат предоставени адвокатски услуги и да се дължи адвокатско
възнаграждение. Славчо Петров твърди, че именно това е основанието за възникване на
1
правния му интерес от предявяване на иска, тъй като съдебният изпълнител е предприемал
изпълнителни действия в условията на перемирано производство и е поддържал
висящността му. Заявява, че Варненски районен съд неправилно е приел, че със сключване
на съдебна спогодба по гр.д. № 10789/2019г., страните са се споразумели относно това, че са
уредили окончателно отношенията помежду си и нямат други претенции във връзка с
правоотношението предмет на делото, като сочи, че предметът на първоинстанционното
дело е различен от този, по горепосочената спогодба. Въззивникът не е съгласен и с извода
на съда относно недоказаността на факта на плащане на претендираната сума и изразеното с
решението съмнение в този смисъл. Сочи, че за страните е налице свобода на договарянето и
те сами могат да преценяват кой разход по какъв начин да уговарят, поради което намира
заключението на първата инстанция за неправилно, недоказано и непочиващо върху нито
една законова разпоредба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски за две
инстанции.
В отговора с вх. № 42345/01.07.2020 г. въззиваемото дружество „ОББ Интерлийз“
ЕАД оспорва горепосочената въззивна жалба като неоснователна. Моли същата да бъде
оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно,
постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. Излага доводи, че по
делото са събрани достатъчно убедителни доказателства досежно това, че след изтичане на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по изпълнителното дело не са правени искания за
иницииране на изпълнителни действия, като в тази връзка оспорва твърденията на
въззивника за предприемане на изпълнителни действия в условията на перемирано
производство. Сочи, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона много
преди 2018г., а в правомощията на съдебния изпълнител е единствено да прогласи
прекратяването. Твърди, че при липса на висящ процес не е налице необходимост от
процесуално представителство на страните по същия. Изразява становище, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не се е доказало наличието на
противоправно деяние, проявено чрез виновно бездействие на служители на дружеството,
поради което е налице липса на елемент от фактическия състав на деликтната отговорност
по реда на чл. 49 от ЗЗД. Счита, че с решението си, съдът правилно е достигнал до извода, че
действителното заплащане на претендираната сума за адвокатско възнаграждение е останало
недоказано.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството пред РС Варна е образувано по повод предявен от С. Д. П. срещу
„ОББ Интерлийз“ ЕАД осъдителен иск за обезщетение от непозволено увреждане с правно
основание чл. 49 във връзка с 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от
350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от ищеца в качеството му на длъжник по изп. д. № 20147180400718 по описа на
ЧСИ Ст.Д. с рег. № 718 и представляващи платено адвoкатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие в изпълнителното производство,
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: Въз основа на
изп. лист от 22.10.2010 г. издаден по т. д. № 2076/2010 г. по описа на СГС, ищецът е бил
осъден да заплати на ответното дружество дължими лизингови вноски и неустойка за
забава. По молба на ответника от 24.11.2010 г. и въз основа на издадения изп. лист е било
образувано изп. д. № 20147180400718 по описа на ЧСИ Ст.Д.. С цел защита на правата и
2
интересите си по изп. производство, ищецът упълномощил адвокат, за което е реализирал
разход във вид на платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, платени по
договор за правна защита и консултантско съдействие от 01.08.2018 г. След няколкократни
посещения от процесуалния представител на длъжника в кантората на ЧСИ и проучване на
делото, на 12.07.2019 г., упълномощеният адвокат депозирал молба с искане за
прекратяването на изпълнителното прозивдоство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С
одобрена от съда съдебна спогодба между страните е било прието за установено, че правото
на принудително изпълнение на вземането, за което е било образувано горепосоченото
изпълнително дело, е погасено по давност. Ищецът твърди, че когато изпълнително
производство се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1
ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя и тъй като липсва законова
възможност съдебният изпълнител да присъжда разноски, то претърпените от него вреди във
вид на разходи следва да бъдат възстановени от ответника по общия исков ред.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се излагат
доводи за неоснователност на исковата претенция. „ОББ Интерлийз“ ЕАД потвърждава, че е
имало вземане към ищеца по издаден изп. лист по т. д. № 2076/2010 г. по описа на СГС,
както и че за събиране на вземането е било образувано първоначално изп. д. № 392/2010 г.
по описа на ЧСИ А.П. с рег. № 849, впоследствие преобразувано под № 718/2014 г. на ЧСИ
Данова. На 10.07.2019 г. ищецът е предявил срещу него иск с правно основание чл. 439 ГПК,
по който било образувано гр. д. № 10786/2019 г. по описа на РС Варна. Производството по
делото приключило с постигната и одобрена от съда съдебна спогодба, по силата на която
ответникът е признал, че правото му на принудително изпълнение по изп. д. № 718/2014 г. е
погасено по давност. Изп. дело е било прекратено от ЧСИ на 24.07.2019 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ответното дружество оспорва да е осъществен фактическия състав,
ангажиращ деликтната му отговорност. Твърди, че е проявило нужната активност по повод
събиране на вземането си по изп. дело, но изпълнението е било невъзможно, защото не е
открито имущество на длъжника, срещу което да се насочи изпълнението. Оспорва
действията му да са противоправни, защото добросъвестно е изпълнило задълженията си по
постигнатата съдебна спогодба. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между
негови действия/бездействия и твърдяното увреждане и доколкото към 24.07.2019 г.
изпълнителното дело е било прекратено от ЧСИ, твърди, че сумата от 350 лева е била
платена по усмотрение на ищеца. Сочи, че ищецът не го е уведомил за сторените от него
допълнителни разходи в изпълнителното производство, предвид договореностите
постигнати в съдебната спогодба сключена между страните. Оспорва да е налице
противоправност в действията му по образуване на изп. дело, доколкото то касае събирането
на вземането му. Не е проявил и бездействие по него. Напротив, настъпилата перемпция е
резултат от липсата на имущество на длъжника, върху което да се изпълнява.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
3
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно от приложеното по делото копие на изпълнителното производство, последното
е образувано по молба на „ОББ Интерлийз“ ЕАД /стара фирма на дружеството Интерлийз
Ауто“ ЕАД/, въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд по т.д.
2076/2010г. Първоначално изпълнителното дело е било образувано по описа на ЧСИ А.Ст.П.
под номер 392/2010г. Впоследствие, по молба на взискателя от 25.04.2014г., производството
е било преместено за продължаване по описа на ЧСИ Ст.Д., като е продължено под номер
718/2014г.
На 12.06.2018г. длъжникът е упълномощил адвокат Кр.Т. която е преупълномощила
адвокат Р.Др.. Последната, от името на адвокат Т., е депозирала заявление за предоставяне
на копие от изпълнителното производство на 03.07.2018г. Такова заявление е депозирано по
изпълнителното дело и на дата 12.06.2019г., след което на 12.07.2019г. е входирана молба от
длъжника Сл.П. с която последният чрез адвокат Т., е поискал изпълнителното дело да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Към молбата е представен Договор за
правна помощ и консултантско съдействие от 01.08.2018 г. В чл. 3 от договора е уговорено
възнаграждение, дължимо от ищеца на адв. Т. в размер на 350 лева с отбелязване, че сумата
е платена изцяло и в брой на адвоката в деня на подписване на договора, който има роля на
разписка между страните.
Изпълнително дело № 20147180400718 по описа за 2014г. на ЧСИ Ст.Д., е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с изрично Постановление от 15.07.2019г.
От горепосоченото постановление, както и от приложеното копие на изпълнителното
производство е видно, че по същото не са предприемани изпълнителни и/или обезпечителни
действия от 26.11.2010г. Същото обстоятелство е установено от длъжника и посочено в
молба за прекратяване на делото, депозирана по изпълнителното дело на 12.07.2019г.
На 10.07.2019 г. длъжникът е предявил иск с правно основание чл. 439 от ГПК срещу
взискателя, за установяване на недължимост на сумите по изпълнителния лист, въз основа
на който е образувано горепосоченото изпълнително дело. С протоколно Определение от
25.09.2019 г. по гр. д. № 10786/2019 г. на РС Варна е била одобрена постигната между
страните съдебна спогодба, по силата на която ответникът е признал, че ищецът не дължи
изпълнение на сумите по изпълнителен лист, издаден по т. д. № 2076/2010 г. на СГС, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение. Ответникът се е задължил в деня
на подписване на съдебната спогодба, да заплати на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от Закон за адвокатурата. С подписване на съдебната спогодба
страните изрично са се съгласили, че са уредили окончателно отношенията си и нямат и
няма да имат за в бъдеще никакви претенции по повод правоотношението предмет на гр.
дело.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достигна
следните правни изводи:
4
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като има
обезпечително-гаранционна функция и не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата. За да възникне така предвидената отговорност, следва по делото да се установят
следните предпоставки: лицето, на което е възложена конкретна работа трябва да е
причинило вредата на пострадалия, действията на лицето следва да са противоправни и да
са причинени виновно, и то при или по повод на възложената му работа.
В конкретния случай, деликтната отговорност на въззиваемото юридическо лице е
обоснована с твърдение за причиняване на вреди от противоправното бездействие на негови
служители, на които е възложено инициирането и воденето на изпълнителното производство
за принудително събиране на вземане. Бездействието се изразява в поддържане на
висящност на изпълнителното производство, което вече е прекратено по силата на закона.
От доказателствата по делото по безспорен начин се установи, че изп. д.
20147180400718 по описа за 2014г. на ЧСИ Ст.Д. е образувано по молба на представител на
„ОББ Интерлийз“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист издаден от СГС, както и че
последното извършено по него изпълнително действие е от 12.11.2010 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, инициираното изпълнително
производство от посочения в изпълнителния лист кредитор може да бъде прекратено в
случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
изпълнителни действия, предприети след настъпване на перемпцията, се обезсилват по
право. Прекратяването на изпълнителното производство става по право. В този смисъл е и
даденото задължително разрешение в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС. Право на взискателя е да насочва изпълнението срещу имущество на длъжника или да
инициира извършването на последващи изпълнителни действия в рамките на даден
изпълнителен способ. Нереализирането на това право, респективно проявяване на
бездействие от страна на взискателя не може и не следва да се приема като виновно и
противоправно негово поведение. Това е така, тъй като както беше посочено и по-горе,
взискателят има право да иска от съдебния изпълнител да извършва изпълнително действия,
но няма такова законово задължение. Негов избор е да прецени какво процесуално
поведение да има в изпълнителния процес, като евентуалната му неактивност е застрашена
единствено от санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно прекратяване на
производството по силата на закона. Дори при това положение обаче, за взискателя не
съществува законова пречка да инициира ново изпълнително производство, в което отново
сам да прецени какво поведение да предприема. В този смисъл настоящият състав на съда не
може да приеме, че по делото се е установило противоправно деяние, изразяващо се в
5
поддържане на висящност на изпълнителното дело, проявено чрез виновно бездействие на
служители на дружеството, като елемент от фактическия състав на отговорността при
възлагане на работа по чл. 49 от ЗЗД. Напротив, видно от доказателствата по делото се
установи, че взискателят не е инициирал предприемането на изпълнително действия. Такова
становище е взел и самият длъжник по изпълнителното дело, като с молба от 12.07.2019г., в
която е посочил, че по делото не са предприемани никакви изпълнителни действия след
26.11.2010г.
Не е доказана на следващо място причинната връзка между деянието и вредата, като
елемент от фактическия състав на деликтната отговорност. Причинната връзка е зависимост,
при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на делинквента. В случая изпълнителното
производство е прекратено поради перемпция по право на 12.11.2012 г. Вредата под
формата на намаляване на имуществената сфера на ищеца, чрез заплащане на
възнаграждение на адвокат, е настъпила на 01.08.2018 г., когато видно от представения
договор е извършеното плащане по него. Релевантното за последицата по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК бездействие на взискателя е това в периода от 12.11.2010 г. до 12.11.2012г. След
настъпилата перемпция на 12.11.2012 г., изпълнителното производство е прекратено по
право, поради което последващото действие/бездействие на взискателя е без правно
значение за изпълнителното производство. Без значение за прекратяването на делото е и
ангажирането на адвокатска помощ и депозираната молба за прекратяване на делото,
доколкото изпълнителното производство вече не е било висящо. Ето защо реализираните от
ищеца/длъжник по изпълнението разноски за адвокат 6 години след прекратяване на
принудителното производство, не са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
взискателя.
В обобщение, съдът приема, че в конкретния случай не са налице елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно поведението на служителите на въззиваемото дружество, изразяващо се в
поддържане на висящност на прекратено изпълнително производство, както и причинно-
следствена връзка между това поведение и заплатения от длъжника адвокатски хонорар.
Предвид всичко гореизложено, предявеният иск е недоказан по основание и следва да
се отхвърли.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди изцяло.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд
не може да ревизира произнасянето по отношение на разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски. „ОББ Интерлийз“ ЕАД е представило и списък на разноските си по чл. 80 от ГПК
и претендира сума в размер на 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
6
Предвид това и предвид изричното становище на въззивника, че не възразява за
прекомерност на хонорара, съдът намира, че претенцията за разноски следва да бъде
уважена.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1572/23.03.2020 г., постановено по гр. д. № 19176 по
описа на РС-Варна за 2019 г, VII съдебен състав.
ОСЪЖДА С. Д. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Георги Стаматов“ № 1,
вх. 9, ет. 2, ап. 37, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на „ОББ Интерлийз“ с
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 135 А, представлявано от изпълнителния директор А.Б., сумата от 150 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7