РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Пловдив, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20245000600070 по описа за 2024 година
Производство e по реда на чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1 -3 от
ЗПИИРКОРНФС.
С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е признал
и допуснал за изпълнение решение от 19.06.2023г., влязло в сила от
08.07.2023г. и постановено от * несъдебен орган за налагане на финансова
санкция в размер на 110 евро, с левова равностойност 215,14 лева по курса на
БНБ към момента на постановяване на решението на българската гражданка
А. П. Б..
Срещу решението е постъпила жалба от служебния защитник на
засегнатото лице, като се претендира отмяна на решението и отказ за
допускане на изпълнение на финансовата санкция.
В съдебно заседание прокурорът пледира за неоснователност на
жалбата и иска решението следва да бъде оставено в сила, като обосновано и
законосъобразно.
1
Защитникът поддържа жалбата. Излага доводи за незаконосъобразност
на решението.
Засегнатото лице не се явява и не ангажира становище.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
Решение и за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови атакувания съдебен акт, Пловдивския окръжен съд,
след подробен анализ е установил, че постъпилите документи относно
признаването на решението на чуждия несъдебен орган съдържат всички
изискуеми реквизити на ЗПИИРКОРНФС относно прилагане принципа на
взаимно признаване на финансови санкции.
Съдът е приел, че са налице влязъл в сила акт на несъдебен орган за
извършено нарушение по законодателството на * с наложена парична санкция
и съответното удостоверение по образец, придружени от превод на български
език.
Окръжният съд е изследвал и анализирал постъпилото искане и
приложените към него документи. Детайлно е обсъдил съдържанието им, като
е заключил, че не са налице нито едно от основанията за отказ за признаване
на решението на чуждия орган за налагане на финансова санкция, изброени в
чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
Предвид всичко това, Окръжният съд не е намерил основание за отказ
да изпълни решението.
Настоящият състав намира решението на Окръжния съд за обосновано и
законосъобразно.
Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са
представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво
нарушение е извършила Б.. Точно е преценено, че санкционираното
нарушение попада сред визираните в чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, по
отношение на които не се прилага принципа за двойна наказуемост, като е
отчетена и съотносимостта му и по българското законодателство.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените съображения относно
липсата на основанията за отказ, визирани в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС и не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Процедурата по признаване е изпълнена в съответствие с разпоредбите
на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на
финансови санкции.
Възраженията, изложени от защитата на засегнатото лице в жалбата, че
удостоверението е непълно и е осъществен механичен превод на български
2
език са неоснователни. Приложеното удостоверение отговаря в пълна степен
на изискванията на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24.02.2005г. В него са посочени пълни данни за органа, който го
издава, за лицето, на което наложена финансовата санкция, размера на
финансовата санкция, както и пълни данни за развилото се производство и
участието на санкционираното лице в него.
Неоснователно се възразява, че на санкционираното лице не е било
съобщено за процеса и не е дадена възможност да заплати доброволно
глобата. От удостоверението се установява, че на Б. са разяснени правата й
във връзка с установеното нарушение и участието и в процедурата по
обжалване. Независимо от това Б. се е дезинтересирала и не е участвала в
съдебния процес.
Отделно от това настоящият състав намира, че след като размерът на
глобата не е непоносимо висок и засегнатото лице пътува редовно извън
пределите на страната, то няма място за приложението на разпоредбата на
чл.30, ал.3 ЗПИИРКОРНФС.
На внимателен анализ и преценка са били подложени от Окръжния съд
и всички други обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и
отсъствие на забранителните предпоставки, изискуеми от ЗПИИРКОРНФС и
Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагане
принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното решение и
решаването на процесната проблематика по същество от настоящата
инстанция.
Всичко това налага извода, че обжалваното решение е законосъобразно
и обосновано и при липса на процесуални нарушения, водещи до неговата
отмяна, следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1-3 от
ЗПИИРКОРНФС, Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51/01.02.2024г. по чнд № 256/24г. на
Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4