МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 58/ 10.07.2019 г. по н.о.х.д. № 128/2018 г. по описа
на РС – гр. Дупница
Дупнишката
районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу подсъдимата Д.Й.А., родена на *** ***, с адрес за призоваване
в гр. Сапарева баня, ул. „Скакавица“ № 8, българка, българско гражданство,
неомъжена, със средно образование, работеща, неосъждана, с ЕГН **********, за престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК.
В обвинителния акт се твърди, че на неустановена дата през месец април
2018 г. до 15.04.2018 г., в гр. Сапарева баня, в условията на продължавано
престъпление, когато с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно
и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, противозаконно е присвоила чужди
движими вещи, а именно 1 брой мобилен телефон марка „SAMSUNG Galaxy j5 2017 Gold“ с имей №:
351554095679784, на стойност 340.00 /триста и четиридесет/ лева, собственост на
Г.В.М. ***, както и 1 брой мобилен телефон марка „HUAWEI“, модел „Y-6, Gold“ с ИМЕЙ №: 867545032924747, на
стойност 228.00 /двеста двадесет и осем/ лева и 1 брой СИМ карта с номер
********** на стойност 9.90 /девет лева и деветдесет стотинки/ на мобилен
оператор „Теленор“, собственост на С.А.П. *** или общо всички вещи на стойност
577.90 /петстотин седемдесет и седем лева и деветдесет стотинки/, които е
владеела.
Представителят на РП – Дупница, поддържа повдигнатото срещу подсъдимата обвинение.
Счита същото за доказано от обективна и субективна страна. Пледира да бъде
постановена осъдителна присъда, с която
да ѝ бъде наложено наказание при смекчаващите вината обстоятелства,
предвид чистото ѝ съдебно минало.
Гражданския ищец Г.М. поддържа предявения граждански иск и моли да бъде
уважен изцяло.
Гражданския ищец С.П. в поддържа предявения граждански иск и моли да
бъде уважен изцяло.
Защитникът на подсъдимата адв. Н.Л. Николов, пледира съдът да постанови
осъдителна присъда, като бъде наложено наказание в минимален размер предвид
чистото съдебно минало на доверителката му.
Подсъдимата не е дала обяснение, тъй като производството по делото е по
реда на чл. 370, т. 2 от НПК. Признава изцяло фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признава се за виновна и моли да й бъде наложено
по-леко наказание.
След като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, съдът намери, че са доказани следните факти:
Подсъдимата Д.Й.А. е родена на *** ***, с адрес за призоваване
в гр. Сапарева баня, ул. „Скакавица“ № 8, българка, българско гражданство,
неомъжена, със средно образование, работеща, неосъждана, с ЕГН **********.
Св. М. закупил
на изпращане от магазин „Теленор“, в гр. Дупница мобилен телефон марка „SAMSUNG Galaxy j5 2017 Gold“
с имей №: 351554095679784, на стойност 340.00 (триста и четиридесет) лева,
който регистрирал на свое име. Мобилният апарат, обаче закупил по молба на
неговата съседка подсъдимата А. ***, която го помолила да го закупи на
изплащане и да й го предаден за нейно ползване. След закупуване на телефона,
св. М. го предал на подсъдимата А.. Тъй като подсъдимата А. нито заплатила в
последствие телефона, нито го върнала на св. М., последният поискал категорично
телефона да му бъде върнат. Подсъдимата А. обаче заявила, че е продала
телефона, тъй като имала нужда от пари.
На
15.04.2018 г. св. С.П. *** отишъл в дома на подсъдимата А.. Преди това, дал
телефона си марка „HUAWEI“,
модел „Y-6, Gold“ с
ИМЕЙ №: 867545032924747, който закупил от „Теленор“ на негово име и 1 брой СИМ
карта с номер ********** на дъщеря си, която общувала и този ден била с
дъщерята на подсъдимата А.. След като взел дъщеря си от дома на подсъдимата А.,
прибирайки се в къщи, дъщерята на св. П. – св. А.П. му заявила, че в същия ден
дала телефона си на подсъдимата А. да се обади на съпруга си . В последствие
обаче, подсъдимата А. не върнала телефона на св. А.П.. Св. П. потърсил подсъдимата
А., която в този момент установил пред дома на св. Г.М.. Подсъдимата А. била
във видимо пияно състояние. Св. П. помолил подсъдимата А. да му върне телефона,
при което подсъдимата заявила, че телефонът е при децата й. Разговаряйки с
децата на подсъдимата А. – Св. Андриана А. и Любомира А., последните заявили,
че телефонът не у тях, а е у майка им и последната не желае да го върне.
Въпреки повторният разговор на св. П. с подсъдимата А., последната заявила, че
телефонът не у нея, като давала различни противоречиви обяснения, относно
местонахождението на същия. И до настоящият момент телефонът, собственост на
св. П. не е върнат от страна на подсъдимата А..
От
извършените оценителни експертизи е видно, че стойността на 1 бр. мобилен
телефон марка и модел „SAMSUNG
Galaxy j5 2017 Gold“ е 340.00 лева; 1 бр. мобилен телефонен апарат марка
„HUAWEI“, модел Y-6, Gold е 228.00 лв. и 1
бр. СИМ карта, издадена от мобилен оператор „Теленор“ е 9.90 лв. или общата
стойност на присвоените движими вещи от подсъдимата А. възлиза на 577.90
лв.
Горепосочената фактическа
обстановка съдът приема за доказана въз основа на: гласни доказателства -
съдържащи се в с свидетелските показания на Г.М., С.П., Г.Т., А.П., А.А.,
оценителна експертиза, писма, справки, (прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК;),справка за съдимост
на подсъдимата, характеристика на подсъдимата.
Анализът на доказателствата налага следните
правни изводи:
Подсъдимата Д.А. е родена на *** ***, с адрес за призоваване
в гр. Сапарева баня, ул. „Скакавица“ № 8, българка, българско гражданство,
неомъжена, със средно образование, работеща, неосъждана, с ЕГН **********. Същата е пълнолетна и вменяема,
поради което е наказателно-отговорно
лице. Съгласно чл. 31, ал.1 от НК, тя може да бъде годен субект на наказателно
преследване.
С деянието си
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна е осъществила
престъпния състав на чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна: От доказателствата по делото
в случая безспорно се установяват обективните признаци на престъплението
обсебване, а именно: подсъдимата А. на неустановена дата през месец
април 2018 г. до 15.04.2018 г., в гр. Сапарева баня, в условията на
продължавано престъпление, когато с две деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, противозаконно е
присвоила чужди движими вещи, а именно 1 брой мобилен телефон марка „SAMSUNG Galaxy j5 2017 Gold“
с имей №: 351554095679784, на стойност 340.00 /триста и четиридесет/ лева,
собственост на Г.В.М. ***, както и 1 брой мобилен телефон марка „HUAWEI“, модел „Y-6, Gold“ с ИМЕЙ №:
867545032924747, на стойност 228.00 (двеста двадесет и осем) лева и 1 брой СИМ
карта с номер ********** на стойност 9.90 (девет лева и деветдесет стотинки) на
мобилен оператор „Теленор“, собственост на С.А.П. *** или общо всички вещи на
стойност 577.90 (петстотин седемдесет и седем лева и деветдесет стотинки),
които е владеела. Налице е причинно-следствената връзка между тях и настъпилият резултат. С действията си подсъдимата А. е реализирала
признаците от състава на престъплението “обсебване”. В конкретния случай е
налице предоставяне на конкретно определена вещ (двата мобилни телефона), на
конкретно правно основание (с цел ползване), във владението на подсъдимата
(чрез непосредственото предаване на вещта от пострадалите свидетели и личното
им приемане от подсъдимата). Налице е в тази насока извършено присвояване на
вещта и нейният собственик на практика е бил безвъзмездно лишен от нея.
Всъщност спор по тези факти липсва от страна на подсъдимата и защитника му, но
така или иначе същите са неоспорими, тъй като за същите са налице както
писмени, така и гласни доказателствени средства.
Обсебването
е уредено в разпоредбата на чл.206 от НК, като ал.1 от текста го определя, като
противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази.
Непосредствен обект на престъплението обсебване е движима вещ, при това чужда,
като е възможно и част от нея да принадлежи на законно основание на дееца. От
обективна страна е установено, че вещите са се намирали във владение на А..
Изпълнителното деяние е осъществено, чрез акт на противозаконно юридическо или
фактическо разпореждане с чуждото имущество в конкретния случай в свой интерес.
Обсебването е резултатно престъпление, то се счита за довършено с общественото
засягане на възможността собственика на веща да се разпорежда с нея. Това е
следствието от акта на имущественото разпореждане.
Подсъдимата
е действала при условията на продължавано престъпление, тъй като на неустановена
дата през месец април 2018 г. до 15.04.2018 г., е не е връщала телефоните, които са ѝ
били заети, всяко от деянията осъществява поотделно един и същи състав на
престъплението обсебване, извършени са през непродължителен период от време - в
рамките на около две седмици, при една и съща обстановка, при пряк умисъл, при
което последващото деяние се явява, както от обективна, така и от субективна
страна продължение на предшестващото.
От друга страна
обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл. От субективна страна подсъдимата А. е
извършила деянието умишлено с пряк умисъл, тъй като е съзнавала
обществено-опасният му характер, предвиждала е неговите обществено-опасни
последици и е искала настъпването им. Интелектуалният
момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът
на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно
основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Във волево
отношение деецът има за цел да се разпореди с предмета на престъплението в свой
или в чужд интерес. Изпълнителното деяние е
довършено с продажбата на вещта. Налице е и интелектуалния момент на умисъл за
обсебване, тъй като деецът, в случая подсъдимата е съзнавала, че
владее вещите с конкретна цел, но въпреки това се е разпоредила с тях и е
използвала парите от продажбата за собствени цели. Несъмнено собствениците на
вещите след тези действия на подсъдимата не биха могли да упражняват правото си
на собственост.
Причините за извършване на престъплението са слаби морално-волеви
задръжки, незачитане на законите в страната и чуждата собственост, нисък
оценъчен критерий на поведение.
С оглед на изложеното съдът прецени, че подсъдимата Д.А. следва да бъде
призната за виновна в извършването на престъплението, в което е обвинена и да ѝ
се наложи съответното наказание.
По индивидуализацията на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието по отношение на
подсъдимата А., съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство, че същата е
с добри характеристични данни- не е осъждана, като съдът определи за подсъдимата
А. наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от НК ѝ наложи наказание в предвидения
от закона минимум, предвидени в особената норма на чл. 206, ал. 1 от НК, а
именно: лишаване от свобода
за срок от една година, което след намаляването с една трета наказанието е
„Лишаване от свобода” за срок от 8 (осем) месеца.
Съдът счете, че са налице материално правите
предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимата не е осъждана до
момента, наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е под три години и целите
на наказанието биха били постигнати без да е наложително наказанието да бъде
изтърпяно, поради което съдът отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3
(три) години.
На основание
чл. 67, ал. 1-4 от НК, съдът счете, че не следва да налага възпитателни мерки.
С така наложеното
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на наказанието предвидени
в чл. 36 от НК и за в бъдеще подсъдимата няма да бъде субект на престъпление.
По гражданските искове:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили
вредата чрез своите виновни действия или бездействия. Тази отговорност се
поражда при наличността на причинна
връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите
вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по- горе. По
силата на чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пострадалите свидетел са претърпели
имуществени вреди, които са доказани по размер, поради което съдът уважи в
пълен размер предявените граждански искове, ведно с акцесорните искове за
заплащане на законна лихва, считано от датата на деянието, тъй като свидетелите
търпят вреди вследствие на деянието. Ето защо съдът осъди подсъдимата Д.Й.А. с адрес: ***, ЕГН **********,
да заплати на. пострадалия Г.В.М., с ЕГН **********,***, сумата в
размер на 340.00 лв. (триста и четиридесет лева), представляващи
обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на деянието, ведно
със законната лихва, считано от датата на извършване на увреждането –
15.04.2018 година до окончателното й изплащане. Както и да заплати на пострадалия С.А.П., с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 237,90 лв. (двеста тридесет и седем лева и деветдесет
стотинки), представляващи обезщетение за причинените му имуществени
вреди вследствие на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на увреждането – 15.04.2018 година до окончателното й изплащане.
По разноските:
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимата Д.Й.А. с адрес: ***, ЕГН **********,
да заплати направените по досъдебното производство разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 155,40 лева (сто петдесет и пет лева и четиридесет
стотинки), по сметка на ОДМВР – Кюстендил, както и да заплати сумата в размер
на 100 лв. – представляващи 4% държавна такса по отношение на уважения размер
на предявените граждански искове, която сума следва да внесе по сметка на Районен съд – Дупница.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :