№ 1626
гр. Бургас, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100501647 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от
юрисконсулт Полина Балабанова.
Обжалва се разпореждане № 3905 от 13.07.2021г., постановено по
ч.гр.д.№ 4316 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК против СВ. Г. С. за следните суми: 541,74 лв.- главница,
дължима по договор за паричен заем №3198900 от 12.04.2018г. между
длъжника и „Изи Асет мениджмънт“ АД, 84,34 лв.- договорна лихва за
периода от 14.06.2018г. до 10.01.2019г.; 128,34 лв.- мораторна лихва за
периода от 15.06.2018г. до 31.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 1.04.2021г. до окончателното плащане, които
вземания са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 16.11.2010г. и
приложение към същия от 1.12.2018г., както и деловодни разноски общо 125
лв.
Жалбоподателят намира, че разпореждането е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че не били изпълнени
указанията, дадени за представяне на пълен препис от договора за заем, както
1
и действащите към онзи момент общи условия. Сочи, че в уточняваща молба
е заявил, че визирания в чл.1, т.1 от договор за кредит №3198900 от
12.04.2018г. Стандартен европейски формуляр се подписва в един екземпляр
и се предоставя на длъжника, поради което не се съхранява в конкретното
кредитно досие и не може да бъде ангажиран като доказателство от заявителя.
Същевременно бил представен пълен препис от процесния заемен договор.
Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а на жалбоподателя
да се присъдят разноските за въззивното производство. Прилага пълномощно
и квитанция за внесена държавна такса.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК.
Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно в
петитума на жалбата е записано, че се иска отмяна на разпореждането по
ч.гр.д.№1341/2021г. на БРС, макар в титулната част на жалбата да е посочено,
че обжалвания акт е разпореждане № 3905 от 13.07.2021г., постановено по
ч.гр.д.№ 4316 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас. Видно от
уточняващата молба, във връзка с указания на въззивната инстанция, за
жалбоподателят не е налице неяснота по кое дело е постановен обжалвания от
него съдебен акт, както и че претенцията му за издаване на заповед за
изпълнение произтича от договор за кредит №3198900 от 12.04.2018г. ,
поради което въззивната инстанция приема, че в петитума на жалбата е
допусната техническа грешка и вместо правилния номер на делото- ч.гр.д.
№4316/21г. на БРС, погрешно е посочено ч.гр.д.№1341/21г.
Жалбата е подадена от надлежно упълномощен представител на страна,
която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната
жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частно гражданско дело № 4316 по описа за 2021г. на Районен съд-
Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, подадено от жалбоподателя „АСВ“ ЕАД. Първоначално
заявлението е подадено в РС- Своге, където е било образувано ч.гр.д.
№209/2021г. по описа на същия съд, но делото е прекратено от последния и
изпратено по подсъдност на БРС предвид данните за настоящия адрес на
2
длъжника.
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумите, посочени в заявлението /включващи главница, договорна лихва,
лихва за забава и законна лихва/, против СВ. Г. С. в качеството на заемател по
договор за паричен заем №3198900, сключен на 12.04.2018г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и длъжника, като впоследствие вземането на дружеството
срещу длъжника било прехвърлено на заявителя по силата на договор за
продажба на вземания от 16.11.2010г. и Приложение №1 към него, с дата
1.12.2018г.
В т.12 от заявлението „Обстоятелства, от които произтича вземането“,
подробно са изложени обстоятелствата, на които се основава иска. На
длъжника била предоставена в заем сумата от 600 лв.- главница, при ред и
условия, описани в договора. Заемателят се задължил да върне заема в срок
до 10.01.2019г. на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 78,26 лв.
всяка. Погасителните вноски съставлявали плащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора, при
което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер
на 704,34 лв. Понеже крайният срок за погасяване на задълженията по
договора изтекъл на 10.01.2019г., а длъжникът не извършил плащане,
заявителят, на когото вземането на заемодателят било цедирано претендира
връщането на дължимата неплатена главница, ведно с договорна лихва,
мораторна лихва, както и законна лихва.
Към заявлението са приложени извлечение от договор за паричен заем
№3198900 с дата 12.04.2018г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
длъжника СВ. Г. С. / състоящо се от три страници от общо 7/. Приложени са
още пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.
С разпореждане № 2856 от 18.06.2021г. по ч.гр.д.№4316/21г. БРС е
оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя в тридневен
срок от съобщението да представи по делото пълен препис от договора за
заем, както и от действащите към момента на сключването му общи условия.
Посочени са и последиците от неизпълнение на това задължение- отхвърляне
на заявлението.
Разпореждането е връчено на заявителя на 1.07.2021г.
3
В преписката на БРС липсват данни заявителят да е подал уточняваща
молба и представил доказателства към нея. Ето защо, по повод оплакването в
жалбата, че е подадена подобна уточняваща молба, въззивният съд е указал
на заявителя да ангажира доказателства, че е представил по делото
уточняваща молба, както и че е представил пълен препис от договора за заем.
Жалбоподателят е депозирал молба вх.№8163 от 2.11.2021г., в която е
посочил, че пълният препис от договора за кредит №3198900 от 12.04.2018г.
е представен към подаденото заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№4316/2021г. на БРС, а с уточняващата молба била
представена само декларация към процесния договор за кредит, с която
кредитното досие било изцяло представено по заповедното производство. Не
са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата и
в уточняващата молба.
С обжалваното разпореждане № 3905 от 13.07.2021г. по ч.гр.д.
№4316/21г. на БРС, е констатирано, че указанията за отстраняване на
нередовностите на заявлението, дадени в изпълнение на задължението на съда
по чл.410, ал.3, във връзка с чл.411, ал.2, т.1 ГПК с оглед преценката по т.2 и
т.3 от последната разпоредба, не са били изпълнени, поради което на
основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК е отхвърлил заявлението.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че районният съд не е съобразил представения пред него
пълен договор за заем. Както и по-горе в изложението се посочи,
приложената извадка от три страници от договора, с обем, отразен в долния
ляв ъгъл на всяка страница от общо 7 листа, не представлява пълен препис от
договора за заем. Налични са само чл.1- 4, ал.1, т.1 /на л.1 от извлечението от
договора/, като е видно, че клаузата на чл.4, предвиждаща обезпеченията
съдържа поне и т.2. Страница 2 от извлечението започва от ал.2 /вероятно от
чл.16, касаещ запознаването на заемателя с тарифата за таксите/, веднага след
която следват клаузите на чл.17- чл.19 ал.5 /чийто текст продължава и на
стр.3, която завършва с ал.6 на чл.19 и подписите на лицата, сключили
договора/.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК проверката на съда включва
съответствие на искането с изискванията на чл.410 ГПК /дали искът е
подсъден на РС- така чл.410, ал.1, т.1 ГПК, дали заявлението отговаря на
4
изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК- така чл.410, ал.2 ГПК,
дали вземането произтича от договор, сключен с потребител- така чл.410, ал.3
/като в последния случай към заявлението следва да са приложени договорът,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ/.
Задължително съдът следи дали искането /в смисъл претенцията/ е в
противоречие със закона и добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2/, както и дали
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това /чл.411, ал.2, т.3/,
поради което е необходимо и съдът да извърши преценка и на приложените
документи- договори, ОУ и т.н.
По делото няма спор, че процесният договор за заем попада в обхвата
на регулацията, извършена със Закона за потребителския кредит, т.е. че
вземането на заявителя произтича от договор с потребител. След като по
делото не е представен пълен препис от договора, не е възможно районният
съд, както и въззивната инстанция, да извърши преценката, дължима съгласно
чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
При това положение, след като нередовността на заявлението не е била
отстранена от заявителя нито пред БРС, нито пред въззивната инстанция, то е
налице пречката по чл.411, ал.2, т.1 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, както правилно е приел районният съд. Затова обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на заявителя не се дължат разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3905 от 13.07.2021г., постановено по
ч.гр.д.№ 4316 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против СВ. Г. С. с
ЕГН:********** за следните суми: 541,74 лв.- главница, дължима по договор
за паричен заем №3198900 от 12.04.2018г. между длъжника и „Изи Асет
мениджмънт“ АД, 84,34 лв.- договорна лихва за периода от 14.06.2018г. до
10.01.2019г.; 128,34 лв.- мораторна лихва за периода от 15.06.2018г. до
31.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
5
1.04.2021г. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на
АСВ ЕАД с договор за цесия от 16.11.2010г. и приложение към същия от
1.12.2018г., както и 125 лв. разноски.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6