№ 1952
гр. Варна, 12.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20233100501914 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:14 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изр. 2-ро от ГПК
Въззивникът С. П. Д., редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. Вихрен Б., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
Въззиваемата страна И. А., уведомена от предходно съдебно
заседание, се явява лично и се представлява се от адв. Б. Т., редовно
упълномощена и приета от съда отпреди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“- ВАРНА, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. П. Д., ЕГН**********, срещу
Решение №2351/28.06.2023г. по гр. дело №7978/2022г. на ВРС, 25-ти състав, в
частите с които:
1/ е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на децата С. С.ов Д., ЕГН********** и Ал. С.ов Д., ЕГН**********, на
майката И. Р. А., ЕГН**********, при която е определено и местоживеенето
на децата;
2/ е определен следният режим на лични отношения на бащата С. П.
Д., ЕГН**********, с децата С. С.ов Д., ЕГН********** и Ал. С.ов Д.,
ЕГН**********:
- всяка четна седмица от месеца от петък 18:00 ч. / или след
приключване на учебните занятия в съответното учебно заведение, което
децата посещават/ до 14:00 часа в неделя с преспиване, като бащата взема и
връща децата от и в дома на майката;
- по време на междусрочната ваканция всяка нечетна година за времето
от 10:00ч. на първия ваканционен ден до 14:00 ч. на последния ваканционен
ден с преспиване, като бащата взема и връща децата от и в дома на майката;
- всяка четна година на Великденските празници от 10:00 ч. на първия
почивен ден до 14:00 часа на последния почивен ден, с преспиване, като
бащата взема и връща децата от и в дома на майката;
- всяка година на рождения ден на бащата – седми март от 09:00 часа до
21:00 часа, като в случай, че денят е присъствен в първия почивен ден след
рождения му ден в същия часови диапазон, като бащата взема и връща децата
от и в дома на майката;
- по един месец през лятната ваканция – в четна година месец юли, а в
нечетна година месец август;
2
- всяка нечетна година на коледните празници – от 10:00 ч. на първия
почивен ден до 14:00 ч. на предпоследния почивен ден, с преспиване, като
бащата взема и връща децата от и в дома на майката;
- всяка четна година през новогодишните празници – от 10:00 ч. на 31-
ви Декември до 14:00 ч. на предпоследния почивен ден, с преспиване, като
бащата взема и връща децата от и в дома на майката;
- всяка година на рождения ден на децата съответно 17 –ти Май и 11-ти
октомври бащата има право да се вижда с тях в рамките на три часа съобразно
учебната им заетост и ангажименти;
3/ е осъден бащата С. П. Д., ЕГН**********, да заплаща месечна
издръжка на децата С. С.ов Д., ЕГН********** и Ал. С.ов Д.,
ЕГН**********, чрез майка им и законен представител И. Р. А.,
ЕГН**********, в размер на по 400.00лв. за всяко, платима от първо до
десето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, считано от
датата искането 02.09.2022г., ведно със законната лихва за всеки месец
забава, по банков път.
Решението не е обжалвано в останалите му части – относно развода и
причините за него и за горницата над уважените искове за издръжка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано и в противоречие с интересите на децата. Не са
били преценени от ВРС в дълбочина и взаимовръзка всички обстоятелства,
въз основа на които се определя най-добрият интерес на децата. Не са били
взети предвид и личните усещания и желания на самите деца. Недостатъчна е
била и оценката на ВРС на материалните и битовите условия при двамата
родители и на подкрепящата среда при всеки от тях. Пропуснато е било
назначаване и на социален доклад, който да изясни важни въпроси в тази
насока. А изводът, че следва да бъде запазено актуалното статукво по
отношение отглеждането на децата, не е бил аналитично мотивиран, а
генерализирано и немотивирано формиран.
По основния спор пред настоящата инстанция относно упражняването
3
на родителските права въззивникът излага няколко водещи негови
преимущества пред майката, които счита за решаващи, но които не са били
преценени от ВРС, а именно: Момчетата са силно привързани към баща им и
тяхната вътрешна настройка е да живеят преимуществено с него; в тази
връзка следва да бъде кредитирана допълнителната СПсЕ за тревожността и
конфликта на лоялност, зародени у децата в резултат на актуалното им
отглеждане от майката; само с отглеждане от бащата те ще бъдат щастливи и
спокойни. Материално-битовите условия при бащата са значително по-добри
и съобразени с нуждите на двете деца. Бащата разполага с ценен и опитен
помощник в лицето на майка му,която познава отлично потребностите на
момчетата в ежедневието, а между нея и внуците й е изградена силна връзка.
Освен това бащата е много по-спокойният, уравновесен и авторитетен от
двамата родители. Не са без значение и полът и възрастта на момчетата, които
точно в момента имат необходимост от силната фигура на бащата в
ежедневието. При тези обстоятелства и при относителния паритет в общите
възпитателски качества въззивникът счита, че именно той ще е най-подходящ
да упражнява родителските права върху децата. Без да е пряко виновна,
майката нито има достатъчни материални възможности, нито има каквато и
да било подкрепяща среда, нито е емоционално устойчива за да осигури
спокойствие и увереност на момчетата.
По тези обобщени причини се моли за отмяна на решението в неговите
обжалвани части, вместо което родителските права да бъдат предоставени на
бащата, при когото децата да живеят, на майката да бъде определен разширен
режим на лични контакти, като бъде осъдена последната за издръжка от
250лв. за всяко дете.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който
оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Счита решението за
правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения.
Твърди, че основната причина за въззивната жалба е нежеланието на бащата
да плаща издръжка за двете си деца в определените от ВРС размери. Счита и
че решаващи по искове за родителски права са възпитателските качества на
двамата родители, моралния им облик, както качеството и
продължителността на полаганите до момента от всеки от тях грижи за
децата, а другите относими обстоятелства като материални условия, помощ
от трети лица и други не могат да подменят посочените водещи критерии.
4
Позовава се на практика на ВКС в тази връзка. Поддържа, че майката има
много по-точни и трайни представи за отглеждането и възпитанието на
момчетата, които процъфтяват и имат отличен успех под грижите на майката,
а условията в дома й са перфектни. Бащата не се съобразява с режима на
децата, има свой живот, който поставя на преден план, постоянно излиза
късно вечер и не се прибира по цели нощи, през които само бабата по бащина
линия ще бъде с момчетата. Така, макар и загрижен за тях, той не разполага
със способности за отглеждането им, по-добри от тези на майката. А размера
на определената от ВРС издръжка счита за съобразен с нуждите на децата.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за
присъждане на разноски.
АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, материализиран в определение №
4080/26.10.23г., нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба,
оспорвам отговора.
АДВ. Т.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА на страните, че на 28.11.2023г. извън сградата на
съда, на специализирано за това място „синя стая“, находяща се в гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 108, ет. 3 се проведе изслушване на децата на
основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗД. В хода на изслушването детето Ал. сподели, че
се чувства най-спокоен при татко си и иска да прекарва повече време с него.
При майка си се чувства също толкова спокоен и няма нещо, което да го
притеснява. Според споделеното от детето С., то се чувства най-спокойно,
когато се прибере вкъщи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил по делото на 08.12.2023г. социален
доклад, изготвен от Директора на ДСП – Варна, обективиращ констатациите
от проведеното социално проучване по поставените с определение от
26.10.2023г. въпроси.
АДВ. Б.: Не възразявам да бъде приет представения социален доклад,
същият е обективен.
АДВ. Т.: Да се приеме към доказателствата по делото социалния доклад
на ДСП- Варна, нямаме възражения по него, същият е обективен.
5
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните и след преценка
необходимостта и относимостта на постъпилия социален доклад към
предмета на спора, намира, че същият следва да приет като доказателство по
делото.
Ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпилият на
08.12.2023г. социален доклад, изготвен от Директора на ДСП – Варна,
обективиращ констатациите от проведеното социално проучване по
поставените с определение от 26.10.2023г. въпроси.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с определение № 4080/26.10.2023 г. е
задължил страните по делото да се явяват лично в съдебно заседание за
изслушването им от съда, намира, че на основание чл. 59, ал. 6 от СК следва
да пристъпи към изслушване на всеки от родителите на децата.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на
родителя С. П. Д..
С. П. Д.: Осъществяваме режима на личен контакт с децата така, както е
по решението на районния съд- на всеки две седмици по- малко от 48 часа,
което считам, че е крайно малко, понеже децата в този период не могат да се
видят нито с баба си, нито с роднините си, с мен. Това е крайно малко време,
което да разпределя така, че да са на различни места. В същото време
понякога пътуваме, ходим на планина, лятото на море и смятам, че това време
е крайно недостатъчно. Отделно, това което наблюдавам като тенденция в
обучението им в училище, оценките им са много по- ниски от миналата
година. Това можем да го видим и в дневника „Школо“. Имат страшно много
забележки. Имам записи и с разговори на учители, които ми се обадиха и ми
казват, че се държат малко грубо, не внимават в час, оценките им са по-
слаби. В доклада пишеше, че класната на С. му е казала, че се държи доста
добре, което не е така, видно от оценките му. Средните му оценки в момента
са 4,33. Също така има много забележки, че ходи без домашни на училище.
6
Времето, което те прекарват след училище, понеже големият няма занималня,
се прибира сам вкъщи, няма кой да му обърне внимание за уроците. Смятам,
че това е и тенденцията за намаляване на успеха му.
Когато е при мен, сядаме да правим заедно домашните, най- малкото му
ги проверявам. Когато е с баба си, също, тя му помага достатъчно много. Да
не забравяме, че тази година е последна, в която и малкият ще бъде на
занималня. Следващата година няма да има занималня, тогава съвсем няма да
има кой да се занимава с него след училище. Когато са и двамата вкъщи,
обикновено играят на игри и се карат, знаете момчета са. Опитвам се в
малкото време, когато сме заедно, да се срещат с баба си, с братовчедите си, с
мен. Имам приятелка, с която живея повече от две години, социалните не го
описаха, те се познават с нея. Заедно ходим навсякъде, пътуваме заедно
когато ходим на планина и където и да е. Обичат да карат ски, научихме ги и
това да правят, но не мога да им се отдам на цяло в това време.
Във времето, когато прекарваме заедно, децата са спокойни, чувстват се
добре. Заедно уплътняваме времето си. Нямам пречки от страна на майката да
си виждам децата в този режим, който е определил съдът. Имам случаи, в
които тя ме обвинява, че съм ги взимал във време, в което не е посочено в
решението, но това е единствено и само когато ми се обадят, че тя ги е
изгонила или че се е скарала с тях. Имам и такива записи, мога да ги
предоставя, когато детето се обажда и казва „мен ме изгониха“ или „искам да
дойдеш да ме вземеш“. Много трудно общуваме с нея. Опитвам се да
общувам и директно, когато си пише и в повечето случаи е пред децата,
защото съм сигурен, че тази информация ще се донесе при нея. Понеже, има
случаи, когато изпращам съобщение, тя ми отговаря след няколко дни.
Последният случай, преди няколко дни, попитах я дали има планове за 25.12.,
понеже има рожден ден, попитах я дали иска децата да бъдат с нея, ако ви
покажа реда на съобщенията, ще бъде много странно, бях обвинен в това, че
се занимавам с неща, които не са моя работа.
Това време, в което ги виждам, отново казвам, за мен никак не е
достатъчно. Винаги съм бил много по- отстъпчив човек, но не разбирам това,
когато те боледуват, тя да е на работа и децата да седят сами вкъщи. Това за
мен е нереално, защо трябва да е така. Ако не намираме сами компромис за
децата си, то тогава вие просто трябва да напишете някакво становище какво
7
е по- благоприятно за децата и за развитието им.
В момента най- важното за мен е да имам повече време с момчетата си
и да имам по- добра комуникация с майка им.
ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на
родителя И. Р. А..
И. Р. А.: Аз не съм против, че бащата има определен график, но този му
график не трябва да прегражда моите планове. Ангажиментите, които имат
децата извън училищните занимания, например посещения на хандбал,
някакви други мачове, той не ги води, когато са при него. Много често децата
пропускат тези занимания. Ал. много харесва да спортува, много е енергичен.
Понякога с него играем футбол, ходим на риболов, караме колела. Вечер, тъй
като живеем наблизо, ако има свободно време спортуваме, използваме
времето за развлечения. Този график, определен от съда, той не го съобразява
и понякога взима децата без моето разрешение. Той манипулира децата, след
което аз ставам много лоша за тях, защото не разговаря с мен да уговори
режима, който иска да упражни, а настройва децата срещу мен, като им
внушава, че аз съм лошата, защото аз отказвам да ги пусна. Например, когато
той има време им казва „искаш ли да отидем на село?, детето ме пита „Мамо,
пускаш ли ме?“. Аз отговарям не, за половин час не мога да реша какви ще са
плановете ни, затова понякога става конфликт. Той не информира директно
мен, а говори с децата да ги вземе, а те разбира се са готови винаги да отидат.
Когато аз откажа, защото е извън определения режим на съда и че това
нарушава предписания режим и моите планове и отказвам на децата, в
техните очи аз съм лоша.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С. Д.: Аз съм обсъждал с нея когато искам да взема
децата от нея, за да ги заведа на село, правил съм го това. Това, което тя
казва, че не съм обсъждал с нея взимането на децата, не е правилно. Винаги,
обаче когато съм и изпратил съобщение, че искам да ги взема, за да ги заведа
́
някъде, съм срещал отрицателен отговор. Не и се обаждам, а и пиша
́́
съобщение, защото доколкото зная работата и не позволява да разговаря по
́
телефона по всяко време. Пазя всички съобщения.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА И. А. : Искам да има режим, който
8
ответникът да спазва, за да има правила, децата да са наясно през кое време
къде са.
Относно бъдещото общуване на децата с баща им искам съдът да
определи режим, определен график за него и той да го спазва. Този човек
обича празниците, според него всеки ден трябва да е празник. Не искам
децата ми да прекарват дни в лоша компания, защото аз съм преживяла това в
Тайланд с него доста много. Не искам децата да стават свидетели на
всекидневните компании, алкохол, пушене на марихуана и такива неща.
Неведнъж сме имали конфликт вкъщи, защото той постоянно излиза всяка
вечер. Когато го питам „къде отиваш“, той казва „на работа“, питам го „каква
работа имаш в девет, десет, единадесет часа до четири, до пет, до шест
сутринта, когато идваш пиян вкъщи“. Не искам моите деца да пораснат в
такава среда. Не съм против да виждат баща си, роднините си, но не през
времето, когато той звъни в моя ден, когато аз имам планове. Това не е в
делнични дни, както сега той каза, а когато аз почивам. Например, в събота
беше моя ден, когато той се обади на детето и С. ме пита „мамо, пускаш ли ни
сега на село“, едва петнадесет минути по- рано. Не, не може така, не може
така.
Ако правата се предоставят на бащата, мисля, че ще има такъв график и
за мен, но по принцип искам да приключа този период от живота си и искам
да започна отново, защото доста беше трудно.
СЪДЪТ ПРИКАНВА на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал. 1 от ГПК
страните към спогодба, както и към уреждане на спора чрез медиация.
СЪДЪТ разяснява на страните, че производството по медиация е
извънсъдебна процедура, в която с подкрепата на трето за спора лице могат
да бъдат обсъдени всякакви проблемни и спорни въпроси, включително
такива извън предмета на делото, като в крайна сметка целта е да се изведе
общият и водещ интерес на страните и децата от доброволно уреждане на
отношенията им. Тази процедура е безплатна, свободна, може да бъде
проведена в свободно избрано от страните време, извън сградата на съда, без
ограничение в броя на срещите, като самият медиатор също може да бъде
избран от страните от списъка с квалифицирани медиатори, сред които
юристи и психолози. Производството по медиация освен това не обвързва
страните по задължителен за тях начин и не прегражда разглеждането на
9
делото, което продължава. Единствено изискване е да бъде попълнен
формуляр – заявление, в който следва да бъдат посочени предпочитанията на
страните. В този смисъл процедурата по медиация не изключва, а напротив
стимулира взаимните разговори и обсъждания между страните. Ако
процедурата не удовлетвори страните техният спор ще бъде разгледан от съда
по правилата на закона, а ако процедурата ги удовлетвори – резултатът може
да бъде одобрен от съда в рамките на предмета на делото.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С. Д.: Аз нямам притеснение да отидем на медиация.
Единственото притеснение е от нейна страна.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА И. А.: Не можем да намерим компромис.
АДВ. Т.: Като личен наблюдател на техните отношения от близо две
години, правихме опити да се помирим, съдът ги прави на медиация, която
подкрепям, аз съм изкарала курса, но бащата е изключително краен, той не
иска да участва в диалог с доверителката ми.
АДВ. Б.: Предварително си имах свое собствено убеждение за
възможния изход по това дело. За мен, като юрист убеждението ми е
следното: ако има азбучен пример за това, че едно родителство трябва да се
осъществява съвместно от двамата родители, защото и двамата са много
зрели и способни родители, въпреки че с колегата може би навеждахме някои
твърдения в противен смисъл в хода на делото, но истината за мен е точно
тази - двамата заслужават да им се предостави възможността съвместно да се
грижат за своите деца, като под това аз разбирам съвместно да ги водят
нагоре и напред, съвместно да спазват задълженията си относно
родителството. Родителството е задължение, те много добре знаят това, те са
го и показали. Има едно тълкувателно решение, всички знаем кое е то.
Интересното е, че сред цялата кохорта тълкувателни решения напоследък,
които почти винаги бяха подписани с едно или повече особени мнения, вие
сами не можете да предоставите съвместно родителство и на двамата. Ще се
наложи и на вас, ако недай си Боже не успеем да се споразумеем, да изпиете
горчивата чаша и да кажете пред нас „ами налага се да предпочетем единия
от вас двамата“. Длъжни сме да отидем на медиация. С колегата направихме
една грешка, като решихме страните сами да отидат на тази медиационна
среща, която действително беше проведена пред ВРС, но без наше участие.
10
Преценихме тогава да седнат, да поговорят.
Искам да кажа нещо важно, на пръв поглед много е отвлечено и без
връзка с делото, обаче всъщност по моему е много показателно и всички
можем да се поучим от него. Има една малка европейска държава или малка
автономна територия, Северна Ирландия, в която бушуваше един много
сериозен конфликт много дълго време. Имаше жестока сегрегация. Не беше
позволено на децата, които бяха католици, да ходят в протестантски
семейства и обратното. Бяха разделени тези общности. Тук ние имаме
някакви словесни престрелки между бивши съпрузи, там имаше бомби и се
убиваха. В края на 90-те години беше, има едно прословуто споразумение,
което е може би един от най- славните актове в новата европейска история,
направиха немислимото и се споразумяха.
Доколкото си спомням Джери Адамс беше католика, а Йън Пейсли се
казваше протестанта, те двамата бяха практически духовните и социалните
лидери на своите общности, бяха бащите съответно на католиците и на
протестантите. Ако се поровите в интернет ще намерите снимки на духовните
водачи на католиците и протестантите. Ще видите двама достолепни мъже,
усмихнати, усмивките бяха до известна степен изкуствени за пред камерите.
Тези двама души не си говориха до края на живота си, но въпреки това чрез
посредничество успяха да направят така, че тази сегрегация се забрави,
отпадна. Понастоящем имат общи училища, децата от двете общности вече
свободно си комуникират, те сториха немислимото, постигайки това да имат
съвместно управление. Дотогава основният спор беше институционален, как
тази провинция трябва да се управлява. Всеки разбира се дърпаше към себе
си. И макар, че и двамата държавници не си говореха, общностите се
помириха и след това бяха щастливи и днес там е много по- различно от това,
което беше преди.
След като е възможно да се постигне такъв един консенсус, дори и с
цената на това двама души помежду си пряко да не могат да общуват добре,
защото до края на живота си тези двамата лидери не си говориха, след като
такова нещо е било постигнато, не виждам в полето на битовото, на
ежедневното, на семейното право какво пречи на двама родители да се
споразумеят относно децата си, ако и да не могат твърде добре да си говорят
помежду си.
11
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА И. А.: По принцип С. е на 12 години,
влиза в пубертета, миналата година класният ръководител беше мъж, с което
падна дисциплината на децата в класа, от тази година класната е жена. Ал. е
просто по- енергичен, следващата година няма да има занималня, но
попитайте бащата кога за шест години е бил на родителска среща. Кога?
Никога. Кога е идвал на тържества, рождени дни, събиране на пари за тези
празници. Никога. Кога е подвързвал учебници и тетрадки, никога. Тази
година не дойде на откриване на първия учебен ден, 15.09. Когато го питах ще
дойде ли на празника на буквите на С., когато детето беше във втори клас,
баща му каза, че не иска да си губи времето за това. Той няма отговорност за
тези неща, няма дисциплина.
АДВ. Т.: Тук главното е страните да си подобрят комуникацията, оттам
вече ще се подобрят и техните отношения. Като вписан вече медиатор имам
съвсем друг поглед, за разликата от повечето колеги, които приемат, че
медиацията ще отнеме работата на адвокатите, тя работи на съвсем различно
ниво, това е комуникативното ниво. Трябва да си изяснят двамата какъв е
спорният въпрос, защото всеки е прав за себе си, всеки трябва да посочи това,
което му е причинило болка, да минат през този процес, пречистване ако
щете го наречете, за да се успокоят и да намерят път един към друг. Считам,
че адв. Алб.П. е в медиацията един от най- компетентните хора в България.
Неправилно е била проведена медиацията пред ВРС, като бившият съпруг
десет- петнадесет минути след срещата си е тръгнал. Доверителката ми е
попитала „кога да дойда отново да продължим срещата“, медиаторът е казал
„никога“. В случая е трябвало тя да проведе срещата с двамата поотделно, да
си изяснят спорните въпроси, да прецени какво трябва да сподели с другия и
какво се разрешава, отново да ги събере двамата и тогава да продължават
този процес на медиация, за да успеят да подобрят отношенията си. Целта на
медиацията е не те двамата да се споразумеят, а да си подобрят отношенията
и комуникацията между тях. Ето защо, подкрепям това, страните да отидат на
медиация, но при добър медиатор.
С оглед изявлението на страните, че са готови да опитат да уредят
спорните моменти в отношенията им чрез медиация и да предприемат
постъпки за иницииране на процедура по медиация, СЪДЪТ намира, че на
12
същите следва да се осигури възможност да пристъпят към уреждане на спора
чрез взаимни отстъпки и медиация. За целта производството по делото следва
да се отложи за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 06.02.2024г. от 10:00 часа, за когато страните са
редовно уведомени от днес на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:53 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13