№ 430
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100501664 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20204615 от 28.10.2021 г., постановено по гр.д. №
55739/2020 г. на СРС, 61 състав, ответникът “ДЗИ-О.З.” ЕАД, с ЕИК
*******, е осъден да плати на Т. И. Ч., с ЕГН ********** сумата 14000 лева,
представляваща З. обезщетение за причинени щети на лек автомобил
“Мерцедес”, с рег. № *******, вследствие на настъпило на 03.09.2020г.
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил “Мерцедес”, м. “190”, с рег.
№ *******, ведно със законната лихва, считано от датата, на която бъде
представено на “ДЗИ- О.З.” ЕАД удостоверение, от което да е видно, че
регистрацията на лек автомобил “Мерцедес”, с рег. № *******, е прекратена
поради настъпила тотална щета, до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 405 КЗ и сумата 2660 лева, представляваща направени
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Срещу решението в частта относно присъдената законна лихва е
постъпила въззивна жалба от ищеца Т. И. Ч.. Сочи, че процесният л.а. не е
имал валидна регистрация след 05.09.2020 г. поради факта, че до тази дата е
имал само „Разрешение за временно движение”, поради което и няма как да
се прекрати регистрация, която не съществува. Отделно се поддържа, че на
основание чл.18а, ал.7 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
1
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства „при прекратяване на регистрацията
по чл. 18, т. 1 на основание взето решение за изплащане на тотална щета
уведомление от лицензиран застраховател се получава по служебен път от
информационните системи на Гаранционния фонд”, а съгласно § 25, ал.2 от
Преходни и Заключителни разпоредби на Наредбата „След 1 юли 2020 г.
информацията, съдържаща се в документите по ал. 1, се получава от звената
"Пътна полиция" в СДВР/ОДМВР по служебен път:1. за документ за
сключена застраховка "Гражданска отговорност" и за уведомление от
лицензиран застраховател за взето решение за изплащане на тотална щета - от
информационните системи на Гаранционния фонд”. Въззивникът поддържа,
че застрахователят не е изпратил уведомлението, нужно за прекратяване на
регистрацията на това основание, нито е заявил, че ще плаща обезщетение
при тотална щета. Моли се отмяна на решението в частта относно законната
лихва и присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до датата
на окончателно изплащане на главницата от 14 000 лв.
Въззиваемият “ДЗИ- О.З.” ЕАД не е депозирал отговор на въззивната
жалба.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия “З. Д.Е.” АД, е
депозирал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата като
неоснователна. Твърди, че по делото не се доказало прекратяване
регистрацията на автомобила, а съгласно чл.30,ал.18 от Наредба № I-45 от 24
март 2000 г. „след изтичане срока за ползване на временните табели с
регистрационен номер и разрешението за временно движение лицето по ал. 1
връща табелите в съответния отдел/сектор „Пътна полиция”. В отговора се
поддържа, че изтичането на срока на временната регистрация не освобождава
ищеца от задължението да върне табелите, с което да прекрати временната
регистрация. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Същото обаче е неправилно в обжалваната част, като
съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:
Производството по делото е било образувано по предявен от Т. И. Ч.
срещу “ДЗИ- О.З.” ЕАД иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ за заплащане
на сумата от 5000 лева, частичен иск от цялото вземане на стойност 10 000
лв., представляваща З. обезщетение за причинени щети на лек автомобил
2
“Мерцедес”, с рег. № *******, вследствие на настъпило на 03.09.2020г. пътно
- транспортно произшествие с лек автомобил лек автомобил “Мерцедес”, м.
“190”, с рег. № *******. Поискано е и присъждане на законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В о.с.з. от
19.10.2021г. ищецът е поискал увеличение цената на иска от 5000 лв. на
14 000 лв., като същият вече да не се счита за частично предявен. С
протоколно определение от същата дата съдът е допуснал поисканото
увеличение цената на иска. С решението по делото, влязло в законна сила
посочената част, предявеният иск е уважен за пълния размер от 14 000 лв.
Същевременно съдът е присъдил законна лихва считано от датата, на която
бъде представено на “ДЗИ- О.З.” ЕАД удостоверение, от което да е видно, че
регистрацията на лек автомобил “Мерцедес”, с рег. № *******, е прекратена
поради настъпила тотална щета, до окончателното плащане на сумата поради
обстоятелството, че ищецът не е представил съобразно чл.390,ал.1 КЗ пред
застрахователя доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС,
доколкото обезщетението е определено за тотална щета на МПС.
В производството пред първоинстанционния съд е установено, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения л.а. “Мерцедес”, с
рег. № ******* надвишава действителната му стойност, поради което и съдът
е достигнал до извод, че е налице тотална щета на автомобила по смисъла на
чл. 390, ал. 2 КЗ. Съгласно чл.390,ал.1 КЗ, преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата
тотална щета. Съобразно установената съдебна практика, липсата на
удостоверение по чл.390,ал.2 КЗ не се отразява на дължимостта на самото
обезщетение, но има значение за поставянето на застрахователя в забава, като
в този смисъл е решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, І Т.
О.; решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І Т. О. и др.
Съгласно § 6, т. 18а от Допълнителните разпоредби на ЗДвП
„регистрация” е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификация на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер. Тази по съществото
си строго административна дейност, се развива по правила, уредени в
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства /Наредбата/. Съобразно чл.2,ал.1 от Наредбата,
моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране
от звената „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи
3
(СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на
собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за
стопанските субекти, а съгласно чл.22 регистрацията бива два вида –
постоянна без срок на валидност и временна – с определен срок на валидност
над 3 месеца.
Пред първоинстанционния съд е представено разрешение за временно
движение на процесния “Мерцедес”, с рег. № ******* със срок на валидност
до 05.09.2020 г., като по делото липсват доказателства, а и наведени
твърдения, за извършена последваща регистрация на автомобила. Процесното
ПТП е настъпило на 03.09.2020г., а на 04.09.2020 г. ищецът е подал
уведомление за щета, на същата дата е извършен опис на щетите, като с
писмо от 05.10.2020 г. застрахователят е отказал изплащане на З. обезщетение
по причина, че обстоятелствата, декларирани при завеждането на
претенцията, не съответстват с установените факти. Или към датата на
приключване на ликвидационната преписка разрешението за временно
движение на процесния л.а. е било изтекло, с което и регистрацията се е
прекратила автоматично. Когато разрешението за движение е издадено за
определен период от време, не е необходими издаването на последващ акт от
компетентните органи за прекратяване регистрацията на съответното МПС –
същото настъпва по право. Връщането на табели с регистрационен номер е
нормативно установено задължение на лицата съгласно чл.30,ал.1 от
Наредбата, което обаче няма касателство със срока на издаденото
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение – аргумент за това е и предвидената в чл.11,ал.1 от Наредбата
принудителна административна мярка и ангажиране на административна
отговорност на водач при използване на издадени не по установения ред
табели с регистрационен номер и/или документи или когато същите са с
изтекъл срок на валидност.
Систематичното тълкуване на визираните норми сочи на извод, че
изискването на чл.390,ал.1 КЗ за представяне на удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство е приложимо само в случаите на постоянна
регистрация на съответното МПС или на временна, чийто срок не е изтекъл
към датата на приключване на ликвидационната преписка. При прекратена по
право регистрация ползвателят на застрахователна услуга не разполага с
обективна възможност да представи удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което да е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Ето защо и в конкретния
случай липсата на удостоверение за прекратяване на регистрацията няма
значение за поставянето на застрахователя в забава, респ. за дължимостта на
обезщетение за забава.
На следващо място, анализът на действащата нормативна уредба сочи
на извод, че издаването на удостоверението чл.390,ал.1 КЗ е свързано с
4
предвиден сложен фактически състав от действия на застрахования и
застрахователя. Изискването на чл.390,ал.1 КЗ е за представяне не просто на
удостоверение за прекратяване на регистрацията, а на такова, в което изрично
е посочено основанието – настъпила тотална щета. Легална дефиниция на
понятието „тотална щета” се съдържа в чл.390,ал.2 КЗ, съгласно която
тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност, а стойността на разходите за необходимия
ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа
на: издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на
вредите, или експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение.
Съгласно чл.18а, ал.7 от Наредбата /в редакцията й след 01.07.2019 г./ при
прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 1 /със заявление на собственика/
на основание взето решение за изплащане на тотална щета уведомление от
лицензиран застраховател се получава по служебен път от информационните
системи на Гаранционния фонд. Ето защо за прекратяване на регистрацията
на МПС поради тотална щета е необходимо след подаване на уведомление за
щета от застрахования, застрахователят да определи разходите за
необходимия ремонт съгласно определения способ за обезщетяване и ако
установи, че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70
на сто от действителната стойност на МПС, да изпрати уведомление до
компетентните органи чрез информационните системи на Гаранционния
фонд, след което да „изиска” /т.е. да даде указания/ от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение по чл.390,ал.1 КЗ. Едва след
изпращане на такова уведомление и даване на указания, на застрахования
може да бъде издадено удостоверение за прекратяване на регистрацията
поради тотална щета, което той да депозира пред застрахователя.
В случая застрахованият е подал още на 04.09.2020 г. уведомление за
щета, след което застрахователят е следвало да определи стойността на
разходите за необходимия ремонт, респ. ако установи, че стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната
стойност на МПС, да изпрати уведомление до компетентните органи чрез
информационните системи на Гаранционния фонд и да изиска от
застрахования удостоверение по чл.390,ал.1 КЗ. По делото не са събрани
доказателства /не са наведени и такива фактически твърдения/
застрахователят да е изпълнил така описаната процедура. По предявената
извънсъдебна щета и в хода на съдебното производство застрахователят е
поддържал становище, че не е налице „тотална щета”, респективно не е
поискал от увредения представяне на удостоверение за дерегистрация на
автомобила, нито е изпратил уведомление до компетентните органи. Нещо
повече, застрахователят изцяло е отказал да изплати З. обезщетение. Това
становище на ответника за липса на основание за изплащане на З.
обезщетение, респ. за отсъствие на „тотална щета”, изключва възможността
за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС по посочения ред
5
предвид необходимостта от извършване на описаните действия от
застрахователя, поради което, дори процесният л.а. да беше с действаща
регистрация, то неиздаването на удостоверението по чл.390,ал.1 КЗ е в
резултат единствено на неизпълнение на нормативно установените
задължения от страна на застрахователя по чл.390,ал.2 КЗ и чл. чл.18а, ал.7
от Наредбата. С това свое поведение длъжникът сам се е поставил в забава за
заплащане на обезщетение, поради което същото се дължи без допълнителни
условия.
На следващо място, дори да се приеме, че е налице неизпълнение от
страна на застрахования на задължението по чл.390,ал.2 КЗ, съдът намира, че
застрахователят отново е изпаднал в забава. Непредставянето на
удостоверение по чл.390,ал.1 КЗ не касае дължимостта на обезщетението и
не може да бъде основание за отказ за образуване на щета по
застрахователната претенция и за определяне на размера на З.то обезщетение
/същото се издава в хода на самата ликвидационна преписка по описания по-
горе ред след определяне размера на обезщетението/. Липсата на представено
удостоверение от застрахования като кредитор възпрепятства единствено
изплащането на З.то обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по
размер от застрахователя. Когато произнасянето по застрахователната
претенция е отказ на застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с
недължимост на същото /какъвто е настоящият случай/, неизпълнението на
длъжника не е поради непредставяне удостоверение по чл.390,ал.1 КЗ,
доколкото в този случай липсва причинна връзка между неизпълнение на
задължението на застрахования и неизплащането на З.то обезщетение /в този
смисъл и Решение №167 от 30.01.2020г. по т.д. №2273/2018г. на ВКС, II ТО/.
Задължението на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ да
плати обезщетение на застрахованото лице при настъпила вреда на
застрахованото имущество е задължение с определен ден за изпълнение –
обезщетението следва да бъде изплатено не по-късно от 15 работни дни от
деня, в който застрахованият е уведомил насрещната страна за настъпилото
събитие и е представил всички доказателства по щетата, освен ако по
договора е уговорен по-кратък срок – арг. чл. 405, ал. 1 КЗ. В настоящия
случай не се установява наличие на клауза, регламентираща различен срок за
изпълнение на задължението на застрахователя да плати обезщетение, поради
което следва да се приеме, че същият е изпаднал в забава с изтичане на 15
работни дни от уведомяването. От приложения по делото опис на
предадените документи и вещи е видно, че ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилото З. събитие на 04.09.2020 г., когато е представил и всички
доказателства по щетата /няма данни застрахователят да е изисквал
допълнителни/. Следователно, 15-дневният срок за определяне и изплащане
на обезщетението (изчислен в работни дни съобразно разпоредбата на чл. 405,
ал. 1, вр. с чл. 108, ал. 1 КЗ) е изтекъл на 27.09.2020 г. и от следващия ден
ответникът е изпаднал в забава съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, т.е.
ответникът е изпаднал в забава по отношение изплащането на дължимото
6
обезщетение преди подаване на исковата молба в съда на 02.11.2020 г.,
поради което и законна лихва се дължи.
Същевременно искът е бил предявен като частичен – за 5000 лв. от
целия размер от 10 000 лв., като с протоколно определение от 19.10.2021 г. е
допуснато увеличение цената на иска на 14 000 лв.
С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на
делото само част от спорното субективно материално право - при парични
притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на
която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Непредявената
част от вземането остава извън предмета на делото и за нея не настъпват
последиците от предявяването на иска - давността не спира и не прекъсва,
съответно и не се начислява законна лихва. Увеличението на размера въвежда
разликата като предмет на спора и затова по отношение на тази разлика от
момента на въвеждането й в процеса се проявяват последиците – спиране,
прекъсване на давността и начисляване на законна лихва. /в този смисъл и
Решение № 60141/25.11.2021 г. по т.д. 2022/2020 г. на I TO на ВКС/. Ето защо
и по отношение на първоначално предявения размер на претенцията от 5000
лв. за законна лихва се дължи от датата на предявяване на иска - 02.11.2020
г., а по отношение на увеличения размер на частичния иск /9000 лв./ – от
датата на молбата по чл.214,ал.1 ГПК, т.е. от 19.10.2021 г.
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено
изцяло в обжалваната част /по отношение на законната лихва/, като законната
лихва бъде присъдена съобразно изложеното по-горе.
По разноските:
Доколкото предмет на обжалване е само решението в частта относно
акцесорното вземане за законна лихва, не се налага ревизиране на
решението на първоинстанционното вземане в частта за разноските. На
въззивника следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК
за въззивното производство в размер от 25 лв. за заплатена държавна такса.
Въззивникът претендира и адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв., но
по делото не са представени доказателства за уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20204615 от 28.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 55739/2020 г. на СРС, 61 състав, в частта, в която ответникът “ДЗИ- О.З.”
ЕАД, с ЕИК *******, е осъден да плати на Т. И. Ч., с ЕГН **********
законната лихва върху сумата от 14000 лева, считано от датата, на която бъде
представено на “ДЗИ - О.З.” ЕАД удостоверение, от което да е видно, че
регистрацията на лек автомобил “Мерцедес”, с рег. № *******, е прекратена
7
поради настъпила тотална щета, до окончателното плащане на сумата, и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА “ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Т. И. Ч., с
ЕГН **********, законната лихва върху сумата от 5000 лв., представляваща
първоначалната част от предявения иск с правно основание чл. 405 КЗ,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /02.11.2020 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Т. И. Ч., с
ЕГН **********, законната лихва върху сумата от 9000 лв., представляваща
увеличената част на иска по чл. 405 КЗ, считано от 19.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА “ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *******, да заплати на основание
чл. 78, ал.1 ГПК на Т. И. Ч., с ЕГН **********, сумата от 25 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач “З. Д.Е.”
АД, ЕИК ********* на страната на въззиваемия “ДЗИ- О.З.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8