МОТИВИ:
Обвинението против подс. И.А.И. *** е за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК затова, че през периода от
04.06.2001г. до месец януари 2009г. в гр. Пазарджик, след като е осъден по
гражданско дело №2204/2000г. на Пазарджишки районен съд и по гражданско дело
№3254/2003г. на Софийски районен съд да
издържа свой низходящ- В. И. И. ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно- за периода
от месец юни 2001 до месец юли 2003г. в размер на 26 месечни вноски по 25 лева
на стойност 650 лева и за периода месец август 2003г. до месец януари 2009г. в
размер на 66 месечни вноски по 38 лева в размер на 2508 лева- всичко в размер
на 3158 лева.
Подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда
на чл.371 т.2 от НПК.
Като прецени
направеното самопризнание във връзка с доказателствата, събрани на досъдебната
фаза, от фактическа страна съдът установи следното:
През 1996г. подс. И.А.И. и св. С.Е.П.
сключили граждански брак. От съвместния им живот на 18.04.1997г.
се родило дете В. И. И.. През 1998г. подс. И. И. и св. С.П. се разделили и
заживели отделно.
След като се разделили
през 2000г., св. С.П.
завела гражданско дело № */2000г., по описа на РС-Пазарджик. С Решение от 26.03.2001г. И.И. бил осъден да заплаща на
малолетното си дете В. И., чрез неговата майка и законна представителка,
месечна издръжка в размер на 25 лева. Решението влязло в сила на 04.06.2001г.
През 2003г. св. С.П.
завела гражданско бракоразводно дело №3254/2003г. по описа на Софийски районен
съд с искане за прекратяване на брака между нея и И.И.. С Решение № 217 от 30.07.2003г. СРС прекратил с развод брака
между тях, като родителските права по отношение на роденото от брака дете били предоставени на майката.
Със същото решение СРС
осъдил И.И. да заплаща издръжка на детето си В. И. в размер на 38 /тридесет и
осем / лева. Решението на съда влязло в сила на 20.08.2003г.
От момента в
който подсъдимият бил осъден да изплаща издръжка на дъщеря си с решение по гр.д.
№2204/200г., същият не е извършил никакви
плащания. Подсъдимият не изплащал издръжка за времето преди развода и след това.
Горната
фактическа обстановка се установи от самопризнанието на подсъдимия по реда на
чл. 371 т.2 от НПК и събраните на досъдебното производство доказателства, които
го подкрепят.
При така установената
фактическа обстановка подс.И. И. е осъществил състава на
престъплението по чл. 183 ал.1 от НК затова, че през
периода от 04.06.2001г. до месец януари 2009г. в гр. Пазарджик, след като е
осъден по гражданско дело №2204/2000г. на Пазарджишки районен съд и по
гражданско дело №*2003г. на Софийски
районен съд да издържа свой низходящ- В. И. И. ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно- за периода от месец юни 2001 до месец юли 2003г. в размер на
26 месечни вноски по 25 лева на стойност 650 лева и за периода месец август
2003г. до месец януари 2009г. в размер на 66 месечни вноски по 38 лева в размер
на 2508 лева- всичко в размер на 3158 лева.
Подсъдимият
е имал представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието си - действувал е с пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е висока с оглед изключително продължителния период на
бездействие.
Подсъдимият е личност с леко завишена степен на обществена
опасност – макар и реабилитиран същият е
осъждан за кражба и според данните в писмената му характеристика е склонен
към агресивно поведение.
Подбудите за извършване
на престъплението се коренят в заниженото
родителско чувство на подсъдимия и очевидното му нежелание да
изпълни съдебното решение, както и да изплаща издръжката на
детето си.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало на подсъдимия /същият е реабилитиран поправо/, направените
самопризнания. Отегчаващи обстоятелства – негативните характеристични данни
и изключително дългият период на бездействие – подсъдимият не плащал
издръжката в продължение на осем години.
При
тези данни и като взе предвид императивната разпоредба на чл. 373 ал.2 от НПК във връзка с
чл. 55 ал.1 от НК, съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият следва
да бъде осъден на глоба в размер
на 400 /четиристотин/ лева.
За
да определи този размер на глобата,
съдът отчете посочените по-горе
смекчаващи и отекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и най-
вече значителния по продължиетлност период на осъществяване на престъпния
състав.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :