Р Е Ш Е Н И Е
№ . . . . . . . .
гр.***, 09.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***
РАЙОНЕН СЪД, ХVII състав, в публично
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета
година, в състав:
Районен съдия: П.Захариева,
със секретар М.Г.,
като разгледа гр.д.№ ***/2011г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от “***”ЕООД, гр.***, срещу „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ ***”ЕАД,
гр.*** /след настъпило преобразуване в хода на делото/, за установяване, че
ответникът дължи сумите по заповед № 5492/07.02.2011г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 1216/2011г. на ВРС, а
именно: 12 000 лева, представляваща възнаграждение за периода септември-декември
2007г., на основание договор за търговско
представителство, сключен на 13.08.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано
от ***. до окончателното
плащане. Твърди се,
че на 13.08.2007г. ищецът е сключил договор за търговско
представителство с ДП”***”, Строително поделение ***, което се е задължило да плаща
месечно възнаграждение в размер на 2500 лева в срок от
15 дни от изтичане на всеки
месец. Възложителят не е изпълнил задължението си за заплащане на
възнаграждение за периода септември-декември
2007г., което възлиза на 12000 лева с ДДС. Ищецът го поканил
да изпълни задължението си по съставената от него фактура
№ ***, но без резултат. Поради това се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която била
оспорена в срок. Предвид изложеното ищецът моли да се приеме за установено в
отношенията му с ответника, че той дължи сумите по заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира и съдебно-деловодни разноски.
Искът е по чл.422 от ГПК.
Ответникът оспорва
основателността на иска. Твърди, че във входящите регистри на ДП”***”, Поделение ***, за 2007г. няма
вписан договор за търговско представителство
с ищеца. Твърди още, че представеният от ищеца договор е недействителен, тъй като е подписан от директора на
Поделение ***, извън обхвата на представителната му власт, тъй
като липсва
предвиденото в договора за управление надлежно упълномощаване или разрешаване
от Главния директор на ДП”***”. Договорът е недействителен и защото не е вписан в
Търговския регистъ. Счита също,
че претендираното вземане е недължимо, тъй като съставените
фактури не са издадени в 5-дневен срок от настъпване
на данъчното събитие.
Съдът, въз основа
на твърденията на молителите и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От договор за търговско
представителство, сключен на 13.08.2007г. между ищеца и Държавно предприятие “***”, Поделение ***,
представлявано от Венцислав Георгиев Петков – директор на Строително поделение
***, се установява, че ответникът е възложил на ищеца
да осъществява посредничество при извършване на търговската
му дейност, като посредничи при извършване на търговски сделки,
извършва правни сделки от името
и за сметка на възложителя или от свое
име и за сметка на възложителя
във връзка с доизграждане на обект: “Улична канализация и пречиствателна станция за отпадни
води – с.Сребърна, община Силистра”, до въвеждането му в експлоатация. Съгласно чл.9 от договора, договореното възнаграждение на търговския представител е 2500 лева, платимо до
15 дни “след изтичане на текущия
месец”.
От фактура № *** е видно, че ищецът
е фактурирал извършена услуга в полза на ДП”***”, за периода септември-декември 2007г., на стойност 12
000 лева; фактурата не е подписана от получател.
От писмо от 02.12.2010г. от ищеца до ответника е видно, че ищецът
е поканил ответника да заплати дължимото
възнаграждение по договора за търговско
представителство от
13.08.2007г., за периода септември-декември 2007г., в размер на 12 000 лева с ДДС. Писмото е получено от ответника
на 17.01.2011г., видно от приложената обратна разписка.
От договор за
възлагане на управлението на Строително поделение на ДП”Строителство и въстановяване” - гр.*** № 12/05.01.2006г. е видно, че на
Венцислав Георгиев Петков – Директор на Строително поделение
на ДП”***” е възложено сключването на договори за строителство,
търговски и други само след надлежно
упълномощаване или след разрешение от Главния директор
на СП”***”.
От писмо от НАП-*** от 16.11.2011г. е
видно, че фактура № *** е включена в СД по ЗДДС и дневника
за продажбите и няма издадено кредитно
известие.
От чл.30
от Правилника за дейността и структурата на ДП”***”, действал към момената на сключване на договора, се установява, че ДП”***”-Строително
поделение ***, има относителна самостоятелност
и може да създава облигационни отношения от името
и за сметка на предприятието.
Съдът, като взе
предвид така установените факти, направи следните правни изводи:
Искът е основателен. Представеният договор от
13.08.2007г. установи
наличието на договорни отношения между страните във връзка с осъществяване
на търговско представителство по смисъла на чл.32 и сл. от ТЗ. Възложител по договора е ДП”***”-Строително поделение ***, което съгласно чл.30 от
действалия към
момента на сключването на договора Правилник за дейността и структурата на ДП”***”, както и от сега
действащия Правилник, има относителна самостоятелност
и може да създава облигационни отношения от името
и за сметка на предприятието. Поделението обаче не е самостоятелен
субект и е част от държавното предприятие,
поради което надлежният материално правен ответник по иска е ДП”***”. След настъпилото в хода на
делото преобразуване, надлежният ответник е правоприемникът „Главно управление ***”ЕАД.
Възражението на ответника, че договорът е нищожен поради липса на изрично изразена воля от страна на Главния директор за сключването му е неоснователно, доколкото такова ограничение може да има действие само във вътрешните отношения между предприятието и директора на поделението, но не и спрямо трети лица. В случая следва да се приложи чл.22, ал.2 in fine от ТЗ, тъй като ответникът е търговец по занятие по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ – основната му дейност, очертана в чл. 3, ал. 1 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерство на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия
, е проектантска, строителна, ремонтна и предприемаческа дейност, както и производство и търговия със строителни материали, конструкции, изделия и съоръжения. Неоснователно е и възражението на ответника за недействителност на договора поради липса на вписване в Търговския регистър, доколкото такова законово изискване не съществува.Следователно предявеният иск по чл.422 от ГПК е основателен
и следва да бъде прието, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед № 5492/07.02.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д.№ 1216/2011г. на ВРС, а именно: 12 000 лева, представляваща
възнаграждение за периода септември-декември 2007г., на основание договор за търговско
представителство, сключен на 13.08.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано
от ***. до окончателното
плащане.
Предвид основателността на иска, следва да
се уважи и претенцията на ищеца за съдебно-деловодни
разноски, възлизащи на 2240 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Съдът, с оглед на гореизложените
мотиви,
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “***”ЕООД, гр.***,
ж.к.”***”,
бл.301, вх.10, ап.61, че „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ ***”ЕАД, гр.***, ул.”***”№ 1-3, дължи сумите по заповед № 5492/07.02.2011г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 1216/2011г.
на ВРС, а именно: 12 000 лева, представляваща възнаграждение за периода
септември-декември 2007г., на основание договор за търговско представителство,
сключен на 13.08.2007г. между „***”ЕООД и ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ “***”, ПОДЕЛЕНИЕ ***, ведно със законната
лихва за забава, считано от ***. до окончателното плащане.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред *** в двуседмичен срок от съобщението.