Р Е Ш
Е Н И Е № 6
гр.Кюстендил, 12.01.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 270 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203 и сл. от АПК.
Производството по
делото е образувано по искова молба на Л.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес:***, адв. В.Б., с
която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу
Столична дирекция на вътрешните работи с адрес гр. София 1303, ул.
„Антим І“ №5, за заплащане на
обезщетение за вреди в общ размер от 1730,00лв., от които 1000,00лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, негативни емоции и неприятни
усещания от незаконно вменена вина, и
730,00лв. – обезщетение за имуществени вреди, включващи заплатено
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред две съдебни
инстанции в размер на 650,00лв. и
разходи за преводачески услуги в размер на 80,00лв., направени
в производствата по НАХД № 13593/2018г.
по описа на Софийски районен съд
и КНАХД № 12047/2018г. по описа
на Административен съд – София град,
образувани във връзка с оспорване на НП № 16-4332-004903/31.05.2016г.,
издадено от зам. началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР. /вж. исковата
молба и молба вх. № 4311/08.10.2020г./. Ищецът
иска присъждане на исковата сума
ведно със законната лихва от 30.01.2019г.,
когато с влязло в сила решение е
отменено НП, както и на деловодните разноски, сторени в настоящото производство.
В съдебно заседание, ищецът
чрез пълномощника си адв. В.Б., поддържа становище за основателност на
предявените искове, които счита за доказани по основание и размер, както и искане за уважаване на
същите. Претендира деловодни разноски по приложен списък, като възразява срещу
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи с адрес гр. София 1303, ул. „Антим І“ №5, чрез процесуалния си представител юк Ц. В., изразява писмено становище за неоснователност на исковите претенции поради отсъствие на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърденията са, че липсва причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилите вреди, които се считат за недоказани. Алтернативно се оспорва размерът на обезщетението за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, с доводи за прекомерност на последното на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове или за присъждане на обезщетения при спазване на принципа по чл.52 от ЗЗД за справедливост и съразмерност. Оспорва се размерът на претендираните деловодни разноски. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е, че предявените искове са основателни и доказани. Приема се, че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
С Наказателно постановление № 16-4332-004903 от 31.05.2016г., издадено от зам. началник на отдел „ Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, на ищеца Л.Т.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00лв. на осн. чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането за нарушение, извършено на 01.03.2016г. в с. Владая, на ул. „Пернишко шосе“, изразяващо се в управление на МПС - товарен автомобил, собственост на Лушка Тодорова, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Издаденото НП е връчено на нарушителя на 11.07.2017г. и е обжалвано от ищеца пред Софийски районен съд, като по депозираната жалба е образувано приложеното НАХД № 13593/2017г. по описа на съда.
Ищецът, в жалбата до СРС и в исковата молба сочи, че е спрян за проверка от контролните органи на 01.03.2016г., около 11,00часа в района на Пернишко шосе, управлявайки МПС в посока от кв. Княжево към с. Владая, при която проверка са му иззети СУМПС и контролния талон на автомобила; че е останал сам на път извън населено място, далеч от постоянния адрес и без възможност за придвижване; че за изясняване на фактите относно деянието се е наложило да посети СДВР, отдел ПП, където иззетите документи са му били върнати, след като е установено, че не е извършил административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като МПС е надлежно застраховано в Швейцария; че въпреки тази констатация, след около година е издадено оспореното НП.
В производството пред СРС , жалбоподателят е представляван от адв. М. Х. М. от АК – Пазарджик, въз основа на надлежно упълномощаване с пълномощно от 13.07.2017г., като с адвоката е сключен Договор за правна защита и съдействие от 13.07.2017г. Видно от същия, адвокатското възнаграждение за представителство и съдействие, включващо представителство пред Софийски районен съд, е уговорено в размер на 300,00лв. и е платено в брой при подписване на договора. По делото е проведено едно редовно съдебно заседание, като адвокат М. е депозирал писмена молба със становище по съществото на предявената жалба срещу НП. С решение от 09.10.2018г. по НАХД № 13593/2017г., съдът е потвърдил оспореното НП.
Съдебният акт е обжалван по касационен ред от нарушителя чрез адв. М. и по жалбата е образувано КНАХД № 12047/2018г. по описа на Административен съд – София град. В касационното производство, ищецът е представляван от адв. М. Х. М. от АК – Пазарджик, въз основа на надлежно упълномощаване с пълномощно от 16.01.2019г., като с адвоката е сключен Договор за правна защита и съдействие от 16.01.2019г. Видно от същия, адвокатското възнаграждение за представителство и съдействие, включващо представителство пред АССГ, е уговорено в размер на 350,00лв. и е платено в брой при подписване на договора. По делото, касаторът чрез процесуалния си представител адв. М., е ангажирал писмени доказателства, а именно: Полица № 72.540.933 „Автомобилна застраховка“ за сключен договор за застраховка гражданска отговорност за процесния автомобил за периода 01.12.2015г. – 30.11.2021г. със застраховател в гр. Цюрих, Швейцария, представена в легализиран превод от немски език, извършен от ЕТ „Б. Д.“; Удостоверение за валидност на регистрацията на автомобила, издадено от Министерство на икономиката и вътрешните работи - Цюрих, Швейцария, в легализиран превод от немски език, извършен от ЕТ „Б. Д.“ и писмо с данни за собственика на автомобила, издадено от Служба за контрол на автомобилния транспорт на кантон Ааргау, Швейцария, в легализиран превод от немски език, извършен от ЕТ „Б. Д.“. В проведеното съдебно заседание по делото, касаторът е представляван от адв. М.. С решение № 578 от 30.01.2019г. по КНАХД № 12047/2018г., Административен съд – София град е отменил оспореното въззивно решение и издаденото наказателно постановление. Решението е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му.
Към исковата молба са приложени копия от фискални бонове, издадени от ЕТ „Б. Д.“, за преводачески услуги, съотв. от 09.11.2018г. на стойност 60,00лв. и от 20.11.2018г. на стойност 20,00лв.
В съдебното производство е разпитан свидетелят И. Й., който депозира показания за това, че ищецът го е потърсил за да го откара до СДВР – КАТ, тъй като контролни органи са иззели документите на автомобила му неправомерно и следвало да си ги върне; че при посещението в КАТ документите са били върнати на ищеца, тъй като се установило, че автомобила е застрахован в Швейцария, т.е. че не е извършено административно нарушение, но въпреки това, за последното впоследствие е издадено НП. Свидетелят сочи, че ищецът е бил притеснен и тревожен, тъй като поради отнемане на документите на автомобила не е могъл да се придвижи и е пропуснал да сключи уговорена сделка; тъй като автомобилът е останал на околовръстния път без надзор, а впоследствие и поради това, че неправомерно е бил наказан с издаденото НП за нарушение, което не е извършил.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените с исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и не са спорни между страните.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн. чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявените искове за допустими поради следното:
Съгласно т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на административните съдилища. Предвид горното, исковете са подведомствени, родово и местно подсъдни на Административен съд - Кюстендил, който е и съдът по адреса на увредения, в съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ.
Исковете са предявени след отмяната на наказателното постановление в съответствие с правилото по чл.204, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ищецът е дееспособно физическо лице, което е активно легитимирано да предяви претенция за обезщетяване на причинените вследствие на незаконосъобразното НП, имуществени и неимуществени вреди. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи, в чиято структура е АНО, има качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР и е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове по правилото на чл.205 от АПК. Исковата молба е редовна.
По основателността на предявените исковете, съдът счита следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращия вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно наказателно постановление. Безспорно същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е характерът на дейността на органа, който е издал акта. В този аспект, НП е резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Предвид горните констатации относно характера на дейността на издателя на НП, последното е властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Следователно, претенциите за обезщетение за вреди от отмененото наказателно постановление следва да се реализират по реда на исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТП № 2/2014г. от 19.05.2015г. по т. дело № 2/2014г. на ВАС и ВКС.
В контекста на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и доколкото са приема, че НП е акт на административен орган, следва да се преценява неговата законосъобразност. В случая незаконосъобразността на наказателното постановление е установена с влязлото в сила решение № 578 от 30.01.2019г. по КНАХД № 12047/2018г. на Административен съд – София град, с което е отменено процесното Наказателно постановление № 16-4332-004903 от 31.05.2016г., издадено от зам. началник на отдел „ Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи. Осъществен е първият елемент от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди.
Анализът на доказателствата и на приложимите правни норми сочи на доказаност и на другите елементи от фактическия състав на отговорността, а именно:
По иска за обезщетение за имуществени вреди:
Предявената претенция е за имуществени вреди в размер на 650,00лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 13593/2017г. на Софийски районен съд и по КНАХД № 12047/2018г. на Административен съд – София град, както и за имуществени вреди в размер на 80,00лв. за преводачески услуги, направени във връзка с процеса на доказване незаконосъобразността на НП, т.е. в производство по съдебно оспорване на издаденото наказателно постановление. Обратно на поддържаното от ответника, съдът счита, че претендираните вреди за адвокатско възнаграждение и за извършения превод на документи, са пряка и непосредствена последица от отмененото НП. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждането.
На първо място, имуществената сфера на ищеца, който е жалбоподател в съдебните производства, е засегната в негативен аспект от плащането на договореното адвокатско възнаграждение. Както се посочи, възнаграждението на адвоката е за осъщественото представителство и защита на ищеца - нарушител във въззивното и в касационното административнонаказателни производства по обжалване на НП. Следователно имуществените вреди не биха били причинени, т.е. възнаграждението за адвокатска защита не би било заплатено, ако не е било издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Обжалването на същото е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Вярно е, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство в съдебното производство по ЗАНН, но адвокатската защита представлява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Това, че адвокатската защита по делата по ЗАНН не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Действително, основанието за имущественото разместване е договорно, но сключването на договора е породено от необходимостта от процесуално представителство и защита срещу незаконосъобразния акт. Следват изводи за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата имуществена вреда за ищеца и издаденото НП. В този смисъл е и приетото ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС по т. д. № 2/2016г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Допълнително в подкрепа на горното следва да се посочи, че към датата на съдебно оспорване на НП, вкл. към датата на последното открито съдебно заседание на 25.01.2019г., когато е приключило съдебно дирене в касационната инстанция, е липсвал друг процесуален ред, по който да могат да се претендират за възстановяване като съдебни разноски платените суми за адвокатски възнаграждения за обжалване на НП. Видно от ЗАНН в относимата му редакция, преди изменението, обн. ДВ бр. 94 от 29.11.2019г., както и от НПК, няма изрична разпоредба, според която сумите за адвокатска защита в рамките на съдебните административно-наказателни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски, т.е. възможният ред за възстановяване на настъпилите вследствие на незаконния акт имуществени вреди е чрез иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изложеното е и довод за допустимост на иска по арг. от чл. 8 от ЗОДОВ.
Съдът счита предявеният иск за имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение за доказан и по размер от представените от ищеца писмени доказателствени средства, които макар и частни документи, не са оспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК. По отношение на претенцията следва да се съобрази приетото в т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което само заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено като съдебни разноски. Видно от представените договори за правна защита и съдействие, сключени между ищеца и адв. М. за процесуално представителство по НАХД № 13593/2017г. по описа на СРС и по КНАХД № 12047/2018г. по описа на АССГ, адвокатското възнаграждението е уговорено в размери съотв. на 300,00лв. пред СРС и на 350,00лв. пред АССГ, като същото е заплатено в брой при подписване на договорите. От преценката на посочените доказателства - договорите за правна защита и съдействие, които в тази им част имат характер на разписка, съдът счита за доказано плащането на адвокатско възнаграждение в претендирания размер общо от 650,00лв., респ. причиняването на имуществена вреда в посочения размер.
Във връзка с размера на исковата претенция за имуществени вреди от заплатеното адвокатско възнаграждение и оспорването на същия от ответника с доводи за прекомерност, съдът съобрази приетото в Тълкувателно решене № 1/15.03.2017 г. на ВАС, а именно, че в производствата за обезщетения за вреди от отменено наказателно постановление, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съдът след като установи неговия действителен размер, следва да приложи принципа на справедливостта и съразмерността. В мотивите на ТР е посочено, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Критериите за преценка кога заплатеното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, защото не съставлява пряка и непосредствена последица от отменения незаконен акт, са изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК. В него се приема, че това може да стане, ако бъде установено, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното (в случая административнонаказателното) дело и надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В последния случай изплатеното в повече няма да се намира в причинна връзка с незаконното обвинение и няма да е необходима последица от него.
Изхождайки от критериите, очертани в посочените тълкувателни актове на ВАС и ВКС, настоящият съдебен състав намира, че размерът на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по НАХД № 13593/2017г. по описа на СРС и по КНАХД № 12047/2018г. по описа на АССГ кореспондира на правната и фактическа сложност на делото и обезпечава легитимни цели и по – специално справедливото възмездяване на труда на адвоката (в тази връзка вж. решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., III о.). Наложената с отмененото наказателно постановление глоба е в размер на 400,00 лева, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита и процесуално представителство за една съдебна инстанция, съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимата и за казуса редакция, възлиза в размер на 300,00лева. В случая, заплатеното възнаграждение на адвоката по делото пред СРС е 300,00лв., т.е. в минималния размер, а по делото пред АССГ – 350,00лв., т.е. превишението над минималния размер е незначително и несъществено. Видно от приложеното дело, пред касационната инстанция е проведено пълно доказване от нарушителя на релевантния факт за наличие на застраховка гражданска отговорност на автомобила, чрез представяне на легализирани преводи на относимите документи. С оглед на горното, съдът счита, че размерът на адвокатско възнаграждение за защита пред АССГ е съобразен с правната и фактическа сложност на правния спор, респ. че същото не е прекомерно и не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение по Наредба № 1/2004Г. По тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в пълният му размер общо от 650,00лв. за двете съдебни инстанции, съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. Искът за обезщетение за имуществени вреди в тази му част е доказан и основателен в предявения размер, поради което същият следва да бъде уважен.
На второ място, като обезщетение за имуществени вреди ищецът е предявил претенция и за сумата в размер на 80,00лв., представляваща стойността на преводачески услуги. Както се посочи, легализираният превод на документите, относими към предмета на доказване, е извършен и заплатен в касационното производство по оспорване на НП. Следват изводи, че разходите за превода на документите за наличие на валиден застрахователен договор за процесния автомобил, са необходими и присъщи разходи, свързани със защитата на законните права и интереси на ищеца в съдебното производство за обжалване на НП. В случая е налице причинна връзка между последното и обедняването на ищеца в размера на сумата от 80,00лв., която се явява доказана от представените по делото фискални бонове. Предявеният иск в тази част е основателен.
По иска за обезщетение за неимуществени вреди:
Предявената
претенция е в размер на 1000,00лв за неимуществени вреди, изразяващи се в
психически дискомфорт, негативни емоции и неприятни усещания от неоснователно
вменена вина с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът счита, че от събраните свидетелски показания се доказа, че
ищецът е бил емоционално напрегнат и разочарован от това,
че въпреки липсата на извършено
административно нарушение, срещу него е
издадено наказателно постановление. Свидетелят сочи, че неправомерният санкциониращ акт на органите за контрол на
движението по пътищата, последиците от него с отнемане на документите на водача
и на автомобила, както и необходимостта от завеждане на съдебни дела за
оспорване на НП, са се отразили негативно на психиката на ищеца. Установява се неблагоприятно засягане на емоционалната
сфера на последния от причинените негативни чувства, напрегнатост и
безпокойство, вследствие на незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление. Налице е причинна връзка между последното и настъпилите
неимуществени вреди, с което са осъществени всички елементи от състава на обективната и
безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявения иск.
Размерът на
обезщетението, преценено по правилото на чл.52 от ЗЗД, съдът определя на
200,00лв. Същият е съобразен с вида, степента и продължителността на негативните
изживявания, които не са особено съществени и дълготрайни. Исковата претенция следва да се уважи в
посочения размер от 200,00лв., а за разликата до 1000,00лв., същата подлежи на
отхвърляне като неоснователна.
Предвид изложеното, предявените искове за обезщетения за вреди са доказани по основанието си и в посочените по-горе размери. Съдът присъжда определените обезщетения, ведно с лихва за забава, считано от 30.01.2019г., когато с влязло в сила решение е отменено процесното НП. По въпроса за дължимостта на мораторната лихва и началната дата, от която тя се дължи, съдът съобрази задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Според тях при иск за вреди от незаконни унищожаеми административни актове началният момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизането в сила на решението, с което те са отменени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, както следва: за държавна такса изцяло и за адвокатско възнаграждение – съразмерно на уважената част от иска. Съобразно списък на разноските, представен по делото, същите са посочени в размер на 420,00 лв. и включват 20,00лв. държавна такса и 400,00лв. адвокатско възнаграждение. Съдът, по горното правило ще присъди деловодни разноски в полза на ищеца в общ размер от 235,00лв., вкл. 20,00лв. - платена държавна такса и 215,00лв. – адвокатско възнаграждение, платими от ответника.
На осн. чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и предвид изхода по делото, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя съразмерно на отхвърлената част от иска и съгласно разпоредбата на чл.37 от ЗПП вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 50 лв., платими от ищеца.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес гр. София 1303, ул. „Антим І“ №5 да заплати на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на Л.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес:***, адв. В.Б., обезщетение в размер общо на 730,00лв. за имуществени вреди, представляващи разноски за преводачески услуги в размер на 80,00лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 650,00лв. за правна защита и съдействие по НАХД № 13593/2018г. по описа на Софийски районен съд и КНАХД № 12047/2018г. по описа на Административен съд – София град, образувани във връзка с оспорване на НП № 16-4332-004903/31.05.2016г., издадено от зам. началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи
с адрес гр. София 1303, ул. „Антим І“ №5 да
заплати на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на Л.Т.Г., ЕГН **********, с
адрес *** и съдебен адрес:***, адв. В.Б.,
обезщетение в размер
на 200,00лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт,
негативни емоции и неприятни усещания от незаконно НП №
16-4332-004903/31.05.2016г., издадено от зам. началника на отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, отменено с решение № 578/30.01.2019г. на Административен съд
– София град по КНАХД № 12047/2018г., ведно със законната лихва, считано от
30.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск за
разликата до 1000,00лв., отхвърля
като неоснователен.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес гр. София 1303, ул. „Антим І“ №5 да заплати на Л.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес:***, адв. В.Б., деловодни разноски в размер на 235,00лв., от които 20,00лв. - платена държавна такса и 215,00лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес:***, адв. В.Б., да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи с адрес гр. София 1303, ул. „Антим І“ №5, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: